ПРОТОКОЛ
№ 93
гр. Бургас, 10.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Ив. П. Дакова
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600091 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.40 часа, поради участие на
членове от съдебния състав в разглеждане на НВОХД № 97/2024 г., в
същата съдебна зала.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Д.
Жалбоподателят подсъдим Р. П. Д. , се явява лично и с
упълномощените защитници адв. Р. К. и адв. Б. П., двамата от АК – Бургас.
Жалбоподателите частни обвинители Т. К. С. и А. И. М. , се
явяват лично и с упълномощения повереник адв. В. К. от АК –Бургас. Не се
явяват поверениците адв. Г. Р. и адв. Н. Д., редовно призовани.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Няма процесуални пречки за даване ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Т. С.: Желая
делото да се гледа в присъствието само на упълномощения повереник адв. К.
1
от АК – Бургас.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А. М. : Да се
гледа делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Р. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и взе предвид
данните по делото намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждането му в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ДАВА ХОД на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Нямам
доказателствени искания.
АДВ. К.: Също няма да сочим доказателства. Нямаме
доказателствени искания.
АДВ. П.: Представям нов трудов договор от нова месторабота, с
характеристика от новата месторабота.
АДВ. К.: Аз няма да соча нови доказателства. Моля да се приемат
тези, които представи колегата П..
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с новите доказателства. Не
възразявам да бъдат приети.
АДВ. К.: Запознах се с новопредставените доказателства. Не
2
възразявам да бъдат приети.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства, ведно
с представените в днешно съдебно заседание от защитата такива – Трудов
договор № 993/14.02.2024 г. и характеристика на подсъдимия Д. от „И.“
ЕООД.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и ПРИСТЪПВА към
изслушване на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата на
поверениците и частните обвинители за завишаване размера на наказанието,
за неоснователно, а жалбата на подсъдимия чрез неговия защитници за
прилагане на института на чл. 66, ал. 1 от НК, за основателна.
Въпреки че жалбите касаят само размера на наказанието,
въззивният съд е задължен да провери изцяло правилността на присъдата и в
тази връзка следва да се отбележи, че производството пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 при хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК, като в хода му няма допуснати процесуални нарушения.
Първоинстанционният съд е преценил поотделно и в съвкупност всички
относими доказателства, приобщени по делото и с оглед разпоредбите на чл.
373, ал. 3 от НПК, е приел фактическа обстановка, сходна с изложената такава
в обвинителния акт, въз основа на която е достигнал до обосновани правни
изводи, че подсъдимият е осъществил деянието, посочено в обвинителния
акт.
Не приемам единствено извода на съда, че в случая формата на
вината е престъпна самонадеяност, още повече, че в обвинителния акт не е
уточнено коя форма на непредпазливост се има предвид, а само е заявено, че е
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, която включва и двете
хипотези. Характерно за престъпната самонадеяност е, че деецът има
представи относно вероятното настъпване на отрицателните последици на
деянието, но мисли да ги предотврати, разчитайки на различни конкретни
фактори, като свои знания, умения, опит, подготовка, включително и външни
фактори. Предвид установените по делото фактически положения, подобен
извод не може да се изведе, тъй като поведението на подсъдимия сочи, че е
предполагал безпрепятствено изпреварване и продължаване на движението
безопасно, независимо че обективно не се е случило така. Ако подсъдимият е
3
съзнавал вероятното настъпване на вредните последици, той би следвало да
има поведение, с което да покаже, че това е така, но че смята да ги
предотврати като взима някакви мерки, а не само да разчита на случайността.
В настоящия случай подсъдимият е показал, че не съзнава до какво може да
доведе неговото поведение и не е взел каквито и да е мерки за
предотвратяването на вредните последици. Не е показал, че осъзнава
опасността, както и че разчита на своите опит и умения, още повече, че
същият е водач на МПС само от около 4 месеца преди инцидента и няма как
да разчита на тези фактори.
Въпреки това мое възражение, считам, че наложеното наказание е
правилно определено, предвид това, че формата на вината е елемент от
състава на престъплението и съгласно нормата на чл. 56 от НК не може да
бъде отчитана като отегчаващо или смекчаващо вината обстоятелство.
