Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
26.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина
Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №178 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „Евротекс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.„Г. Р.”
№***, представлявано от управителя Я. Е. П., подадена чрез пълномощника му адв.С.Ж.,
срещу Решение към MRN 20BG002002031261R4/17.06.2020 г., с Рег.№32-12658/14.01.2021
г., на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че обжалваното Решение,
с което на дружеството е увеличена митническата стойност, съответно дължимите
държавни вземания за стоки по MRN 20BG002002031261R4/17.06.2020 г. на основание чл.74, параграф 3 от
Регламент 952/2013 г., вр. чл.140 от Регламент 2015/2447, било
незаконосъобразно и следвало да бъде отменено изцяло.
Излагат се съображения, че за да
пристъпят към определяне на по-висока стойност, митническите органи трябвало да
обосноват наличието на съмнения относно достоверността на митническата стойност,
и после да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Твърди
се, че в Решението пространно място било заето за описание на т.нар.
„справедливи цени“, дефиниция, вкарана в закона на 01.01.2020 г. с параграф 1,
т.40 от ДР на ЗМ, но въпреки всичко т.нар. „справедливи цени“ били
статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години,
но същите не можели да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали
в дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл.70 и 74 от МК.
В Решението на стр.5 административният
орган се позовал на Решение по дело №291/15 на СЕС, но в същото се говорело за
„договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки“ и в
тази връзка в Решението нямало изложени мотиви относно изчислена
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че т.нар.
„справедливи цени“ касаят „сходни стоки“.
Според текста на стр.3 в Решението, основателни
съмнения можели да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определената рискова прагова стойност. Единственият извод, който
можело да се направи от този текст бил, че определената рискова прагова
стойност, изчислена на базата на тези „справедливи цени“, всъщност
представлявала минимална митническа стойност, а съгласно чл.144 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 на ЕС било забранено митническата стойност да се основава
на минимални митнически стойности.
Във връзка с описанието, възниквал и
въпросът как е определена като стойност тази „справедлива цена“, тъй като не
било достатъчно да има дефиниция в закона, а трябвало да бъдат посочени
конкретни стойности за всеки отделен артикул и в кой нормативен акт били
записани тези стойности. По повод цитираната система „THESEUS“
следвало да се има предвид, че нямало достъп до тази информация на официалния
сайт, нито имало заповед, която да определя тези стойности и съдът не можел да
провери как е формирана цената за стоките по тарифните номера, обхванати от
решението.
Относно митническата стойност в жалбата
се твърди, че в случая административният орган приложил разпоредбата на чл.74,
параграф 3 от Регламент 952/2013 г., вр. чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447.
Най-важното в случая било, че митническите органи трябвало да прилагат
последователно методите, предвидени в чл.74, параграф 2, и само ако не открият
договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно
количество от внасяните стоки на територията на ЕС, или стойност, която е
формирана след като са отчетени всички разходи за производството на такива
стоки, можело да се премине към определяне на стойност по чл.74, параграф 3 от
МК. Именно това условие не било спазено, тъй като имало събрани по делото
писмени доказателства за налични вносове на идентични или сходни стоки на
територията на страната, за което говорел и текстът на самото решение – на
стр.5 от същото било записано, че са намерени такива стойности, но понеже били
необичайно ниски, затова били отхвърлени.
В същото време чл.141, параграф 3 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС постановявал, че когато се намери
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, се прилагала
най-ниската от тях. Тази разпоредба била императивна и не давала възможност на
митническите органи да я дерогират и да преминат към приложението на чл.74,
параграф 3 от МК. Митническите органи нямали право да преминават към определяне
на стойността по следващ способ, под претекст, че стойността на сходните стоки
била ниска, и това представлявало нарушение на правилата за определяне на
митническата стойност.
От друга страна не било ясно защо административният
орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, параграф 3
от МК, тъй като жалбоподателят бил представил на митническите органи фактура,
платежни документи за заплащане на цената на стоките, фактура за транспортните
разходи до страната, с което доказал декларираната митническа стойност.
Обратното, митническите органи не били извършвали проверка в счетоводството на
дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена.
Претендира се обжалваното Решение да
бъде отменено изцяло.
Ответникът, Директор на Териториална
дирекция (ТД) Северна морска
към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото и в писмено
становище, развива подробни съображения за неоснователност на жалбата и
претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 17.06.2020 г. от жалбоподателя „Евротекс”
ЕООД, гр.Димитровград, чрез упълномощен митнически представител „Ес – Пи
Консулт“ ООД, гр.В., са декларирани пред
митническите органи на Митническо учреждение на внос Варна (получаващо митническо учреждение BG002002) и представени документи
за поставяне на стоки под митнически режим „Допускане за свободно обращение“.
Регистрирана е митническа декларация MRN 20BG002002031261R4 за
пристигнала с морски транспорт, с държава на изпращане/износ – Пакистан и държава
на получаване България, местонахождение гр.Варна, стоки – 1 брой, бруто тегло 12230
кг., нето тегло 12160 кг., на обща фактурна стойност 13247.26 USD (валутен курс 1.784840),
с изпращач/износител М.МАВЖИ И СОНС ЕКСПОРТ ПРОЦЕСИНГ ЗОУН, гр.К., и получател
„Евротекс“ ЕООД гр.Д..
В кл.31 на ЕАД-Внос е направено описание
на стоката, като „употребявани дрехи – 608 пакета“. В кл.33 е посочен Тарифен
код **********.
Съставен е Протокол за извършена
митническа проверка №20BG9940М024745, код
на МУ-9940/18.06.2020 г., за извършена на 18.06.2020 г. в гр.В., пристанище
Варна – запад, от служители в ГД МРР и МП Варна запад, проверка по ЕАД №20BG002002031261R4/17.06.2020
г. Според протокола, извършена е частична митническа проверка, във връзка с активиран
рисков профил. Поради спецификата на товара мостри не са взети.
До управителя на „Евротекс“ ЕООД е
изпратено писмо изх.№32-171117/17.06.2020 г. от Началник МП Варна Запад, с което същият се уведомява, че за нуждите на
допълнителната проверка на митническа декларация MRN 20BG002002031261R4/17.06.2020
г., съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, следва
в 7-дневен срок от връчване на писмото да представи подробно изброени документи
и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност. Писмото е
връчено на пълномощник Павлин Георгиев на 18.06.2020 г.
В отговор на изисканото, с писмо вх.№32-181012/25.06.2020
г. в ТД Северна морска, главният счетоводител на „Евротекс“ ЕООД представя
изброени документи и декларира обстоятелства за целите на проверката. В писмото
се сочи, че наложената практика в търговията с дрехи втора употреба била всяка
сделка да се сключва сама за себе си, поради невъзможността от страна на
доставчика да гарантира качествените характеристики на стоките, представляващи
дрехи втора употреба. Поради това се счита, че всяка фактура представлява
самостоятелен договор между страните и с нея са определени договорките между
тях – вид на стоките, количество и цени, срок на плащане. Видът и качеството на
стоки дрехи втора употреба варирал в много голям ценови диапазон, договарян за
всяка сделка отделно.
Във връзка с изискване на документи
относно извършени плащания към доставчика и към други лица, в т.4 от писмото се
сочи, че с приложения Протокол за прихващане е погасено задължението на
„Евротекс“ ЕООД. Приложено е и платежно нареждане за плащане на фактури 31831 и
31832 на стойност 782.33 лв., като е посочено, че същите са издадени от Три
Старс ЕООД, представляващо линейни такси, нареждане за експедиция, локални
разходи по доставка и документация, и са приложени към митническата декларация.
Посочено е също, че справедливите цени,
използвани от митническите органи за определяне на депозит, били многократно
по-високи от доставните цени, наложени в практиката, както и били по-високи от
продажните цени на дребно, наложени при търговията със стоки втора употреба.
Агенция Митници разполагала с цялата необходима информация и можела да установи
какви са средните доставни цени и средните продажни цени за дрехи втора употреба
МТК 63090000, като вземе под внимание тяхното качество.
От Началник сектор „МП“, отдел „МД“ до
Началника на МП Пристанище Варна запад е изпратена Служебна бележка Рег.индекс
32-203823/15.07.2020 г., в която го уведомява, че за стока №1 по МД №20BG002002031261R4/17.06.2020
г., описана като „Употребявани дрехи – 608 пакета“, код по Тарик **********,
държава на произход Пакистан, 12230 кг. бруто, 12160 кг. нето тегло, след
сработил рисков профил в МИСВ и след
допълнителна проверка, е посочено, че за стока в код по КН 63090000 справедливата
цена за ЕС е 7,39 лв./кг.
До управителя на „Евротекс“ ЕООД, гр.Д.,
е изпратен писмо Рег.№32-298682/13.10.2020 г. от Директора на ТД Северна морска, с
което по реда на чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, вр. чл.8 от Делегирания
регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, го уведомява за мотивите, на които ще се
основава решение на митническия орган относно митническа декларация с MRN: 20BG002002031261R4/17.06.2020
г. В писмото се сочи, че са налице обстоятелства, които обосновават основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по цитираната
митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите
на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013.
В писмото е посочено, че за целите на
проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани
данни, извлечени от COMEXT база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно
нормата на параграф 1, т.40 от допълнителните разпоредби на Закона за
митниците). Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС
чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Посочено е също, че предвид
недостатъчните документи, касаещи проверката на декларираната митническа
стойност и които биха дали информация за това какви цени на стоките в пратката
са били договорени, какви са сроковете и начините за заплащането им,
основателно оставали съмнения относно реалността на декларираната митническа
стойност за Стока №1 по цитираната митническа декларация. Справедливата цена на
ЕС била в размер на 7,39 лв./кг. След извършен сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система се установило, че за
периода юни 2019 г. до февруари 2020 г. дружеството „Евротекс“ ЕООД регулярно
внасяло стока „употребявани дрехи“ от П., в приблизително същото количество и
били декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Извършен бил анализ на
митническата стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход П. във всички
държави членки за 2019 г., 2018 г. и 2017 г., като е посочено, че в рамките на
този тригодишен период средностатистическата стойност за ЕС не се променя
драстично: 4,40 EUR/kg, 4,55 EUR/kg и 4,44 EUR/kg.
Направен е извод, че декларираната
договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при
сходни стоки в ЕС.
Подробно са развити съображения, че за
стока №1 по цитираната митническа декларация следва да се определи нова
митническа стойност в размер на 3.76 лв./кг. и на основание 101 от Регламент (ЕС) №952/2013 и
чл.54, ал.1 от ЗДДС, административният орган счита, че за декларираната стока
възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на
мито 3509,56 лв., ДДС 13788,86 лв., или общо 17298,42 лв.
С писмото дружеството се уведомява на
основание чл.26, ал.1 от АПК за започване на административното производство,
като му се предоставя възможност да се запознае с документите по преписката и
за изразяване на становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване
на писмото.
Под вх.№32-308029/21.10.2020 г. в ТД
Северна морска е регистриран подадения от „Евротекс“ ЕООД до Директора на ТД
отговор във връзка с така полученото писмо.
С процесното Решение към MRN 20BG002002031261R4
от 17.06.2020 г., с Рег.№32-12658/14.01.2021 г., подписано от Директора на
Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, на основание чл.84,
ал.1, т.1 от ЗМ, вр. чл.66в от ЗМ, във връзка с чл.74, пар.3 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. чл.140 и чл.144, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.77, пар.1, вр.
чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр.
чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК, по митническа декларация MNR 20BG002002031261R4
от 17.06.2020 г. се отказва приемане на митническата стойност на декларираната стока
(№1 „употребявани дрехи – 608
пакета“ с код по ТАРИК **********, държава на произход Пакистан, 12230 кг.
бруто тегло, 12160 кг.нето тегло, декларирана митническа стойност в размер на
1,93 лв./кг.) и се определя нова митническа стойност
на тази стока в размер на 45721,60 лв., представляваща сумата от 3,76 лв./кг. (12160 кг. х 3,76 лв./кг.)
–
база за формиране на митническата стойност. Разпоредено е да се коригират
данните в митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет
начисления с решението размер на държавните вземания, и са установени за досъбиране
от длъжника „Евротекс“ ЕООД,
гр.Димитровград: мита в размер на 1170,11 лв. и ДДС в размер на 4649,50 лв.,
ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл.114,
§1 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС.
На основание чл.77, §2 от Регламент (ЕС)
№952/2013 за дата на възникване на митническото задължение се определя 17.06.2020
г.
С писмо Рег.№32-14340/15.01.2021 г. на
Директора на ТД Северна морска, Решение №32-12658/14.01.2021 г. е изпратено до „Евротекс“
ЕООД, гр.Д., и видно от Известие за доставяне на Български пощи (л.12), писмото
е получено от адресата си срещу подпис на 18.01.2021 г.
Жалбата срещу Решението е подадена на
01.02.2021 г., съгласно отразената дата на приемане на куриерската пратка в
товарителница с баркод 5300266553223 на Еконт (л.11), чрез ТД Северна морска,
където е регистрирана под вх.№32-357722/02.02.2021 г.
По делото са приети като доказателства
представените в превод на български език
документи от административната преписка, включително цитираните в
проверяваното решение.
По искане на оспорващия по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от
вещо лице Л.Й..
В отговор на въпрос 1 да установи колко
е платената цена от дружеството жалбоподател за процесните стоки и има ли други
подлежащи на плащане суми по фактурата, приложена към митническата декларация,
вещото лице е посочило, че след анализ на доказателствата по делото и
допълнително получените от жалбоподателя за взаимните доставки с „М.МАУДЖИ ЕНД
СОНС ИНТЛ“ ЛТД се установило, че между двете дружества са налице взаимни
доставки и разчет на плащанията чрез прихващане на суми по изпълнените
доставки. Пакистанското дружество„М.МАУДЖИ ЕНД СОНС ИНТЛ“ ЛТД, като клиент на
„Евротекс“ ЕООД, към датата на съставяне на протокола за прихващане има
задължение в размер на 48 582.01 USD. Това е видно
от „Протокол за прихващане“ от дата 02.03.2020 г. 13 247.26 USD е
прихваната и отразена във взаимния разчет. Други плащания по посочената фактура
не са установени. Следователно платената цена за процесните стоки е в размер на
прихванатата сума, а именно 13 247.26 USD.
По въпрос 2 вещото лице посочва, че не
се установили документи за конкретно банково плащане по процесната митническа
декларация, а сумата по процесната доставка е прихваната чрез разчитане на
насрещни задължения. Допълнително представените документи – копия на 7 броя
митнически декларации за износ и приложените към тях търговски фактури, чиито
данни са представени в таблицата на стр.5 в заключението, показват, че са
извършени разчети за погасяване на взаимни задължения чрез прихващане.
Експертизата дава заключение, че в
процесната фактура се сочи цената на стоката в размер на 13 247.26 USD.
Тази сума е декларирана в процесната митническа декларация и се намира в
документите, показващи извършено плащане и регистрация на стопанската операция
в счетоводството на жалбоподателя. Следователно е налице съответствие между
платената цена на стоката и декларираната стойност по процесната митническа
декларация.
В отговор на въпрос 4 – Какви видове
стоки са внесени по процесната декларация от 17.06.2020 г. и тази, ползвана от
митническите органи и на каква стойност, в констативно-съобразителната част от
заключението вещото лице анализира съдържанието на процесната Митническа
декларация MRN 20BG002002031261R4 от 17.06.2020 г. и на Митническа
декларация MRN 19BG002002011762R1 от 16.07.2019 г. Сочи, че от жалбоподателя са
получени подробни фактури за доставените стоки по процесната митническа
декларация и тази, използвана от митническите органи за определяне на митническата
стойност по процесната митническа декларация. Анализът на данните показва, че
артикулите по фактура VRN/01/02/20/15022020
са
аналогични на тези по фактура 360/2018-19/24.05.2019 г., но с различни
количества за различните артикули. Направено е заключение, че и в двете
митнически декларации е декларирано „Употребявани дрехи“, като се установява,
че видовете стоки са: дамски и мъжки панталони, блузи спортни облекла, ризи,
поли, рокли якета, тениски, потници, пуловери, палта и други. В подробните
фактури са посочени описания на стоките, съответно и единичните цени и
стойности за всяка стока.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване
на 14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството – жалбоподател и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора
на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, който притежава
качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5, т.1 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) №952/2013).
