№ 846
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000501992 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 2089 от 10.04.2024 г. по гр.д. 8724/2023 г. по описа на Софийски
градски съд (СГС) е отхвърлен предявен от Д. Г. Т. с ЕГН: ********** от гр. *** иск срещу
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от А. Т. и Ц. Г., с правно
основание чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи
на ответника следните суми, за които е издаден изпълнителен лист № 648/10.02.2015г. по
ч.гр.д. № 631/2015г. по описа на PC-Бургас, въз основа на който е образувано ИД №
20168780400464 на ЧСИ И. Х., поради погасяване по давност правото на принудително
изпълнение, а именно:
сумата от 23 451,09 лева - просрочена главница, дължима към 07.06.2013г. по втора
гаранция с № 961DGI1111750603 по сключен договор за кредит;
сумата от 4134,72 лева - лихва по договора за периода 07.06.2013г.-03.02.2015г.;
сумата от 5000 лева - такса по втора гаранция № 961DGI1111750603;
сумата от 86 976,01 лева - просрочена главница, изискуема към 28.12.2012 г. по първа
гаранция № 961DGI1121100401;
сумата от 19 445,33 лева - лихва по договора за периода от 28.12.2012 г. - 03.02.2015 г.;
сумата от 4999,42 лева - такса по гаранция № 961DGI1121100401,
1
-законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението в съда - 04.02.2015 г. до
окончателното плащане,
-сумата от 2880,14 лева - разноски по делото;
Решението е било постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника „Диплан пропърти мениджмънт“АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“Любата“ №4-6, ет.1.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца Т. (чрез адв. К. от САК) с оплаквания
за неговата неправилност, които в обобщение, се свеждат до това, че погасителна давност за
вземанията на банката е изтекла, при което исковата претенция неправилно е отхвърлена, а е
следвало да се уважи. Иска се от съда да отмени акта на СГС и да постанови друг, с който
отрицателният установителен иск да се уважи изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по чл. 263,
ал. 1 ГПК и счита, че първоинстанционното решение следва да се потвърди. На това
становище застава и третото лице-помагач, което също е подало писмен отговор на жалбата.
По делото в САС не са искани и не са събирани нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2
и 3 ГПК, но поради настъпила смърт на въззивника Т., на негово място като въззивници в
производството са конституирани наследниците му по закон П. И. Т., Г. Д. Т. и Ж. Д. И..
След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи
следното:
Предявен е пред първата инстанция отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439, ал. 1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника
„Уникредит Булбанк“ АД, че ищецът Д. Г. Т. не дължи на тази банка следните суми, за които
е издаден изпълнителен лист № 648/10.02.2015г. по ч.гр.д. № 631/2015г. по описа на PC
Бургас, въз основа на който е образувано изп.д.№ 20168780400464 на ЧСИ И. Х., поради
погасяване по давност правото на принудително изпълнение, а именно:
сумата от 23 451,09 лева - просрочена главница, дължима към 07.06.2013г. по втора
гаранция с № 961DGI1111750603 по сключен договор за кредит;
сумата от 4134,72 лева - лихва по договора за периода 07.06.2013г.-03.02.2015г.;
сумата от 5000 лева - такса по втора гаранция № 961DGI1111750603;
сумата от 86 976,01 лева - просрочена главница, изискуема към 28.12.2012 г. по първа
гаранция № 961DGI1121100401;
сумата от 19 445,33 лева - лихва по договора за периода от 28.12.2012 г. - 03.02.2015 г.;
сумата от 4999,42 лева - такса по гаранция № 961DGI1121100401,
-законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението в съда - 04.02.2015 г. до
окончателното плащане,
-сумата от 2880,14 лева - разноски по делото;
Ищецът твърди, че на основание изпълнителен лист № 648/10.02.2015г. по ч.гр.д. №
2
631/2015г. по описа на PC Бургас на 22.05.2015г. е образувано изп.д.№ 20158040400376 на
ЧСИ Д. Н.. С молба от 12.03.2016г., взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде
изпратено на ЧСИ И. Х., поради което е образувано изп.д.№ 20168780400464 на ЧСИ И. Х..
В периода от м. 05.2015 г. до м. 05.2017г. не са били поискани от взискателя и не са били
предприети от ЧСИ изпълнителни действия по отношение на ищеца, поради което, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона. Взискателят се е дезинтересирал от удовлетворяване на вземанията си от ищеца в
качеството му на солидарен длъжник. Именно поради бездействието на „Уникредит
Булбанк“ АД и липсата на предприемане на валидни действия за принудително изпълнение,
в периода 01.06.2015 г. - 01.06.2020 г. предвиденият в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен
срок е изтекъл, или евентуално в периода 01.07.2017г. - 01.07.2022 г. Поради което,
процесиите вземания на „Уникредит Булбанк“ АД са погасени по давност и не подлежат на
принудително изпълнение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е
подал отговор на исковата молба, с който иска отхвърлянето на процесните искове като
неоснователни. Ответникът твърди, че през периода май 2015 г. - май 2019 г. по
изпълнително дело 20168780400464 на ЧСИ И. Х. са извършвани множество изпълнителни
действия за събиране на вземането, по което солидарен длъжник е ищеца.
Освен че давността е била спряна чрез наличието на висящи изпълнителни дела, образувани
пред ЧСИ Д. Н. (и продължени впоследствие от други частни съдебни изпълнители),
давността е била прекъсвана многократно чрез поискани и проведени изпълнителни
действия по други изпълнителни дела, по които "Уникредит Булбанк" АД е присъединило
изпълнителен лист № 648/10.02.2015 г. Оспореното вземане е било присъединено за
събиране и по вече образувано въз основа на друг изпълнителен лист изпълнително дело -
20148040401230 на ЧСИ Д. Н.. А впоследствие и към изп.д. 20168440403684 на ЧСИ С. Я.,
което е преобразувано под № 20148040401230 на ЧСИ Д. Н.; изп. д. 20208010400470 на ЧСИ
Т. Д.; изп. д. 20158000401153 на ЧСИ И. Б.;
В производството пред първата инстанция е конституирано дружеството „Диплан Пропърти
Мениджмънт“ АД като трето лице-помагач на страната на кредитната институция.
Фактите, които се установяват от настоящия състав на САС от писмените
доказателства по делото са следните:
По ч.гр.д. № 631/2015г. по описа на PC Бургас /образувано по молба на ответната банка/ са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист № 648/10.02.2015г., с които
длъжниците, сред които и ищецът Т., са осъдени да заплатят солидарно на ответната банка
следните суми:
сумата от 23 451,09 лева - просрочена главница, дължима към 07.06.2013г. по втора
гаранция с № 961DGI1111750603 по сключен договор за кредит;
3
сумата от 4134,72 лева - лихва по договора за периода 07.06.2013г.-03.02.2015г.;
сумата от 5000 лева - такса по втора гаранция № 961DGI1111750603;
сумата от 86 976,01 лева - просрочена главница, изискуема към 28.12.2012 г. по първа
гаранция № 961DGI1121100401;
сумата от 19 445,33 лева - лихва по договора за периода от 28.12.2012 г. - 03.02.2015 г.;
сумата от 4999,42 лева - такса по гаранция № 961DGI1121100401,
-законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението в съда - 04.02.2015 г. до
окончателното плащане,
сумата от 2880,14 лева - разноски по делото;
На 22.05.2015г., въз основа на изпълнителен лист № 648/10.02.2015г. по ч.гр.д. № 631/2015г.
по описа на PC Бургас, е образувано изп.д.№ 20158040400376 на ЧСИ Д. Н.. В молбата е
поискано цялостно проучване имотното състояние на длъжниците, като при наличие на
такова се иска налагане на запор или възбрана.
С молба от 12.03.2016г., взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено на
ЧСИ И. Х., поради което е образувано изп.д.№ 20168780400464 на ЧСИ И. Х..
През периода май 2015 год. –май 2019 год. по изпълнително дело 20168780400464 на ЧСИ
И. Х. са извършвани множество изпълнителни действия за събиране на вземането, по което
солидарен длъжник е ищеца. Изпълнителните действия са насочени към реализиране на
обезпечения по кредита, дадени от трето лице (ипотекарен длъжник) по силата на
нотариален акт за договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията - Ямбол с Вх. №
9282/18.11.2011 г.
Изпълнителните действия, насочени срещу ищеца са следните:
С молба от 21.03.2016г. взискателят е поискал налагането на запор на банковите
сметки, на МПС, дружествени дялове, трудово възнаграждение на физически лица, на
вземания от наеми, акции и касети.