Солидаризирам се със заключението на БОС, че при определяне
на наказанието, същото следва да бъде определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като младата възраст на подсъдимия на
границата на пълнолетието, същият е бил на *** години към момента на
деянието, а не както е отчетено от съда на ***, чисто съдебно минало, трудова
ангажираност, добри характеристични данни и искреното съжаление и
разкаяние за стореното. Споделям и изводите на първоинстанционния съд, че
при индивидуализация на наказанието следва да се зачете и здравословното
състояние на подсъдимия в резултат на ПТП и получените от него тежка и
средна телесна повреда.
Не споделям обаче извода на първоинстанционния съд, че не са
налице законовите условия за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като
условното осъждане на подсъдимия не би постигнало целите на наказанието
според БОС. Считам, че точно едно условно осъждане на подсъдимия би
изпълнило в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Такова наказание ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, както и ще въздейства възпитателно и предупредително-
възпиращо върху другите членове на обществото. Считам, че с приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК, размерът на наказанието ще бъде много точно отмерен
и справедлив, от една страна без да осъществява ненужна наказателна
репресия, а от друга страна, да не създава у него чувство за безнаказаност.
Ето защо, моля да измените първоинстнационната присъда, като
наложите на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от две години,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от четири години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, като потвърдите присъдата в останалата й част.
Относно жалбата на защитника на подсъдимия за прекомерност на
определеното адвокатско възнаграждение на повереника, считам същата за
основателна. С оглед на извършените от страна на повереника действия,
които се изразяват в случая до изготвяне на молби, считам така определеното
адвокатско възнаграждение макар и минимално по наредбата, за прекомерно
4
и несъответстващо на извършените правни действия, поради което моля да
бъде намалено в справедлив размер.
По отношение на направеното искане за връщане на автомобила,
считам жалбата на адв. К. също за основателна. Може да бъде върнат
автомобилът. По същия са извършени всички процесуално-следствени
действия, назначена и изготвена е експертиза, и няма да затрудни
разкриването на обективната истина.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата
ни, като измените присъдата на Бургаски окръжен съд в обжалваната част и
съответно наложите по-тежко наказание от определеното от първата
инстанция и да оставите без уважение жалбата на подсъдимия за
освобождаване от ефективно изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ и определяне на подходящ изпитателен срок.
В мотивите към присъдата са анализирани подробно всички
доказателства и правилно е прието, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, тоест, че подсъдимият е осъществил състава по чл. 343, ал. 4, във вр.
ал. 3, предл. трето, б. „а“ и б.„б“, вр. ал. 1, б.“б“ и б. „в“ от НК, в нарушение
на правилата за движение по пътищата, по чл. 342, ал. 2, т. 2 от Закона по
пътищата и е оправдан по отношение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, по чл.
132, т. 2 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел правилно, че поведението на
подсъдимия на пътя е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, а именно смъртта на едно лице – пътникът в автомобила
И. И. и средна телесна повреда на друго лице – водача на автомобила в
насрещното движение - М. Д., който е управлявал правомерно в лентата за
насрещно движение. Подсъдимият е извършил изключително грубо
нарушение на правилата за движение, задължаващи го при изпреварване,
когато навлиза в пътна лента предназначена за насрещно движение, да не
създава опасност или пречки за движещите се по нея превозни средства.
Изразявам несъгласие по отношение размера на наложеното
наказание, което считаме за несправедливо и изключително занижено,
неотговарящо на целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК. Считаме, че
подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност, изводимо от
поведението му като водач на МПС, незачитащо реда и законите в страната
по отношение на транспорта, за което свидетелстват и наложени
административни наказания за нарушения на правилата за движение по
пътищата, едно от които е изключително тежко – престъпление за нарушение
по чл. 70, ал. 1, предл. 1 – управление през нощта без светлини. Това е едно
сериозно нарушение, което крие сериозен риск от възникване на пътни
инциденти. В настоящия случай при конкретната пътна обстановка и пътни
нарушения, е допуснал нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, довело до
5
тежкия съставомерен резултат, като освен съставомерните последици -
настъпилата смърт и средна телесна повреда, са причинени и несъставомерни
последици на свидетеля Д., а именно две леки телесни повреди,
представляващи мозъчно сътресение и счупване на носни костици, с
разстройство на здравето и опасност за живота.
Освен това, са настъпили материални щети на товарния
автомобил, на стойност 19584 лв., което прави същия негоден за ремонт и
подлежащ на бракуване, включително причинени щети и на автомобила,
който той е управлявал.
Всички тези обстоятелства, съставляващи отегчаващи вината му
такива, налагат нова преценка на степента на обществена опасност на
подсъдимия, изискваща определяне на значително по-високо наказание от
определеното му от първоинстанционния съд. Чистото съдебно минало на
подсъдимия и трудова ангажираност не следва да бъдат надценявани при
определяне степента на обществената му опасност, при наличието на
посочените по-горе отегчаващи вината обстоятелства.
Без всякакво съмнение, обществената опасност на деянието е
изключително висока и реакцията на обществото при този род деяния, които
отнемат животи всеки ден на хора на различна възраст, в случая на съвсем
млад човек. Но, за съжаление всекидневно сме свидетели на нови и нови
такива деяния, което според мен налага да се обърне сериозно внимание и на
целите на генералната превенция при реализиране на наказателната
отговорност, на извършителите на груби нарушения, на правилата за
движение по пътищата.
По делото няма данни подсъдимият реално да е съдействал на
органите на полицията за разкриване на престъплението. Той не е дал никакви
обяснения в хода на досъдебното производство, позовавайки се на правото си,
дадено в процесуалния кодекс, да не дава такива. Признанието на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на разпоредителното
заседание е дало основание на съда да разгледа производството по реда на
глава 27 – съкратено съдебно следствие, при което това самопризнание е
отчетено при редукцията по чл. 58а от НК, но не може да се отчита като
допълнително смекчаващо вината обстоятелство, ако не е съчетано с реално
съдействие на органите на реда за разкриване на престъплението.
От данните по делото е видно, че подсъдимият, който е получил
свидетелството си за правоуправление на 07.03., в рамките на четири месеца е
допуснал посочените административни нарушения на правилата за движение
и за съжаление на 22.07. е допуснал и другото грубо нарушение на правилата
за движение, довело до фаталния резултат.
Поради изложеното, аз считам, че определеното от
първоинстанционния съд наказание като размер не отговаря на целите на
специалната и генерална превенция.
6
Искам да посоча, че правилно окръжният съд е определил
формата на вината - престъпна самонадеяност, за което е изложил подробни
съображения. Считам, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
както и за превантивното действие на присъдата по отношение на другите
членове на обществото, следва на бъде значително по размер наказание, към
средния и над средния размер, тъй като считам, че единствено по този начин
той ще преосмисли поведението си и ще спазва законите във връзка с
правилата за движение по пътищата.
Това, че сега работи, че има добри характеристични данни, както
казах, не следва да се надценява и реалната наказателна отговорност следва
да бъде преценена с оглед на всички обстоятелства по делото.
Относно молбата на адв. К., считам, че същата е основателна и
няма никакви пречки да бъде върнат процесният автомобил.
Моля в този смисъл да постановите съдебния си акт.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т. С.: Присъединявам се към
становището на моя повереник и нямам какво да добавя.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ А. М.: Присъединявам се към
становището на моя повереник и нямам какво да добавя.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам искането за
изменение на атакувания първоинстанционен съдебен акт на основание чл.
334, т. 3 от НПК, във вр. чл. 337, ал. 1, т. 3 от НПК, като поддържам искането
за прилагане на института по чл. 66 от НК и в тази насока напълно се
солидаризирам със становището на представителя на Апелативна
прокуратура – Бургас, като оплакването ни е за явна несправедливост на
наказанието, поради отказа на съда да отложи изтърпяването му, въпреки
наличието на визираните в закона предпоставки за това.
Фактите, които дават основание да бъде възприет извод, че
допуснатото нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП от страна на водача, не
може да бъде оценено като изключително по своята тежест и естество, са
следните:
Първо, настъпилият вредоносен резултат не надхвърля
минималните изисквания на този квалифициран състав на престъплението по
чл. 343, ал. 4, тъй като е причинена смърт на едно лице и телесна повреда на
друго лице. И фактически размерът на наказанието е една от дейностите на
съда, когато индивидуализира наказанието и тя е съобразена с абстрактната
степен на обществена опасност на деянието, докато другата част от дейността
на съда по индивидуализация на наказанието е начинът на изтърпяване на
наложеното наказание и там преценката се основана на конкретните факти
7
свързани с механизма на ПТП, с личността на извършителя и т.н. В тази
насока са нашите възражения.
Считам, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че
съставомерните последици не са изключителна тежест, като е приел, че
следва да бъде наложено минималното наказание за този вид престъпление.
Що се отнася до начина на изтърпяване на наказанието, бих ви насочил към
едно решение на Върховния съд, то е Решение № 25/2009 г. по дело №
698/2008 г. на Първо НО. Защо се спирам на това решение въпреки обилната
съдебна практика. Защото с това решение Върховен съд е изменил решение
на БАС, като там е приложен институтът на чл. 66 от НК за много по-тежки
съставомерни последици, на четири смъртни случая.
Именно в това съдебно решение на ВКС е посочено, че
определянето на наказанието като размер е съобразено с тежестта на
престъплението и се отнася към така наречената генерална превенция. Докато
начинът на изтърпяване на наказанието, като другата част от дейността на
съда при индивидуализация на наказанието, се отнася към така наречената
индивидуална превенция и фактически там насоките са към поправяне на
дееца, а не към една безсмислена наказателна репресия.
В този смисъл фактите по делото напълно подкрепят такъв правен
извод и само ще ги маркирам.
В конкретния случай няма грубо нарушаване на правилата на
движение от страна на водача, защото нямаме движение с превишена скорост.
Скоростта съгласно експертизата е 84.6 км/ч при разрешена 90 км/ч.
Второ, няма нарушаване на пътната маркировка, която да
забранява изпреварването в този участък. Фактически ПТП е резултат на
неправилната преценка на водача при изпреварване в рамките на разрешената
от закона скорост и пътна маркировка. Това е много важно да се отбележи. В
този смисъл подкрепям и становището на представителя на Апелативна
прокуратура, че от субективна страна деянието следва да бъде квалифицирано
като несъзнавана непредпазливост, а не като самонадеяност. Даже в никакъв
случай не мога да се съглася и с употребения оксиморон на стр. 12 от
мотивите на първоинстанционния съд, че става въпрос за безразсъдна
самонадеяност. Такова съчетание е оксиморон.
На следващо място, макар че не се отнася пряко до
квалификацията, следва да бъде преценено и обстоятелството, че
пострадалият не е ползвал предпазен колан. Действително, това няма
отношение към наказателната отговорност към състава на престъплението, но
има отношение към гражданската отговорност. Във всеки случай обаче би
следвало да се предположи, че ако пострадалият е имал поставен предпазен
колан, той е нямало да изхвърчи през задното стъкло при преобръщане на
автомобила след ПТП, така, както свидетелят Й. С., който е ползвал в същия
автомобил предпазен колан, е останал на седалката и не е пострадал изобщо.
8
На следващо място, не е без значение при преценката за
приложението на чл. 66 НК и обстоятелството, че по една случайност
подсъдимият е останал жив. Той е претърпял много тежки травми, една от
които е тежка телесна повреда, с отстраняване на слезката, а другата е средна
телесна повреда и множество леки такива.
И не на последно място, разбира се, би следвало да съобразите
отличните характеристични данни на подсъдимия, който работи с трудов
договор и от предходната и от настоящата работа има много добри
характеристични оценки от ръководството на фирмата.
В този смисъл, без да се задълбочавам да възразявам на
становището на представителя на частното обвинение, че имало две
нарушения по ЗДвП, само ще посоча, че едното е за неносене на книжка,
което не е свързано с безопасността на движението и глобата е 10 лв., а
другото, което уважаемата колежка твърди, че е много тежко нарушение, за
него законодателят е предвидил наказание глоба от 20 лв. Законодателят е
преценил кое нарушение на ЗДвП е свързано с безопасността и съответно да
наложи съответната санкция. Щом санкцията е 20 лв., следователно и в
абстрактната степен на обществена опасност на това нарушение е ниска.
В този смисъл, без да злоупотребявам с търпението Ви, моля да
измените атакуваната присъда, като приложите института на чл. 66 от НК в
предложения от прокурора размер.
По отношение на присъдения хонорар, аз бих добавил още един
аргумент, освен че е несъразмерен. В Наредба № 1, чл. 13 е посочено, че
минимален хонорар се дължи за инстанция, а тук се пише заплащане и за
досъдебната фаза на наказателното производство, което в никакъв случая не е
инстанция. Ако тълкуваме така Наредбата, би следвало да бъде платен на
половина този хонорар. А, за връщане на автомобила няма никакво съмнение,
че даваме съгласие.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло се
солидаризирам със становището, което застъпи представителят на Бургаска
апелативна прокуратура, както и преждеговорившият колега П., също като
мен защитник на подсъдимия. Участвам в това производство още от
досъдебната му фаза и съм имал многократно пъти възможност да изразя
своето становище както по отношение на правната квалификация на
инкриминираното деяние, така и по отношение на реализацията на
наказателната отговорност. Убеден съм, че Вие с тези мои становища сте се
запознали. Освен това, поддържам подробната, според мен, въззивна жалба, с
която съм сезирал Бургаския апелативен съд, с отново изложените в нея както
фактически, така и правни съображения.
Искам обаче съвсем накратко да изразя още някои мои мисли,
които ще Ви моля да съобразите при постановяването на Вашия съдебен акт.
9
След запознаване с мотивите, мога да кажа следното:
Когато съдът в раздел “Определяне на наказанието“, така е
озаглавен този раздел в мотивите на първоинстанционния съд, е извадил
своите съображения, прави впечатление, че той е бил изключително подробен
и изключително пунктуален по отношение на вида и размера на наказанието,
което следва да бъде определено за изтърпяване на нашия подзащитен.
Когато обаче той е мотивирал отказа да приложи чл. 66 НК, това е
съставляващо точно едно единствено изречение, което представлява един
абзац от мотивите. Изкушавам се да заявя, че практически това е и липса на
мотиви в тази част, но от друга страна считам, че макар и съвсем накратко,
заявеното от съда в тази насока не може да бъде споделено. Тук е мястото да
посоча, че законодателят в чл. 66 НК изрично е извел от целите на
наказанието като приоритетна такава, постигане на предупредителен и
възпиращ ефект от страна на самия подсъдим, т.е. е дал превес на
индивидуалната превенция. От тази гледна точка би следвало
първоинстанционният съд да изложи малко по-подробни мотиви защо счита,
че тази превенция може да бъде постигната единствено и само чрез
ефективното изтърпяване на това наказание.
Колегата П. посочи съдебна практика, аз също съм подготвил
такава, но тя така или иначе е ноторно известна на съдилищата, няма да
обременяваме протокола. Само бих искал да кажа следното:
Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че този млад мъж, който
тук е изправен пред Вас, не е онзи джигити на пътищата, съжалявам, че
трябва да употребя този израз, който придоби гражданственост действително
с оглед на многобройните пътнотранспортни произшествия, на които сме
свидетели. Касае се за млад човек, който е допуснал погрешна представа,
погрешна интерпретация на пътната обстановка, което се дължи единствено и
само на неговия и житейски, и много кратък опит като водач на МПС. Той е
имал субективната представа, че както е започнал маневрата изпреварване,
може безпрепятствено да я приключи. В това се дължи неговата вина, а
именно неправилна преценка, която се базира на липса на опит.
В обобщение на казаното, бих искал да Ви помоля, да постановите
съдебен акт, с който да уважите въззивната жалба, като дадете шанс на този
млад човек да продължи живота си, като аз съм убеден, че той до края на
дните си ще помни този злощастен ден, още повече, че доколкото разбирам,
той с пострадалото лица са били и приятели.
Що се отнася до частната жалба, която съм изготвил, поддържам
същата с изложените в нея подробни аргументи и съображения, и с
цитираната практика на Съда на Европейския съюз.
От друга страна считам, че следва да бъде уважено и искането за
връщането на моторното превозно средство, тъй като намирам, в тази насока
се солидаризирам с казаното от уважаемия представител на Апелативна
10
прокуратура, то по никакъв начин няма да попречи за разкриване на
обективната истина.
В този смисъл, моля да се произнесете.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ
Р. П. Д.: Поддържам казаното от моите защитници. Нямам какво друго да
добавя.
Съдът ПРИКЛЮЧИ изслушването на съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Р. П. Д. :
Осъзнах грешката си и обещавам, че повече няма да се повтори. Само не ме
вкарвайте в затвора. Също така, на предходното дело аз се извиних на
родителите, но ако ми позволите, бих искал отново да се извиня на
родителите. Извинявам се много за случилото се. Много съжалявам.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11