Към датата на издаване на обжалваното Решение – 14.01.2021 г., същият спада към
митническата администрация на Р.България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен
съгласно националното законодателство да прилага определени митнически
законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ (редакция изм.ДВ, бр.98 от 2018
г., в сила от 07.01.2019 г.) изрично е предвидено, че решенията по прилагане на
митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или
от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна
на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало
данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при
внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се
взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то актът и в
двете му части е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган.
Решението е валидно издадено по
прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в
него са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание
административният орган е посочил установеното от него обстоятелство, че на 17.06.2020
г. с митническа декларация №20BG002002031261R4 от дружеството вносител
„Евротекс“ ЕООД, гр.Димитровград, са декларирани за режим „Допускане за
свободно обръщение“ дрехи втора употреба, 608 колета, 12230 кг. бруто тегло, 12160
кг. нето тегло, държава на износ П., с деклариран произход П., условие на
доставка CIF В.. Към митническата декларация за допускане за
свободно обращение се приложени изброени документи, между които и търговска
фактура №WRN8/01/02/20 от 15.02.2020 г. от M.Mawji £ Sons Int.Ltd. на стойност 13247.26
USD.
В решението е посочено, че на база на
представената от дружеството информация и документи не може по категоричен
начин да бъде установено от митническите органи, че това е реално платената или
подлежаща на плащане цена за процесната стока и съмненията относно
декларираната митническа стойност на стоката остават.
Посочено е, че след извършен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система, се
установило, че за периода юни 2019 г. до февруари 2020 г. дружеството
„Евротекс“ ЕООД регулярно е внасяло стока „употребявани дрехи“, от Пакистан, в
приблизително същото количество, и са декларирани по-високи стойности за
внасяната стока.
Посочено е, че за целите на проверката
на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система,
митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава
членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно
нормата на параграф 1, т.40 от допълнителните разпоредби на Закона за митниците). Основателни съмнения може да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова
прагова стойност. За целите на управление на риска рисковата прагова стойност
може да бъде определена на базата на тези справедливи цени, същите се
предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“
(THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint
Research Centre). Справедливата цена на ЕС за процесната стока е в размер на
7,39 лв./кг. Извършен е анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 63090000
с произход П. във всички държави членки за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Предвид това, че декларираната митническа
стойност на процесната стока №1 за килограм е в размер на 1,93 лв./кг. и същата
е по-ниска с повече от 50% в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС, която е 7,39 лв./кг., е прието, че
съгласно Решение от 16 юни 2016 г. на СЕС по дело №С-291/2015 г., митническите
органи могат да отхвърлят декларираната митническа стойност, без да оспорват
автентичността на фактурата, представена при вноса.
В мотивите на решението е вписано, че за
приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по
реда на член 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 за „идентични стоки“. В случая били
открити стоки „употребявани дрехи“, от същия износител, но не можело да се
определи категорично, че се касае за „идентични стоки“, които да са еднакви във
всяко отношение.
Посочено е, че при изследване на метода
съгласно чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, е направен
анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно
обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“, като в
митическата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение не са намерени резултати за декларирани и
приети митически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са
необичайно ниски.
За неприложими са приети и методите за
определяне на митническата стойност на стоката, регламентирани в чл.74, пар.2,
буква „в“ от Регламент (ЕС) №952/2013 (трети вторичен) и в чл.74, пар.2, буква
„г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 (четвърти вторичен), поради липса на данни
относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени и т.н.
Посочено е, че митническата стойност на
стоката се определя съгласно разпоредбата на чл.74, пар.3 от Регламент (ЕС)
№952/2013 и тя е в размер на 3,76 лв./кг., като е цитирана стока №1
Употребявани дрехи – MRN 19BG002002011762R1 от 16.07.2019 г. – митническа
стойност в размер на 3,76 лв./кг.
