Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 59
27.06.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на трети
юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Таня
Евтимова
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря
Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №574 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №5279/04.02.2019г., от Ж.М.К., управител и представляващ на „Мартима“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Изгрев, ул. „Крум Кюлявков“ №25, вх. Д, ап.5, чрез адв. П.В.- БАК, със съдебен
адрес: ***, офис 6, с която се обжалва Решение №36 от 07.01.2019г. по гр.д. №2786/2018г.
по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на „Мартима“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София
1172, район Изгрев, ул. Крум Кюлявков № 25, вх. Д, ап. 5, срещу
„Стилстрой-Комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област Бургас, община Царево, село Лозенец 8277, ул. Георги Кондолов
№ 6, за заплащане на сумата от 18060.00 лева, от която 18000.00 лева-главница,
представляваща дадено авансово и доплатено възнаграждение на изпълнителя по
развален договор за изработка от 18.07.2014 г., с предмет прокопаване със
строителна механизация на отводнителна система на дворно място в село
Писменово, община Приморско и 60.00 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата, за периода от 26.06.2015 г.
до 16.07.2015 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба-17.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъдено е „Мартима“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София
1172, район Изгрев, ул. Крум Кюлявков № 25, вх. Д, ап. 5, да заплати на
„Стилстрой-Комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област Бургас, община Царево, село Лозенец 8277, ул. Георги Кондолов
№ 6, направените по делото разноски, в размер на 1560.00 лева(хиляда петстотин
и шестдесет лева).
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното
решение е направилно.
По-конкретно се посочва, че по делото е
безспорно установено наличието на договорно отношение между страните по договор
за изработка на отводнителна система.
Твърди се, че в настоящия случай е
налице разваляне на договора, както едностранно с предоставяне на достатъчен
срок за изпълнение, така е налице и невъзможност за изпълнение, за която длъжникът
отговаря, както и последваща безполезност на изпълнението за кредитора,
породена от забавата на длъжника и последващата продажба на имота.
Посочва се, че районният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, като не е обсъдил в цялост представения по
делото доказателствен материал.
На последно място се твърди, че в
настоящия случай районният съд е следвало да приложи института на
неоснователното обогатяване служебно и да осъди ответника на извъндоговорно
основание.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск. Към
въззивната жалба са приложени платежни нареждания за извършени от свидетелят В.С.
плащания на задължения на ответното дружество
към ЮИДП ДП Сливен, като доказателство, че тези плащания не касаят
плащанията на „Мартима“ ЕООД към ответника по процесния договор.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.
Силвия Цветкова – пълномощник на „Стилстрой – Комерс“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: обл. Бургас, община Царево, с. Лозенец 8277,
ул. „Георги Кондолов“ №6, представлявано от управителя Димо Томов Костадинов, с
който жалбата се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че в хода на първоинстанционното
производство не се е доказало наличието на облигационно отношение между
страните по договор за изработка.
Посочва се, че в хода на производството
не са събрани безспорни доказателства, установяващи всички елементи от
фактическия състав на чл. 87 от ЗЗД.
Твърди се, че правилно районният съд не
е кредитирал показанията на свидетеля В.С., като е отчел възможната му
заинтересованост от изхода на спора.
Оспорва се твърдението на въззивника за
допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения.
На последно място се твърди, че е
абсурдна сочената от въззивника хипотеза за служебно приложение и произнасяне
от съда по иск за неоснователно обогатяване, тъй като такъв иск не е предявяван
от ищцовото дружество.
Поради гореизложеното моли съда да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се
направените разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Мартима“
ЕООД се явява управителя на дружеството – Ж.М.К., заедно с адв. В., поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата
страна „Стилстрой комерс“ ЕООД се явява адв. Цветкова, оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл. 88, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 294, ал.1
от ТЗ.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от „Мартима“ ЕООД /преди Софийски районен
съд/, срещу „Стилстрой комерс“ ЕООД, с която се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 18000 лв., получена на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане, сумата от 60 лв., представляваща мораторна
лихва от 26.06.2015г. до завеждане на делото. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че между
страните е налице устен договор, сключен на 18.07.2014г., по силата, на който
ответникът се е задължил да извърши услуга със строителна механизация,
изразяваща се в прокопаването на отводнителна система в дворното място на
ищеца, находящо се в с. Писменово. За изпълнение на договора ищецът платил в
аванс сумата от 14 400 лв., съгласно фактура №359/18.07.2015г. Посочва се,
че през февруари 2015г. ответникът издал фактура за сумата от 3600 лв., която
също била заплатена, а към нея е изпратен Протокол от 17.01.2015г., за
извършена услуга с механизация, неподписан от никоя от страните. При посещение
в обекта през месец май 2015г. ищецът установил, че нищо не е извършено, след
което изпратил до ответника покана, получена на 19.06.2015г., с която разваля
договора поради пълното му неизпълнение от страна на ответника и го кани да
върне платените суми на отпаднало основание.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от „Стилстрой-комерс“ ЕООД, с който
предявеният иск се оспорва. На първо място се прави възражение за местна
подсъдност на спора, като се посочва, че компетентен да разгледа делото е не
Софийски районен съд, а Районен съд Царево, предвид седалището и адреса на
управление на дружеството ответник, който е в с. Лозенец.
На следващо място се твърди, че
предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че ищцовото дружество не е доказало
по никакъв начин наличието на облигационно отношение с ответника по твърдения
от него договор за изработка.
Твърди се, че не може да се твърди
неизпълнение на договор, чиито предмет не е установен.
Посочва се, че като е извършил плащане
по процесните фактури, ищецът с конклудентни действия е направил изрично
изявление за приемане на работата без забележки, на основание чл. 264, вр. чл.
266 от ЗЗД. Посочва се още, че няма данни по делото какъв е бил срокът на
договора, т.е. в какъв срок изпълнителят е следвало да извърши поръчаната
работа.
В условията на евентуалност се прави
възражение за нищожност на договора за изработка поради привидност на договора,
изразяваща се в относителна симулация. В тази връзка се твърди, че договорът за
изработка прикрива действителното съглашение между страните процесната сума от
18 000 лв. да бъде заплатена от ищеца във връзка със задължението му да
бъдат поети административните разходи на дивечовъден участък „Дядо Стойчо –
новите колиби“, както и задължението му да заплати използването на дивечовъдния
участък за лов. Изложени са подробни съображения.
Твърди се, че плащанията по фактурите не
са по процесния договор, както и че посещение на обекта не е имало през месец
май, но е имало много посещения преди това.
В подкрепа на твърденията си и двете
страни са ангажирали доказателства.
С Определение №317173/18.01.2018г.
Софийският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил на
Районен съд Бургас за разглеждане и решаване.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Представена е Фактура
№**********/18.07.2014г., с получател „Мартима“ ЕООД и съставител на документа Д.К.за
сумата от 14 400 лв. с ДДС. Като предмет на сделката е посочено авансово
плащане за услуга с механизация /заплатено по банков път/.
Представена е Фактура №**********/22.01.2015г.,
с получател „Мартима“ ЕООД и съставител на документа Д.К.за сумата от 3600 лв. с
ДДС. Като предмет на сделката е посочено: 1. по протокол за услуга с
механизация от 17.01.2015г.; 2. Спада се аванс /заплатено по банков път/.
Представен е и протоколът за услуга с
механизация на обект в с. Писменово от 17.01.2015г., неподписан от никоя от
страните.
По делото е представена покана от „Мартима“
ЕООД до „Стилстрой-комерс“ ЕООД, получена от ответника на 19.06.2015г., с която
ищцовото дружество кани ответното да върне платената сума в размер на
18 000 лв. в седемдневен срок от получаване на поканата. Срокът за
доброволно изпълнение е изтекъл на 26.06.2015г.
Видно от представените платежни нареждания
процесните суми са заплатени, както следва: на 21.07.2014г. – сумата от
14 400 лв., с основание за превод: Фактура №359/18.07.2014г., а на 26.01.2015г.
– сумата от 3600 лв., с основание за превод: Фактура №390/22.01.2015г.
Представен е Договор №17 за предоставяне
стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо –
новите колиби“, в териториалния обхват на дейност на ДГС „Царево“, сключен на
21.07.2010г. между Държавно горско стопанство „Царево“ като възложител и
„Стилстрой-комерс“ ЕООД като изпълнител, както и пълномощно от Димо Томов
Костадинов /управител на „Стилстрой-комерс“ ЕООД/, с което упълномощава В.М.С.
да представлява „Стилстрой-комерс“ ЕООД по всички въпроси, свързани с горепосочения
договор, като в пълномощното е отбелязан срок – до 21.07.2015г.
В хода на първоинстанционното
производство, ответното дружество е представило писмени доказателства –
Декларация за произход и добра земеделска практика от Д.Д.М.; Регистрационна
карта на земеделски производител, на името на Д.Д.М.; Договор за
покупко-продажба на селскостопанска продукция от частни производители, сключен
на 18.12.2014г. между Д.Д.М. като продавач и „Стилстрой-комерс“ ЕООД като
купувач, както и фактура и касова бележка за сумата по договора; Справка от
„Стилстрой-комерс“ ЕООД в уверение на това, че на служителите П.К.И.и Д.П.У.са
изплатени месечни трудови възнаграждения и осигурителни вноски. Горепосочените
писмени доказателства ответникът е представил за доказване на обстоятелството,
че за ловен сезон 2014-2015г. са направени реални административни разходи за
дивечовото стопанство.
Във връзка с оспорването от страна на
ответното дружество, че до месец май 2015г. представител на ищеца не е
посещавал процесното място, от ответника са представени 6 броя разрешителни за
групов лов, за установяване на обстоятелството, че представители на ищеца са
посещавали района на област Бургас.
В производството пред първата инстанция
са разпитани свидетелите: В.М.С., П.Г.К..
Според свидетелят Михайлов, чиито
показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК и да се вземе
предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от
факта, че същият е бивш съдружник в ищцовото дружество и живее на семейни
начала с настоящия управител, със собственика
на ответното дружество – Д.К.са се запознали във връзка със съвместно участие в
лов през 2013г. Твърди, че Костадинов е идвал на гости, заедно със семейството
си, в къщата в с. Писменово, която била собственост на дружеството „Мартима“
ЕООД. Когато отишъл на гости Костадинов, с ищеца коментирали, че в двора трябва
да се направи система за отвеждане на водата, тъй като има голяма денивелация и
когато вали дъжд се образуват потоци, които отнасят настилката. Твърди, че
ответникът предложил да изкопае нужните канали, тъй като разполагал с
необходимата техника, предложил и цена, която С. приел, но не са оформили нищо
в писмен вид. Ответникът издал фактура и С. разпоредил да бъде заплатена
цената. Работата не била свършена. Твърди, че дълго време, около 7-8 месеца представители
на ищеца не са посещавали имота и при посещение в края на април 2015г.
установили, че нищо не е свършено. Потърсили контакт с ответника, като му
съобщили, че ако до началото на юни договорът не бъде изпълнен, ще го считат за
развален. Не последвала реакция от страна на ответника и затова му била
изпратена нотариална покана, с която се претендира платената авансово сума да
бъде върната. Свидетелят заявява, че осигурил достъп до имота в края на август,
началото на септември 2014г., като дал ключ на ответника, а в края на април
2015г. посетил имота и видял, че нищо не е изпълнено. Категоричен е, че са
предупредили ответника, че ако не изпълни в дадения му допълнителен срок, ще
развалят договора. Твърди, че с ответника имали нормални отношения до 2015г.
Окончателното плащане по договора направили през януари 2015г., след като
ответникът изпратил на ищеца протокол и той преценил, че всичко е наред, затова
заплатил възнаграждението. Ответникът не върнал ключа от имота, поради което
представители на ищеца сложили заключващи се резета. Свидетелят описва подробно
отношенията с ответното дружество по повод концесионния договор, като заявява,
че издаденото му пълномощно е било за прекратяване на същия. Посочва още, че
той е изпълнявал бизнес плана по концесионния договор, а трето лице –
„Агрофорест консулт“ е платило гаранцията, като ответното дружество е стояло
само като „фиктивно лице в цялата бизнес схема“. Проблемите между тях започнали
след като С. прекратил концесионния договор.
Управителят на ответното дружество е дал
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. Посочва, че основната дейност на
дружеството е строителство на пътища, водопроводи, канализация, сгради. Твърди,
че договор за изграждане на отводнителна система между страните не е сключван,
а издадената фактура е за вложените от С. пари в дивечовъдното стопанство, тъй
като по негово собствено желание той решил да помага, включително и финансово и
помолил за пълномощно, което било дадено от името на „Стилстрой-комерс“ ЕООД. Според
Костадинов по желание на С. фактурите са издадени на името на ищцовото
дружество и понеже нямало как да се напише в тях, че сумите са дадени за
заплати, касаещи „Стилстрой-комерс“ ЕООД или за лов, С. го помолил да изготви
протокола за услуга от 17.01.2015г. Твърди, че средствата по двете фактури били
вложени в ловното стопанство и не ги е върнал на С..
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението ѝ процесните
две фактури - Фактура №**********/18.07.2014г., на стойност 14 400 лв., с
предмет „авансово плащане на услуга с механизация„ и Фактура №**********/22.01.2015г.
на обща стойност 15 600 лв. с приспаднат аванс 12 000 лв., с предмет
„протокол за услуга с механизация от 17.01.2015г. са включени в дневника за
продажби на „Стилстрой-комерс“ ЕООД, съответно за периоди месец юли 2014г. и
месец януари 2015г. и участват в резултата по справка-декларация по ЗДДС за
тези данъчни периоди. Първата фактура е платена на 21.07.2014г. и осчетоводена
с посочената в изложението счетоводна статия, а втората фактура е платена на
27.01.2015г. и осчетоводена с посочената в изложението счетоводна статия.
Според заключението двете фактури са
осчетоводени при получателя в описаните счетоводни статии и са заплатени.
Фактурите са включени в дневника за покупки на ищцовото дружество за данъчни
периоди, съответно месец юли 2014г. и месец януари 2015г. и участват в
резултата по справка-декларация по ЗДДС за тези данъчни периоди. Дружеството
ищец е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в размер на начисления
ДДС по процесните фактури.
В съдебно заседание, проведено пред
първоинстанционния съд вещото лице е дало уточнения, съгласно които
счетоводните записвания на страните във връзка с процесните фактури са
реципрочни.
С протоколно определение от 10.10.2018г.
районният съд е приел за безспорно между страните обстоятелството, че не е
прокопана отводнителна система в дворното място, собственост на „Мартима“ ЕООД,
находящо се в с. Писменово, от страна на „Стилствой-комерс“ ЕООД по устен
договор за изработка от 18.07.2014г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Спорът между страните се свежда до това
сключен ли е между тях договор за изработка на 18.07.2014г. с твърдяното от
ищеца съдържание, както и симулативен ли е договорът, като прикриващ друго
съглашение между тях.
За да бъде уважен предявеният иск,
следва ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с ответника по договор за изработка с твърдяното от него
съдържание; размера на уговореното възнаграждение; изпълнение на договорните си
задължения като възложител и изправна страна, т.е., че е изпълнил насрещното си
задължение по договора.
В случаи като настоящия, когато се претендират
последиците от развален договор, поради неизпълнение от страна на ответника, а
именно връщане на платената на отпаднало основание цена, ищецът следва да
докаже, че е упражнил надлежно правото си да развали договора, както и че за
настъпване на правното действие на разваляне на договора, са налице законовите
предпоставки на чл. 87 от ЗЗД – виновно неизпълнение от страна на длъжника, за
което той носи отговорност и изправност на кредитора. Само при надлежно
упражнено право за разваляне на договора би могло да се иска реституция на
даденото по него.
От доказателствата по делото се
установи, че на ответника е даден допълнителен срок за извършване на работата и
е предупреден за последиците, които ще настъпят в случай на неизпълнение от
негова страна. В настоящия случай по делото се съдържа и отправена до ответника
нотариална покана за връщане на даденото, поради разваляне на договора, която е
достигнала до знанието на ответното дружество преди предявяване на иска срещу
него. Дори и да липсваше такава покана, следва да се отбележи, че е
непротиворечива съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, с която се застъпва становището, че в искова молба, с която се претендират
последиците от разваляне на договора, имплицитно се съдържат предупреждение и
волеизявление за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължения на
насрещната страна. Поради гореизложеното, настоящият състав намира, че ищецът е
упражнил надлежно правата си по чл. 87 от ЗЗД.
Договорът за изработка не е формален,
т.е. за неговата действителност не се изисква писмена форма. Няма пречка да
бъде постигната устна договорка между страните, каквото се твърди в настоящия
случай. Наличието на договор може да се установява с допустимите за това
доказателствени средства.
Настоящият състав намира, че от
събраните по делото доказателства може да се направи извод за наличие на
договор за изработка между страните, с твърдяното от ищеца съдържание. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните
две фактури са отразени в счетоводството и на двете страни, включени са в
дневника за покупки на ищеца, както и в дневника за продажба при ответника и в
справка – декларация по ЗДДС като има и извършено плащане по тях.
Безпротиворечива е практиката на ВКС, че
отразяване на парична престация като дължима в счетоводството на ответника
/купувач, възложител и т.н./ и ползването на данъчен кредит, съобразно със
стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението. Само по себе си
отразяването на подписана фактура в счетоводството на ответника, а в случая изпълнител,
доказват съществуването на вземането. В този смисъл са: Решение № 42/19.04.2010
г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д.
380/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО, Решение № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО и
други.
В самите фактури като предмет на
сделката е отразена услуга с механизация.
Наличието на сключен договор за
изработка между страните се подкрепя и от показанията на свидетеля С.. Дори при
отчитане на възможната му заинтересованост, съдът зачита показанията като
достоверни, тъй като се отнасят до лични възприятия и преживявания на свидетеля,
за пряко възприети от него факти и обстоятелства относно релевантните въпроси,
а също – показанията му са непротиворечиви и се подкрепят от представените по
делото писмени доказателства.
Ето защо съдът намира за установено
наличието на облигационно отношение между страните с предмет – правата и
задълженията по договор за изработка.
Настоящият състав намира за
неоснователно твърдението на въззиваемото дружество, че „Мартима“ ЕООД е приело
изпълнението от изпълнителя без забележки и впоследствие е извършила твърдяното
окончателно плащане по договора. Самото ответно дружество в хода на
първоинстанционното производство признава, че отводнителна система в имота на
ищеца не е изградена и това обстоятелство е прието за безспорно от районния
съд, поради което няма извършена работа, която да може да бъде приета.
Няма спор, че след като не е изградена
уговорената отводнителна система, е налице неизпълнение на задължението от
страна на изпълнителя по договора, поради което същият дължи връщане на
процесните суми.
По отношение на твърденията за наличие
на симулация, изразяваща се в съчетание между привидна и прикрита сделка,
настоящият състав намира следното:
Твърденията на ответника за наличие на
привидна и прикрита сделка останаха недоказани по делото. За да установи
наличието на симулативна сделка, заинтересованата страна следва да представи
обратно писмо – документ, който изхожда от другата страна и с който последната
удостоверява действителните отношения. Този документ доказва пълно симулацията.
Когато заинтересованата страна не разполага с обратно писмо, тя може да докаже
симулацията със свидетелски показания само ако представи т. нар. „начало на
писмено доказателство“ – документ, изходящ от насрещната страна или
удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, което прави вероятно
съществуването на симулацията.
Представеното по делото пълномощно, както
и писмените документи: Декларация за произход и добра земеделска практика от Д.Д.М.;
Регистрационна карта на земеделски производител, на името на Д.Д.М.; Договор за
покупко-продажба на селскостопанска продукция от частни производители, сключен
на 18.12.2014г. между Д.Д.М. като продавач и „Стилстрой-комерс“ ЕООД като купувач,
както и фактура и касова бележка за сумата по договора; Справка от
„Стилстрой-комерс“ ЕООД, нито са документи, изходящи от насрещната страна, нито
удостоверяват нейно изявление пред държавен орган, още повече, че в никой от
тези докуемнти не се съдържа, каквото и да било волеизявление, направено от С.,
или който и да е представител на ищцовото дружество. Никъде не е отразено името
на дружеството. Поради липсата на такъв документ, няма възможност за допускане
на свидетели за установяване на симулацията, с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 2 от ГПК. Ето защо показанията на свидетеля К.не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство.
