РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив, 05.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ - ХXVІІІ състав в открито заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар Р. П., като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 2106/2020 година по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 118 от КСО.
Съдебното
производство е образувано по жалба от Я.Д.Я., ЕГН**********,***,
подадена чрез адв. Т.С. против Решение № 2153-15-114/03.08.2020г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу
Разпореждане № ********** /Протокол № 15N203/28.05.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ гр.Пловдив/, в частта
относно отказ да бъде признат общ осигурителен стаж в размер на 34г 07м 30 дни
при отпусната му лична пенсия за ОСВ. В подадената до съда жалба се излагат
твърдения, че не са изпълнени задължителните указания по тълкуването и
приложението на закона, дадени с влязло в сила съдебно решение по адм. дело
№1117/2019г по опис на Административен съд-Пловдив относно признаването на
осигурителния стаж, положен при осигурителите „Оптикоелектрон“- гр.Панагюрище,
Агроцех Мухово. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и
с процесуалния си представител адв. С., който поддържа жалбата и ангажира
доказателства. По същество на спора в писмени бележки излага становище, че
липсват основания от които да се приеме, че е налице недобросъвестност от
страна на жалбоподателят, за да не бъде признато представеното удостоверение
обр.УП-30, нито липсват основания, че не е налице действително положен
осигурителен стаж то молителя в посочените в тях периоди. Сочи се, че е
приключило и проведено наказателно производство във връзка с проверка на
установените от пенсионните органи обстоятелства, което не е възприело наличие
на неистинност в представените със заявлението документи за осигурителен стаж и
възраст. На тези основания прави искане за отмяна на оспорените административни
актове. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния представител
юриск. В., излага становище за неоснователност на жалбата и ангажира
доказателства. Представя писмено становище, в което счита, че атакувания
административен акт е законосъобразен и съобразен с
административнопроизводствените правила. Моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е подал заявление вх. № 2113-15-5039/03.10.2018г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С
разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-79/04.02.2019 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив/ първоначално му е отказано
отпускане на лична пенсия за ОСВ с основание, че към датата на заявлението
/03.10.2018г./ и към датата на постановяване на разпореждането 04.02.2019г. той
не е имал положен 15 години действителен осигурителен стаж, а има такъв в
размер на 13г.06м.05 дни. В тази връзка Я. е подал жалба вх.№
1012-15-73/11.03.2019г., в която посочил, че е неправилна преценката на
административният орган относно положения стаж при осигурителя
"Оптикоелектрон" - Панагюрище, "Агроцех Мухово" с. Мухово
за времето от 01.03.1974 г. до 26.08.1974 г. и от 01.04.1975 г. до
30.12.1993г., като същият счита, че неоснователно не е бил зачетен. С Решение №
2153-15-91/02.04.2019г. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдил обжалваното
разпореждане. Недоволен от това Я. инициирал съдебно обжалване, за което е
образувано и се е провело съдебно производство по адм. дело №1117/2019г. по
опис на Административен съд- Пловдив, приключило с постановено Решение
№1755/11.09.2019г., с което е отменен административният акт и преписката е
върната на административният орган за ново произнасяне, като същото е оставено
в сила с Решение № 3978/13.04.2020година по адм. дело №13494/2019г по опис на
ВАС-Шесто отд., от която дата е влязло в сила. С така постановеното решение е
прието, че спрямо Я. е налице неправилно определен действителен осигурителен
стаж във връзка с преценката за положената от него наборна военна служба в
периода 20.09.1971г.- 26.09.1973г.. По отношение на останалия осигурителен
стаж, касаещ УП 30 №4/06.01.1994г. с посочен осигурител
"Оптикоелектрон" гр. Панагюрище, поделение "Агроцех" –с.Мухово
и удостоверение обр.УП 2 №5/06.01.1994г., с посочен издател Оптикоелектрон –
гр. Панагюрище, поделение „Агроцех“- с. Мухово съдът посочил, че същите не
следва да бъдат обсъждани с оглед предмета на делото. В тази връзка се е
мотивирал, че основният въпрос, свързан с това дали Я. има изискуемия по чл.68
ал.3 от КСО действителен осигурителен стаж от минимум 15 години, е изяснен по
несъмнен начин със събраните доказателства относно спорното по делото
обстоятелство осигурителен стаж ли е положената наборна военна служба. Ето защо
не дал преценка на останалите представени по делото писмени доказателства и
събраните в тази връзка гласни доказателства, касаещи общия осигурителен стаж
на жалбоподателя. В изпълнение на влезли в сила съдебни актове органът по
пенсиониране издал Разпореждане №********** /протокол №15N203/28.05.2020
година/ за отпускане на лична пожизнена пенсия за ОСВ при приет за установен
осигурителен стаж на Я. от II категория труд в размер на 0г 03м
17д и III категория
труд в размер на 15г 02м20д, общо превърнат по чл.104 КСО на III категория
труд от 15г 07м 04 д и инд. коефициент 0.325, което касаело единствено и само
признаване на положената наборна военна служба за действителен осигурителен
стаж. Недоволен, Я. инициирал обжалването му пред горестоящият административен
орган, който се произнесъл с процесното Решение. За да остави без уважение
подадената жалба Директор на ТП на НОИ – Пловдив е посочил, че непризнаването
на осигурителен стаж за периода 01.03.1974г. -26.08.1974г. и за периода
01.04.1975г.- 30.12.1993г. във връзка са представените документи УП-30
№4/06.01.1994г. за осигурителя "Оптикоелектрон" гр. Панагюрище,
поделение "Агроцех" – с. Мухово и УП 2 №5/06.01.1994 г. за осигурител
"Оптикоелектрон"- гр. Панагюрище, поделение "Агроцех" – с.
Мухово на длъжност "овцевъд-гледач овце майки" е свързано със
стриктно изпълнение на влезлите в сила съдебни решения, които не съдържат задължителни
указания по тълкуването им и прилагането на закона във връзка с тях. Недоволен
от това, жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно обжалване.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от приобщените в хода на съдебното
производство писмени доказателства: административната преписка по издаване на
обжалвания административен акт, материалите по адм. д. №1117/2019г по опис на
Административен съд-Пловдив и адм.д.№13494/2019г по опис на ВАС-6 отд.. Същата
не се оспорва от страните.
При така установената
фактическа обстановка, като прецени становищата на страните и съобрази
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е ОСНОВАТЕЛНА поради следните за това съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При
извършване на проверката по чл. 168 от АПК, вр. чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
приема, че обжалваното Решение № 2153-15-114/03.08.2020г. е издадено от
компетентен орган – директора на ТП на НОИ, в чиито правомощия съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО е произнасянето по жалби срещу
разпореждания за отказ/отпускане на пенсии. Потвърденото с обжалваното решение
разпореждане за отказ също е постановено от материално и териториално компетентен
орган по чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ. Обжалваното
решение е мотивирано и съдържа ясно и точно изложение на фактическите и правни
основания, като липсват съществени пороци на проведеното административно производство,
които да са основание за прогласяване на неговата нищожност.
При преценка
обаче на обжалваното решение съобразно приложението на материалния закон,
същото се явява незаконосъобразно, като съображенията на настоящия състав са
следните: Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО лицата, които не са
придобили право на пенсия по предходните алинеи придобиват това право при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст. Не се спори между страните, че към датата на
подаване на заявлението – 03.10.2018г., жалбоподателят е отговарял на
формалните изисквания- да има навършени 66г. 5м. 02д. и общ осигурителен стаж,
без превръщане в трета категория съгласно изменението на чл. 15, ал. 4 от НПОС
с ПМС № 60/30.03.2017 г. – 15 г. 06 м. 05д, от които 02 г. 00м. 02д. наборна
военна служба. Спорът между страните е формиран по въпроса дали периода
01.03.1974г. -26.08.1974г. и 01.04.1975г.- 30.12.1993г. във връзка са
представените документи УП-30 №4/06.01.1994г. и УП-2 с №5/06.01.1994г. за
осигурител "Оптикоелектрон"- гр. Панагюрище, поделение
"Агроцех" – с. Мухово на длъжност "овцевъд-гледач овце
майки" следва да бъдат взети в предвид при преценката за правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Неправилно
както ръководителят "ПО" при ТП на НОИ-Пловдив, така и директорът на
ТП на НОИ – Пловдив са приели, че по отношение на жалбоподателят не може да
бъде признат за пенсиониране периода 01.03.1974г. -26.08.1974г. и 01.04.1975г.-
30.12.1993г. във връзка са представените документи УП-30 №4/06.01.1994г. и УП-2
с №5/06.01.1994г. за осигурител "Оптикоелектрон"- гр. Панагюрище,
поделение "Агроцех" – с. Мухово. Липсват каквито и да е основания
удостоверения с тях действителен осигурителен стаж да не бъде зачетен.
Позоваването в този смисъл на влезли в сила съдебни решения /Решение на ВАС № 3978/13.04.2020
г. по адм. д. № 13494/2019г. и Решение на ОС-Пловдив №1755/11.09.2019г. по
адм.д. №1117/2019г./ е незаконосъобразно. Още повече, че в хода на по
първоначалното дело е било установено от събраните писмени и гласни
доказателства- показания на свидетеля М.Г.Х., че при работодателя-осигурител -
"Оптикоелектрон"- Панагюрище е имало отделно, самостоятелно помощно
стопанство на територията на с.Мухово, което е било с отделно счетоводство и в
което са били налице ведомости, в които Я.Я. фигурира като работник в посочения
период на длъжност „овцевъд-гледач овце майки“. Съобразно обстоятелството, че
той фигурира в тях, свидетелят като длъжностно лице- главен счетоводител на
ликвидационен съвет, е издала процесните удостоверения обр.УП 30 и УП 2 на база
извършена проверка в разплащателните ведомости. В последствие същите ведомости
са били унищожени при възникнали непредвидени обстоятелства, които са били
предмет и на воденото наказателно производство по прокурорска преписка на
Районна прокуратура-Пловдив. В тази връзка е било
необходимо при проверката, състояла се съгласно констативен протокол
№КП-5-12-00066230/25.09.2015 г., инспекторът при ТП на НОИ - гр. Пловдив да
извърши и допълнителни констатации по отношение на това, бил ли е обособено
помощно стопанство „Агроцех“-с.Мухово, имало ли е то самостоятелно счетоводство
и били са оформени разплащателните ведомости по отношение на работници и
служители в него, как са се съхранявали и от кого, като в този смисъл да изясни
в тях фигурира ли заявителя и кое е длъжностното лице, съставил процесните
удостоверения по образец на Оптикоелектрон –Панагюрище –Агроцех с.Мухово, което
не е сторено. Касае се до съществен правнорелевантен факт, който не е бил
изяснен в хода на административното производство. При така установените
обстоятелства ответният административен орган е констатирал, че действителният
осигурителен стаж на жалбоподателя, изчислен въз основа на издадените документи
от посочените от него осигурители, възлиза на 0г. 03 м. и 17 дни от 2 - ра
категория труд и на 15 г. 02м и 20 дни от 3-та категория труд, или общия
осигурителен стаж възлиза на 15г. 07 м. 04 дни. Прието е, че Я.Я. не е
удостоверил с документи, придобит осигурителен стаж от 3-та категория труд в
размер на 19г. 02 м. 26 дни, който извод не се покрива с представените по
преписката доказателства. Липсват и основания да се приеме, че е налице влязъл
в сила административен акт в тази връзка.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 т.1 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето,
през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10
са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени
или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и
неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от
минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2,
т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно
работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на
законоустановеното работно време. Този
текст се допълва и от разпоредбата на чл. 38 ал.2 т.1 от НПОС (Изм. и доп. ДВ, бр.36/2001 г., посл. изм.
ДВ, бр.19/2015г., в сила от 01.01.2015г.), според която за времето преди 1
януари 2003г. осигурителният стаж за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО се зачита и изчислява, като за един ден осигурителен стаж се
зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от
законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не
по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност
на работното време. Съгласно чл. 40, ал. 1
НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец. В случаят пред органите по пенсиониране са били представени
надлежни удостоверения образец УП - 30 и УП-2 за положен осигурителен стаж при
осигурителя „Оптикоелектрон“ Панагюрище- Агроцех – с.Мухово. Спрямо същите
липсват основания да не бъдат възприети при определяне на действителния
осигурителен стаж на Я.Я.. В тази връзка следва да се вземат в предвид
изяснените обстоятелства по липса на доказателства за това, да се касае за
съставени неистински неистински официален документ с цел да бъде използван. В
приложените по преписката Постановления на Районна прокуратура-Пловдив за
прекратяване на наказателното производство от 25.05.2018г., потвърдено с
Постановление от 27.08.2018г на Окръжна прокуратура- Пловдив безспорно и по
несъмнен начин е изяснен въпроса както за тяхното издаване, така и за
длъжностното лице, което ги е съставило и механизма, по който те отразяват
положения осигурителен стаж. Тези обстоятелства са били предмет на доказване и
в съдебното производство по адм. дело №1117/2019г по опис на Административен
съд-Пловдив, като те действително не са посочени като основание за решаване на
висящия пред съда спор, но събраните доказателства категорично са изяснили дали
става въпрос за съставен неистински официален документ, който неправомерно е
бил използван. С оглед
изложеното, неправилно с Разпореждане № **********/ Протокол № 15N203 от
28.05.2020г. и потвърждаващото го Решение
№ Ц2153-15-114/03.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е
прието, че посоченият от жалбоподателя период 01.03.1974г. -26.08.1974г. и
01.04.1975г.- 30.12.1993г. във връзка са представените документи УП-30
№4/06.01.1994г. и УП-2 с №5/06.01.1994г. за осигурител
"Оптикоелектрон"- гр. Панагюрище, поделение "Агроцех" – с.
Мухово не следва
да се зачита за действителен осигурителен стаж. Ето защо, след като към датата
на подаване на заявлението жалбоподателят има навършени 66 г. 05м. 02д.,
липсват основания да не бъде признат общо положения от него осигурителен стаж,
като неправилно е прието, че следва да
му бъде зачетен стаж само от 15г 07м 04 дни, а не 34г07м30 дни. Това следва да
бъде установено при предстоящото последващо разглеждане на преписката от
административния орган. Ето защо съдът счита, че обжалваният административен акт е постановен при неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон, касаещ неправомерно
непризнаване
на прослуженото от жалбоподателя време в периода 01.03.1974г. -26.08.1974г. и 01.04.1975г.-
30.12.1993г. във връзка са представените документи УП-30 №4/06.01.1994г. и УП-2
с №5/06.01.1994г. за осигурител "Оптикоелектрон"- гр. Панагюрище,
поделение "Агроцех" – с. Мухово за действителен осигурителен стаж, което е снование обжалваното решение да
бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид
изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и направените искания от
страните за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените в производството, които съгласно представен договор за правна защита
и съдействие №31432/09.09.2020г те се констатираха в размер на 300.00 лв. за
адвокатски хонорар, който е съобразен с разпоредбата на чл.8 ал.2 т.2 от
Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
Я.Д.Я. *** Решение № 2153-15-114/03.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********
/Протокол № 15N203/28.05.2020г. на
Ръководител „ПО“ при ТП НОИ гр.Пловдив/, в частта относно отказ да бъде признат
общ осигурителен стаж в размер на 34г 07м 30 дни при отпусната му лична пенсия
за ОСВ.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж вх. №
2113-15-5039/03.10.2018 г.,
подадено от Я.Д.Я.,
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - гр.Пловдив да заплати на Я.Д.Я., ЕГН**********,***
направените по делото разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 300.00
/триста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне по
реда на АПК.
СЪДИЯ: