РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Бургас , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20202100502114 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. АЛ. Б., гражданин на Р. Ф., роден на
********** г. в гр.Г., К. о., Р., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 45, ет.2,
подадена чрез пълномощник – адв.Димитрина Ройдева, против решение № 1095/12.05.2020
г., постановено по гр.д.№ 8375/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на В.
АЛ. Б. срещу „Синергия 2008“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, Южна промишлена зона, производствена база „Алупласт“, представлявано от
управителя Дмитрий Алексеевич Капустин, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лв., представляваща стойността на неизплатен дружествен дял, определен
на основание чл.125, ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и за присъждане на разноските по делото.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение,
като същото се счита за неправилно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда
за недоказаност на исковата претенция, като се сочи, че БРС се е позовал на доказателства,
които не са били представени от страните по делото, нито са били изискани служебно от
съда и са в явно противоречие с останалите събрани доказателства, за което във въззивната
жалба са изложени подробни съображения. Сочи се, че съдът се е позовал избирателно на
1
част от експертното заключение, като изцяло е игнорирал обясненията и становището на
вещото лице в съдебно заседание; не е обсъдил и обявените ГФО на ответника в ТР при АВ
(считани за истински и обвързващи го), които сам е приел за ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото, не е обсъдил и писмото от счетоводната фирма, обслужваща ответното
дружество, както и заявените от вещото лице обстоятелства, които сочат на
недобросъвестност на дружеството и на нередовно водено счетоводство. Според
въззивника, с приемането на годишните данъчни декларации съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като на практика е основал решението си на доказателства,
приравнени на липса на такива, което прави постановения съдебен акт необоснован. В тази
връзка се сочи, че БРС необосновано е кредитирал въпросните документи, без да прецени
тяхната доказателствена сила и без да ги цени в съпоставка с всички събрани по делото
доказателства – писмени и експертиза. Игнориране са и обясненията на експерта в съдебно
заседание, които дават отговор на поставения му от съда въпрос да състави баланс към
16.09.2016 г. и на който въпрос няма отговор в заключението, като не е взет предвид факта,
че на вещото лице не е представен нито един предходен баланс за 2014 г. и 2015 г., когато
дружеството няма дейност, освен баланса към 31.12.2013 г., от който е следвало да се изходи
за съставяне на баланс към 16.09.2016 г. В тази връзка също са изложени подробни
съображения. Сочи се, че ответното дружество реално не развива дейност от края на 2013 г.,
което означава, че показаните от счетоводството ГДД са неверни и единствените реални
обстоятелства са тези от ГФО към 31.12.2013 г., каквото е и становището на вещото лице.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск.
Претендират се присъждане и на всички направени по делото разноски.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на
допълнителна СИЕ, което е уважено от настоящия съд.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„Синергия 2008“ ООД, редовно уведомена по реда на чл.50, ал.2 ГПК, в съдебно заседание е
се явява представител на въззиваемото дружество и не се взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
Производството по гр.д.№ 8375/2018 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
исковата молба на В. АЛ. Б. против „Синергия 2008“ ООД, представлявано от управителя
Дмитрий Алексеевич Капустин, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10000
лв., представляваща стойността на неизплатен дружествен дял, определен на основание
чл.125, ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
2
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил съдружник в ответното
дружество, с дял от 50 % от капитала на дружеството, равняващи се на 30 дяла, всеки на
стойност от 100 лв. Твърди се, че на 10.06.2016 г. ищецът отправил тримесечно
предизвестие до ответника и неговия управител по чл.125, ал.2 ТЗ за прекратяване на
членството си в дружеството, което било връчено на 28.06.2016 г. и срокът му е изтекъл на
28.09.2016 г., като от тази дата е настъпило и прекратяването на участието му в
дружеството. След изтичане на срока на предизвестието, ищецът отправил искане да бъде
заличен в ТР, но получил отказ, потвърден от съда, тъй като лицето, което може да поиска
заличаването е управителят на дружеството. Ищецът сочи, че имуществените отношения по
повод прекратяване на членственото му правоотношение следва да бъдат уредени въз основа
на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването,
в случая м.септември 2016 г., но към датата на подаване на исковата молба такъв баланс не
му е предявен и не му е заплатена доброволно стойността на съответния дружествен дял,
която оразмерява на 10000 лв., тъй като не е запознат със счетоводния баланс към края на
м.септември 2016 г., нито с този към края на 2014 г. и 2015 г.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства и експертиза.
От страна на ответното дружество не е депозиран писмен отговор, негов
представител не се е явил в съдебно заседание пред първата инстанция и не е взел
становище по предявения иск.
С първоинстанционното решение БРС е приел, че членственото правоотношение на
ищеца с ответното дружество е прекратено, считано от 28.09.2016 г., поради което
стойността на дружествения дял следва да се изчисли по междинен баланс към края на
м.септември 2016 г. В тази връзка е прието за установено от изслушаната пред първата
инстанция експертиза, че не се установява активите да надвишават пасивите, за да се
приеме, че тези стойности представляват чист актив, който може да бъде разпределен,
пропорционално на дружествените дялове и съответно да бъде присъден на прекратилия
членственото си правоотношение съдружник. Не се установяват точните стойности на
активите и пасивите към релевантния момент (края на м.септември 2016 г.), но поради това,
че за предходните две години – 2014 г. и 2015 г. финансовия резултат е отрицателна
величина (посочени са счетоводни загуби) и предвид установеното от вещото лице, че
дружеството не разполага със собствен капитал, който съгласно постигнатите финансови
загуби е бил декапитализиран, БРС е приел, че не може да се приеме косвено доказване
наличието на чист актив, за да се търси и конкретната му стойност. Прието е също, че
изготвеният към 31.12.2013 г. счетоводен баланс за дружеството не следва да бъде взет
предвид при формиране на изводите от фактическа страна по конкретния спор, тъй като не е
изготвен към релевантния момент. По тези съображения районният съд е приел, че ищецът е
прекратил членственото си правоотношение с едностранно волеизявление, но поради
липсата на чист актив от имуществото на дружеството не следва да бъде изплащана
стойност на дружествен дял, поради което е отхвърлил иска като неоснователен.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, БОС намира
първоинстанционното решение за валиден и допустим съдебен акт.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи на районния съд за
неоснователност на предявения иск за заплащане на стойността на дружествения дял на
ищеца на основание чл.125, ал.3 ТЗ, като намира, че същите са формирани при неправилна
преценка на фактическата обстановка, на събраните по делото доказателства и приложимия
закон, довела до постановяването на частично неправилно решение.
В случая, по делото е безспорно, че ищецът В.Б. е бил съдружник в „Синергия 2008“
ООД, с участие от 30 дяла, на стойност по 100 лв., представляващи 50 % от капитала на
дружеството, което е видно и от справката за актуалноправно състояние на дружеството в
Търговския регистър. На 10.06.2016 г. ищецът е отправил до ответното дружество
предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ, с което го уведомил, че след изтичане на
законоустановения тримесечен срок ще прекрати участието си в ответното дружеството,
като предизвестието е връчено на 28.06.2016 г. по реда на чл.50, ал.4 ГПК. В този смисъл,
както правилно е приел и районния съд, с изтичане на тримесечния срок на предизвестието е
настъпило и прекратяването на членството на ищеца в „Синергия 2008“ ООД, а именно на
28.09.2016 г., независимо от вписванията в ТР (така – Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д.№
500/2009 г. на ВКС, II т.о.). Предвид това, за ищеца е възникнало правото да поиска
уреждане на имуществените си отношения с ответното дружество на основание чл.125, ал.3
ТЗ, която норма постановява, че стойността на дела се определя съгласно счетоводен баланс
към края на месеца, в който настъпва прекратяване на участието на съдружника в
дружеството с ограничена отговорност, в случая – 30.09.2016 г.
По въпроса за начина на изчисляване на равностойността на дружествения дял е
налице константна практика на ВКС (Решение № 64/09.06.2009 г. по т.д.№ 504/2008 г. на ІІ
т.о.; Решение № 100/07.02.2013г. по т.д.№ 665/2011г. на І т.о., Решение № 180/26.03.2021г.
по т.д.№ 2602/2019 г. на II т.о. и др.), която приема, че за да се определи стойността на
дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност,
следва от актива по счетоводния баланс, включващ стойността на дълготрайните
материални активи на дружеството, други нематериални активи и краткотрайни материални
активи, да се извади тази част от пасива, която формира задълженията на дружеството (без
собствения капитал). При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-
висока от задълженията, т.е. собственият капитал е положителна величина, се получава
условно наречен чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете,
формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и
определената стойност на един дружествен дял.
4
За установяване стойността на дружествения дял на ищеца е извършена пред БРС
съдебно-икономическа експертиза от в.л. Г.Генов, съгласно която липсва счетоводна и
банкова информация към м.септември 2016 г. за чистата стойност на капитала, няма
изготвен баланс към посочения момент и такъв не може да бъде съставен, поради липса на
счетоводни книжа. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че финансовият
резултат на дружеството е отрицателен, същото е реализирало загуби за 2014 г. и 2015 г.,
като всички реализируеми дълготрайни и краткосрочни активи са били изчерпани и не са
налице свободни активи за погасяване на задължения към кредитори и съдружници.
Посочено е също, че към м.септември 2016 г. дружеството не разполага със собствен
капитал и съгласно постигнатите финансови загуби същият е бил декапитализиран. В
допълнителната експертиза, същото вещо лице е взело предвид, че през м.ноември 2018 г.
на ответното дружество е възложено МПС на публична продан и в полза на „Синергия
2008“ ООД – взискател по ИД № 135/2018 г. на ЧСИ Т.Колев е разпределена сума от 4023.88
лв., поради което експертът е приел, че това е единствената сума за разпределение между
съдружниците и от нея се полага на ищеца 50 % , равняващи се на 2011.94 лв. В съдебно
заседание в.л.Генов е направил пояснение по въпроси на ищеца, като е заявил, че като
неразпределена печалба остава сумата от 11000 лв. и половината от нея се полага на ищеца.
Настоящият въззивен съд не кредитира така изготвена от в.л.Генов експертиза пред първата
инстанция, като намира същата за необоснована и непълна, доколкото със заключението не е
даден отговор на основния поставен въпрос – да състави междинен баланс към края на
месеца на прекратяване на правоотношението, в случая – края на м.септември 2016 г., като
дадените в тази връзка от експерта пояснения в съдебно заседание са хаотични и неясни,
предвид липсата на изготвен такъв междинен счетоводен баланс.
В тази връзка, във въззивното производство е извършена съдебно-счетоводна
експертиза от в.л.Е.В. след проверка в счетоводната фирма, обслужвала ответното
дружество, въз основа на документите по делото и на обявените актове в Търговския
регистър. Съгласно заключението, дружеството е публикувало в ТР Годишни финансови
отчети за дейността си в периода от 2008 г. до 2013 г., включително, а за 2014 г. и 2015 г.
няма публикувани отчети. Констатирано е, че за 2016 г. е съставен нулев финансов отчет,
който е публикуван в ТР на 25.07.2020 г., а на 24.10.2020 г. е подадена декларация за липса
на стопанска дейност за 2017 г. Вещото лице посочва, че приложените по делото ГДД за
2014 г., 2015 г. и 2016 г. са подадени в НАП по електронен път чрез електронен подпис от
Д.Л., която е била счетоводител на дружеството в този период. Тук следва да се посочи, че
цитираните Годишни данъчни декларации, като представени по делото от вещото лице
Генов при изслушването му пред първата инстанция, представляват приложение към
изготвената от него съдебно-икономическа експертиза, доколкото въз основа на тях
експертът е изготвил заключението си. В този смисъл, районният съд не е допуснал
процесуално нарушение като е обсъждал тези декларации, макар и некоректно да е отразил
в съдебния протокол, че приема същите като доказателства по делото, поради което
наведените за това възражения във въззивната жалба са неоснователни.
5
От заключението на в.л.В. се установява, че до 2016 г. счетоводството на ответното
дружество е редовно водено, налице е текущо счетоводно отчитане, съхраняват се
хронологични и синтетични отчети по счетоводните сметки. Предвид обстоятелството, че
при прекратяване членството на ищеца не е бил изготвен междинен баланс на „Синергия
2008“ ООД към 30.09.2016 г., вещото лице е съставило такъв баланс в два варианта. Във
втория вариант – по т.2.2 от експертизата, вещото лице е изходило от обявения в ТР нулев
баланс за 2016 г., като е съобразило представените по делото съдебни решения за присъдени
в полза на дружеството вземания по договори за заем с трети лица, които вземания
формират и чистата стойност на капитала от 15980 лв. Въззивният съд намира, че този
начин на съставяне на междинен баланс по чл.125, ал.3 ТЗ е неправилен и не следва да се
взема предвид, доколкото в случая се касае за активно предприятие и според съда
съставеният нулев баланс за 2016 г. не отговаря на изискванията на чл.24 ЗСч. и не отразява
действителното състояние на ответното дружество, тъй като балансът е бил публикуван в
ТР едва на 25.07.2020 г., а декларацията за липса на стопанска дейност – на 24.10.2020 г.,
т.е. едва след образуване на настоящото дело. Поради това, настоящият съд няма да взема
предвид изготвения от експертизата междинен баланс по т.2.2 от заключението.
В първия вариант – по т.2.1 от заключението, в.л.В. е ползвала за база на
изчисленията си последния изготвен баланс към 31.12.2013 г. и въз основа на представените
от счетоводството на дружеството оборотни ведомости е изготвила последователно
счетоводни баланси за 2014 г., 2015 г. и към 30.09.2016 г. От констатациите на вещото лице
по този вариант се установява, че активът на „Синергия 2008“ ООД към 30.09.2016 г. е в
размер на 73 542.92 лв. и е формиран от вземания на дружеството по предоставени заеми
(24 000 лв.), продукция и стоки (43 431.11 лв., други вземания (1269.41 лв.) и касови
наличности в лева (4842.40 лв.). Между страните в производството не се спори, че
вземанията по предоставени заеми, които са осчетоводени в баланса към 30.09.2016 г.,
съществуват към тази дата и не са погасени, като размерите им са съдебно установени,
видно от представените по делото съдебни решения. Ето защо, тези вземания се включват
като част от актива на дружеството при определяне на стойността на дружествения дял на
ищеца, както е направило и вещото лице при извършване на изчисленията. Съгласно
експертизата, стойността на пасива на дружеството към 30.09.2016 г., т.е задълженията, без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат, е в размер на 64 653.37 лв., формиран
от задължения към доставчици (281.67 лв.), задължения по получени аванси (60 631 лв.),
данъчни задължения (1156.44 лв.) и осигурителни задължения (2584.26 лв.). В съдебната
практика се приема, че стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в
ООД се определят при съпоставка на актива на счетоводния баланс (дълготрайни
материални активи, други нематериални активи и краткотрайни материални активи) и
пасива (задълженията на дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия
резултат). В случай, че сумата на актива е по-висока от пасива, разликата – чист актив, се
разделя на броя на дяловете, формиращи капитала, а ако чистият актив е отрицателна
величина – изплащане на стойността на дружествения дял не се извършва. В този смисъл, за
6
да се изчисли в случая чистата стойност на капитала, от стойността на актива – 73 542.92 лв.
следва да се извади стойността на пасива на дружеството – 64 653.37 лв., в резултат на което
се получава и размера на нетната стойност на активите към 30.09.2016 г., която възлиза на
8889.55 лв. При така установения размер и тъй като ищецът Б. притежава 50 % от капитала
на ответното дружество към момента на прекратяването на участието си в него, то
равностойността на дружествения му дял възлиза на сумата от 4444.78 лв.
Въззивният съд възприема и кредитира варианта по т.2.1 от експертизата на в.л.В. за
съставяне на счетоводния баланс към 30.09.2016 г., доколкото последният съответства на
стопанските операции, които следва да са отразени към релевантния момент, като разходите
и приходите се начисляват и отчитат текущо и поради това следва да се включат в баланса,
предвид обстоятелството, че ответното дружество не е в ликвидация, а е действащо
предприятие (декларацията за липса на стопанска дейност на дружеството е подадена едва
на 24.10.2020 г.). В този смисъл, БОС намира, че съставеният от в.л.В. счетоводен баланс
към 30.09.2016 г. по първия вариант – по т.2.1 от експертизата отразява по достоверен начин
съотношението между активи и пасиви, които формират дружествения дял на ищеца в
стойностно изражение в размер на 4444.78 лв. Ето защо, в тежест на „Синергия 2008“ ООД е
възникнало задължение на основание чл.125, ал.3 ТЗ да заплати на ищеца В.Б. сумата от
4444.78 лв., представляваща равностойността на дружествения дял при прекратяване на
членството му в ответното дружество. До този размер предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните 10 000 лв., претенцията следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложените съображения и поради частично несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, БОС намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която иска по чл.125, ал.3 ТЗ е отхвърлен до
размера на сумата от 4444.78 лв., като вместо отменената част следва предявеният иск да се
уважи до този размер. Решението на БРС следва да бъде потвърдено като правилно в
останалата обжалвана част, с която иска по чл.125, ал.3 ТЗ е отхвърлен за сумата над 4444.78
лв. до претендираните 10 000 лв.
С оглед изхода на делото и направеното от въззивника искане за разноски, съдът
намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК въззимаемият-ответник „Синергия 2008“ ООД
следва да му заплати сумата от 728.94 лв. за направените в двете съдебни инстанции
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1095/12.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 8375/2018 г. по
описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на В. АЛ. Б., гражданин на Р. Ф.,
7
роден на ********** г. в гр.Г., К. о., Р., съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 45,
ет.2 – чрез адв.Димитрина Ройдева, срещу „Синергия 2008“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, Южна промишлена зона, производствена база
„Алупласт“, представлявано от управителя Дмитрий Алексеевич Капустин, за осъждане на
ответноното дружество да заплати на ищеца сумата до размера на 4444.78 лв.,
представляваща стойността на неизплатен дружествен дял, определен на основание чл.125,
ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, като ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Синергия 2008“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, Южна промишлена зона, производствена база „Алупласт“,
представлявано от управителя Дмитрий Алексеевич Капустин, да заплати на основание
чл.125, ал.3 ТЗ на В. АЛ. Б., гражданин на Р. Ф., роден на ********** г. в гр.Г., К. о., Р.я,
съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 45, ет.2 – чрез адв.Димитрина Ройдева,
сумата от 4444.78 лв. (четири хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и седемдесет
и осем стотинки), представляваща стойността на дружествения дял, който се дължи на В.
АЛ. Б., поради прекратяване на участието му като съдружник в „Синергия 2008“ ООД,
настъпило на 28.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба – 14.11.2018 г. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1095/12.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 8375/2018
г. по описа на РС-Бургас, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Синергия 2008“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, Южна промишлена зона, производствена база „Алупласт“,
представлявано от управителя Дмитрий Алексеевич Капустин, на основание чл.78, ал.1 ГПК
да заплати на В. АЛ. Б., гражданин на Р. Ф., роден на ********** г. в гр.Г., К. о., Р.,
съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 45, ет.2 – чрез адв.Димитрина
Ройдева, сумата от 728.94 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и четири
стотинки) за направените по делото разноски в двете съдебни инстанции, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8