С молба от 29.03.2019г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на дружествените
дялове, на вземания, на договори за наем, на банкови касети на солидарните длъжници;
С молба от 06.03.2020г. взискателят е поискал пълно проучване на имущественото състояние
на солидарните длъжници и налагане на запори/възбрани, описи на имущество;
С молба от 22.02.2021г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху имот - земеделска
земя на длъжника Д. Г. Т. в гр. Поморие, с. Огнен, с. Искра, гр. Камено, както и запор на
банкови сметки в „Търговска банка Д“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Алианц Банк България" АД.
Възбраните са наложени с разпореждане изх. № от 01.03.2021г., а до третите задължени лица
са изпратени запорни съобщения, получени на 04.03.2021г. и 05.03.2021г.
При така установената фактическа обстановка се налага извод за неоснователност на
подадената въззивна жалба и правилност на атакуваното с нея решение на градския съд,
поради което същото ще следва да се потвърди изцяло. Мотивите за това са следните:
4
Съгласно ППВС №3/1980 г. образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството
давност не тече.
С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изоставено предходното
тълкуване с ППВС № 3/1980 г., според което докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече, като
постановлението е обявено за изгубило сила. Прието е, че в изпълнителното производство
давността не се спира, а на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва многократно с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност - чл.117, ал.1 ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020г., ОСГТК,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от
26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Поради това и съдът
намира, че погасителната давност за процесните вземания започва да тече от прекратяването
на изпълнителния процес.
С молбата от 21.03.2016г., с която взискателят е поискал налагането на запор на банковите
сметки, на МПС, дружествени дялове, трудово възнаграждение на физически лица, на
вземания от наеми, акции и касети, е прекъсната погасителната давност спрямо вземанията
срещу ищеца.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, като в мотивите е разяснено и следното: При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. От така дадените разяснения също ясно следва, че всяко искане на
взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие
прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по
вина на взискателя.
Предвид гореизложеното САС в настоящия си състав намира, че с молбата от 21.03.2016г. е
прекъсната погасителната давност за процесните вземания и е започнала да тече нова
5
петгодишна давност.
С молба от 29.03.2019г., с която взискателят е поискал да бъде наложен запор на
дружествените дялове, на вземания, на договори за наем, на банкови касети на солидарните
длъжници, също е прекъсната погасителната давност спрямо вземанията срещу ищеца и е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на завеждане на
делото.
Съдът намира още, че с двете молби на взискателя от 21.03.2016г. и от 29.03.2019г. са
направени валидни искания за предприемане на изпълнителни действия срещу ищеца и те са
достатъчни за прекъсване на давността.
С последващи изпълнителни действия, последното от които на 22.02.2021г., погасителната
давност за процесните вземания е прекъсвана, като е започвала да тече и нова давност.
САС в настоящия си състав намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител във въззивната му жалба, че исканията на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия по вече перемирано дело са без правно значение. Отдавна е изяснено
/вкл. и в горепосочените тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС/, че перемпцията и
давността са различни правни институти, които имат различни правни последици.Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Перемпцията е институт на процесуалното право.
Перемпцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и
кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция
е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. В този смисъл е Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК. Погасителната давност е институт
на материалното право и е свързана с бездействието на кредитора да иска или предприеме
изпълнителни действия. За основателността на иска по чл.439 ГПК правно релевантна е
само погасителната давност, а не дали изпълнителното дело било перемирано или не.
Исканията на взискателя и извършваните от съдебния изпълнител изпълнителни действия
по перемирано дело не са нито недействителни, нито са правно нищо, за да не бъдат
зачитани по отношение течението на съответната погасителна давност.
По изложените съображения, решението на СГС се явява правилно и ще следва да се
потвърди. Погасителна давност за процесните вземания на банката не е изтекла, така, както
се твърди в исковата молба и във въззивната жалба, при което претенциите се явяват
неоснователни. Пред настоящата инстанция няма направени искания по разноските и такива
не се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2089 от 10.04.2024 г. по гр.д. 8724/2023 г. по описа на
Софийския градски съд.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на
„Уникредит Булбанк“ АД - „Диплан пропърти мениджмънт“АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7