В Дял II, Глава 3 от приложимия
Регламент (ЕС) №952/2013, озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“,
с член 69 е предвидено, че митническата стойност на стоките във връзка с
прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от
разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със
стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е регламентиран Метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, като в
параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост“, а в параграф 2, че
„действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“
са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се прилага
договорната стойност.
В член 74 са регламентирани Вторични
методи за определяне на митническата стойност. Разпоредбата има следното
съдържание:
„1. Когато митническата стойност на
стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Редът на прилагане на букви в) и г) от
параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.
2. Митническата стойност, определена в
резултат на прилагането на параграф 1, е:
а) договорната стойност на идентични
стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване;
б) договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване;
в) стойността, основаваща се на
единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или
сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или
г) изчислената стойност, която се състои
от сбора на:
i) разходите или стойността за
материалите и за производствените или другите операции, използвани при
производството на внасяните стоки;
ii) сума за печалба и за общи разходи,
равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от
същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са
произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза;
iii) разходите или стойността на
елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).
3. Когато митническата стойност не може
да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
а) Споразумението за прилагане на член
VII от Общото споразумение за митата и търговията;
б) член VII от Общото споразумение за
митата и търговията;
в) настоящата глава.“
Правила относно стойността на стоките за
митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 „Неприемане на декларираните
договорни стойности“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени
подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно
параграф 1 на член 140, „Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат
от декларатора да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В процесното Решение, за да мотивира
основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на
стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на
Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C‑291/15 Hungary Kft.
срещу Nemzeti Adó-és Vámhivatal
Nyugat-dunántúli Regionális Vám-és
Pénzügyőri Főigazgatósága. Цитираното
решение е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на
член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за
определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член
181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки –
метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с
Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996
г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг
начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за
извършен банков превод, представени като доказателство за действително
платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на
искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или
сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на
тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО)
№2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, то така направено тълкуване е приложимо и в настоящата
хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да
мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1,
параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на
СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV
срещу Staatssecretaris van Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело
C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а според член 15,
параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, всяко лице, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и
процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело
C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze,
Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението
за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) №952/2013, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Въз основа на изложеното, в тежест на
митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите
съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки
и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент
(ЕС) №952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Според изложеното от административния
орган в процесното решение, съмненията относно декларираната митническа
стойност на стоката произтичат от това, че декларираната договорна стойност на
стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС.
В решението е посочено, че за целите на
проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни
на сходни стоки, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на параграф
1, т.40 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците). Посочено е, че основателните
съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на управление на
риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на база на тези
справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на
ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия (Joint Research Centre). Посочено е, че за Стока №1 по
ЕАД, описана като „употребявани дрехи – 608
пакета“ код по ТАРИК **********, държава на произход Пакистан, справедливата цена на ЕС е в размер на 7,39
лв./кг.
Въз основа на така изложените мотиви
може да бъде проверено дали в издадения акт митническите органи са обосновали
надлежно „основателни съмнения“ относно декларираната стойност на стоките,
съобразно разпоредбата на член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за да достигнат до извод за неприемане на тази декларирана договорна стойност.
В приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза се посочва, че след
сравняване на обхвата на артикулите в двете номенклатури (ТАРИК тарифен код
6309 00 00 и Theseus Product cote 63090000) е видно, че обхвата на артикулите в
Theseus е значително по-широк, като там се включват и одеяла и пътни одеяла
домакинско бельо и артикули за вътрешно обзавеждане и други, а процесният внос
е само употребявани дрехи.
Вещото лице приема, че доколкото
системата „ТЕЗЕЙ“ е предназначена за експертите за борба с измамите, а според
атакувания акт не са констатирани измами или други митнически нарушения, то
ползването на данни от тази система за целите на сравняване и определяне на
митническата стойност не би било приемливо. Такъв подход води до изкривяване на
информацията и невъзможност за обективна цена на конкретен продукт в конкретно
състояние.
Въз основа на така приетото заключение
на експертизата, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено, може да се направи извод, че митническите органи незаконосъобразно
са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството
жалбоподател стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата
THESEUS цена от 7.39 лв./кг. Тази цена, съгласно новата разпоредба на §1, т.40
от ДР на ЗМ, може да представлява „справедлива цена“, като средни цени за
групата стоки от продуктов код 63090000, но тя не може да се приеме за рискова
прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при
вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Освен
това по несъмнен начин от заключението на експертизата се установява, че
извършеното сравняване с цената от THESEUS води до изкривяване на информацията,
тъй като същата е за стоки от продуктов код, различаващ се по обхват от стоките
от ТАРИК тарифен код **********, каквито са процесните. При липсата на други
изложени в Решението данни, неприемането от страна на митническите органи на
декларираните договорни стойности на стоката, се явява немотивирано и
незаконосъобразно.
В приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза изрично се установява,
че плащането на декларираните в митническа декларация MRN 20BG002002031261R4 от
17.06.2020 г. стоки е извършено чрез погасяване на авансово платена сума в
размер на 13 247.26 USD, като сумата по процесната доставка с фактура №VRN 01/02/20 е прихваната и отразена във взаимния
разчет, други плащания по посочената фактура не са установени. С това
заключение се опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи,
че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена
цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза.
Като немотивирано е пристъпил към
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74 от
Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на базата на договорната им стойност,
административният орган е постановил обжалваното Решение в нарушение на
материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че дори да се приемат за доказани предпоставките,
визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, то изложените по-горе съображения за немотивираност на
административния акт са относими и към тази част от процесното Решение, с която
митническата стойност на стоките е определена съгласно вторичния метод по член
74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Споделят се изцяло наведените от
жалбоподателя възражения, че за да бъде определена митническата стойност на
основание член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, следва тя да не може
да се определи съгласно параграф 1, което означава да се изчерпи неуспешно
последователното прилагане на букви от а) до г) от параграф 2. В процесния
случай мотивите в решението – за липса на данни, годни да доведат до прилагане
на някоя от хипотезите по изброените букви, са формални и не съответстват на
изискванията на материалния закон и събраните по делото доказателства.
Самият административен орган е установил
и вписал в решението си, че за периода юни 2019 г. до февруари 2020 г.
дружеството „Евротекс“ ЕООД регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“ от
Пакистан, в приблизително същото количество и били декларирани по-високи
стойности за внасяната стока. В решението му е обективиран и извода, че „в
митическата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение не са намерени резултати за декларирани и
приети митически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са
необичайно ниски.“ Тези установявания сочат, че необосновано административният
орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74,
параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от
същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Т.е. с оспореното решение
митническата стойност на процесната стока е определена по реда на член 74,
параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, без да е налице ясна обосновка за
приложение именно на този резервен способ, като административният орган не е
посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за
определянето ѝ по някой от предходните методи, изключвани в установената
последователност.
В случая не е извършен и какъвто и да
било анализ на разумните способи, изискуеми от приложената норма в различните
ѝ хипотези, при което не става ясно коя от хипотезите – на буква „а“,
„б“, или „в“ на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013
административният орган е приел за относима, както и защо митническата стойност
на стоката е приета именно въз основа на стойността по цитираната в решението
декларация MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019 г.
По изложените съображения, оспореното
Решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
Като немотивирано, постановено при липса на материалноправните предпоставки за
издаването му и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите
и действително извършени разноски за производството, платими от ответника.
Направени са разноски от 50 лева – внесена държавна такса, 500 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице и 600
лева – заплатено по фактура възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 28.01.2021 г., което по своевременно направеното
възражение на ответника съдът не намира за прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, събрания обем доказателствен материал и
осъщественото процесуално представителство.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN 20BG002002031261R4/17.06.2020
г., с Рег.№32-12658/14.01.2021 г., на Директора на Териториална дирекция
Северна морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„Евротекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
ул.„Г. Р.” №***, направените по делото разноски в размер на 1150 (хиляда сто и
петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: