РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1174/21.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана
Методиева
при
секретар Г.Георгиева и с участието на прокурор М.Пелтеков като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1113/2023г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
А.Д.Д.,***, ЕГН ********** с
пълномощник адв.Тр.И. обжалва Решение № 214 от 06.02.2023г., постановено по АНД
№ 6370 по описа за 2022г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, №
********** – в размер на 300лв. за извършено нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6
вр. чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П./, на основание чл.179
ал.3 вр. чл.187а ал. 1 ЗДв.П, издаден от Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/.
- Решението е обжалвано като
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявено е,
че съгласно Заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона
за пътищата /ЗР ЗИД ЗП/ - в Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ е направено
изменение и допълнение - в чл.179 ал.3д се създава изречение четвърто : „При
регистрирани три нарушения в рамките на една календарна година за пътно
превозно средство от категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата
последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата не се счита за административно нарушение
и за него не се налага глоба или имуществена санкция, а образуваните
административнонаказателни производства за повече от три нарушения се
прекратяват.“. Поддържа се, че в случая – в рамките на календарната 2020г.
жалбоподателят е санкциониран общо 16 пъти. Към момента има заплатени
доброволно 4 глоби, както и 2 дела – АНД № 1719/2022г. по описа на ПРС и №
1172/2022г. по описа на ПРС, по които също е санкциониран за същото нарушение в
рамките на 2020г. Счита се, че изложеното е самостоятелно основание за отмяна
на решението – съгласно придадената обратна сила на разпоредбата, касаеща
налагане на наказание в рамките на 1 календарна година. В конкретния случай
жалбоподателят при управлението на автомобила е имал налична в себе си
електронна годишна винетка за управлявания от него личен автомобил и го е
управлявал със съзнанието, че таксата за електронната винетка е платена. Същата
е била платена от него като собственик на автомобила и го е управлявал без да
съзнава, че извършва деяние с обществено-опасен характер. В тази вр. се
поддържа, че техническата грешка при закупуването по отношение на пълното
въвеждане на номер или както е в настоящия случай – серията на номера, не може
да се вмени във вина от гледна точка на умисъл в извършване на нарушението.
Счита се, че неправилно е интерпретирана нормата на чл.5 ал.3 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато
разстояние – твърди се, че не може да бъде носена административно-наказателна
отговорност в по-голям размер от стойността на винетната такса, която в случая
е платена, макар неправилно. Ако се възприеме това, следва извод за понасяне на
административно-наказателна отговорност за грешката, а не за самото
административно нарушение по чл.139 ал.6 ЗДв.П. Задължението за заплащане на
винетна такса е изпълнено и описаната хипотеза противоречи като на действителния
смисъл на административно-наказателната разпоредба, така и на целта на закона и
на принципа на справедливост. Твърди се в случая да липсва субективна и
обективна страна на нарушението по см. на чл.6 ЗАНН, тъй като е заплатена
винетната такса и не е от значение, че от гл.т. на контрола и регистрационния
режим – в тол-системата се приема, че за неправилно индивидуализирано МПС няма
платена винетна такса. Предвид изложеното се поддържа, че дори да бъде
възприето наличието на административно нарушение, то попада в обхвата на чл.28 ЗАНН. Изцяло са приложими чл.11 ЗАНН и чл.93 т.9 НК, като при преценка за
тежестта на нарушението и степента на обществената опасност следва да се
съобразят конкретните обстоятелства по неговото извършване – винетната такса е
била платена и фактически е постъпила в бюджета, дори два пъти, поради което от
деянието не са настъпили никакви вредни последици. В ход по същество адв.И.
заяви искане за присъждане на разноски.
- Ответникът Агенция Пътна инфраструктура
се представлява от юрисконсулт Ст.Стоева - Г. и оспорва жалбата в писмена молба
/л.24/. Счита решението на ПРС за правилно и законосъобразно. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
- Окръжна прокуратура – Пловдив,
представлявана от Прокурор Пелтеков предлага решението на ПРС да бъде отменено
поради основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. По същество е основателна.
1.
По делото на ПРС са приети : копие на заплатена винетка за автомобил с
рег.№ ***, валидна от 27.07.2020г. до 26.07.2021г. и разписка от 21.02.2020г.
за автомобил рег.№ ***, валидна от 21.02.2020г. до 20.02.2021г.
В електронен фиш № ********** е
отразено, че на 20.07.2020г., в 14:41ч. е установено нарушение с ППС лек
автомобил Ситроен Ксантия, рег.номер ***, с технически допустима максимална
маса 1720, брой оси 2, в община Марица, по път 64 км 45+850, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на ППС. Нарушението е установено с устройство № 10682,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 64 км 45+850. Собственик,
на когото е регистрирано ППС /ползвател е А.Д.Д., ЕГН **********.
Фактическата установеност е квалифицирана
за нарушение на чл.139 ал.5 и 6 вр. с чл.102 ал.2 от ЗДв.П и на основание
чл.179 ал.3 вр. с чл.187а ал.1 ЗДв.П, на Д. е наложена глоба в размер на 300лв.
ПРС обсъдил събраните по делото доказателства
и приел, че електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж
ал.1 ЗДв.П за задължителните реквизити на съдържанието си, вкл. е разяснена
възможността за заплащане на компенсаторната такса по чл.10 ал.2 ЗП, с което
лицето да се освободи от понасянето на административно-наказателна отговорност.
Възприета е правилна правна квалификация за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр.
с чл.102 ал.2 ЗДв.П. Посочено е, че отсъства твърдение за управление на
автомобила от друго лице на 20.07.2020г. вр. с чл.187а ал.1 ЗДв.П. Съдът е счел
за неоснователно възражението относно липса на субективна страна на
нарушението, предвид твърдението, че е допусната техническа грешка, но е
заплатена такса – в разписката от 21.02.2020г. е отразено заплащането на
годишна електронна винетка за МПС с рег.№ ***, който номер се отличава само по
една буква от номера на МПС – собственост на жалбоподателя – ***. ПРС е
аргументирал неоснователността на възражението с нормата на чл.7 ал.2 ЗАНН
/изключение не е предвидено за конкретното нарушение/ и разпоредбата на чл.5
ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесената система за таксуване на различните категории ППС на база време и на
база изминато разстояние. Според ПРС нарушението е реализирано и от обективна
страна, тъй като е установено, че за МПС с рег.№ *** не е заплатена дължимата
винетна такса, независимо от постъпилата в бюджета сума и е посочил, че може да
се претендира от жалбоподателя като платена без основание. Прието е, че нормата
на чл.28 ЗАНН е може да бъде приложена предвид чл.189з ЗДв.П – в сила от
23.12.2021г. /изключва приложението на чл.28 и чл.58г ЗАНН/.
2. В касационното производство е
приета справка от ответника по доказателствено искане на жалбоподателя във вр.
с твърдение за прилагане на чл.179 ал.3д ЗДв.П, според съдържанието на която :
за календарната 2020г. относно ППС с рег.№ *** са регистрирани общо 14 нарушения в електронната система по
чл.167а ЗДв.П; за 4 от нарушенията е заплатена компенсаторна такса по чл.10
ал.2 ЗДв.П; за две от нарушенията е влязъл в сила електронен фиш /описани са
дела на ПРС и АС-Пловдив, резултат от които са потвърдени два електронни фиша/.
Съответни на фактическата установеност
са приложените правни основания. Според чл. 102 ал. 2
ЗДв.П изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението
на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени
задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата – в случая такса за изминато разстояние /тол
такса/. Адресат на електронния фиш, респект. административно-наказателно
отговорното лице в случая е собственикът на ППС с арг. от нормата на чл.187а
ал.1 ЗДв.П : Чл. 187а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) –
„ При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.“. С оглед
приетите по делото доказателства, правилно ПРС се е позовал на чл.5 ал.3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние : „Отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на
собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.“.
Посоченото е предвидено и в чл.10а ал.3 ЗП – в редакция към дата 20.07.2020г.
/извършване на нарушението/ - „Винетната такса се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му
номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от собственика или ползвателя му.“, преди въвеждането на ал.3а –
нова с ДВ бр. 23 от 2021г. : „Отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя му.
При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена винетна такса.“, респект. сега действаща изм. норма с ДВ бр.14 от
2023г.: „Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на
винетната такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
винетна такса, с изключение на случаите на корекция по ал. 3б.“.
Извън посоченото, извода на ПРС за
отсъствие на предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН не съответства с
конкретиката на фактите по случая. ПРС е съобразил, че нормата на чл.189з ЗДв.П
– в сила от 23.12.2021г. действа занапред, а нарушението е от 20.07.2020г., но
е преценил, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от останалите случаи на незаплащане на пътни такси поради грешно деклариране на
данни, без да мотивира извода си. Маловажен случай на административно нарушение
е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните
вредни последици, или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се
прилага за всички нарушения, независимо от техния вид - формални или
резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието
"вредни последици" е по-широко от понятието "вреди" и дори
формалното нарушение да не изисква настъпване на вредни последици, липсата на
такива е възприето да сочи на по-ниска степен на обществена опасност на
деянието. Именно липсата на вредни последици е от значение за квалифициране на
конкретния случай като маловажен, защото винетната такса е заплатена.
Спецификата на отчетност в системата и законовата регламентация към
20.07.2020г. и 21.02.2020г. /когато е платена таксата, но с грешка в една от
буквите на рег.№ на МПС/ не отрича факта на внесена дължимата такса, а при
сгрешен буквен знак от регистрационния номер на ППС – според цитираните текстове
от наредбата и ЗП, в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса, при което
последицата на практика е внасяне на втора сума за същото МПС и понасяне на
административнонаказателна отговорност, като размерът на глобата е по-висок
повече от три пъти от размера на таксата.
Тези обстоятелства имат значение за преценката за маловажност на случая по
см. на чл.28 ЗАНН вр. с §1 т.4 ДР ЗАНН, както и за спазване принципа за пропорционалност, осъществяващ се чрез преценката по
чл. 28 ЗАНН.
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение, при което следва да се преценява цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Посочените критерии обосновават извод за маловажност на случая.
Ведно с това и приоритетно следва да
бъде отбелязано, че според информацията от справката на АПИ, е приложима и
нормата на чл.179 ал.3д изр.4-то ЗДв.П /Нова – ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от
1.01.2019г., доп., бр. 14 от 2023г. , в сила от 1.01.2019г./ : „.При
регистрирани три нарушения в рамките на една календарна година за пътно
превозно средство от категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата
последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата не се счита за административно нарушение
и за него не се налага глоба или имуществена санкция, а образуваните
административнонаказателни производства за повече от три нарушения се
прекратяват.“. Съгласно ЗР към ЗИД ЗП – конкретното изменение в ЗДв.П е
въведено с § 5 т.2 б.“а“ от ЗР ЗИД ЗП и съгл. § 6 - Законът влиза в сила от
деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: т.4.
параграф 5, т. 2, буква "а" относно чл. 179, ал. 3д, изречение
четвърто и т. 4, буква "б" относно чл. 189ж, ал. 3а, който влиза в
сила от 1 януари 2019г. Прилагане на новата норма обосновава самостоятелно основание
за отмяна на електронния фиш във вр. с действащата норма на чл.189ж ал.3 т.4
ЗДв.П – „Електронният фиш се анулира: т.4 в случаите на чл. 179, ал. 3д,
изречение четвърто;“ с арг. от чл.3 ал.2 ЗАНН.
В тази насока е и изменението в ЗП –
чл.10а ал.3а вр. с ал.3б, въвеждащи възможност за корекция при допусната
техническа грешка при деклариране на не повече от три символа и/или липсва
символ от регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на
държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория. След извършена
корекция е приложима нормата на чл.189ж ал.3а ЗДв.П - (Нова – ДВ, бр. 14 от
2023 г., в сила от 1.01.2019 г.). В случаите по ал. 3, т. 5 електронен фиш за
последващо движение по смисъла на чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто се счита за
анулиран по силата на закона вр. с чл.189ж ал.3 т.5 с.з. и чл.179 ал.4 з.с.
Мотивиран с изложеното, АС –
Пловдив
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 214 от 06.02.2023г.,
постановено по АНД № 6370 по описа за 2022г. на Районен съд – Пловдив.
Отменя електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, № ********** – в размер на 300лв., за
извършено нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 от Закона за движение
по пътищата, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал. 1 ЗДв.П, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ на А.Д.Д.,***, ЕГН **********.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“
да заплати на А.Д.Д.,***, ЕГН ********** – съдебни разноски в размер на 400лв. за
касационната инстанция /адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :