Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260 114 Дата 20.04.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели Богданова
в съдебно заседание на 7 април 2021 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 128 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
260085 от 23.10.2020 г., постановено по т. д. № 381/2019 г., Старозагорският
окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА „Д...
– О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати на
Б.С.Я. ЕГН **********, сумата 9 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие настъпило ПТП на 14.07.2019 г., причинило смъртта
на сестра му С. С. Я., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 г., до окончателно изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния
предявен размер от 80 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на адв. Р.М., сумата 395,55 лв.,
с ДДС - адв. възнаграждение по чл. 36, във вр. с чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати в полза на
СтОС, на основание чл.78 ал. 6 ГПК, сумата в размер на 360
лева за д.т. и сумата 41,18 лв. възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Б.С.Я. ЕГН **********, да заплати на „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 88,75 лв. юрисконсултско възнаграждение.“
В отхвърлителната му част, в размер на горницата над присъдената сума от
9 000 лева до сумата 50 000 лева, това решение се обжалва от ищеца Б.С.Я., с подробни
съображения за неговата неправилност.
В осъдителната му част решението се обжалва от „Д... – О. з.“ ЕАД, също с
подробни съображения за неправилност.
Всяка от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
І. Спорът е търговски и е бил разгледан по
реда на Глава 32 ГПК.
В съдебното заседание от 01.10.2020 г. (л. 153 и сл.), в
отсъствие на ответника, ищецът е изменил размера на предявения иск, като го е
увеличил от 40 000 на 80 000 лева. Без да съобщи на ответника за това
изменение и да вземе становището му, съдът е допуснал увеличението, приключил е
съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и като е предоставил
възможност на ищеца да представи писмена защита, ги е обявил за приключени.
Освен, че
увеличението на иска е допуснато в грубо нарушение на процесуалните правила за
уведомяване на другата страна, то е било и недопустимо. Срокът за изменяне на
иска, включително и увеличаването на размера му, е бил най-късно до подаването
на допълнителната искова молба (чл. 372, ал. 2 ГПК) Нормата е специална по
отношение общата разпоредба на чл. 214, ал. 1, изр. 3-то, предл. 1-во ГПК,
която е била в случая неприложима (чл. 377 ГПК).
Налице са
предпоставките по чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК и тъй като решението на
окръжния съд – като необжалвано – е влязло в сила в частта му, с която увеличената
претенция е била отхвърлена до размер на сумата 30 000 лева, това решение
ще следва да се обезсили в частта му, с която
предявеният иск е бил отхвърлен до размер на сумата 10 000 лева, а
производството – в тази негова част – ще следва да се прекрати..
Съответно въззивната
жалба на ищеца Б.С.Я. ще следва да се остави без разглеждане в частта и, с
която, се обжалва отхвърлената му претенция до размер на сумата 10 000
лева и настоящото въззивно производство – по тази част на жалбата – също ще
следва да се прекрати.
Така предмет на
настоящото въззивно производство остават:
- жалбата на
ищеца – относно отхвърлената му претенция в размер на сумата 31 000 лева и
- жалбата на
ответника – относно уважената претенция на ищеца, в размер на сумата 9 000
лева.
ІІ. Относно жалбите.
Спорните въпроси по делото са:
- първо, дали
ищецът Б.С.Я. е имал правото да получи застрахователно обезщетение във връзка
със смъртта на загиналата му сестра и ако отговорът е положителен,
- второ,
относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение.
1. По въпроса за
оспорената материална легитимация на ищеца в предявения пряк иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Б.Я. е брат на
загиналата при катастрофата С. Я., по това време той е бил на 19 години , а тя
– на 18 години. Разпитаният в съдебното заседание от 21.07.2020 г. (л. 117 и
сл.) свидетел Н. И. Ш. е бил категоричен: двамата, заедно с родителите си, са
живеели заедно, „в една малка стая“, споделяли всичко, „заедно ходеха на
училище, изчакваха се, имаха два километра да вървят и Б. изчакваше С.“. С
каквото можеше – продължава свидетелят – Б. се грижеше за нея. Отношенията им
били толкова близки, че когато С. имала нужда от нещо, молела за това брат си,
а той от своя страна – родителите им. Били постоянно заедно – и като деца, и
вече като поотраснали, а смъртта на толкова близката му по възраст по-малка
сестра, му се отразила пагубно. Същата привързаност между двамата е установила
и свидетелката А. А. И., те постоянно били заедно, „всичко си споделяха, като
има нещо С. разказваше на Б., той – на С., те бяха като едно цяло“. Апелативният съд дава вяра на
тези близки до ищеца свидетели и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел
по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за
недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на
събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално
неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не
само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
При събраните в
процеса доказателства, преценката на настоящата инстанция е, че ищецът е активно
материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на сестра му. Изводът е в съответствие с
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по
т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално
легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В настоящия процес е
установена особено близката връзка на ищеца със загиналата негова сестра и
действително претърпените от нейната смърт вреди. Установена е създадената
силна и трайна взаимна близост и емоционална привързаност и подкрепа между двамата.
Доказана е силната травма, причинена на ищеца от смъртта на толкова близката му
и по възраст сестра, която негативно и много пряко се е отразила на начина му
на живот. Налице са релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното
решение, свързани със съществуването на особено близка привързаност между двамата,
при която смъртта на сестра му е причинила на ищеца морални страдания с интензитет, надхвърлящ
обичайния. Затова преценката на Апелативния съд е, че предпоставките за
уважаване на иска са били налични.
2. Относно размера на обезщетението.
2.1. Евентуално поддържаното от жалбоподателя „Д... – О. з.“ ЕАД възражение относно размера на обезщетението, се отнася и до приложението на
разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
Тази разпоредба
предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 4 /разширения кръг лица/ се определя в размер до 5000 лева, като
е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени
след 21.06.2018 г.
Настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд за неприложимост на
разпоредбата по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г. по
съображенията, изложени в Решение № 94 от 14.06.2019 г., постановено от
Пловдивския апелативен съд по т. д. № 231/2019 г., недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 291 от 07.05.2020 г. по т. д. № 2108/2019 г. на ВКС, ІІ
т. о., които за пълнота ще бъдат по-долу повторени.
В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и
чл. 1, параграф 2 от втората Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за
един пострадал или 5 000 000
евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите,
посочени в чл. 1 параграф 2 от
предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 266 КЗ, отм.
и чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото в цитираните
директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв
размер, съдът приема, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр.
101/2018 г., не е в съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите
нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на
правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да ги
транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този
принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-188/89/, а
именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно,
частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко
прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни
субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация,
намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи
особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията
между частни лица.
Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в
цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО, отговоря на всички посочени изисквания. Тези разпоредби са
повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица,
респ. на лица, пострадали от ПТП, затова следва да се приеме, че те по
изключение имат пряко действие. По тази причина Апелативният съд приема, че не следва
да съобразява размера на обезщетението, ограничено с нормата по § 96 ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
Този извод е съобразен и
с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по дело С – 277/12 /Vitālijs
Drozdovs срещу Baltikums AAS/, което е задължително за съда съгласно
разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща действието на решението по преюдициално
запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Л. Решението по преюдициалния
въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2
от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
По изложените
съображения Апелативния съд приема, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено не в границите,
установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., а по
справедливост, съобразно принципа по чл. 52 ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти и
обстоятелства по конкретното дело, икономическото положение в страната и
нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на
настъпване на ПТП, обсъдени по-горе.
2.2. При установените в процеса данни, приетото от окръжния съд парично обезщетение, в размер
на сумата 9 000 лева, дължимо в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и
допустима от закона компенсация на доказаните и подлежащите на репариране
неимуществени вреди на ищеца, е било определено неправилно. Посочените по-горе показания на свидетелите
Н. И. Ш. и А. А. И., които чрез които е била установена изживяваната от Б. мъка
по нелепо загиналата по-малка негова сестра, допълвана и от шока непосредствено
след катастрофата, когато неуспешно се опитал да и даде помощ, са били
категорично потвърдени от заключението по приетата в процеса
съдебно-психологическа експертиза на вещото лице К. Я. (л. 134 и сл.). Според
вещото лице, смъртта на С. се е отразила върху психиката на нейния брат Б. и е
довела „до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на
адаптацията“ (т. 1), към момента на прегледа той е бил „с високо ниво на
невротизация на личността, емоционална лабилност и депресивна симптоматика (т. 2)
и затова препоръката на вещото лице е била за консултация на ищеца с психиатър
(т. 3), защото състоянието му би могло да се превърне и „в психиатрично
заболяване“, а в конкретния случай, „посттравматичното стресово разстройство
вече явно се оформя като такова“, вж. и подробните обяснения на вещото лице,
дадени в съдебното заседание от 01.10.2020 г. (л. 153 и сл.).
Затова
Апелативният съд приема, че като предвидена и допустима от закона компенсация на
подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови неимуществени вреди, причинени
му от настъпилата на 14.07.2019 г. смърт на сестра му С. С. Я., е следвало да
се присъди парично обезщетение, в размер на сумата 40 000 лева.
Заключението е, че в обжалваната от „Д... – О. з.“ ЕАД част, решението на окръжния съд е законосъобразен
отговор на поставения по делото спор и ще следва да се потвърди, а в частта му,
обжалвана от Б.С.Я., това решение е неправилно и ще следва да се отмени, а предявеният
иск, с допълнително присъждане на сумата 31 000 лева, съответно се уважи
до размер на общо претендираната сума от 40 000 лева.
3. Разноските.
3.1. На осн. чл. 273, във
вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
представляващия ищеца адвокат Р.М. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всяка от
двете инстанции, в размер на сумата 2 076 лева с включен
ДДС. Общо – 4
152 лева с ДДС, платимо от ответника „Д...
– О. з.“ ЕАД.
С обжалваното решение вече е присъдена сумата 395.55
лева, в тази негова част това решение следва да се потвърди, остава да се
присъди горницата от 3 756.45 лева с ДДС.
3.2.1. В
производството пред първата инстанция ответникът „Д... – О. з.“ ЕАД е защитавал материален интерес в размер на сумата
80 000 лева, като е защитил този интерес до размер на сумата 40 000
лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 ГПК, ищецът Б.С.Я. трябва – за тази съдебна
инстанция – да заплати на „Д...
– О. з.“ ЕАД юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 100 лева. С обжалваното решение вече е
присъдена сумата 88.75 лева, остава да се присъди разликата от 11.25 лева.
3.2.2. В производството пред въззивната инстанция
ответникът е защитавал материален интерес в размер на сумата 50 000 лева,
като е защитил този интерес до размер на сумата 10 000 лева. На осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 ГПК, ищецът Б.С.Я. трябва – за тази съдебна
инстанция – да заплати на „Д...
– О. з.“ ЕАД юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата 40 лева.
Или обжалваното решение ще следва да се потвърди в частта
му, с която Б.С.Я. е бил осъден, да заплати на „Д... – О. з.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата 88.75
лева, като допълнително се присъди и възнаграждение в размер на сумата 51.25
лева.
3.3. Ищецът е бил
освободен от заплащането на държавна такса и разноски (чл. 83, ал. 2 ГПК),
затова ответникът ще трябва да бъде осъден (чл. 78, ал. 6 ГПК), да заплати държавна
такса за двете съдебни инстанции в размер на сумата 2 400 лева. С
обжалваното решение е присъдена държавна такса в размер на сумата 360 лева и
разноски за вещо лице в размер на сумата 41.18 лева, в тези негови части
решението на окръжния съд ще следва да се потвърди. С настоящото решение остава
да се присъди дължимата за държавна такса горница от 2 040 лева, както и
неприсъдената част от платените от бюджета на окръжния съд разноски за вещо
лице, в размер на сумата 324.82 лева.
В
този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
1. ОБЕЗСИЛВА
Решение № 260085 от 23.10.2020 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 381/2019 г., в частта му, с която предявеният от Б.С.Я., ЕГН **********, иск против „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., за заплащане на:
„обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие настъпило ПТП на 14.07.2019 г., причинило смъртта
на сестра му С. С. Я., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 г., до окончателно изплащане“,
е бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 10 000 (десет хиляди) лева и в
тази негова част ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
2. ОСТАВЯ без разглеждане
въззивната жалба на Б.С.Я., ЕГН **********, с вх. №
264725/04.12.2020 г., в частта и, с която Решение № 260085 от 23.10.2020 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 381/2019 г., е обжалвано в частта му,
с която предявеният от Б.С.Я., ЕГН **********, иск против „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., за заплащане на:
„обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие настъпило ПТП на 14.07.2019 г., причинило смъртта
на сестра му С. С. Я., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 г., до окончателно изплащане“,
е бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 10 000 (десет хиляди) лева и в
тази негова част ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото т. д. № 128/2021 г. по описа на Пловдивския
апелативен съд.
3. ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260085 от 23.10. 2020 г., постановено
от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 381/2019 г., в частта му, с
която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „Д...
– О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на Б.С.Я., ЕГН **********, сумата 9 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие настъпило ПТП на 14.07.2019 г., причинило смъртта
на сестра му С. С. Я., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 г., до окончателно изплащане на
сумата“.
4. ОТМЕНЯ
Решение № 260085 от 23.10.2020 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 381/2019 г., в частта му, с която предявеният от Б.С.Я., ЕГН **********, иск против „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., за заплащане на:
„обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие настъпило ПТП на 14.07.2019 г., причинило смъртта
на сестра му С. С. Я., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 г., до окончателно изплащане“,
е бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 31 000 (тридесет и една хиляди)
лева.
5. ОСЪЖДА „Д...
– О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати на Б.С.Я., ЕГН **********, сумата 31 000 (тридесет и
една хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие настъпило ПТП на 14.07.2019 г., причинило смъртта
на сестра му С. С. Я., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 г., до окончателно изплащане на
сумата.
6. ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260085 от 23.10.2020 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 381/2019 г., в частите му, с които
съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „Д...
– О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на адв. Р.М., сумата 395,55 лв.,
с ДДС - адв. възнаграждение по чл. 36, във вр. с чл. 38 ЗА“,
както и
„ОСЪЖДА „Д...
– О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати в полза на
СтОС, на основание чл.78 ал. 6 ГПК, сумата в размер на 360
лева за д.т. и сумата 41,18 лв. възнаграждение за вещо лице“.
7. ОСЪЖДА
дружеството „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати на
адвокат Р.И.М., личен номер ..., за процесуалното представителство на Б.С.Я., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 756.45 лева (три хиляди седемстотин
петдесет и шест лева и 45 ст.) с включен ДДС.
8. ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260085 от 23.10.2020 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по
т. д. № 381/2019 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА Б.С.Я., ЕГН **********, да заплати на „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 88,75 лв. юрисконсултско възнаграждение“.
9. ОСЪЖДА Б.С.Я., ЕГН **********, да заплати на „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата 51.25 лева (петдесет и един лева и 25 ст.).
10. ОСЪЖДА дружеството „Д... – О. з.“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд – гр.
Пловдив, бул. „... с.“ № 167, ЕИК (БУЛСТАТ) ...:
- държавна такса в размер на сумата 2 040
(две хиляди и четиридесет) лева, както и
- разноски за
вещо лице, направени в производството по т. д. № 381/2019 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, в размер на сумата 324.82 лева (триста двадесет и
четири лева и 82 ст.).
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.