МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимите О.Р.О.
***, ЕГН ********** ***, ЕГН ********** е за това, че:
На 30/31.08.1994г. в гр. Плевен,
в съучастие като извършители, се съвъкупили с лице от женски пол – Н.И.М. – 25
години, лишена от възможност за самоотбрана и то без нейно съгласие –
престъпление по чл.152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.20, ал.2
от НК и за двамата.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението срещу подсъдимите.
Пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за
виновни, като им се наложат наказания около минимума на предвиденото в закона
за това престъпление, което би изпълнило целите, а именно наказание три години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при условията на строг режим в
Затвор.
Защитниците на подсъдимите в
лицето на адв. Н. Н. и адв. Л. П. считат, че подзащитните им следва да бъдат оправдани
по предявените им обвинения, поради липса на доказателства. Считат, че
обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Срещу подсъдимия О.Р.О.
наказателното производство в съдебната фаза е проведено в негово отсъствие по реда на чл.269, ал.3, т.3, б.”а” от НПК.
Подсъдимият А.И.Д. разбира в
какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен,
дава обяснения по случая.
Подсъдимият О.Р.О. е роден на ***г***,
с основно образование, работи, женен е и е осъждан.
Подсъдимият А.И.Д. е роден на ***г***,
живее в ***, със средно специално образование, работи, женен е и не е осъждан.
А.П.Г. *** и св. Н.И.М. ***
поддържали бизнес отношения. Вследствие на реализирана между двамата сделка Г.
останал с неудовлетворена финансова претенция спрямо М.. След неколкократно
проведените им разговори, същата изплатила част от сумата на А.П.Г..
На 30.08.1994 год. А.П.Г. и Д.Д.
се отправили с микробус “Фолксваген” към гр. Левски. Когато стигнали там към
тях се присъединили А.Г.Г. и Д.Д., които се намирали в заведението разположено
в близост до Кооперативния пазар в гр. Левски.След като установили, че М. се
намирала в момента в кафе “Оазис”, четиримата паркирали микробуса до ДСК и
решили да я изчакат. Около 21.00 ч. М. напуснала заведението и се била отправила
към дома си, когато А.П.Г. я повел към микробуса. По насилствен начин същата била
въведена в микробуса от четиримата, след което потеглили към гр. Плевен. По
време на пътуването си завързали ръцете на М. и покрили главата и с наметка. В
едно от попътните села, спрели буса, свалили от него М. заедно с А.Г.Г. и Д.Д.
и ги оставили в намиращата се там стопанска постройка. Останалите продължали с
буса към гр. Плевен, откъдето се обадили в дома на подс.О. на който в момента
гостувал подсъдимия А.Д.. След разказа на Г., същите склонили да приемат в дома
М. до разрешаването на проблема за дълга и междувременно, останалите заедно с М.
разбързали ръцете й, но когато чули шума от връщащият се микробус отново
завързали ръцете. Четиримата обвиняеми, заедно с М. ***, където А.П. Г. и Д.Д.
въвели М. в апартамента на подсъдимия О.. След като я настанили в спалнята,
превързали очите и с парче плат /бял на зелени цветчета/, откъснат от нощницата
на съпругата на О. и отново завързали ръцете и на гърба. А.П.Г. и Д.Д. напуснали жилището и заедно
с чакащите ги в буса А.Г.Г. и Д.Д. се прибрали по домовете си в гр. Левски и с.
Обнова.
Същата нощ в спалнята при М.
влизали поотделно подсъдимите О. и Д., които извършиили многократни насилствени
полови актове и блудствени действия с пострадалата, придружени със заплахи при
опитите от нейна страна да преустанови деянието им. Поради обстоятелството, че М.
била с вързани очи, същата успяла да идентифицира О. единствено по масивния
пръстен, който носел на ръката си.
Съгласно уговорката на сутринта в
апартамента на подс. О. пристигнали А.П.Г.
и Д.Д., които извели М. от
спалнята и я принудили да се обади на родителите си в гр. Левски. На същите
трябвало да съобщи, че е отвлечена и за да я освободят е необходимо да заплатят
сумата от 180 000 лв. Противно на разпорежданията на подсъдимите, М. съобщила
на родителите си, че е отвлечена от хората на А.П.Г., и ако не бъде изплатена
сумата семейството й нямало да бъде сред живите. След повторното обаждане на М.
за уточняване на подробностите по предаването на сумата, Г.и Д. напуснали жилището
на подс. О., а подс. А.Д. се отправил към работното си място.
След своевременно подаден сигнал
от страна на родителите на пострадалата М. *** са предприети съвместни действия
с органите на полицията от гр. Плевен, при които М. била открита в дома на подс.О.
и извършителите на деянието задържани.
Горната фактическа обстановка се
изяснява изцяло от показанията на свидетелите Н.И.М., М. Г.а М., К.Р. Г., Д.В.Д.,
А.П.Г.и М.С.А., дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелите Н.И.М.
и К.Р.Г., дадени пред друг състав на
съда на 23.09.2002г. и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.1,
т.2 от НПК; от заключението на вещото лице д-р П.Т. по назначената на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза; от заключението на
вещото лице И.Г. по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза за изследване на веществени доказателства, както и от представените
със следствено дело №478/1994г. по описа на РП-Плевен доказателства.
В показанията си дадени пред друг
състав на съда, прочетени в съдебно заседание, свидетелката Н.И.М. заявява:
“На 30/31.УШ.94 г. се връщах от една приятелка на центъра на гр. Левски,
където ме срещна Р., говорихме с него,
тръгнах към къщи. След това видях А. ***, видя ме, хвана ме за кръста и започна да ме влачи към центъра на
града, към паркинга. Там имаше един
бус, цвета не помня, хвана ме за кръста и почна да ме влачи към буса. Той
започна да ме пъха в буса, запрещих си ръцете на вратата, не успях да се измъкна и тръгнахме по пътя към с. Българене.
Говоря за А. ***. На него му помагаше
един друг от Обнова, когото не познавам,
на него му беше светла косата. Като тръгнахме тогава спряхме в с. Българене. Отпред бяха другия А. и ***, на другия не му зная
името /сочи подсъдимия Д./. След
като спряха там в тъмната улица, А. хвърли сезал и одеало, вързаха ме, покриха ми главата и казаха да мълча, да не
викам, да не се съпротивлявам, аз
нищо не виждах. Стигнахме някъде, буса спря, смъкнаха ме от буса, вкараха ме в една барака, тогава ги молих, по
тембъра на гласа ги различавах ***
/сочи подсъдимия А./*** е той. Останаха само тримата. Помолих ги да ме пуснат, те казаха, че ги е страх да ме
пуснат, А. ми отвърза ръцете и ми даде една цигара. Като чуха, че буса
пристига, отново ми вързаха ръцете и
ме вкараха отново в бараката. Като пуших с ***, той ми развърза ръцете.
След това дойде буса, по гласовете разбрах,
че има и още хора, пътувахме до някъде, спря буса. Някой едър ме прегърна и ми каза да се качвам по
стъпалата. Имаше две - три стъпала, вкараха ме в един асансьор, чух отключване
на врата, отключи се, вкараха ме в една
стая.
Чуваше се разговор, заминаване, след това един от тези, които не познавах по гласове, останаха при мен. Махнаха ми наметалото, светнаха лампата,
влезе един със завързани ръце отзад и каза, че каквото иска ще прави с мен.
След това започна да се гаври с мен. Почна да ме дърпа, аз започнах да викам, да ритам, по тембъра на гласа ги различавах, този който
ме води беше. Не ги виждах, защото очите ми бяха вързани.
Почнаха да ми събличат дрехите, почнах да викам, да се моля, той
каза че няма смисъл, че няма никой. Започна да ме изнасилва.
След това излезе и влезе друг, различавах ги по гласовете, първия
също миришеше на алкохол, втория също, започна същата история, молих се,
започна да се гаври. Първия осъществи полов акт с мен, втория също осъществи
полов акт с мен.
На пръста имаше
златен пръстен, пръстен имаше с камък
голям. После ме заведоха в тоалетната с вързани очи, към сутринта втория излезе и влезе първия, каза
да слушам, точно думите не помня, започна да иска да осъществява полов
акт с мен, започнах да ритам.
Стана сутринта и чух, че в апартамента се влиза, почнах да различавам гласа
на А. ***, на другия, който не можеше да казва
"р", други гласове не различавах. Този, който
не можеше да казва "р" дойде при мен и каза, че ще ми даде телефона, да кажа на нашите, че жена му на А. е изнасилена и иска от него 180 000 лева. Заведоха ме до телефона, набраха го, това не казах,
само казах "Майко А. ме отвлече". След това почнаха
да ме удрят по главата, че не съм казала това, което те са
ми казали.
След това излязоха от стаята, мина известно време, те вече
не се върнаха, чувах хлопане на врати, при мен влезе първия, който ме изнасили. Каза да стоя мирно, кротка също, говорихме нещо,
не си спомням, пак искаше да извършва полов акт с мен.
Заплашваше ме, казваше, че ако не го направя, ще ме убие, виках,
крещях, но той казваше, че няма смисъл да викам и крещя. След
това той излезе и влезе втория. Това стана в едно помещение на
леглото.
След това чух звънене на врата, като се звънна, той излезе, погледна и каза
тук ще стоиш иначе ще ти пръсна мозъка. Чу се полиция, отвори
се вратата, махнах си превръзката и видях един от полицаите. Обърнах се и видях един с мустаци, тук го няма в залата, това беше. Това не
беше едрия човек с пръстена. Другия беше този /сочи
подсъдимия А.Д./. С А. имахме сделка, която изгубихме и затова явно
всичко стана, говоря за А. ***.
Човека с пръстена не
е тук. Когато ме накараха да се обадя по
телефона, този човек не участваше, по тембъра на гласа ги различавах. Той /сочи подсъдимия Д./ ме накара да се обадя по
телефона. Имаше и други хора около
телефона, тези бяха които са тук - А. *** беше и А.Д..
При проведената между нея и подс. Д. очна ставка свидетелката Н.М., сочи :” По тембъра на гласа различих двамата.
По тембъра на гласа – това е лицето, този глас няма да забравя никога. Това е
лицето, което ме изнасили.”
Данните съдържащи се в
показанията на св. Н.И.М.
дадени пред
друг състав на съда са идентични с
твърденията в показанията на дадени по време на съдебно следствие.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н.М., дадени пред друг състав на
съда и тези дадени по време на съдебното
следствие, защото същите са
последователни, вътрешно непротиворечиви, подкрепят се от събраните по
делото други доказателства и кореспондират на същите.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля К.Р.Г., дадени пред друг състав на съда, който твърди,
че във връзка с получен сигнал за отвлечена от
гр.Левски жена се получила допълнителна информация за адреса, на който се
предполагало, че се намира.Посетил адреса.
Когато позвънил на входната врата
от апартамента излязла, тичайки млада жена, която имала бяла превръзка на шията. След като
се уверила, че е полицай разказала, че е била отвлечена. Твърди, че жената била много изплашена и превъзбудена.
Казала, че е била изнасилена. Твърди, че в жилището е бил само собственика млад мъж на около 20 години.
Съдът кредитира показанията на
св. М. Генова М., която твърди, че е майка на св. Н.М.. Твърди, че на 30 срещу
31 август 1994г.дъщеря й – Н.М. не се прибрала вкъщи. По обяд и позвънила по
телефона. Казала й, че е отвлечена от
хората на А., които искали откуп от 180
хиляди лева. Обяснила й, че ако не дадат до два три дни исканата сума ще избият
цялото семейство. След като се върнала вкъщи й разказал, че са я вкарали насила
в един бус. След това се й сложили превръзка на очите и са я били.
В показанията си св. Д.В.Д. твърди, че със свид.
Н.М. и А.П. ***, където я оставили и се прибрали.
В показанията си св. А.Г.П. твърди,
че е дал на заем сумата от 40 000 лв. на
св. Н.М.. Заявява, че със св. Н.М. и с още няколко негови познати отишли в
апартамента на подс. О.Р.О. ***. Там помолили св. Н.М. да се свърже по телефона с родителите си за да си уредят
среща на неутрално място. Твърди, че при
разговора св. Н.М. казала, че е отвлечена.Заявява, че след това си заминал, а
св. Н. М. останала в апартамента заедно с подсъдимите А.И.Д. и О. Р.О..
Съдът кредитира заключението на
извършената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, изготвено
от вещото лице д-р П.Т., прието и неоспорено от страните в съдебно заседание,
от което е видно, че на Н.М. са причинени охлузвания, насинявания по китките,
които увреждания са довели до болки и страдания. Охлузванията, зачервяванията и
сперматозоидите, намерени в областта на половия й орган са вследствие на
многократни полови сношения и семеизпразване.
Съдът кредитира заключението на
извършената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза за
изследване на веществени доказателства, изготвено от вещото лице И.Г., прието и неоспорено от страните в съдебно
заседание, от което се установява, че по
представените за изследване 2 бр. чаршафи не се доказало наличието на сперма.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият О.Р.О. ***,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.152,
ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на 30/31.08.1994г.
в гр. Плевен, в съучастие с А.И.Д. като извършител, се съвъкупил с лице от
женски пол – Н.И.М. – 25 години, лишена от възможност за самоотбрана и то без
нейно съгласие.
Налице е извършено деяние. Деянието
е извършено от подсъдимия О.Р.О.. Извършено е виновно, при форма на вината –
пряк умисъл – деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието съставлява
престъпление според Наказателния закон на Република България и е обхванато като
съставомерно от нормата на чл.152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
Деецът подлежи на съответно
наказание.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия О.Р.О., съдът прецени
високата степен на обществената опасност на деянието и на дееца.
Обстоятелството, че подсъдимия О.
е осъждан, съдът приема за отегчаващо вината и отговорността на дееца
За смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства на подсъдимия О.Р.О. съдът приема следните
обстоятелства: доброто процесуално поведение на досъдебното производство, както и че от
момента на извършване на деянието е изминал един значителен период от време.
При преценка на всички така
посочени обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и чл.54 от НК
съдът счита, че на подсъдимия О.Р.О. следва да бъде наложено наказание на
лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначален строг режим, което да
се изтърпи в Затвор.
Съдът счита, че така наложеното
наказание би подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно
на подсъдимия.
С деянието си подсъдимият А.И.Д. ***,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.152,
ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на
30/31.08.1994г. в гр. Плевен, в съучастие с О.Р.О. като извършител, се
съвъкупил с лице от женски пол – Н.И.М. – 25 години, лишена от възможност за
самоотбрана и то без нейно съгласие.
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимия А.И.Д.. Извършено е виновно, при форма на
вината – пряк умисъл – деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието
съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е
обхванато като съставомерно от нормата на чл.152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1,
т.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Деецът подлежи на съответно
наказание.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.И.Д., съдът прецени
високата степен на обществената опасност на деянието и на дееца.
Обстоятелството, че подсъдимия Д.
не е осъждан към момента на деянието, съдът приема за смекчаващо вината и
отговорността на дееца.
За смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства на подсъдимия А.И.Д. съдът приема следните
обстоятелства: доброто процесуално поведение, както и че от момента на
извършване на деянието е изминал един значителен период от време.
При преценка на всички така
посочени обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и чл.54 от НК
съдът счита, че на подсъдимия А.И.Д. следва да бъде наложено наказание на
лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначален строг режим, което да
се изтърпи в Затвор.
Съдът счита, че така наложеното
наказание би подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно
на подсъдимия.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК иззетото като
веществено доказателство – парче плат бяло на цвят на зелени цветчета, следва
да се отнеме в полза на държавата, което след влизане на присъдата в законна
сила да бъде унищожено.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В резултат на виновното поведение
на подсъдимите О.Р.О. и А.И.Д., за гражданската ищца и частен обвинител Н.И.М.
– пострадала от деянието, са настъпили определени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания. В конкретния казус са
налице всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане:
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и
вредата, и вина. Душевните болки представляват морални вреди, търпени от
пострадалата и материализират противоправния резултат на осъществено от
подсъдимите деяние.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е причинил
другиму. Репарирането на претърпените неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД,
съдът преценява по справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към
датата на тяхното причиняване – 30.08.1994г. При определяне на размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди съдът съобрази от една страна болките и страданията, претърпени
от пострадалата в момента на извършване на деянието, а от друга прецени,
че неблагоприятното въздействие на
деянието ще окаже негативни психически и психологически поледици върху
личността на пострадалата за цял живот.
Ето защо съдът счита, че подсъдимите О.Р.О. и А.И.Д. следва да заплатят
солидарно на гр. ищца Н.И.М. обезщетение за описаните по-горе неимуществени
вреди в пълния предявен от нея размер – 6000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на уврежданията – 30.08.1994г. до окончателното й изплащане.
При
този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите О.Р.О. и А.И.Д.
следва да заплатят солидарно по сметка на РС-Плевен направените по делото
разноски в размер на 305 лв. и държавна такса върху уважения размер на гр. иск
в размер на 240,00 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: