Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 2884
гр.***, 01.07.2011 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, Х състав, в публично
заседание на втори май през две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ***
при секретаря Г.Н. като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 723 по описа за 2008 год. на
ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът Н.Х. , гражданка на ***, с ***, чрез пълномощника си адв.И.***,
твърди в исковата си молба, че е
собственик на следния недв.имот - Дворно място с площ от 6000кв.м.,
представляващо ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.***,
а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ – III – 141 в кв.48 по кадастралния план на 21 подрайон на гр.***,
съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 128/29.06.04г. на
Кмета на общ.***, ведно с всички подобрения в имота, при граници : от три
страни път, ПИ 345, по наследство по закон от баща си *** и *** по силата
на настъпила реституция по реда на ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС и др. Твърди, че имота е
бил собствен на *** , който го е придобил чрез покупко-продажба по силата на
сделки, обективирани в НА № 394/25г., НА № 395/25г., НА № 393/25г., НА №
609/25г., НА №174/31г. и НА №99/35г. Твърди, че имота е бил отчужден от *** /***/,
чийто единствен наследник е ищцата, на осн.ПМС №2118/50г. и чл.9 от ЗОЕГПНС и е
актуван с АДС №781/50г. Твърди, че след настъпилата реституция имота е
деактуван със заповед №459/92г. на Кмета на общ.***. Твърди, че имота се
владеел първоначално от ***, чрез неговия пълномощник ***, от 13.07.93г.,
когато имота му бил предаден с протокол за предаване-приемане на недв.имот,
като до 2004г. имали наематели в имота. В евентуалност навежда твърдението, че
имота е придобит по давностно владение за периода 13.07.93г. до 13.07.98г.,
чрез присъединяване и владението на св.праводател *** / уточн.молба от
16.01.09г./. Твърди, че ответниците са се снабдили с нотар.актове за
собственост на недв.имот , оспорвайки правата й. Предвид това моли да бъде
прието за установено спрямо ответниците Д.И.К., Р.П.Р., Л.Ш.Р.,*** АД, Т.Р.К., Н.Р.К.,*** ООД и „ ***
, че ищцата е собственик на недв.имот - Дворно място с площ от 6000кв.м., представляващо
ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.***,
а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ – III – 141 в кв.48 по кадастралния
план на 21 подрайон на гр.***, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
128/29.06.04г. на Кмета на общ.***, при граници : от
три страни път, ПИ 345. В с.з. на осн. чл. 116, ал.1 ГПК /отм/ е допуснато
изменение на предявения иск спрямо „ *** чрез преминаването от иск с правно
основание чл.97 ГПК в иск с правно
основание чл.108 ЗС, с който се иска да бъде постановено решение за признаване
за установено, че ищцата е собственик на гореописания недв. имот и да бъде
осъден ответника „ *** да предаде владението върху този имот.
Ответниците по
делото Р.П.Р. и Л.Ш.Р. оспорват
предявения иск. Твърдят, че *** не е наследник по закон на ***. Твърди, че не
са били налице договорни отношения с ***. Твърди, че е недопустимо да бъде
придобито по давност правото на собстевност върху процесния имот от чужденец.
Ответникът „ ***
оспорва предявения иск. Счита предявения установ.иск за недопустим. Счита, че е
недопустимо придобиването на собственост от чужди граждани по давн.владение.
Оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва правото на собственост на *** и възможността да придобие собственост по
реда на ЗВСОНИ, като твърди, че той не е наследник по закон и не е придобил
право на собственост по реституция. Оспорва предявения иск за придобиване по
давност на имота като неоснователен, тъй като е чужденец и оспорва периода, през който се твърди да е
упражнявано владение, както и че е осъществявано чрез др.лице. Твърди, че е
собственик на имота по силата на извършена покупко-продажба , обективирана в НА
№199/07г., и на самост.основание - по давност , чрез присъединяване владението
и на вс. предшестващи праводатели за периода 1992-2008г.
Ответникът ***
-***” АД гр.***, представлявано от ***, твърди, че установ.иск е недопустим и
моли делото спрямо него да бъде прекратено. Твърди, че ищцата не е установила
правото си на собственост върху имота, като твърди, че са допуснати нарушения в
адм.процедура по възстановяването му. Твърди, че липсват доказателства за
наследст.правоприемство. Липсвали доказателства, че имота е одържавен и
доказателства за идентичност на възстановения имот с процесния.
Ответникът ***
гр.***, представлявано от И. ***, конституиран в качеството си и на трето лице
помагач на страната на „ *** , твърди,
че е собственик на имота по силата на сделка, обективирана в НА от 2006г.
Твърди, че са добросъвестни владелци, придобили имота на валидно правно
основание, присъединявайки владението на своите праводатели. Оспорва правото на
собственост на ищцата.
Ответниците
Д.И.К., Т.Р.К. и Н.Р.К., оспорват предявения иск.
По
делото е приет за съвместно разглеждане на осн. чл.118
във вр. с чл. 97, ал.3 ГПК инцидентен установителен
иск от Д.И.К. против Н.Х. , гражданка на ***, с адрес ***,
***, представлявана от пълномощник адв.И.*** за признаване за установено, че
АДС № 772/26.09.50г. е неистински документ в частта ,
в която е посочено, че имота е отчужден от ***. Твърди се, че в документа е
извършена поправка чрез изтриване на текст върху който допълнително са изписани
думите Д.К.***.
Ответната страна по този
иск Н.Х. , гражданка на ***, с ***, чрез пълномощника
си адв.И.***, оспорва същият като недопустим, тъй като от него не зависел
изхода на спора, а чрез него се целяло установяване, че лицето не било
собственик. По същество
счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.188 ГПК / отм/, приема за установено от фактическа
страна следното:
От НА
№65, том 10, дело №5728/95г. на Н-с при ВРС
се установява, че *** е признат за собственик по наследство на недв.имот
– дв.място в гр.***, *** №109 цялото от 12260кв.м., съставляващо парцел 1875,
идентичен с пл.№1996 в 21 п.р., ведно със застроените в местото три вилни
сгради , от които първата представлява масивна двуетажна сграда с площ от
152кв.м., втората-масивна едноетажна сграда със ЗП от 108кв.м. и третата-полумасвина едноетажна сграда със ЗП от 52кв.м. С НА № 48, том V, дело 3610/96г. на
Н-с при ВРС е допусната поправка в НА №65, том 10, дело №5728/95г. в следния смисъл- на страница първа , ред 25 вместо пл.№
1996 да се чете пл.№1966.
