№ 4937
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110116093 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „.....” ЕАД срещу Ф. В. М.,
ЕГН**********, с адрес гр. София, ул. ....., с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника в качеството му на наследник по закон
на В. М. М., ЕГН **********, починал на 06.05.2020г., да заплати на ищеца
следните суми: 280,45 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр.
София, ... НП и 5НП, ап.8, аб.№.., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.03.2023г. до окончателното плащане, 73 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
14.03.2023г., 6,79 лева – такса за предоставена услуга „дялово разпределение“
за периода от м.02.2020г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 29.03.2023г. до окончателното плащане, 2,04 лева –
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020г. до 14.03.2023г. Претендират се и направените по делото
разноски.
Отвентикът не е подал отговор в законоустановения срок по чл.131
1
ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за
ползвана топлинна енергия по аб.№ ...
Съдът намира направеното искане за постановяване на неприсъствено
решение за неоснователно, доколкото от представените доказателства по
делото не се установява вероятна основателност на иска за пълната
претендирана сума, като съдът следва да изложи съображения по същество по
предявените искове. Искането е направено едва в хода на устните състезания,
като по делото е имало съдебно дирене и са събрани поисканите от ищеца
доказателства във връзка с разпределената му доказателствена тежест.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период м.05.2019г. до м.04.2020г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
2
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за
процесния имот от ответника в качеството му на наследник по закон на
починалия потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота – В. М.
М., починал на 06.05.2020г. Установява се от събраните по делото
доказателства, че ответникът е наследник по закон на В. М. М., както и, че в
полза на В. М. е било учредено пожизнено право на ползване върху процесния
топлоснабден имот към периода, посочен в исковата молба, а другият
ползвател се е отказал от учреденото му право на ползване преди исковия
период (нотариален акт ...., том III, рег. №... от 2007г. на нотариус В.К., рег.
№... при НК; Декларация за отказ от право на ползване, вписана в
нотариалните книги на нотариус В.К., рег. №... при НК, акт .., том II, рег.
№.../23.08.2016г.;), поради което същият отговаря за задълженията за
ползваната топлинна енергия в имота, съобразно дела си от наследството.
3
Установява се от представеното по делото удостоверение за наслденици
№ ..../25.04.2023г. на Столична община, район Оборище, че починалият
ползвател на процесния имот В. М., има трима наследници от първи ред – Ф.
В. М., В.а В.а М.а и М. В. М., като всеки от тях отговаря за задълженията на
наследодателя до размера на наследствения си дял, който в този случай,
съобразно чл.5 ЗН е равен за всеки от тях, съответно – по 1/3 за всеки
наследник. Искът е предявен само срещу първия наследник – Ф. М., като
същят е основателен само до размера на наследствения му дял.
Поради това съдът приема, че наследодателят на ответника е бил битов
клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за
имота абонатен №.., а ответникът в качеството си на наследник по закон
отговаря за задълженията, съобразно дела си от наследството, а именно за 1/3.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
4
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „.. ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за наследодателя на ответниците е възникнало задължение по
силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото
дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот.
Не се спори относно реалната доставка на топлинна енергия до имота
през периода, нито относно начисления размер на задълженията, поради
което след като се установи наличието на облигационна връзка между
наследодателя на ответника и ищеца, то следва да се приеме, че цената на
доставената топлинна енергия в имота е в претендирания размер. В случая
ищецът претендира главница в размер от 280.45 лева, като ответникът
отговаря за 1/3 от нея, а именно – 93,48 лева.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
5
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като
са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен №...
Отвентикът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи,
че е платил на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна
енергия и такса за извършена услуга дялово разпределение за процесния
период, не е ангажирал доказателства за извършени плащания, поради което
претенцията от 6,79 лева се явява основателна до размера на наследствения
дял на ответника от 1/3, а именно за сумата от 2,26 лева.
6
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за
консумирана топлинна енергия през процесния период са приложими Общи
условия на "....." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2018г. и 2019г. разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е
настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Общата
фактура за отчетния период е издадена на 31.07.2020г., а 45- дневният срок е
изтекъл на 14.06.2020г., (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася
фактурата, считано от 30.04.2020г.). При това положение, с оглед
неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на Общите условия,
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след
7
покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца до
ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху
вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими след
покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответниците.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 68,33 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ Ф. В.
М., ЕГН**********, с адрес гр. София, ул. ....., в качеството му на наследник
по закон на В. М. М., ЕГН **********, починал на 06.05.2020г, да заплати на
„.....” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ....,
следните суми: 93,48 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр.
София, ... НП и 5НП, ап.8, аб.№.., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.03.2023г. до окончателното плащане, 2,26 лева – такса за
предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.02.2020г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.03.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК разноски по делото в размер на 68,33 лева, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за цената на доставена топлинна енергия за разликата над
присъдената сума от 93,48 лева до пълния предявен размер от 280,45 лева, и
предявения иск за таксата за извършена услуга дялово разпределение за
разликата над присъдената сума от 2,26 лева до пълния предявен размер от
6,79 лева, и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните суми:
2,04 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2020г. до 14.03.2023г., и 2,04 лева – мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 14.03.2023г.,
като неоснователни.
8
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „.. ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9