Решение по дело №43/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 21.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №43 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №255635 от 25.10.2019г., постановено по гр.дело №58393/2018г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, ответниците „Т.М.“ЕООД с ЕИК******* и М.И.К. с ЕГН********** са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Г.”ЕООД с ЕИК*******сумата от 5200лв.- неустойка по чл.11 от договор от 01.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 03.09.2018г. до окончателното изплащане, както и 1518лв. разноски по делото.

Срещу решението в частта с която ответникът М.К. е осъден солидарно с първия ответник да заплати претендираната от ищеца неустойка, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от особения представител на ответника М.И.К.. Жалбоподателят поддържа, че в производството пред първата инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения- в проведеното на 15.10.2019г. не бил допуснат като процесуален представител на ответника К., преупълномощен от особения представител адвокат. Правото да представи писмена защита било предоставено само на ищеца. Твърди, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и има изцяло наказателен характер, като е лишена от типичната си обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди също така, че по отношение на ответника К. не може да се приложи разпоредбата на чл.309 ТЗ, тъй като е физическо лице. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът срещу ответника М.К.– отхвърлен.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно в обжалваната му част. Претендира разноски във въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Процесният договор е сключен между търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и поради това към него са приложими разпоредбите на Част трета от ТЗ относно търговските сделки. Съгласно разпоредбата на чл.309 от ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Не могат да се възприемат и доводите на жалбоподателя за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, тъй като такова не се установява по делото- размерът на неустойката съгласно чл.11 от договора е двойният размер на стойността на ползваните по договора вещи и изцяло съответства на типичната обезщетителна и обезпечителна функция на неустойката, особено при съобразяването на разпоредбата на чл.309 от ТЗ. Настоящият състав намира за неоснователни и доводите относно качеството на ответника К., който е физическо лице и затова разпоредбата на чл.309 била неприложима по отношение на него. Ответникът М.К. е едноличен собственик и управител на дружеството- първи ответник, като сключвайки процесния договор и с клаузата на чл.13 от същия изрично е поел солидарна отговорност за задълженията по договора наред с дружеството, включително и изрично- за връщане на получените вещи и заплащане на неустойките. По делото не се спори, че и към момента на провеждане на устните състезания във въззивната инстанция предоставените за ползване движими вещи не са върнати на ищеца.   

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно в обжалванат му част.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски, но не е представил доказателства за сторени такива, както и списък по чл.80 от ГПК, поради което разноски не следва да му се присъждат. Въззивната жалба е подадена от особения представител на ответника К. и държавна такса авансово не е внесена, поради което и предвид изхода на делото жалбоподателят М.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 104 лева съобразно обжалваемия интерес. 

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3 от ГПК.

По така изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №255635 от 25.10.2019г., постановено по гр.дело №58393/2018г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА М.И.К. с ЕГН********** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 104 лева (сто и четири лева)- държавна такса за въззивното производство.  

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/