Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1147 18.04.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесети март две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Марияна Михайлова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 11200 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си ю. П., е предявил против И.В.Т., ЕГН **********,***.
Р.Д. № *, ап. * искове за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 8177/ 2016 г. на ПРС, 6 гр. с-в, със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4647/ 17.06.2016 г.,
следните суми- 565,12 лева /петстотин
шестдесет и пет лева и дванадесет стотинки/ - главница, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2012 г. – 30.09.2015 г. по
партидата на длъжника с клиентски номер № ***** за обект на потребление с ИТН: ***,
находящ се в гр. П., ул. Г. Р.Д. № *, ап. *; обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 01.01.2013 г. – 15.06.2016 г.
в размер на 130,47 лева /сто и тридесет лева и четиридесет и седем стотинки/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 16.06.2016 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството
на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо
водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П., ул. Г.
Р.Д. № *, ап. *, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв
бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължала обезщетение за забава в размер
на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко-
продажба на топлинна енергия, дружеството е доставило до сградата, а
търговецът, извършващ дялово разпределение, е разпределил за имота на ответника
топлинна енергия на стойност 695,59
лева, включваща главница в размер на 565,12 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2012 г. – 30.09.2015 г. Предвид
забавата в плащането, се дължала и сумата от 130,47 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 01.01.2013 г. – 15.06.2016 г.
Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 8177/2016 г. на ПРС, 6
гр. с-в, била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски от 325
лева. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост
на вземанията, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящите искови претенции в срока по чл. 422 ГПК. Моли се исковете да бъдат
уважени. Претендират се и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор. Извън срока за отговор ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 8177/ 2016 г.
на ПРС, 6 гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните
суми за начислена топлинна енергия: главница в размер на 565,12 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2012 г.
– 30.09.2015 г. по партидата на длъжника с клиентски номер № **** за обект на
потребление с ИТН: **, находящ се в гр. П., ул. Г. Р.Д. № *, ап. *; обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
01.01.2013 г. – 15.06.2016 г. в размер на 130,47 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
16.06.2016 г. до окончателното погасяване и разноските по заповедното по производство в общ размер на 325 лева.
Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника
в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът
е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи
на разглеждане по същество.
В настоящото производство е приета съдебно-
техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че
разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно
утвърдена методика. За процесния период в имота на ответника ТЕ за отопление и БГВ
не е ползвана и начислявана. Начислявана е ТЕ разпределена като сградна
инсталация, която е в общ размер от 5,12003 MWh.
Прието е заключение и на съдебно- счетоводна
експертиза, която е установила, че стойността на количеството консумирана
топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата от 565,12
лева, а лихвата за забава- на 130,47 лева.
Като писмени доказателства за приети ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Пловдив” ЕАД, нотариален акт за продажба на недвижим имот от
01,06,2016 г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия,
като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Видно от приетото по
делото писмено доказателства –нотариален акт за продажба на недвижим имот се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Това налага извода,
че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия. В заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за
процесния период абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която се
намира имотът на ответника, като там е доставяна топлинна енергия (ТЕ) разпределена
като сградна инсталация. Няма разлика между ТЕ начислена на абоната с това,
което следва да му бъде разпределено съгласно техническите нормативните
изисквания. Методиката е спазена.
Заключението му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му
задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото
лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество ТЕ, разпределена като сградна инсталация на
база данните от СТЕ и нормативно определените цени за продукта. Това заключение
също следва да се кредитира изцяло като компетентно дадено и обективно изготвено, поради което искът за
главницата е доказан и по размер, в който следва да се уважи.
По отношение на
претенцията за лихва за забава в размер на 130,47 лв. за периода от 01.01.2013
г. до 15.06.2016 г., съобразно ССчЕ е на пълно основателна и
същата следва да се уважи изцяло.
Досежно възражението на ответника за погасяване на
вземането поради изтекла давност, съдът
го намира за неоснователно по следните съображения. Според задължителната
съдебна практика правото на ответника да направи възражение за погасяване по
давност на вземането – предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното
производство и ответник по установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.
415, ал. 1 ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и това възражение е приобщено към исковото
производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори и
ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК. Преклузията по чл. 133 ГПК на правото да се иска от съда да зачете
последиците на изтеклия давностен срок не настъпва само ако възражението на
длъжника в заповедното производство по чл. 414 ГПК е приложено по делото,
образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК.
В настоящия случай съдът не следва да разглежда и се
произнася по направеното възражение за
погасяване на вземането – предмет на иска поради изтекла погасителна давност,
като съобразява, че същото е преклудирано, тъй като ответникът не го е
инвокирал в едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, нито го е релевирал
във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Поради настъпилата преклузия на
възражението за изтекла погасителна давност настоящият съдебен състав не дължи
произнасяне по посочените от ответника въпроси, касаещи погасяване на вземането
поради изтекла давност.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и
ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лв., депозит за вещи лица – 200 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като
делото е със средна фактическа и правна сложност. Следва да бъдат присъдени и направените
по ч. гр. дело № 8177/16 г. по описа на ПРС разноски- 25 лв. за държавна такса
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4647/ 17.06.2016 г., издадена по частно гр.
дело № 8177/ 2016 г. на ПРС, 6 гр. с-в, И.В.Т., ЕГН **********,***. Р.Д. № *,
ап. *, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми за начислена топлинна енергия: главница
в размер на 565,12 лева /петстотин шестдесет и пет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2012 г.
– 30.09.2015 г. по партидата на длъжника с клиентски номер № ** за обект на
потребление с ИТН: **, находящ се в гр. П., ул. Г. Р.Д. № *, ап. *, обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 01.01.2013 г. – 15.06.2016 г. в размер на 130,47 лева /сто и
тридесет лева и четиридесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 16.06.2016 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА И.В.Т., ЕГН **********,***. Р.Д. № *, ап. *,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по
делото разноски в размер на 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/ и сумата от 125 лева /
сто двадесет и пет лева/, представляваща
разноски по частно гр. дело № 8177/ 2016 г. на ПРС, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
РЦ