№ 619
гр. Разград, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101407 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Уникредит Булбанк”ЕАД , с която са предявени обективно
съединени искове срещу Н. Г. Н. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1000 лева /хиляда лева/ - дължима и неизплатена главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № 615/0151/38593161 от 27.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, Сумата от 311,67 лева /триста и
единадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ - дължими по договора лихви, за периода
30.05.2019г. до 28.10.2020 г., която сума включва: 170.82 лева - лихва за просрочена
главница за периода от 30.05.2019г. до 28.10.2020 г. 126.39 лева - неустойка за просрочена
главница за периода от 30.05.2019г. До 28.10.2020г. 14,46 лева - неустойка за просрочена
редовна лихва за периода от 30.05.2019г. До 28.10.2020г.; Сумата от 114.44 лева /сто и
четиридесет лева и четиридесет и четири лева/ неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит от
23.11.2018 г., Сумата от 72 лева /седемдесет и два лева/ - разходи за уведомяване. Сумата от
29,96 лева /двадесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ направени разноски по
ч.гр.д. № 11741/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Разград, Гражданска колегия, за
заплатена държавна такса и на 60 лева /шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение с ДДС.
В исковата молба твърди, че На 27.11.2015. между „УниКредит Булбанк” АД, като кредитор
и Н. Г. Н., като кредитополучател, е сключен Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 615/0151/38593161 от
27.11.2015 г. с разрешен кредитен лимит от 1000 лева и със срок за погасяване на дълга до
27.11.2016г. Срокът на договора е продължен до 27,11.2018г. съгласно т. 12.1 от договора.
Поради настъпване на крайния срок на договора дългът е обявен за изцяло изискуем на
1
основание т.7 от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 615/0151/38593161 от 27.11.2015 г. във връзка с чл.
12.1 от Договора. Към дата на настъпване на крайния срок на договора - 27.11.2018г.,
дължимата и непогасена главница е в размер на 1000 лева. Към дата 27.11.2018 г.
надхвърленият лимит на разрешения размер на овърдрафта е в размер на 114.44 лева.
Общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща непогасена главница и непогасена договорена лихва (сума, която включва
главница и неразрешен овърдраф по т. 4.1. от Договора за кредит) по чл. 60, ал. 2, т.2 ЗКИ е
1114.44 лева. Обезщетението за забава за просрочените плащания по чл. 60, ал. 2, т. 3 ЗКИ е
в размер на 311.67 лева. Независимо от изтичане на крайният срок на договора, Банката е
направила опит да покани длъжник Н. Г. Н. да погаси доброволно сумите по кредита.
Длъжникът е уведомен за обявената изискуемост чрез ЧСИ Г. С. с per. 761 на НК с район на
действие PC - Разград. Иска съдът да им присъди направените по делото разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата при условията на чл.47
Назначеният му особен представител оспорва иска. Сочи, че няма приложени доказателства
от страна на ищеца, че е изпълнил задължението си за предаване на сумата 1000 лв. чрез
превод по посочената в договора банкова сметка (виж. т. 6.1. от Договора) на
кредитополучателя, Прави възражение, че е налице неизпълнение на задължение от страна
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за отпускане/предоставяне на кредитополучателя на
парична сума в размер на 1000 лева, поради липса на заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката и е
налице недействителност на договора.Твърди, че НЕ са налице доказателства от които да е
видна дата на която сума е усвоена от страна на Н. Г. Н., че договорения срок за усвояване и
издължаване на кредита е една и съща дата - 27.11.2016 г., че ЛИПСВАТ доказателства за
изпълнение на т. 12.1 от Договора, т. е същия да е удължаван, съответно да е обявен за
безсрочен , че не е ясно кога е установено просрочието от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК „ АД и
защо същата НЕ Е предприела действия по едностранно ПРЕКРАТЯВАНЕ на договора
отпреди, а твърди че е налице нов срок и след изтичане на същия договора е прекратен.
Твърди, че не са приложени и доказателства за изпълнение на уговорка в т.17, която
определя, правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Прави възражение за
погасяване на задължението по давност. Сочи, че не са налице доказателства към кой
момент е започнало начисляването на лихви за просрочена главница, че никъде в договора
няма понятие „неразрешен овърдрафт“, както и как и към кой момент се формира същия и
на какво основание следва да се претендира. Иска присъждане на направените по делото
разноски. Иска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 27.11.2017 г. между Н. Г. Н. и „Уникредит Булбанк“АД е
сключен договор за банков потребителски кредит за физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка №615/0151/38593161 /л.6/ с общ размер на кредита от
1000 лв. при лихвен процент, 12,671% върху пазарния индекс, който към датата на
2
сключване на договора е 0,279%. В договора конкретно е посочено по какъв начин се
променя лихвения процент. В чл.5.1 е посочено и задължението на кредитополучателя да
заплати такса от 20 лв. за разглеждане на документи във връзка с удължаване на срока, а в
т.5.3 – такси за откриване, поддържане и обслужване на разплащателната сметка и
осъществяване на операции по нея съгласно тарифа за физически лица на „УниКредит
Булбанк“АД. Като краен срок за погасяване на задължението по договора е посочен
27.11.2016 г. В чл.12.1 от същия договор е регламентирана възможността за продължаване
срока на договора – еднократно, за още една година, при условие, че кредитополучателят
спазва условията на договора и не е в просрочие по нито едно от своите задължения.
При сключването на договора кредитополучателят е подписал и общите условия, при които
УниКредит Булбанк АД предоставя потребителски кредити на физически лица.
С покана ищецът е дал срок на ответника да заплати дължимите по договора за кредитна
карта суми в размер на 1000 лв. главница и 269,35 лв. лихви. Направен е опит тази покана да
бъде връчена чрез ЧСИ, но лицето не е било открито на адреса.
Със заявление, депозирано на 29.10.2020 г., УниКредит Булбанк АД е поискала издаване на
заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№1741/2020 г. РС Разград е допуснал незабавно
изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответника Н. Г. Н. да заплати на УниКредит Булбанк
АД сумата сумата 1000лв. главница, ведно със законната лихва от 29.10.2020г. до
окончателното и изплащане, сумата 311,67лв. дължими лихви по договора от 30.05.2019г. до
28.10.2020г., която включва: 170,82лв. лихва за просрочена главница, 126,39лв. неустойка за
просрочена главница, 14,46 лв. неустойка за просрочена редовна лихва, сумата 72 в. разходи
за уведомяване, сумата 114,44 лв. неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит от 23.11.2018г.,
сумата 29,96лв. държавна такса и 60лв. адвокатско възнаграждение. Тази заповед е връчена
на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
кредитополучателят е усвоил чрез овърдрафт по разплащателна сметка сумата 1 114,44 лв.
Тази сума е усвоена до 27.11.2016 г. на отделни операции. Към датата 27.11.2018 г., посочен
от ищеца като краен срок, главницата не е била погасена. Сумата 114,44 лв. е формирана
към 23.11.2018 г. като изтеглена над разрешения размер за овърдрафт по договора, а лихвите
и неустойките са начислени за периода 30.05.2019 г. – 28.10.2020 г.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница по договор за
кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно
изпълнение, която е връчена на поръчителя – ответник при условията на чл.47 от ГПК и в
срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между
страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Същият
отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на
3
потребителя. УниКредит Булбанк АД е изпълнявала своето задължение по чл.430, ал.1 от
ТЗ да предоставя паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя – ответник е
възникнало задължението да връща тази парична сума, ведно с лихвата по кредита,
уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/.
Размерът на задължението за заплащане на главницата в размер на уговорения кредитен
лимит, както и на сумата 114,44 лв. изтеглена над разрешения лимит е установен и същият
съвпада с посочения в исковата молба. Отговорност за заплащането на тази суми носи
ответникът. Ето защо тези два обективно съединени иска, с които се иска установяване на
двете вземания – от 1000 лв. и от 114,44 лв. са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
Искът за заплащане на сумата 170,82 лв. лихва за просрочена главница за периода 30.05.2019
г. – 28.10.2020 г. е основателен и доказан. Разпоредбата на чл.86 от ЗЗД регламентира
правото на кредитора при неизпълнение на парично задължение да получи, респ.
задължението на длъжника да плати законната лихва от деня на забавата.
По отношение на претенцията за заплащане на сумите 126,39 лв. и 14,46 лв. претендирани
като неустойки за същия период от време - 30.05.2019 г. – 28.10.2020 г. Съдът като съобрази
разпоредбата на чл. 33 от Закона за потребителския кредит, която регламентира правото на
кредитора при забава на потребителя да получи само лихвата върху неплатената в срок
сума за времето на забавата и предвижда когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва,
счита че тези два обективно съединени иска са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение заявеното от процесуалния представител на ответника възражение за
погасяване по давност на вземанията, съдът намира същото за неоснователно. Действително
по делото не се установи продължаване на срока на договора, но трайната практика на ВКС /
в т.ч. но не единствено решение №38/26.03.2019 г. на ВКС по т.д.№1157/2018 г. 2 т.о. на
ТК/ приема, че уговореното между страните връщане на предоставената в заем /кредит/ сума
на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнението на задължението на части, каквато възможност
регламентира чл.66 от ЗЗД. Същото не попада сред периодичните вземания по смисъла на
чл.111, б“в“ Закона за задълженията и договорите, така както смисъла на същите е разяснен
и с Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. В последното се приема, че
при периодичните задължения са относително самостоятелни и периодичността е
характерна за престациите и на двете страни. По отношение на договора за кредит нито
задължението на банката за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за нейното връщане, е повтарящо се. Ето защо, приложима по отношение на
задължението за заплащане на предоставената сума от 1000 лв. е общата 5-годишна давност
по чл.110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а
не кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните вноски. Започналата да тече на 27.11.2016 г. погасителна давност е прекъсната на
4
основание чл.116, б“б“ от ЗЗД на 29.10.2020 г., когато е депозирано заявлението за издаване
на заповед по чл.417 от ГПК, тъй като по силата на чл.422 от ГПК искът за съществуване на
вземането, за което е издадена заповед, се счита предявен от момента на подаването на
заявлението, когато е спазен срока по чл.415, ал.4 от ГПК, какъвто е и настоящия случай.
След тази дата /29.10.2020 г. давност не тече на основание чл.115, ал.1 б“ж“ от ЗЗД.
По отношение на вземането за лихва следва да се приложи кратката 3-годишна давност, но
такава по настоящото дело се претендира за периода 30.05.2019 г. – 28.10.2020 г., респ. за
това периодично вземане не е изтекъл срока по чл.111 от ЗЗД.
С оглед неизпълнението на ответника на задължението по договора за кредит и
необходимостта същият да бъде уведомен за изискуемостта, основателен е искът за
установяване на задължение за плащане на сумата 72 лв. разходи за уведомяване.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Тези разноски са в размер на 1021,88
лв. /120,04 лв. държавна такса и 200 лв. депозит за особен представител и 300 лв. депозит за
експертиза и 401,84 лв. адвокатски хонорар/. От тях ответникът дължи заплащане на 925 лв.
Съответно ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата по настоящото дело. Така от
разноските, направени по ч.гр.д. №1741/2020 г. в размер на 89,96 ответникът следва да
заплати сумата 81,50 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Н., ЕГН ********** с адрес с.с.
Г.******, че дължи на “Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, адрес гр.София, район
“Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7 сумата 1000 лв./хиляда лева/ главница, ведно със
законната лихва от 29.10.2020 г. до окончателното и изплащане, сумата 170,82 лв./сто и
седемдесет лева и осемдесет и две стотинки/ лихва за просрочена главница по договора за
периода 30.05.2019 г. до 28.10.2020 г., сумата 72 лв./седемдесет и два лева/ разходи за
уведомяване, сумата 114,44 лв. /сто и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/
неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит от 23.11.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №3118/30.10.2020 г. по ч.гр.д.
№1741/2020 г. по описа на Районен съд – Разград и отхвърля иска за установяване на лихви
в останалата част, а именно 126,39лв./сто двадесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/
неустойка за просрочена главница за периода 30.05.2019 г. до 28.10.2020 г. и 14,46
лв./четиринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ неустойка за просрочена редовна
лихва за периода 30.05.2019г. до 28.10.2020г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН ********** с адрес с.с. Г.****** ДА ЗАПЛАТИ на „“Уникредит
5
Булбанк” АД, ЕИК *********, адрес гр.София, район “Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7
сумата 925 лв. деветстотин двадесет и пет лева/ разноски по настоящото дело и 89,96 лв.
/осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ разноски по ч.гр.д.№ 1741/2020 г. по
описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-докладчик по
ч.гр.д.№ 1741/2020 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6