Следва да се отбележи, че свидетелят С.
не отрича, че е инвестирал много лични средства за дейността на ловното
стопанство /без обаче да са ангажирани по делото доказателства да е имал
задължение за това/. Това обаче са съвсем различни отношения между него, в
качеството му на физическо лице и ответника и не засягат по никакъв начин
договорните отношения между „Мартима“ ЕООД и „Стилстрой-комерс“ ЕООД.
По изложените съображения настоящият
състав намира предявеният иск за основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Поради основателността на главния иск,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва от
26.07.2015г. до датата на предявяване на иска – 17.07.2015г. в размер на 60 лв.
Поради несъвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови ново в изложения по-горе смисъл.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за разноски, такива се следват на въззивника, предвид основателността
на въззивната жалба. Направено е искане в този смисъл своевременно. Представен
е списък на разноските, от който е видно, че същите са в общ размер на 4980 лв.
за производството пред двете съдебни инстанции, от които за производството пред
районния съд: държавна такса – 723 лв., довнесена държавна такса – 47 лв.,
адвокатски хонорар по обезпечителен процес – 300 лв., държавни такси по частни
жалби в обезпечителния процес – 30 лв., адвокатски хонорар пред първата инстанция
– 2000 лв.; за производството пред въззивната инстанция: 380 лв. – държавна
такса и 1500 лв. – адвокатски хонорар. Представени са доказателства за плащане.
Направеното е от въззиваемата страна възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираното от въззивника страна адвокатско възнаграждение.
Възражението е основателно, тъй като съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от НМРАВ № 1/04 г. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.
възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. Горницата над 10000 лв. в настоящия случай е 8060 лв.,
а минимумът на адвокатския хонорар е 1071,80 лв., изчислен съгласно правилото
на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ. Ето защо претендираното адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция следва да се намали от 2000 лв. на 1071,80 лв., а претендираното
възнаграждение пред въззивната инстанция от 1500 лв. - на 1071,80 лв.
Претендирана е държавна такса по частна жалба в размер на 15 лв. два пъти по
обезпечителния процес. Видно от материалите по делото обаче, частната жалба
срещу първоинстанционното определение е била подадена от насрещната страна и
въззивника не е заплатил така претендираната такса, а само такса за частната
касационна жалба, поради което само тя му се дължи. Общият размер на разноските
за двете съдебни инстанции, които следва да се присъдят в полза на въззивника е
3608,60 лв.
Съгласно чл. 280, ал.3 от ГПК не
подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до
20 000 лв. - за търговски дела.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 36/07.01.2019г.,
постановено по гр.д.№ 2786/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Стилстрой-Комерс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община
Царево, село Лозенец 8277, ул. Георги Кондолов № 6, да заплати на Мартима“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София
1172, район Изгрев, ул. Крум Кюлявков № 25, вх. Д, ап. 5, сумата от 18060
/осемнадесет хиляди и шестстотин/ лв., от които: 18 000 /осемнадесет
хиляди/ лв. - главница, представляваща дадено авансово и доплатено
възнаграждение на изпълнителя по развален договор за изработка от 18.07.2014
г., с предмет прокопаване със строителна механизация на отводнителна система на
дворно място в село Писменово, община Приморско и 60.00 /шестдесет/ лева -
обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 26.06.2015 г. до 16.07.2015 г., заедно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-17.07.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "„Стилстрой-Комерс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Царево, село Лозенец 8277, ул. Георги Кондолов № 6, да заплати на
Мартима“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област София (столица), община Столична,
град София 1172, район Изгрев, ул. Крум Кюлявков № 25, вх. Д, ап. 5, сумата от
сумата от 3608,60 /три хиляди шестстотин и осем лева и шестдесетдесет стотинки/
лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.