Съгласно
НА № 26, том 3, рег.№2268, дело №288/02г. на Н-с
при ВРС Р.Т.К. е признат за собственик
по давностно владение на недв.имот –
дв.място в гр.***, *** цялото от
12260кв.м. по реституция, а по скица -11997кв.м.,
съставляващо имот пл.№141 в кв.48 от КП на 21-ви микрорайон на гр.***, ведно
със застроените в мястото три вилни сгради, от които първата –масивна двуетажна
сграда с площ от 152кв.м., втората-масивна едноетажна сграда със ЗП от 108кв.м.
и третата-полумасивна едноетажна сграда със ЗП от
52кв.м., при граници- магистрала ***-Зл.пясъци, път, ПИ 275, 140,138. Представен е и протокола от обст.проверка към н.д.288/02г.
Приложено е удостоверение на общ.*** №5131 от
12.07.10г. /л.1045/, че имота е деклариран от Р. и Д.К. с
вх.№49-29-4773/16.10.02г.
С НА
№27, том 3, рег.№2273, дело №289/02г. на Н-с
при ВРС Р.Т.К. и Д.И.К. са продали на Р.П.Р. ½ ид.ч. от
дв.място, находящо се в гр.***, ***
цялото от 12260кв.м. по документ за
собственост, а по скица -11997кв.м., пл.№141 в кв.48.
Видно
от НА №58, том 5, рег.№ 3578, дело №576/04г. на Н-с
при ВРС, Р.Т.К., Д. И.К., Р. П.Р. и Л. Ш.Р. *** АД недв.имот- дв.място в гр.***,
*** с площ от 6000кв.м., съставляващо УПИ III -141 от кв.48 по плана
на 21п.р. с
площ от 5497кв.м.
Съгласно
НА №145, том 3, рег.№ 2790, дело №477/04г. на Н-с
при ВРС, Р.Т.К. и Д. И.К. са продали на Р.
П.Р. масивна
двуетажна вилна сграда в гр.***, *** №397 с площ от 152кв.м., застроена в
имотните граници на ПИ 141 от кв.48 по плана на 21п.р., а съгласно Заповед
№128/29.06.04г. на регул.граница на УПИ IV-141 с площ
от 4822кв.м.
Съгласно
приложено удостоверение за наследници от 28.01.08г. на
общ.***, Р.Т. ***, поч. на 19.07.05г. е оставил за свои законни наследници съпруга Д.И.К. и
деца Т.Р.К. и Н.Р.К..
Видно от НА №189, том 1 , рег.№4261, дело 189/06г. на ВРС
***-*** АД прехвърля на *** гр.***/ недв.имот – дв.място с площ от 6000кв.м. в
гр.*** *** с площ от 6000кв.м., съставляващо ПИ 344 в кв.48 по плана на 21п.р.с
площ по скица 5563кв.м., за които е отреден
УПИ III -141 от кв.48 по плана на 21п.р. съобразно ПУП-ПЗР,
одобрен със заповед №128/29.06.04г. на Кмета на общ.***,
при граници от три страни път и ПИ 345.
От НА
№ 199, том 4, рег.№4383, дело 690/07г. на Н-с
при ВРС се установява, че *** гр.*** е продало на *** гр.*** / понастоящем
преименувано в „ ***/ недв.имот – дв.място с площ от 6000кв.м. в гр.*** *** с
площ от 6000кв.м., съставляващо ПИ 344 в кв.48 по плана на 21п.р.с площ по
скица 5563кв.м., за които е отреден УПИ III -141 от кв.48 по плана
на 21п.р. съобразно
ПУП-ПЗР, одобрен със заповед №128/29.06.04г. на Кмета
на общ.***, при граници от три страни път и ПИ 345.
Представен
е АДС №772/26.09.1950г. , номер 781 по акт.книга при ВГНС, в който е вписано завземане на имот на
осн. ПМС №2118/14.07.50г. и
чл.9 от ЗОЕГПНС във вр. с §29 от ПП ЗОЕГПНС и чл.40 от
ППЗДИ, б.с. на ***, като имота се счита за държавен от 14.07.50г. и същият представлява – вила-масивна двует.сграда в
гр.Сталин, *** №109, при граници - ***.шосе, Д.Х.*** и В.***
и застроено и незастр.място от 19500кв.м., съставляващо парцел VII от кв.96 по
плана на гр.Сталин , курортно предградие Лозята / парцели V и
VI от кв.96
и парцел II от кв.95/. В същият е вписано че с ПМС
№548/23.05.51г. имота е предоставен за ползване
на МНО, както и че се отрежда за научноизслед.институт по курортология и
физиотерапия на МНЗ.
Приложено
е удостоверение от 17.08.92г. на общ.*** за това, че по
АДС №781 на *** е одържавен недв.имот в *** 0109 на гр.***-вила масивна
двуетажна сграда, масивна едноетажна постройка, полумасивна едноет.постройка,
като е отразено че с ПМС №548/51г. и заповед на МНЗ
946/51г. са отредени за Научно-изследователски
институт по курортология и физиотерапия, и е вписано застр.и незастр.място от
19500кв.м., при граници- ***р.шосе, Д.*** и В.*** /л.454/.
Представена
е заповед №459/02.11.92г. на общ.*** , с която е заповядано
отписването от актовите книги на недв.имот в гр.***, *** №109, представляващ
вила-масивна двуетажна, застроена на 152кв.м. , масивна едноетажна сграда,
застроена на 108 кв.м., полумасивна едноетажна сграда застроена на 52кв.м.,
застроено и незастр.място от 12260кв.м., пл.№1966, одържавен с АДС №781/50г. по ЗОЕГПНС от ***. Представен е акт №781
за завземане на 26.09.50г. на вила, бивша
собственост на Д.К.*** по Постановление №2118/50г.и №135/51г. / л.968/, протокол-опис от 12.08.51г. за
предаване на имот в гр.Сталин, *** 109,
б.с. на Д.К.***, преотсъпен за ползване с ПМС №548/51г. , АДС №781/50г. на
МНО-Военно-почивна станция, два констат.протокола от 2.06.52г. и 03.06.53г.
Приложен е и протокол от
13.07.93г. за предаване и приемане на
недв.имущество, по силата на който МУ-*** предава на ***, пълномощник на
собственика, вили 2 и 3 / масивна едноетажна и полумасвина едноетажна по силата
на който НЦФЛР предава на ***, пълномощник на собственика вила масивна двуетажна
застроена на 152кв.м., както и протокол от 30.04.93г. сключен
между последните за прехвърляне на абонамента за ел.енергия на ***.
Представен
е протокол от 27.07.04г. сключен между Р.К. и *** за
предаване на 3000кв.м. ид.ч. от имот-дв.място от
5497кв.м., съставляващо УПИ III-141
кв.48 по плана на 21п.р., находящо се в землището на гр.***, *** №397
стар 109 ведно с построената в него едноетажна постройка от 52кв.м., на
основание прекратен договор за наем от 04.02.03г.
Представено
е разрешение за строеж №113/14.03.08г., изд. на ***
гр.*** за изграждане на лека ограда от телена мрежа по имотните граници на ПИ
344, кв.48 на гр.***.
Приложена
е и заповед № 128/29.06.04г. на общ.*** за
одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ III 141 и УПИ IV 141 , УПИ IX‑141 и улична регулация , и конст.протокол от
16.09.08г. за липсата на възражения в срок.
Приложен е договор за
добр.делба от 15.07.04г., по силата на който Р. Т.К., Д.
И.К. , Л.Ш. и Р.Р. са получили в дял и са станали собственици на дв.място в гр.***,
, *** с площ от 5497кв.м., съставляващо
УПИ III 141 кв.48, при граници от три страни път и УПИ IV 141.
Представени са договор
за възлагане на оценка от 31.08.04г., за предпроектно
проучване от 27.08.04г. и анекси към него, сключени от ***-*** АД по отношение на УПИ III 141. Представени са и договор за предоставяне на працел за ползване под
наем от 22.10.04г. и
анекси към него, сключени от *** *** АД , от които обаче не е
видно, за който имот се отнасят, имота е описан единствено като имот от
15000кв.м.
Представени
са съобщение от 12.08.93г. от общ.*** до ***, като пълномощник на ***, жалба от ***
до РП-*** вх.№ 9162/29.07.04г., квитанции за платени данъци от ***-И.*** от
21.03.95г., 09.04.96г., 12.03…., 01.10.93г.,06.04.94г., 18.11.92г., данъчно-облаг.акт от 06.04.94г. и 21.03.95г, с който е определен размер на задълженията към
държавата на ***, писмо от МФ до И.*** за даване разрешение на чуждест.лице ***
да извърши продажба на имот от 12260кв.м. и сградите в
него от 12.11.94г. и такова от 05.06.96г. за Н.Х. ***.
Представен
е договор от 13.07.93г. , сключен между *** чрез пълномощник *** и *** ООД, с който последният
е наел недв.имот , представляващ част от имот пл.№1966, стар пл.№ 1875 в 21п.р.
на гр.***, кв.Бриз – място от 1000кв.м., намиращо се между имоти пл.№ 2073,
2074 и 2074-А /л.589/. Приложен е анекс от 01.07.1995г.,
сключен между *** като пълномощник на ***, собственик на имот №1966 по плана на
кв.Бриз
Представен
е договор за наем от 01.05.93г. ,сключен между *** и СД ***
гр.*** , с който първия е предоставил за временно и възмездно ползване парцел
№1875, кв.49 жк.Бриз 21 п.р. с площ 1000кв.м. Предвид оспорването му в частта
на положения от арх.С.*** подпис е открито
производство по чл.154 ГПК, но автентичността не бе оборена.
Представен
е НА № 393, рег.№ 4418/01.05.1925г. на Н-с
при ВРС, с който *** продава на *** 350 кв.м. от лозе
в гр.*** , *** цялото от 1350кв.м. при граници- ***, н-ци на Д.*** и Д.Й***.
Представен
е НА № 394, рег.№4419/01.05.1925г.
на Н-с при ВРС, с който ***ачев продава на ***
лозето си в гр.*** , *** цялото от
1752кв.м. при граници- ***, С.Н., Ст.***.
Представен
е НА № 395, от 01.05.1925г. на Н-с при
ВРС, с който *** , *** , и *** продават на *** лозе с един кьошк в гр.***
, *** цялото от 1дка при стари граници-
Б.***, ***, Б.П., път, а сегашни- ***.
Представен е НА №409,
дело 931/10.08.1925г., с който *** е продал на *** лозе в гр.***
, *** цялото от 1116 кв.м. при граници от три страни Д.Й*** и Смарагда Анастасова.
Представен
е НА №1711, рег.6292, дело 1547/31г. , с който *** е признат за
собственик на имот , купен на публ.продан, - лозе от
5133кв.м. във Варн.лозя, *** с кьошк при граници- К.Н., ****.
Представен
е НА №99, рег.7000, дело №1328/35г. , по силата на
който *** и *** продават на *** лозе от 1,5дка. във
***.лозя, *** и хавра в същите лозя и местност от 1,3дка при общи съседи- *** и
от две страни ***.
Приложен
е НА № 101, рег.№6127, дело 1146, том 6, от 1935г. , съгласно който *** ***
продава на *** 1,2дка от лозето си във ***.лозя, ***, цялото от 5133кв.м., при съседи на частта- Коста Н., Исак Бенвенисти и
Д.***.
Приложена
е заповед от 02.07.91г. на ВМИ-*** за настаняване на ***
в Институтска терапевтична болница в стаята над обитаваното от нея жилище в ***
2 вила /л.447/.
Приложено
е пълномощно от *** без апостил, с което се упълномощава И. *** да извършва
действия по реституирането на имот и да предприема действия във връзка с наемни
отношения /л.452/.
Приложени са покани от *** ,
чрез пълномощник И.*** до НИИКФ и ВМИ за освобождаване и предаване владението
на имот в *** №109, вкл. вила двуетажна, масивна
едноетажна сграда и полумасивна едноетажна сграда , застр. и
незастр.място от 12260кв.м. , както и сключени от пълномощника договори за застраховка
на сградите от 20.07.93г., 08.08.94г., 11.08.95г. Приложени са също документи за изпращани до пълномощника съобщение
във връзка с одобрение на ЗРП и подавани от него възражения /л.466-470/.
Приложени са свидетелства за венчание №11 и 12, от които е
видно, че на 18.10.1929г. *** *** се е венчал с *** /л.511-512/.
Приложено е удостоверение за самоличност на Н. Старицкая, по
баща Гриневич от 03.06.26г./л.764-гръб/.
Представено
е извлечение от регистъра на населението за 1917г. за
родено дете *** от баща *** Е.*** и майка Н. *** /л.519/.
Представена
е прокур.преписка №9162/04г./12.01.05г. за отказ
за започване на дознание по жалба на Д.***.
Приложени
са и декларации по чл.14 от ЗМДТ на *** от 23.05.01г. и
от *** А. от 01.06.01г. /л.696-704/, и писмо от общ.***
от 04.03.10г., както и заповед от 03.03.92г. за
определяне на месечен наем на В.А. ***.*** 99/л.733-734/.
От
заключението по изслушаната съдебно-лингвистична експертиза, кредитирано
от съда, се
установява, че значителния недостиг на букви за точното изписване на звуците в
англ.език води до това, че една и съща буква може да се чете по разл.начини;
две или повече букви обозначат един звук и един звук може да се изписва по
разл.начини. Сочи, че името *** може да бъде изписано на
бълг.език – „***, ***, ***”. Сочи, че в представените
документи името *** е изписано правилно съотносно към всеки момент на
съставяне. Освен изброените начини можело да се добави и *** като звуков
вариант на **, но отнасяйки се за годините на нотар.актове /1925-35г/.
От
заключението по допуснатата единична СТЕ, изготвена от в.л.инж. Р.П., се установява, че
имот пл.№141 от кв.48 по плана на 21-ви п.р. на гр.***
попада с пълната си площ в имот пл.№1966, описан в НА 65/95г. и НА 48/96г. , т.е. налице е пълна
идентичност между тях. Сочи, че съгласно КП 1936г.
имот пл.№724 е записан на *** К.***, имот пл.№720 е
записан на ***. Заключава, че вс.имоти по КП 1936г. /имоти пл.№№ 724, 713, 719, 720, 717, 721, 716а/, попадащи в имот
пл.№1966 от КП 56г. и имот пл.№ 1875 от КП на ***
в представените по делото НА от периода 1925-35г. и НА
№№ 127/41г., 86/43г., 31/42г. Дава заключение, че имота, предмет на делото , този в НА 65/95г. , поправен с НА
48/96г., тези, описани в НА на ответниците и в АДС от 1950г. и имотите по
представените НА за придобиване на имоти през периода 1925-35г. са идентични.
Приложено е
ПМС №2118/14.07.50г. , с което е постановено на осн. чл.9 от ЗОЕГПНС
отчуждаването в полза на държавата на вилите, обозначени в отдел първи на
изброените описи към постановлението , представени в МС, като под №1 в описа е
вписан гр.Сталин. Вписано е още, че вилите се отчуждават заедно с техните
дв.места, постройки, подобрения, стопански и жилищни съоръжения, сгради,
инсталации, мебели и др.подобни. В приложен опис е вписан под № 51 е вписан ***.
Представено е 135-то ПМС от 06.02.51г. за отчуждаване в полза на държавата на
вилите, обозначени в отдел първи на описите към него, а именно опис
№18/23.07.50г., включващ гр.Сталин, като е посочено, че отчуждението на вилите
по настоящото постановление и ПМС №2118 и 2274 от 1950г. да се счита от
01.01.50г., с изключение на вилите, изброени в приложен опис, които да се
считат отчуждени от датата , посочена в самия опис, съставляващ неразделна част
от ПМС. В представен опис на отчуждени вили , съгласно който от 20.04.48г. се
отчуждават вилите, под №5 е посочена вила на Роберт Юнг. Представено е и ПМС
№548/23.05.51г. за одобряване разпределението на отчуждените вили, находящи се
в разл.курорти и отдаването им за безвъзмездно ползване на отд.ведомства,
организации, като в приложения списък
под №4 е вписан Роберт Юнг.
Поради оспорване от ищцовата страна на тези документи е открито
производство по оспорване на истинността на ПМС № 2118/14.07.50г.,
№135/06.02.51г. и № 548/23.05.51г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св.*** , И. ***, П.П., *** / без родство със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в
която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната
преценка на всички писмени и гласни доказателства, както и в съответствие с
разпоредбата на чл. 136 от ГПК /отм/.
От
заключението по изслушаната по делото тройна СТЕ на в.л. инж.Ю.П., Д.П. и Ант.С.
, кредитирана изцяло от съда, се установява, че имота по НА №65/95г. и №48/96г.
е попълнен в КП на 21м.р. на гр.*** със Заповед №Р-459/95г. с пл.№1875, а в
новия КП от 1999г. имота е попълнен с пл.№141 със заповед №Р-309/02г. на Кмета
на общ.***. Сочат, че имотите на ответниците са идентични с имота, възстановен
на ***, тъй като са обособени от ПИ 141. Вещите лица сочат, че ако *** са едно
и също лице и *** има родств.връзка с П.***, то имота по НА 395/25г. се
идентифицира по съседи с южната част на имот №721 по КП от 1936г., а съобразно
записа за собственост в разп.лист за имот пл.№721, то северната част на имот
721 се идентифицира по съседи с имота, описан в НА 609/25г. Сочат, че в
разп.лист към КП 36г. за собственик на имот 724 е вписан Д.***, като площта
съобразявайки НА № 174/31г. и НА №101/35г. е съответна на площта на имот 724, в
който имот е отразен кьошк. Сочат, че имота по НА №99/35г. по съседи и площ се
идентифицира като имот №713 по КП на м.Лозята от 36г. Сочат, че от НА №186/43г.
и НА №31/42г. се установява, че ПИ 721 и 717 са били собствени на Д.К.***.
Сочат, че в Кадстр.план на Курортна местност Лозята имоти пл.№
713,171,719,720,721 и 724 са отразени като един общ имот с пл.№724 и 724а / със
знак за общност/., като към разп.лист към КП на м.Лозята 1936г. за ПИ 724
кв.95, парцел 9 е вписан като собственик Д.К.***. Сочат, че се установява
идентичност по съседи за имоти пл.№713, 721 по КП от 36г. , както и че в
разп.лист за собственик на имоти 724 и 720 е вписан Д.***, а от КНА по
регулация се установява, че Д.Й*** е собственик и на имот №717. Сочат, че
имота, описан в НА 65/95г., поправен с НА 48/96г. е частично идентичен с имота, описан в АДС
781/50г. , като описаната в АДС площ от 19500кв.м. не отговаря на сборната площ
на парцели V, VI и VII от кв.96 и парцел II от кв.95 по плана на курортно
предградие Лозята. Заключават, че имота описан в НА 65/95г., поправен с НА
48/96г. е частично идентичен с имота на
ответниците.
От
допълнително представеното заключение на тройната СТЕ се установява, че имоти
пл.№№713, 717, 719, 720, 721 и 724 от КП на Курортно предградие Лозята 1937г.
са отразени като един общ имот с пл.№724 и 724а със знак за общност, като
придаваемите части са отразени към имотите. Сочат, че общата площ на тези имоти
изчислена графично е 15287кв.м., а
площта на имот №1966 по КП от 1956г. е 13060кв.м. Сочат, че части от имотите на
Д.*** са предадени по силата на дв.регулация към съседни имоти или продадени, и
части, попадат в изпълнени улици. Сочат, че сумарната площ на имотите, описани
в АДС – парцели V, VI.VII и II по плана на курортно предградие Лозята е
7782кв.м. Сочат, че на осн.допъл.представени НА №903/25г. и №1423/28г. се
установява, че с НА №393/25г. Д.Й*** е закупил западната част на ПИ 721 с площ
от 350кв.м., граничещ на изток с имот 718. Сочат, че с НА №122/42г. се
установява, че *** са едно и също лице, представляващо собственик на ПИ 723 по
план от 1937г. , а имота по НА №37/48г. е ПИ 722 по КП от 1937г., идентичен на
ПИ 1969 по КП от 1956г.
От
заключението по допуснатата СГЕ, изготвена от в.л. Е.А., кредитирана изцяло от
съда, се установява, че под името *** в
началото на АДС№772/26.09.50г. е изписан друг текст, който частично се чете „
Р---РТ –Г”, като под текста се
наблюдават следи от механично въздействие. Сочи, че машинописния текст, с който
са изпълнени следващите графи на самия АДС и изписани думите ***, *** под
шапката на АДС са изпълнени с едни и същи шрифтове, като няма данни за
ползваните пишещи машини през 1950г.
По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
момента процесния имот се владее от отв.”БРИЗ ПРОПЪРТИС” ООД.
Във връзка с
твърдението за настъпило наследяване по закон от ищцовата страна са представени
следните документи: съкратен смъртен акт на *** *** /***/, род 11.07.1882г. и
поч. на 30.04.67г. / л.585-588 /; несъкратен смъртен акт на Н. *** , моминска
фамилия Гриневич, род.***г. в ***, поч. на 01.05.1988г. в *** /л. 1017-1021/; несъкратен
смъртен акт на Мюриъл Меган *** , моминска фамилия ***, род.***г. в ***, поч.
на 01.02.2005г. в *** /л. 1034-1035/; несъкратен смъртен акт на *** , род.***г. в ***, поч. на
15.01.1996г. в *** /л. 1036-1039/; удостоверение за брак за сключен брак между ***
и *** на 10.12.48г. /л.529-533/; копие от регистър на ражданията за
удостоверяване раждането на дете Н., род. 24.11.58г. от баща *** и майка ***;
несъкратен акт за брак за сключен между *** брак на 19.05.84г./л.1027 -1033/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
1.По отношение
на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
За да бъде основателен
така предявения ревандикационен иск трябва да са налице кумулативно следните
предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот; имота да се намира във владение или
държане на ответника и последния да го владее или държи без основание.
В
настоящия случай ищцата се позовава на възстановяване на правото на собственост
върху процесния имот по реда на ЗВСВОНИ, по силата на завършен фактически
състав на реституционна процедура.
Съгласно разпоредбата на
чл.1, ал.1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими
имоти се възстановява собствеността върху
недвижимите имоти, отчуждени по Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр.
87 от
С оглед на така
събраните по делото доказателства съдът приема , че е
налице установена по несъмнен начин идентичност на имотите, описани в
нотар.актове като закупени от Д.*** с процесния имот, който представлява част
от тях. Предвид това се установява и първата предпоставка-имота да е бил
собствен на Д.*** преди неговото отчуждаване.
На
следващо място по делото следваше да бъде установен факта, че имота е бил
отчужден по ЗОЕГПНС и за него да не е платено обезщетение. В
тази връзка по делото е представен АДС №772/26.09.50г. за завземане на недв.имот за държавен б.с. на *** ,
пореден №781/26.09.50г. по актова книга, оцен.протоколи, протоколи-опис ,
конст.протокол, приложени към приложената адм.преписка. От
тези документи безспорно се установява, че процесния имот е бил отчужден като с
ПМС №548/23.05.51г. е предоставен за ползване
на МНО, както и е отреден за научноизследов-институт по курортология и
физиотерапия на МНЗ. Доколкото по делото от събраните писм.доказателства се
установи факта, че собственик на имота е бил Д.***,
както и факта, че имота е бил отчужден , то съдът намира, че рестит.ефект
следва да настъпи в полза на лицето, на което действително е принадлежало
правото на собственост към момента на одържавяването. От
отв.страна бяха представени ПМС №2118/50г., ПМС №135/06.02.51г. и ПМС № 548/23.05.51г. , ведно с приложени описи, в
последните от които фигурира името на Роберт Юнг. Доколкото обаче по делото не
се представиха доказателства така соченото лице да е било собственик на
отчуждените имоти , а напротив от доказателствата
безспорно се установи, че такъв е Д.***, то съдът намира , че отчуждаването ,
респ.реституцията са засегнали и следва да настъпят по отношение на
действителния собственик на имота, а не на лицето, посочено в тези актове. От представената отчуждителна преписка липсват данни за така
отнетите имоти да е било заплатено обезщетение. Установява
се безспорно, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ имота е бил собствен
на държавата и е бил предаден в операт.управление на МНЗ -
Научно-изследователски институт по курортология и физиотерапия.
Така изложеното до
тук означава, че са налице положителните предпоставки
за реституция по ЗВСОНИ и отсъства отрицателната такава, поради което с
влизането му в сила на 25.02.1992г. собствеността върху имота е била
възстановена.
Тъй като към датата на влизане в сила
на закона собственикът на имота Д.*** е бил починал /
видно от приложения съкратен смъртен акт, описан по –горе, то възстановяването
на собствеността следва да настъпи в лицето на неговите наследници. Във връзка
с доказването на наследств.правоприемство от ищцовата страна се представиха
писм.доказателства, а именно - свидетелства
за венчание
№11 и 12, от които е видно, че на 18.10.1929г. *** *** се е венчал с ***,
смъртен акт на *** *** /***/, поч. на 30.04.67г.,
смъртен акт на Н. *** , моминска фамилия Гриневич, поч. на
01.05.88г.; извлечение от регистъра на населението за 1917г. за
родено дете *** от баща *** Е.*** и майка Н. ***; удостоверение за сключен брак
между *** и *** на 10.12.48г.; копие от регистър на ражданията за
удостоверяване раждането на дете Н., род. 24.11.58г. от баща *** и майка ***;
смъртен акт на Мюриъл Меган *** , моминска фамилия ***, поч. на 01.02.2005г.
; смъртен акт на *** , поч. на
15.01.1996г.; акт за брак , сключен между *** на 19.05.84г.
Съгласно разпоредбата на
чл.89, ал.2 от КМЧП, наследяването на недв.имоти се урежда от правото на
държавата , в която те се намират , т.е. приложимо е бълг.право, което урежда
кръга и реда на наследниците и наследств.дялове –чл.91, т. 2 и 3 от КМЧП. Т.е. определянето на наследниците следва да се извърши съгласно
разпоредбите на ЗН. Отразените в така представените документи
, отразяващи гражд.състояние на лицата и техните връзки на произход ,
несъмнено сочат, че ищцата се явява наследник по закон на наследодателя Д.***.
Установява се , че Д.*** е сключил гражд.брак с Н. ***
/ чийто син е бил ***/ като след неговата смърт съпругата се явява наследник по
закон съгласно ЗН, а след смъртта й наследник се явява нейното дете – ***, баща на ищцата по
делото. Така отразените връзки на произхода не се
опровергават от доказателствата по делото, като с оглед на възражението на
отв.страна за наличието на др.наследници на общия наследодател в нейна тежест
бе да установи този факт, каквито доказателства липсват. Ето защо съдът приема за доказано наличието на наследствено
правоприемство между ищцата и наследод. Д.***.
Предвид така
установеното наличие на всички предпоставки от рест.процедура
, то съдът прави извода, че в полза на ищеца е възстановено правото на
собственост върху процесния имот, поради което и той се легитимира като
собственик на имота. С оглед на това и не е налице основание
за разглеждане на наведеното в евентуалност твърдение за придобиване на имота
по давност.
По
делото е прието за безспорно установено, че отв. „ *** владее
имота. От последния бе направено възражение ,
че е собственик на имота по силата на извършена
покупко-продажба, обективирана в НА №199/07г., както и на основание
давност, чрез присъединяване на владението на вс. предшестващи праводатели за периода
1992-2008г.
По
делото от представените доказателства се установява, че с НА №199/07г. на
ВРС ответникът е закупил процесния имот от отв.”***-***” ООД гр.*** , който от своя страна го е закупил от отв.”***-***” АД , съгласно НА №189/06г. Последният от
своя страна е закупил имота от Р.К., Д.К., Р.Р. и Л.Ш., видно от НА №58/04г.,
като последните двама са закупили 1/2 ид.ч. от
имот с площ от 12260кв.м. от първите двама по НА
№27/02г. От своя страна Р.К. се е легитимирал като собственик на имота по
силата на НА №26/02г., с който е признат за собственик по давн.владение на
недв.имот в гр.***, *** цялото от 12260кв.м. по реституция, а по скица 11997кв.м., съставляващо имот
пл.№141 в кв.48 от КП, ведно със застроените в него три вилни сгради, надлежно
описани. Доколкото ищеца оспорва правото на собственост на
ответника, респ. на неговите праводатели като собственици на имота, то в тежест на
последния бе да установи придобиването от негова страна на правото на
собственост върху имота. В тази връзка от отв.страна са
ангажирани гласни доказателства. Следва да се
отбележи на първо място, че за периода до 21.11.1997г. по отношение на този имот / доколкото същият е подлежал на
реституция/ не тече придобивна давност и този оригинерен придобивен способ не
би могъл да произведе присъщото му вещно действие. Според чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ
за имотите, подлежащи на възстановяване по реда на този закон придобивна
давност в полза на несобственика тече само занапред от влизане в сила на тази
разпоредба, т.е. от 21.11.1997г., като изтеклата до
този момент не се зачита. Предвид това съдът приема, че в
полза на праводателя на ответника Р.К. придобивна десет годишна давност,
доколкото той не може да се легитимира като добросъвестен владелец, е започнала
да тече от 21.11.97г.
От разпитаните по делото свидетели
съдът намира, че не се установяват по несъмнен начин фактите , че Р.К. е
упражнявал владение върху имота като свой, т.е. с намерението да свои вещта за
себе си и това е било противопоставено на лицето, легитимиращо се като
собственик на имота, и е достигнало до него, защото единствено упражняването на
факт.власт не е достатъчно. Установяване на намерението за своене е необходимо
и предвид обстоятелството, че факта на грижа за имота не може да обоснове извод
за това, че е налице владение на имота като свой, тъй като посочените действия
са действия на обикн.управление, а намерението за своене трябва да е изразено
по ясен и несъмнен начин като се отрича чуждата власт върху вещта и се
декларира, че същата се владее като собствена. Доколкото не бяха ангажирани
достатъчно доказателства в тази насока, то съдът прави извода за недоказаност
на този елемент от факт.състав на придобивната давност / владение с намерение
за своене/, поради което и приема, че
Р.К. – праводателя на ответника не може да се легитимира като собственик
на имота към момента на продажбата му на посоченото в КНА придоб.основание. Липсата на право на собственост върху имота на този праводател не е
довело при последващото разпореждане с него до придобиването на собствеността
от последващите приобретатели. Безспорно се установява и факта , че към момента на съставяне на КНА 10-годишния
давностен срок не е изтекъл. Що се касае до упражняваното владение от др.праводатели , то по делото не са събрани доказателства,
от които да се изведат вс.елементи на придобивната давност предвид упражнявано
от тях владение. От представените писм.доказателства за
възлагане на оценка от страна на *** *** АД не се установява факта на владение
на имота, нито това се установява от договорите за наем, в който не е посочено
за кой имот се отнасят. Тези елементи не се установяват и от събраните
гласни доказателства чрез разпита на св.П..
Предвид това и
съдът намира, че отв. „ *** не може да се легитимира към момента като
собственик на процесния имот, от една страна предвид на това, че е придобил
имота от несобственик, при което извършената
продажба не е породила вещно правно действие, от друга страна, предвид
на не доказването на въведеното в евентуалност основание за придобиването му по
давност за периода 1992-2008г, чрез присъединяване владението на праводателите.
Следователно ответникът
упражнява фактическа власт върху процесния имот без основание, поради което и
предявения ревандикационен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
2.По предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е достатъчно да се
оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца право.
Наличието на правен интерес се обуславя от формулираното в исковата молба
твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова
защита. В настоящия случай правния си интерес от иска ищцата извежда от
легитимирането на ответниците като собственици на имота по силата на описаните
по-горе НА. Доколкото чрез тях те се легитимират като собственици на процесния
имот, то съдът намира, че е налице оспорване на нейните права, поради което и е
налице правен интерес от установителен иск и то за признаване на собствените й
права. Ето защо съдът намира , че е налице допустимост от предявения иск.
Както се
установи по-горе , въз основа на събраните по делото доказателства , съдът
прие, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот, по силата на
настъпило наследяване по закон и реституция по реда на ЗВСВОНИ.
В тежест на
ответниците по делото бе да установят наличието на противопоставимо на ищцата
основание за придобиването в собственост на имота. Както бе посочено вече
праводателят на ответниците Р.К. не е придобил правото на собственост върху
имота на основание наведения оригинерен способ - придобивна давност , като за
това съдът е изложил по-горе подробни мотиви. Ответниците по иска наведоха
твърдението за придобиването на имота по силата на извършени отчуждителни
сделки. Доколкото обаче първоначалния им праводател Р.К. не се установи да е
бил собственик на имота към момента на разпореждането с него, нито се установи
всеки последващ праводател да е придобил собствеността , то и правото на
собственост не е преминало върху приобретателите по сделките. Тъй като
ответниците не ангажираха доказателства, от които да се изведе придобиването в
патримониума на всеки от тях на правото на собственост върху процесния имот , и
предвид установената материално-правна легитимация на ищцата като собственик на
имота, то и предявения установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
3.По предявения иск с правно основание чл.97, ал.3 ГПК
/отм/ за
признаване за установено, че АДС № 772/26.09.50г. е
неистински документ в частта , в която е посочено, че имота е отчужден от ***.
Ищцовата
страна по този иск твърди се, че в АДС № 772/26.09.50г. е
извършена поправка чрез изтриване на текст, върху който допълнително са
изписани думите Д.К.***. От изслушаната по делото СГЕ се установява, че под името
*** в началото на АДС №772/26.09.50г. е изписан друг текст, който частично се
чете „ Р---РТ –Г”, като под текста се
наблюдават следи от механично въздействие. Сочи, че машинописния текст, с който
са изпълнени следващите графи на самия АДС и изписани думите ***, *** под
шапката на АДС са изпълнени с едни и същи шрифтове, като няма данни за
ползваните пишещи машини през 1950г. С оглед на това съдът приема, че не би
могло да се приеме, че е налице последващо въздействие върху акта, различно от
времето на съставянето му. Предвид това съдът приема, че не е оборена
форм.доказ.сила на документа. Отделно от това АДС действително има качеството
на официален свидетелстващ документ , като съдът е длъжен да приеме за
установени посочените в акта факти- че документа е съставен на посочената дата
и място от съотв.длъжн.лице, че се е осъществило посоченото основание за
придобиване на имота от държавата, вида и състоянието на имота, описани в акта.
Относно съществуването на правото на собственост, вкл. и посочения като бивш
собственик, обаче неговата доказ.сила не е абсолютна и не задължава съда да
приеме за собственик, лицето, което ползва или е вписано в акта. Доказателства,
които да оборят това вписване в акта обаче не бяха ангажирани, а напротив
събрани са по делото безспорни доказателства за собствеността на Д.*** върху имота към момента на
отчуждаването. Ето защо съдът намира, че не е доказано по делото неистинността
на документа в частта, в която е посочено, че имота е отчужден от ***. Предвид това
предявения инцидентен установ.иск се явява недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на искането на осн. чл.431, ал.2 ГПК за обезсилване на НА №27, том 3, рег.№2273,
дело №289/02г. на Н-с при ВРС , НА №58, том 5, рег.№ 3578, дело
№576/04г. на Н-с при ВРС, НА №145, том 3, рег.№ 2790,
дело №477/04г. на Н-с при ВРС, НА №189, том 1 ,
рег.№4261, дело 189/06г. на ВРС и НА № 199, том 4, рег.№4383, дело
690/07г. на Н-с при ВРС / тези, с които ответниците се легитимират като собственици на имота/,
съдът счита, че такова не следва да се постановява, тъй като на отменяване или
изменяване по реда на чл.431, ал.2 ГПК, подлежат само
констативните нотариални актове и тези по обстоятелствена проверка, когато с тях
се засягат права на трето лице, но не и тези по договори за прехвърляне по
вещни права, тъй като с тях не се удовлетворява молба за признаване на право, а
се обективира общото съгласие на страните за сключване на договора. Ето защо
защитата срещу тези актове се осъществява по съдебен ред-чрез предявяване на
иск за собственост , в който случай прехвърлителният ефект на нотариалния акт
отпада по силата на съдебното решение, с което е установено, че продавачът по
него не е бил собственик на прехвърления имот, респ.на част от него / в този
см. е Решение № 206 от
16.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2005 г., I г. о./. Предвид изложеното относно правото на собственост за ответниците и основателността на иска по чл.97, ал.1 от ГПК, съгласно чл.431,
ал.2 ГПК, доколкото
издадения констативен КНА № 26, том 3,
рег.№2268, дело №288/02г. , създава само една
привидност за наличието на права , то съдът счита, че
на осн. чл.431,
ал.2 от ГПК единствено издадения
охранителен акт следва да бъде отменен.
Съобразно
изхода на спора, съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски. Във връзка с направеното възражението за прекомерност на
адв.възнаграждение съдът съобрази следното : Съгласно
чл.64,
ал.4
ГПК при прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат с действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАдв. се предвижда, че размера на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. По силата на §2 от ДР на Наредба №1/2004г.. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в случаите по чл.64, ал.4 ГПК, присъденото възнаграждение не
може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в нея.
В случая цената на исковете е по 44880лв.
и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от наредбата минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 1347,60лв., а трикратния размер е 4042,80лв. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 35967,50 лв. общо, т. е. над минималния при преценката по чл.64, ал.4 ГПК. Отчитайки
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че присъденото с
решението адв.възнаграждение се явява прекомерно завишено, поради което и следва
да бъде намалено на основание чл.64, ал.4 ГПК на 8085,60лв. В този смисъл искането за разноски следва да бъде уважено , като бъдат осъдени ответниците по двата иска да заплатят
сумата в размер на общо 10918лв. / т.е. по 5459лв/. Предвид това, че е заплатена
единствено д.т. за иска по чл.97 ГПК /отм/, то на осн. чл.60 ГПК следва да бъде
осъдена ищцовата страна да заплати д.т. в размер на 1795,20лв. и за допълнително кумулативно съединения иск по чл.108 ЗС.
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ ***, ***, ул***,
представлявано от *** , че Н.Х. / по баща ***/ , гражданка на *** *** с ***,
със съдебен адрес ***, адв.И.***, е собственик на недв.имот - Дворно място с площ от 6000кв.м.,
представляващо ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.***,
а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ – III – 141 в кв.48 по кадастралния
план на 21 подрайон на гр.***, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
128/29.06.04г. на Кмета на общ.***, при граници : от
три страни път, ПИ 345.
ОСЪЖДА „ ***, ***,
ул***, представлявано от *** да предаде владението върху недв.имот - Дворно място с площ от 6000кв.м.,
представляващо ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.***,
а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ – III – 141 в кв.48 по кадастралния
план на 21 подрайон на гр.***, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
128/29.06.04г. на Кмета на общ.***, при граници : от
три страни път, ПИ 345, на Н.Х. / по баща ***/
, гражданка на *** *** с ***, със съдебен адрес ***, адв.И.***, на основание
чл. 108 от ЗС.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.П.Р., ЕГН **********, Л.Ш.Р. , ЕГН **********,***.***, ***
-***” ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** №60, представлявано
от ***, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, ***
представлявано от И. ***, Д.И.К., ЕГН **********,***.***, Т.Р.К., ЕГН **********,***,
и Н.Р.К., ЕГН **********,***.*** че Н.Х. / по баща ***/
, гражданка на *** *** с ***, със съдебен адрес ***, адв.И.***, е собственик на
недв.имот - Дворно място с площ от 6000кв.м.,
представляващо ПИ № 344 в кв.48 по кадастралния план от 1999г. на 21 подрайон на гр.***,
а по скица от 5563кв.м., за който е отреден УПИ – III – 141 в кв.48 по кадастралния
план на 21 подрайон на гр.***, съобразно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
128/29.06.04г. на Кмета на общ.***, при граници : от
три страни път, ПИ 345, на осн. чл.97, ал.1 ГПК/отм/.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.118
ГПК
/отм/ от Д.И.К., ЕГН **********,***.***
против Н.Х.
, гражданка на ***, с адрес ***, ***, с ***, представлявана от пълномощник адв.И.*** инцидентен
установителен иск за признаване за установено, че АДС № 772/26.09.50г. е неистински документ в частта , в която е посочено, че
имота е отчужден от ***, на осн. чл. 97, ал.3 ГПК /отм/
ОТМЕНЯ нотариален акт за
собственост на недв.имот, придобит по давност №
26, том III, рег.№ 2268, дело № 288/18.10.02г
на Н-с Д.***, вписан под акт № 173, том XLV, дело 10174,
вх.рег.№14916/18.10.02г. на СлВ-*** , на осн. чл.431, ал.2 от
ГПК /отм/.
ОСЪЖДА „ ***, ***, ул***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х. / по баща ***/ , гражданка на *** *** с ***, със
съдебен адрес ***, адв.И.***, сумата от 5459лв /пет хиляди четиристотин петдесет и
девет лева /, представляваща сторени
в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.64, ал.1 във вр. с
ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.П.Р., ЕГН **********, Л.Ш.Р. , ЕГН **********,***.***, ***
-***” ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** №60, представлявано
от ***, ***, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.***, *** представлявано от И. ***, Д.И.К., ЕГН **********,***.***, Т.Р.К., ЕГН **********,***, и Н.Р.К., ЕГН **********,***.Скобелев 33,
ет.4, ап.10 ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Х. / по баща ***/
, гражданка на *** *** с ***, със съдебен адрес ***, адв.И.***, сумата от 5459лв /пет хиляди четиристотин петдесет и
девет лева /, представляваща сторени
в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.64, ал.1 във вр. с
ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Х. / по баща ***/
, гражданка на *** *** с ***, със съдебен адрес ***, адв.И.***, да заплати по сметка на държавата , по бюджета на
съдебната власт, сумата в размер на 1795,20лв /хиляда седемстотин деветдесет и
пет лева и 20ст./ лева, представляваща дължима д.т., на осн. чл.60 ГПК /отм/.
Решението е постановено при участието на ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявано от И. ***, в качеството му на трето лице помагач, привлечено в
производството по делото на страната на ответника „ ***, ***, ул***, представлявано от ***, на основание чл. 175, ал. 1 от ГПК / отм/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: