Решение по дело №76/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 146
Дата: 25 март 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20223630200076
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Шумен, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200076 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 7528 от 07.12.2021г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което на В. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. Елин Пелин № 12 е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител. В деловодството на ШРС е постъпила писмена защита от процесулния
представител на жалбоподателя, с която изцяло поддържа депозираната жалба и моли за
присъждане на направените разноски.
Процесуалният представител на Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. София -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата
изцяло и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, като излага
конкретни доводи в тази насока и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради
1
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2021г. към 14,25 часа, на път I-7, км.121+700, в посока гр. Шумен – гр. Велики
Преслав, длъжностни лица при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, в изпълнение
на служебните си задължения, спрели за проверка съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси
марка Волво, модел ФХ 12 420 с рег. № Н99 45ВК и полуремарке с три оси с рег. № Н03
52ЕК, управлявано от жалбоподателя В. Г. В.. Длъжностното лице при Агенция “Пътна
инфраструктура” гр. София – свидетеля АДР. М. АНГ. извършил контролно претегляне.
ППС-то било претеглено с везна, марка DFW-KR, фабр. № 118844 и ролетка 1302/18 /5м./.
При измерено разстояние между осите 1,42 м., сумата на натоварването на ос на
полуремаркето била 27.420 тона при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24
т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Водачът В. Г. В. не
представил нужното разрешение от Агенция ”Пътна инфраструктура”, с оглед установеното
претоварване.
Свидетелят А.А. съставил на място АУАН № 0008313/16.11.2021г., като вписал, че водача е
нарушил чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1, т.1 от Наредба
№ 11/03.07.2001г. на МРРБ, в присъствието на С. Н. Л. и жалбоподателя В.. Актът бил
предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и
екземпляр от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу
акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 7528 от 07.12.2021г. на
Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция “Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с което на В. Г. В. било
наложено административно наказание “глоба ” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на
основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за това, че на 16.11.2021г. на на път I-7,
км.121+700, в посока гр. Шумен – гр. Велики Преслав, водачът В. Г. В. е управлявал и
осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 осе и полуремарке с 3 оси,
като при измерено разстояние между осите 1,42 м., сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 27,420 т. при максимално допустимо натоварване на
тройната ос 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, като водачът не представя
валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на Наредба №
11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените материали, приложени по
делото, както и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, установил нарушението
и съставил АУАН. НП е издадено от Началник отдел “Контрол по републиканската пътна
мрежа” при Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна
инфраструктура” гр. София. Видно от приложената към писмените доказателства по делото,
2
Заповед № РД-11-1232 от 28.10.2021г., с която Началник отдел “Контрол по
републиканската пътна мрежа” при дирекция АРОК – Я. М. И. е оправомощен да издава на
физически и юридически лица наказателни постановления по съставени от служителите на
дирекция АРОК, АУАН при условията и по реда на Закона за пътищата. Именно в това си
качество наказващият орган е издал НП. Съгласно приложената към писмените
доказателства по делото, заповед № РД-11-316/30.04.2020г., на председателя на УС на
Агенция ”Пътна инфраструктура”, издадена на основание чл.56, ал.2, т.1 от ЗП,
актосъставителя е един от служителите на агенцията, определен да съставя АУАН по ЗП, от
което следва, че същият притежава процесуална компетентност при съставянето на АУАН
№ 0008313/16.11.2021г.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според разпоредбата на чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни
трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за
работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както
и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.
Съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е било
претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от
Наредбата, като се установило претоварване в параметрите му. Съгласно чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват
в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства. Съгласно чл.18, ал.1 от Закона за пътищата, специалното
ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията,
управляваща пътя. Процесното съчленено ППС, управлявано от жалбоподателя В.В. с 5 оси
е тежко по смисъла на Наредба № 11/2001г., където ясно е посочено в чл.3, че тежки ППС
или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от
стойностите по чл.6 и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Не са налице
нарушения на процесуалния закон при съставянето на АУАН и издаването на НП. Описано
е точно кои разпоредби на приложимата Наредба № 11/20001г. са нарушени. Правилно е
посочена нарушената правна норма на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят управлявайки ППС с тегло
над максимално допустимата маса и натоварване на ос е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.
”а” от ЗП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
3
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП,
съгласно която се наказват с „глоба“ от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбата на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б. ”в” и
„г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършват или наредят да бъдат извършени конкретно
изброени дейности, между които и движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Според настоящия съдебен състав именно жалбоподателят е извършил нарушението,
доколкото именно той в качеството си на водач е осъществявал движението на посоченото
ППС, поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност.
По делото не се твърди, а и липсват доказателства за издадено подобно разрешение, поради
което настоящия съдебен състав намира, че деянието е осъществено от обективна страна.
Съдът счита, че е налице и субективния елемент на административното нарушение. Водачът
е бил длъжен и е следвало да знае, че параметрите с или без товар на управляваното от него
ППС не надвишават максимално допустимите норми по посочената Наредба № 11, както и
че управляваното извънгабаритно превозно средство изисква снабдяването му с нарочно
разрешение за движение по пътищата на републиканската пътна мрежа, поради което,
управлявайки извънгабаритното съчленено ППС без такова разрешение, е допуснал
нарушение, осъществяващо административнонаказателния състав на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Съдът намира за неоснователен изложеният от жалбоподателя, довод, че отговорността му е
следвало да бъде ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДв.П за съответно извършено
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДв.П. В актуалната съдебна практика се застъпва
становището, че в случаите, когато двжението на извънгабаритно и/или тежко ППС се
извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и се осъществява състава на чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатена такса по чл.14, ал.3
от Наредбата – се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДв.П, а не този по чл.53, ал.1,т.2
от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС
се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП, а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се
заплаща такса и не се издава В ал.5 на чл.8 от Наредба № 11/03.07.2001г. е уредено
изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните
и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл.14, ал.3 от същата наредба, по
отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II, а именно това са онези
извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос,
което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел
II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 m, височина - до 4, 30 m и дължина
- до 22 m. В настоящия случай управляваният от санкционирания водач състав от ППС е с
обща маса 46 410 т., поради което не попада и в обхвата на чл.14, ал.3 от Наредба №
11/03.07.2001г. Въпреки това жалбоподателят е управлявал процесното ППС, на посочените
4
в АУАН и НП време и място, ползвайки същия път без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията, управляваща пътя (АПИ).
Съдът намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които
се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг.
от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени
обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от
обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително
обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са
налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая съдът, като
съобрази материалите по делото, естеството на нарушението и риска, който претоварването
на автомобилите носи за пътната инфраструктура и за пътищата, намира, че същото не крие
по-малък риск и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други нарушения от този род, поради което не може да бъде квалифицирано, като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не е достатъчно основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и фактът, че процесното нарушение се явява първо за
нарушителя.
Както вече беше посочено, АНО правилно е издирили и приложил санкционната разпоредба
на чл.53 ал.1, т.2 от ЗП, която предвижда за така извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, административно наказание "глоба" в размер от 1 000 до 5 000
лева.
При определяне на размера на наказанието, следва да вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл.27, ал.2
ЗАНН. В конкретния случай, административнонаказващият орган е наложил наказание
глоба в размер от 3 000 лева. Никъде в наказателното постановление обаче наказващият
орган не е посочил как е определил именно в такъв размер следващото се на нарушителя
наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наказанието остава скрита както за
жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал
решението си да наложи санкция в максималния размер – 3 000 лева, която значително
надвишава предвидения от закона минимум.
При положение, че наказващият орган счита, че следващото се наказание за първо
нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да
изложи мотиви за това си решение и то именно след извършването на изрична преценка по
чл.27 ЗАНН, като същите да бъдат закрепени в издаденото наказателно постановление. В
случая не се касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво
административно нарушение е наказан, не е било ограничено. Единственият път за
5
отстраняване на констатирания недостатък е чрез изменение на НП в частта му относно
размера на наложеното наказание, който да бъде намален до предвидения в закона
минимум, доколкото въззивната инстанция няма как вместо административнонаказващия
орган за първи път да излага мотиви досежно размера на наложената имуществена санкция,
респективно да замести липсващите такива.
По изложените съображения НП следва да се измени, като размерът на наложеното
административно наказание "глоба", следва да бъде намален до предвидения в закона
минимум от 1 000 лева.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган и на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото е
приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че
жалбоподателя е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
Агенция„Пътна инфраструктура“ гр. София/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка, както и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган в размер на 80 лева.
Според нормата на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК.
Според чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК заплатените от ищеца разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, а съгласно ал.3 на чл.78 от ГПК – ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното административно наказание,
разноските следва да бъдат определени съразмерно и за двете страни.
Поради което и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7528 от 07.12.2021г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което на В. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. Елин Пелин № 12 на основание чл.53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата е наложено административно наказание “глоба”, като намалява
размера от в размер от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1 000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.
6
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. Елин Пелин № 12 да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата от 26.67 /двадесет и шест лв.
и шестдесет и седем ст./ лева – представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразно изменения размер на имуществената санкция.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на В. Г. В. ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. Елин Пелин № 12 сумата от 322,66 /триста двадесет и
два лв. и тридесет и три ст./ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно
изменения размер на имуществената санкция.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.


Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 7528 от 07.12.2021г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което на В. Г. В. ЕГН **********,
с адрес: гр. Шумен, ул. Елин Пелин № 12 е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща представител. В деловодството на ШРС е постъпила писмена защита от
процесулния представител на жалбоподателя, с която изцяло поддържа депозираната жалба
и моли за присъждане на направените разноски.
Процесуалният представител на Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. София -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата
изцяло и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, като излага
конкретни доводи в тази насока и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2021г. към 14,25 часа, на път I-7, км.121+700, в посока гр. Шумен – гр.
Велики Преслав, длъжностни лица при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, в
изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка съчленено ППС с 5 оси –
МПС с две оси марка Волво, модел ФХ 12 420 с рег. № Н99 45ВК и полуремарке с три оси с
рег. № Н03 52ЕК, управлявано от жалбоподателя В. Г. В.. Длъжностното лице при Агенция
“Пътна инфраструктура” гр. София – свидетеля А. М. А. извършил контролно претегляне.
ППС-то било претеглено с везна, марка DFW-KR, фабр. № 118844 и ролетка 1302/18 /5м./.
При измерено разстояние между осите 1,42 м., сумата на натоварването на ос на
полуремаркето била 27.420 тона при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24
т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Водачът В. Г. В. не
представил нужното разрешение от Агенция ”Пътна инфраструктура”, с оглед установеното
претоварване.
Свидетелят А. А. съставил на място АУАН № 0008313/16.11.2021г., като вписал, че
водача е нарушил чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, в присъствието на С. Н. Л. и жалбоподателя В. Актът
бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и
екземпляр от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу
акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 7528 от
07.12.2021г. на Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция
“Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с
което на В. Г. В. било наложено административно наказание “глоба ” в размер на 3 000
/три хиляди/ лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за това, че на 16.11.2021г.
1
на на път I-7, км.121+700, в посока гр. Шумен – гр. Велики Преслав, водачът В. Г. В. е
управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 осе и
полуремарке с 3 оси, като при измерено разстояние между осите 1,42 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,420 т. при максимално допустимо
натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, като водачът не
представя валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР
на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените материали,
приложени по делото, както и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, установил
нарушението и съставил АУАН. НП е издадено от Началник отдел “Контрол по
републиканската пътна мрежа” при Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София. Видно от приложената към писмените
доказателства по делото, Заповед № РД-11-1232 от 28.10.2021г., с която Началник отдел
“Контрол по републиканската пътна мрежа” при дирекция АРОК – Я. М. И. е оправомощен
да издава на физически и юридически лица наказателни постановления по съставени от
служителите на дирекция АРОК, АУАН при условията и по реда на Закона за пътищата.
Именно в това си качество наказващият орган е издал НП. Съгласно приложената към
писмените доказателства по делото, заповед № РД-11-316/30.04.2020г., на председателя на
УС на Агенция ”Пътна инфраструктура”, издадена на основание чл.56, ал.2, т.1 от ЗП,
актосъставителя е един от служителите на агенцията, определен да съставя АУАН по ЗП, от
което следва, че същият притежава процесуална компетентност при съставянето на АУАН
№ 0008313/16.11.2021г.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл.14, ал.3.
Съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е
било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от
Наредбата, като се установило претоварване в параметрите му. Съгласно чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват
в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства. Съгласно чл.18, ал.1 от Закона за пътищата, специалното
ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията,
управляваща пътя. Процесното съчленено ППС, управлявано от жалбоподателя В. В.с 5 оси
е тежко по смисъла на Наредба № 11/2001г., където ясно е посочено в чл.3, че тежки ППС
или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от
стойностите по чл.6 и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Не са налице
нарушения на процесуалния закон при съставянето на АУАН и издаването на НП. Описано
е точно кои разпоредби на приложимата Наредба № 11/20001г. са нарушени. Правилно е
посочена нарушената правна норма на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП.
2
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят управлявайки ППС с
тегло над максимално допустимата маса и натоварване на ос е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.
”а” от ЗП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП,
съгласно която се наказват с „глоба“ от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбата на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б. ”в” и
„г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършват или наредят да бъдат извършени конкретно
изброени дейности, между които и движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Според настоящия съдебен състав именно жалбоподателят е извършил нарушението,
доколкото именно той в качеството си на водач е осъществявал движението на посоченото
ППС, поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност.
По делото не се твърди, а и липсват доказателства за издадено подобно разрешение,
поради което настоящия съдебен състав намира, че деянието е осъществено от обективна
страна. Съдът счита, че е налице и субективния елемент на административното нарушение.
Водачът е бил длъжен и е следвало да знае, че параметрите с или без товар на
управляваното от него ППС не надвишават максимално допустимите норми по посочената
Наредба № 11, както и че управляваното извънгабаритно превозно средство изисква
снабдяването му с нарочно разрешение за движение по пътищата на републиканската пътна
мрежа, поради което, управлявайки извънгабаритното съчленено ППС без такова
разрешение, е допуснал нарушение, осъществяващо административнонаказателния състав на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Съдът намира за неоснователен изложеният от жалбоподателя, довод, че
отговорността му е следвало да бъде ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДв.П за
съответно извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДв.П. В актуалната съдебна
практика се застъпва становището, че в случаите, когато двжението на извънгабаритно и/или
тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и се осъществява
състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатена
такса по чл.14, ал.3 от Наредбата – се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДв.П, а не този
по чл.53, ал.1,т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като разрешението за
движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП, а в хипотезата на
чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава В ал.5 на чл.8 от Наредба №
11/03.07.2001г. е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по
отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по
чл.14, ал.3 от същата наредба, по отношение на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по
раздел II, а именно това са онези извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса
до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3, 30 m, височина - до 4, 30 m и дължина - до 22 m. В настоящия случай управляваният от
санкционирания водач състав от ППС е с обща маса 46 410 т., поради което не попада и в
обхвата на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. Въпреки това жалбоподателят е
управлявал процесното ППС, на посочените в АУАН и НП време и място, ползвайки същия
път без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).
Съдът намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които
се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг.
3
от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени
обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от
обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително
обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са
налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая съдът, като
съобрази материалите по делото, естеството на нарушението и риска, който претоварването
на автомобилите носи за пътната инфраструктура и за пътищата, намира, че същото не крие
по-малък риск и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други нарушения от този род, поради което не може да бъде квалифицирано, като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не е достатъчно основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и фактът, че процесното нарушение се явява първо за
нарушителя.
Както вече беше посочено, АНО правилно е издирили и приложил санкционната
разпоредба на чл.53 ал.1, т.2 от ЗП, която предвижда за така извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, административно наказание "глоба" в размер от 1 000 до 5 000
лева.
При определяне на размера на наказанието, следва да вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл.27, ал.2
ЗАНН. В конкретния случай, административнонаказващият орган е наложил наказание
глоба в размер от 3 000 лева. Никъде в наказателното постановление обаче наказващият
орган не е посочил как е определил именно в такъв размер следващото се на нарушителя
наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наказанието остава скрита както за
жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал
решението си да наложи санкция в максималния размер – 3 000 лева, която значително
надвишава предвидения от закона минимум.
При положение, че наказващият орган счита, че следващото се наказание за първо
нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да
изложи мотиви за това си решение и то именно след извършването на изрична преценка по
чл.27 ЗАНН, като същите да бъдат закрепени в издаденото наказателно постановление. В
случая не се касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво
административно нарушение е наказан, не е било ограничено. Единственият път за
отстраняване на констатирания недостатък е чрез изменение на НП в частта му относно
размера на наложеното наказание, който да бъде намален до предвидения в закона
минимум, доколкото въззивната инстанция няма как вместо административнонаказващия
орган за първи път да излага мотиви досежно размера на наложената имуществена санкция,
респективно да замести липсващите такива.
По изложените съображения НП следва да се измени, като размерът на наложеното
административно наказание "глоба", следва да бъде намален до предвидения в закона
минимум от 1 000 лева.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган и на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото е
приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че
жалбоподателя е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
4
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
Агенция„Пътна инфраструктура“ гр. София/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка, както и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган в размер на 80 лева.
Според нормата на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК.
Според чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК заплатените от ищеца разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, а съгласно ал.3 на чл.78 от ГПК – ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното административно наказание,
разноските следва да бъдат определени съразмерно и за двете страни.
Поради което и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

5