РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. П., 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря К. Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №
20245001000345 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от З* „У.“ АД, ЕИК **, гр. С.
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 759/2023 г. по описа на П.
окръжен съд решение № 127 от 19.03.2024 г., с което З* „У.“ АД, ЕИК **, гр.
С., бул. „Т.А.“ №* е осъдена да заплати на К. С. И., ЕГН **********, гр.П.,
бул."М." №**, вх.*, ет.*, ап.* следните суми:
- 19 805, 29 канадски долара с левова равностойност 25 350, 77 лв.
представляваща дължимо по договор за застраховка „Помощ при пътуване“
сключен с полица № *** от ** г., застрахователно обезщетение за вреди от
настъпило на 13.07.2018 г. застрахователно събитие в гр. К., К., ведно със
законната лихва върху сумата от 23.02.2021 г. до окончателното й изплащане и
- 8 016,43 лв. деловодни разноски, от които за т.дело № 122/ 2021 г. по
описа на ПОС и гр.дело № 9695/2021 г. по описа на ПРС - 3 566,43 лв., 1800
лв. за производството по в. гр.дело № 1510/2023 г. по описа на ПОС и 2650 лв.
за производството по гр. дело № 759/2023 г. по описа на ПОС.
1
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на същата.
„К.-*” ООД, ЕИ ** гр. П. в качеството си на третото лице помагач на
страната на ответника не е изразило становище по същата.
Съдът след като се запозна с атакуваното решение и събраният при
разглеждане на спора доказателствен материал намери за установено
следното:
На 23.02.2021 г. в П. окръжен съд е постъпила искова молба изходяща от
К. С. И., ЕГН **********, гр. П. против „З.к. У.“АД, ЕИК **, гр.С..
По същата е било образувано т. дело № 122/2021 г., което с определение
от 29.04.2021 г. след направено в отговора на ИМ молба възражение, че
спорът не е родово подсъден на ПОС е било прекратено и изпратено по
подсъдност на П.районен съд.
Той е образувал гр. дело № 9695/ 2021 г. Същото е приключило с
решение № 581 от 10.02.2023 г. уважаващо исковата претенция.
То е било обжалване пред П.ския окръжен съд, който с решение № 1200
от 09.10.2023 г. постановено по в. гр. дело № 1510/2023 г. е обезсилил актът на
ПРС, прекратил е производството по делото си и е изпратил същото по
подсъдност на П.ския окръжен съд.
След влизане на този акт на ПОС пред същия съд по повод на
споменатата по-горе искова молба е било образувано ново т. дело с № 759 по
описа за 2023 г.
В обстоятелствената част на исковата молба се говори, че на 14.03.2018
г. ищцата посетила офиса на „К.-*“ ООД, гр. П. на ул. „Г.“ с цел закупуване на
самолетни билети за себе си и за своя съпруг - М.Х.И. до К., съпътстващите ги
застраховки, вкл. и медицински такава за срока на пътуването.
Първоначално били закупени самолетните билети с №** и №** и
застраховките във връЗ*а със същите, закупуването на медицинските
застраховки станало по - късно - ** г.
За себе си тя сключила застрахователен договор във формата на
Застрахователна полица № *** с начало 02.07. 2018 г. и край 10. 09. 2018 г.
2
Върху същата било изписано наименованието на застрахователя З* „У.“
АД и на „К.-Б.“ ООД, което бил вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от
З*ФН брокер. По отношение на „К.-*“ ООД е посочено, че това дружество
било посредник предлагащ застрахователни продукти като допълнителна
дейност.
Вписаната в договора застрахователна сума за неотложни медицински
разходи, вследствие на акутно заболяване или злополука, разходи за
медицинско транспортиране и репатриране била в размер от 20 000 евро.
При сключване на договора ищцата заплатила на посрединка дължимата
застрахователна премия, с което на основание чл. 294, ал. 6 от КЗ следвало да
се приеме, че същата била получена от застрахователя. Тук за пълнота е
споменато, че при плащането не получила разходен документ, но това било
без значение при условие, че според чл. 336, ал. 2 КЗ липсвало задължение за
пазене на разписката.
По- надолу в ИМ се споменава, че на 13.07.2018 г. след пристигането си
в К. ищцата паднала пред магазин в гр. К., при което счупила тазобедрената си
става. Кореспонденцията във връзка със злополуката и изплащането на
застрахователно обезщетение се водела от нейната дъщеря Л. И.. Тя
осъществила контакт със служители на посочения в полицата застрахователен
брокер. Били разменени писма по ел. поща. Последно на 20.07.2018 г. се
получил имейл, в който се споменавало за издаден на 26.06.2018 г. добавък за
прекратяването на застрахователната полица считано от 02.07.2018 г. и че по
същата нямало издадена разписка за платена застрахователна премия, на която
застрахованият да се е подписал.
По повод на съдържащото се в това ел. писмо твърдение от страна на
ищцата в ИМ е посочено, че не е подписвала какъвто и да е документ, с който
сключеният застрахователен договор с полица № *** да е прекратен или
развален, а и е преповторено твърдението за плащане на премията по
застраховката на посредника „К.“ ООД.
В тази връЗ*а се споменава и за разменена кореспонденция по ел. поща
с него след уведомлението от 20.07.2018 г., в която той не оспорва
получаването на премията и наличието на валидно сключен застрахователен
договор.
3
На база изложеното е направено предположение, че „К.“ ООД не е
превел платената му премия на застрахователя, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 336 и 337, ал. 2 от КЗ.
Казано е, че всичко това е непротивопоставимо на застрахованата ищца,
което с оглед наличието на сключен между страните договор сочело, че при
възникване на застрахователно събитие в патримониума на ответното
дружество възниквало задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Споменатото по- горе счупване се свързва с извършване на медицински
разходи в общ размер от 19 805, 29 канадски долара. От тях болничните били в
размер на 15 438 канадски долара, с остатъка включвал допълнителни
плащания на д-р Д.С. в размер на 2 473 канадски долара , на д-р Х.Б. в размер
на 1 000 канадски долара и на д-р М. С. в размер на 894,29 канадски долара.
Поради недобросъвестно поведение от първоначално наетия от ищцата
адвокат претенцията от името на ищцата до ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение в посочения по- горе размер била
отправена едва на 22.01.2021 г. На 11.02.2021 г. бил получен отговор, в който
плащането на обезщетение се отказвало и се сочело, че застрахователната
полица № *** от ** г. била прекратена на 29.06.2018 г. и че същата никога не
била влизала в сила поради неплащане на застрахователна премия.
На база изложеното е отправено искане за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 19 805, 29 канадски долара ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска.
В отговора на искова молба ответникът е изразил становище за
неоснователност на исковата претенция.
В подкрепа на същото е споменато, че между страните липсва валидно
възникнало застрахователно правоотношение.
В тази връЗ*а е направено позоваване на разпоредбите от КЗ, в които са
уредени изискванията за форма и съдържание на договора за застраховка.
Направен е извод, че задължителен реквизит на същия са и подписите на
страните. Посочено е, че в случая застрахователна полица с № *** от ** г. не е
подписана нито от страна на застрахованото лице, нито от представител на
застрахователя, което водело до извод за липса на съгласие за сключването на
4
застрахователния договор и нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД.
Наред с това се заявява, че тя не била отчетена от издателя /посредник/
на застрахователя, а последният веднага след узнаване за претенцията по
същата възразил, че не е влязла в сила в изпратен до страната имейл на
20.07.2018 г.
Споменава се и за липса на издадена разписка или друг документ, с
който да се удостоверява, че застрахователната премия е била платена на
посредника или на застрахователя, както и на данни, че същата постъпила по
банковата сметка на ответника. По този повод е казано, че застрахователният
риск се поема от застрахователя само при настъпило след момента на влизане
в сила на договора застрахователно събитие, но не и за времето, през което
застрахователят не бил обвързан от договора. Обвързването било факта от
посочения в същия начален момент и при условие, че е платена дължимата
застрахователна премия при условията на чл. 367, ал.1 от КЗ. В случая обаче
такова плащане липсвало , което сочело, че застрахователният договор не е
влязъл в сила. Наред с това се споменава и за анулиране на същия в системата
на застрахователя.
В отговора на исковата молба не е оспорено обстоятелството, че „К.-*“
ООД е действал като посредник на застрахователя. С него дори е представен
сключен договор, според който това дружество има право да предлага при
условията на чл. 294, ал. 3 от КЗ застраховка „Помощ при пътуване“ като
посредник на З* „У.“ АД. В т.2.1.2 и т. 2.1.4 от същия били посочени
задълженията на посредника по издаване на полицата, събирането на
застрахователната премия и отчитането им пред застрахователя.
Твърди се съответно, че от негова страна действия по отчитане на
процесната полица на хартиен носител с подпис, както и на издадената
разписка не били извършени. Вместо това на 29.06.2018 г. още преди
настъпване на посочената в полицата дата на влизане в сила на застраховката в
системата на застрахователя същата била анулирана от посредника, чрез
лицето Т.Т..
По повод плащането на премията наред с оспорване на извършването му
е посочено, че ако все пак се приеме, че такова е извършено то получената
сума е върната на ищцата преди влизане в сила на договора.
5
По- надолу в ИМ са изложени и доводи, които да се разгледат ако съдът
евентуално достигне до извод за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните. В тази връзка на първо место са изложени
твърдения, че направените от ищцата разходи за лечение не са във връзка с
инцидента от 13.07.2018 г.
Заявено е и че според уговорките в застрахователния договор и ОУ към
него предмет на застрахователно покритие са неотложни медицински разходи,
вследствие на злополука необходими за овладяване на спешното състояние, но
не и тези за последващо лечение, прегледи и рехабилитация. В случая
липсвала яснота дали претендираните са от кръга на тези включени в
застрахователното покритие.
Възразено е и че представените по делото доказателства не
установявали плащане на разходите за лечение от ищцата. В подкрепа на това
е споменато, че самата тя признавала, че 6 723,93 канадски долара не били
платени от нея.
С отговора на исковата молба е поискано като трето лице помагач на
страната на ответник да бъде привлечено „К.-*“ ООД.
Ищцата е подала в ДИМ, в която са изложени съображения за
неоснователност на направените с отговора защитни възражения.
Така на първо место е оспорено твърдението за липса на валидно
застрахователно правоотношение. В подкрепа на същото е посочено, че
действително застрахователната полица не съдържа подпис на застрахован и
застраховател, но това е по причина, че тя е предоставена на ищцата в този
вид от страна на посредника „К.-*“ ООД, чиято дейност е следвало да се
контролира от ответника, а не от ищцата.
По повод на липсата на разписка удостоверяваща плащането на
застрахователна премия е направено позоваване на разпоредбата на чл. 336,
ал.1 от КЗ, в която се казвало, че такава не се издавала в случаите на плащане
на цялата премия или първата вноска, когато получаването им се
удостоверявало с факта на издаване на застрахователната полица.
Относно анулирането на същата е заявено, че не е получавано
уведомление от насрещната страна в този смисъл, респ. не е подписвано
съгласие в тази насока. Посочено е и, че за самият застраховател липсва яснота
6
дали това е сторено при условие, че в един момент свързва същото с датата
26.06.2018 г., а в друг с 29.06.2018 г.
В ДИМ е посочено и че от представените доказателства се установявало,
че всички извършени от ищцата разходи са във връЗ*а с претърпения
инцидент и спешена намеса по смяна на тазобедрена става и овладяване на
състоянието й след същата и всички плащания били извършвани от името на
ищцата по делото.
Отговор на ДИМ от страна на застрахователя не е подаван.
Така съдът след преценка на всички събрани в хода на разглеждане на
спора доказателства от съответните съдилища е постановил и решението
предмет на обжалване. Тук за пълнота е нужно да се спомене и че е било
уважено искането за привличане на третото лице помагач.
В самото решение от страна на ПОС е направен извод, че между
страните е налице сключен в предвидената от КЗ форма застрахователен
договор, по който има плащане на застрахователна премия.
Относно възражението за неподписване на договора от страна на
застраховател и застрахован е направено позоваване на разпоредбата на чл.
293, ал. 3 от ТЗ и е прието, че от събраните по делото доказателства следва
извод, че ответника не е оспорил действителността на договора.
На база изложеното е посочено, че между страните е съществувало
валидно застрахователно правоотношение към момента на твърдяното с ИМ
възникване на застрахователното събитие.
Посочено е и че от представените по делото доказателства по несъмнен
начин се установява настъпването му и това, че ищцата е претърпяла вредите,
за които претендира да се заплати застрахователно обезщетение.
На тази база е постановено осъждането на ответното дружество да
заплати сумата от 19 805, 29 канадски долара.
Недоволен от решението застрахователят е подал жалбата станала
причина за започване на настоящето дело.
В него се говори за неправилност и незаконосъобразност на решението с
оглед постановяването му в противоречие с материалния закон.
По този повод жалбоподателят е посочил, че направеният от съда извод
за плащане на застрахователната премия не е съобразен с установеното от
7
двете приети по делото експертизи и обясненията дадени от управителя на
третото лице помагач по делото.
Споменато е също, че позоваваното на чл. 293, ал. 3 от ТЗ би било
правилно и логично ако застрахованата е заплатила застрахователната
премия, което в случая не било сторено.
Наред с това е изразено несъгласие с извода, че от застрахователя не е
оспорена действителността на процесната сделка и е направено позоваване на
съдържанието на изпратения от застрахователния брокер по ел. поща отговор
на 20.07.2018 г. и на това в писмото, с което се отказва плащане на
застрахователно обезщетение.
Относно генерирането на полицата в системата на дружеството е
заявено, че същото нямало никакво правно значение, защото с оглед чл. 367,
ал.1 КЗ и чл. 351, ал. 3 от КЗ важни били подписването на договора и
плащането на премията, а в случая такива липсвали.
В жалбата са преповторени и направените с отговора на ИМ възражения
за това, че представените с ИМ доказателства не установявали настъпването
на застрахователно събитие, а и плащането на сумите за лечение от страна на
ищцата.
Във връзка с жалбата ПАС на първо место дължи отговор за валидността
и допустимостта на обжалвания акт.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона
писмена форма или ако е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност
на същото не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато
8
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая съдът е сезиран с осъдителен иск. С него ищцата твърди да има
неудовлетворено притезание от страна на ответника, което сочи, че интересът
от предявяването му е безспорен., т.е. искът е допустими.
Това и факта, че съдът е постановил решението си на база изложените в
ИМ факти и обстоятелства прави и решението му допустимо.
Така се стига до необходимостта да се извърши преценка за
правилността на обжалваното решение, като същата следва да се ограничи до
посочените в жалбите възражения с оглед казаното в чл. 269 от ГПК и ТР № 1
от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за плащане
на застрахователно обезщетение.
Във връЗ*а със същия следва да се има предвид, че застраховането е
дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на
договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за
изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития
или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон. Застраховането,
респ. извършването на дейност по застраховане от своя страна предполага
сключване на застрахователен договор.
С договора за застраховка съгласно чл. 343, ал. 1 от КЗ застрахователят
се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при
настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно
обезщетение или сума.
Той според чл. 344, ал. 1 от КЗ се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по
застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.
Изискванията за съдържание на този писмен договор са посочени в чл. 345 КЗ.
По смисъла на КЗ, застрахован е лицето, чиито имуществени и/или
неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по
застрахователен договор. Застраховащ е лицето, което е страна по
застрахователния договор. Застрахователен риск е обективно съществуващата
9
вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия,
застрахования или третото ползващо се лице. Застрахователно събитие е
настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното
покритие. Вреда е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или
унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и
психическо състояние.
С исковата молба от страна на ищцата се твърди, че между нея и
ответното дружеството действащо чрез третото лице помагач по настоящето
дело „К.“ ЕООД в качеството му на посредник предлагащ застрахователни
продукти като допълнителна дейност по смисъла на чл. 294, ал. 2 от КЗ на
19.06.2019 г. бил сключен договор за застраховка „Помощ при пътуване“ във
формата на застрахователна полица № *** на ответното дружество. Един от
покритите със същата рискове били неотложни медицински разходи
вследствие на акутно заболяване или злополука, разходи за медицинско
транспортиране и репатриране със застрахователна сума от 20 000 евро.
По повод на така изложеното твърдение следва да се посочи, че към
дата, на която се твърди да е сключен договорът в КЗ вкл. и в чл. 294, ал. 2 от
КЗ не се е говорело за посредник предлагащ застрахователни продукти като
допълнителна дейност. Реално за такъв тип посредник започва да се говори
след ЗИДКЗ, обн. в бр. 101 от 2018 г. в сила от 07.12.2018 г. и с него са
въведени множество изисквания във връзка с дейността му.
Така изложеното е без значение за правилното решаване на настоящия
правен спор по причина, че към ** . са действали разпоредбите на чл. 294, ал.
3 от КЗ и чл. 296 от КЗ, от които става ясно, че определена група лица могат да
предоставят услуги по посредничество във връЗ*а със застрахователни
договори и без да са регистрирани като застрахователни посредници.
В случая от страна на ответника не се оспорва, че „К.“ ЕООД е бил
такова лице още повече, че с отговора на ИМ е представен и договор, с който
на това дружество е възложено извършване на посредничество на основание
чл. 294, ал. 3 от КЗ като предлага към туристическите си пакети, продаваните
билети или предлаганите туристически резервации застраховките на
ответника - „Помощ при пътуване“ и „Помощ при многократни бизнес
пътувания“.
10
Съгласно този договор „К.“ ЕООД е следвало да попълва и предава на
клиентите застрахователната полица след получаване на съответната
застрахователна премия, да предава изработеното и отчита издадените полици
до 25 число на текущия месец и т.н.
От това следва и извод, че на това лице е дадено правомощието да
сключва застрахователни договори от името на ответното дружество с лицата,
на които продава туристически пакети, билети или туристически резервации.
Сключването на договора е следвало да се извърша с издаването и
попълването на застрахователна полица съдържаща реквизитите по чл. 345 от
КЗ, което с оглед уговорката в самия договор за услуга е следвало да става
след плащането на съответната застрахователна премия или първата вноска
при разсрочено плащане на същата. Това следва и от разпоредбите на чл. 336,
ал. 1 и чл. 367, ал.1 от КЗ в редакциите към 2018 г. В първата от тях е
предвидено, че плащането на премията или първата вноска се удостоверява
със самата полица, а във втората , че плащането се извършва при сключване на
договора освен ако не е предвидено нещо друго в самия него.
По конкретният казус застрахователния договор е във формата на
застрахователна полица като в нея е посочено, че премията се заплаща
еднократно със сключване на договора.
Върху същата е обективиран номер на полицата, а съдържанието й е
съобразено с изискванията на чл. 345 от КЗ. Единственото, което липсва в нея
са подписите на страните по същия.
Липсата на подписи с оглед приетото в ТР № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС
следва да се приравни на липса на предвидената от закона форма за
действителност. Това обаче не е основание автоматично да се направи извод за
нищожност по простата причина, че договорът за застраховка съставлява
абсолютна търговска сделка по отношение, на която с оглед препратката и на
чл. 343, ал. 2 от КЗ са приложими правилата на ТЗ и по - точно тези на чл. 293,
ал. 3 от ТЗ. В него е казано, че страната не може да се позовава на нищожност
поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението.
В случая страната по конкретния договор е ответното застрахователно
дружество, което е сключило същия чрез посредник по чл. 294, ал. 3 от КЗ.
11
Той с оглед изложеното по - горе е издал застрахователна полица и е
връчил същата на ищцата, с което е удостоверили и плащането на
застрахователната премия. Наред с това видно от данните сдържащи се в
приетите по делото експертизи тя е генерирана в системата и на самия
ответник. Това за ПАС е достатъчно, за да се приеме, че застрахователят
лично и чрез избрания от него посредник е извършил действия, с които е
изразил съгласие за сключване на процесния договор, което реално санира
липсата на подпис под полицата.
В подкрепа на това следва да се посочи, че от страна на застрахователя,
респ. избраното от него лице по чл. 294, ал. 3 от КЗ са извършени едностранни
действия по анулиране/прекратяване/ на полицата и то цели 10 дена след
предаването й на ищата. Те за ПАС предполагат съгласие с обвързващото
действие на обективирания с нея договор още повече, че според чл. 32 от ОУ
при липса на плащане на премията в срок той не поражда действия и няма
нужда от допълнителни действия по анулиране/прекратяване/.
По делото като трето лице помагач е привлечено дружеството
действащо като по чл. 294, ал. 3 от КЗ. Управителят на същото пък е дал и
обяснения по чл. 176 от ГПК. Те обаче не следва да се обсъждат и преценяват
при решаването на настоящия правен спор. Това е така, защото в тази правна
норма се говори за обяснения на страните по делото, а не за такива на
подпомагащата страна. Това е логично по причина, че обясненията имат
доказателствена стойност при признание на неизгодни за страната факти от
значение за спорното право или правоотношение, т.е. обясненията на
подпомагащата страна няма как да бъдат използвани като доказателствено
средство в процеса и нямат доказателствена сила. По тази причина за ПАС
изложените от представляващия третото лице негов управител факти и
обстоятелства са без значение при условие, че те не се пресъздадени в
качеството му на свидетел.
В тази връзка е нужно да се спомене, че и представената по делото
кореспонденция по ел. поща с едно изключение удостоверява изявления на
лица различни от ищцата и ответното дружество, което води до извод, че няма
нужната доказателствена сила с оглед чл. 180 от ГПК. ИЗ*лючението касае
изходящото от „К.-Б.“ ООД ел. писмо от 20.07.2018 г. по причина, че в
отговора ответникът признава, че в случая е действано от негово име.
12
Това обаче е без значение за правилното решаване на спора по причина,
че изводите за действителност на процесния застрахователен договор са
направени на база доказателства различни от споменатите.
Горното съответно налага да се даде отговор на въпроса за това налице
ли е основание за заплащане на претендираното с исковата молба
застрахователно обезщетение.
То според разпоредбата на чл. 405, ал.1 от КЗ е дължимо при настъпване
на съответното застрахователно събитие, т.е. на покрит риск по застраховка в
периода на застрахователното покритие.
Сред покритият с процесната застраховка риск видно от съдържанието
на полицата и общите условия към нея са неотложните медицински разходи
вследствие на акутно заболяване или злополука, разходи за медицинско
транспортиране или репатриране.
Според общите условия към застраховката неотложните медицински
разходи вследствие на акутно заболяване или злополука са необходимите
разходи за медицински прегледи, лечение или хирургическа интервенция,
разноски за медицински средства, разходи за транспорт до най- близката
болница и т.н.
Злополука пък е събитие станало не по волята на застрахования, което в
резултат на внезапни и непредвидени действия от външен произход е
причинило в срок до една година от настъпването увреждане на здравето или
смърт. Посочено е че за злополука се счита и напрягане, обтягане или скъсване
на стави, сухожилия и мускули вследствие на собствени сили и т.н.
Акутно заболяване е новопоявило се в срока на застраховката
заболяване, което възниква внезапно и непредвидено с остро начало и
прогресивен ход изискващо спешно или неотложно медицинско лечение и
изследвания поради болковия си характер и т.н.
В случая претендираното обезщетение е във връзка с направени разходи
за лечение от внезапно счупване на тазобедрената става на ищцата в гр. К., К.
на 13.07.2018 г.
В тази връЗ*а следва да се посочи, че факта на счупване на ставата е
доказано от представената с исковата молба медицинска документация.
Безспорно е, че лечението на това счупване е било на обща стойност 19 805,
13
29 канадски долара включваща:
- 2 473 канадски долара за хирурга,
- 1000 канадски долара за асистента му,
- 894, 29 канадски долара за анестезиолога и
- 15 438 канадски долара дължими на Здравни услуги А. във връзка с
такса престой за 4 дни и такса спешен случай в многопрофилна болница „Р.“,
А., К..
От тези суми още през юли на 2018 г. са били извършени плащанията на
хирурга, помощника му и анестезиолога / стр. 13, 16 и 17 от т. дело №
122/2021 г. на ПОС/.
По отношение на задължението за престой и спешен случай на
09.08.2018 г. е било постигнато споразумение за плащането му на равни 7
годишни вноски от по 2 205, 43 к. долара платими на първо число на м.
септември, т.е. за времето от 01.09.2018 г. до 01.09.2025 г./стр. 12 от т. дело №
122/2021 г. на ПОС/.
Във връЗ*а със същото по делото са представени документи
удостоверяващи плащания в общ размер на 14 540 к. долара, както следва:
- 2 205, 43 к. долара на 16. 08.2018 г.,
- по 2250 к. долара на 16. 08.2019 г. и на 27.08.2020 г.,
- 5 000 к. долара на 26.03.2021 г./ стр.34, 35 и 37 от т. дело № 122/2021
г. на ПОС/ и
- 2 834, 57 к. долара на 09.04.2022 г./стр.70 от гр. дело № 9695/2021 г.
на ПРС/.
От казаното следва извод, че липсват доказателства удостоверяващи
плащане на сумата от 898 долара. Представено е обаче издадено от здравни
услуги А. извлечение от сметка /стр. 68 от т. дело № 122/2021 г. на ПОС/, в
което задължението от 898 долара не е отразено като вече съществуващо, т.е.
следва и то да се приеме за погасено.
На база изложеното за ПАС следва извод, че разходите за лечение на
счупването на тазобедрената става в размер на 19 805 к. долара са извършени.
В случая е без значение, че плащанията на част от тях са правени с
картови транзакции от дъщерята на ищцата при условие, че всички те са в
14
полза на застрахованото лице, т.е. от негово име и следва да се приемат за
направени от същото.
Самото счупване за ПАС представлява злополука, а разходите във
връЗ*а с лечение безспорно имат неотложен характер и са сред покритите със
процесната застраховка рискове.
От така изложеното следва извод, че са налице предпоставките за
заплащане на застрахователно обезщетение. Размера на същото се покрива от
определената с процесния договор застрахователна сума, т.е. искът следва да
бъде уважен изцяло.
В този смисъл е и решението на ПОС и то ще бъде потвърдено, а
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззивамеата страна
направените от нея разноски в размер на 2 000 лв.
Водим от казаното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 759/2023 г. по описа на
П.ския окръжен съд решение № 127 от 19.03.2024 г., с което З* „У.“ АД, ЕИК
**, гр. С., бул. „Т.А.“ №* е осъдена да заплати на К. С. И., ЕГН **********,
гр.П., бул."М." №**, вх.*, ет.*, ап.* следните суми:
- 19 805, 29 канадски долара с левова равностойност 25 350, 77 лв.
представляваща дължимо по договор за застраховка „Помощ при пътуване“
сключен с полица № *** от ** г. застрахователно обезщетение за вреди от
настъпило на 13.07.2018 г. застрахователно събитие в гр. К., К., ведно със
законната лихва върху сумата от 23.02.2021 г. до окончателното й изплащане и
- 8 016,43 лв. деловодни разноск, от които за т.дело № 122/ 2021 г. по
описа на ПОС и гр.дело № 9695/2021 г. по описа на ПРС - 3 566,43 лв., 1800
лв. за производството по в. гр.дело № 1510/2023 г. по описа на ПОС и 2650 лв.
за производството по гр. дело № 759/2023 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА „ „З.к. У.“АД, ЕИК **, гр. С., бул. „Т.А.“ №* да заплати К. С.
И., ЕГН **********, гр.П., бул."М." №**, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 2 000 лв.
направени от нея разноски за адвокат във връЗ*а с производството пред
П.ския апелативен съд.
Решението е постановено при участието на „К.-*” ООД, ЕИ ** гр. П. в
15
качеството му на третото лице помагач на страната на ответника
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16