№
Гр.Провадия,
19.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийски районен съд, първи състав, на
двадесет и първи юли, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
Секретар: Нели Странджева
като разгледа докладваното от съдията НАХД №
56 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ВАСИЛЕВ-05“ЕООД, ЕИК ********* с
Управител Румен Милков Василев, против Наказателно постановление №
В-0046957/17.12.2019 г., издадено от Х. М. М. - Директор на Регионална дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, упълномощен
съгласно Заповед № 171/09.03.2017г, с което на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на
основание чл.
222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.
127, ал. 3 от ЗЗП.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи,
че същото е издадено в противоречие с процесуалните правил, като се изтъкват
доводи в тази насока.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован се представлява от адв. Г. Н., която моли НП да бъде отменено на
посочените в жалбата основания.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2019 г. в КЗП –РД Варна постъпила
жалба от потребителя Г. Д. Г.ев заведена под вх. №В-03-1993/17.10.2019 г.
относно поръчка за доставка на дърва за огрев.
На 25.09.2019г. дървата са или докарани на
потребителя и след оглед и измерване е установил, че дървата са по-малко, а
именно един и половина кубика, а не 2 кубика, както е поръчал.
При проверка извършена от длъжностните лица
на КЗП-РД-Варна на 30.10.2019г. в гр.П., обл.Варна, ул.“***, в обект-борса за
дърва, било установено, че в обекта няма регистър за рекламации и не се
поддържа такъв.
На документална проверка в офиса на КЗП
РД-Варна е бил представен регистър за рекламации, заведен с дата 30.10.2019г.,
датата на проверката, в който не е била вписана рекламацията на потребителя,
предявена на 26.09.2019г. в търговския обект.
С оглед на гореизложеното св. Х. приела, че
търговецът „ВАСИЛЕВ-05“ЕООД, ЕИК ********* с Управител Р. М. В. не е изпълнил
административното си задължение при предявяване на рекламация, търговецът или
упълномощеното от него лице задължително да я опишат в регистъра за предявени
рекламации, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера по
дойко рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето,
приело рекламацията, с което е нарушил законовата разпоредба на чл.
127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите. Приела също, че нарушението
е извършено на 26.09.2019 г. в гр. Провадия, обл.Варна, ул.“***.
На 15.11.2019г, св. Х. съставила АУАН срещу
въззивното дружество. АУАН бил съставен в присъствието на управителя на
въззивното дружество, бил му предявен и връчен, като последният го подписал без
възражение. Такива не постъпили и в срока о чл.44, ал.1 от ЗАНН
Въз основа на съставения АУАН било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция НП.
Съдът кредитира показанията и на св. Х.Х.,
тъй като същите са последователни и кореспондиращи с всички останали
кредитирани от съда доказателства.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се
допълват.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно
се установи от показанията на св. Х.Х., дадени в с. з., както и от писмените
материали по преписката-АУАН, КП, жалба до КЗП, копие на начална страница на
регистър за рекламации, констативен протокол, писма, обратни разписки, заповеди
и от останалите приети по делото писмени доказателства.
В хода на делото до разпит бе допусната и
св.М. Д.а К., работеща, като технически сътрудник във въззивното длужество.
Видно от нейните показания, въпросните дърва
са били доставени на клиента и същият е платил първоначално една част от тях.
Впоследствие се явил в пункта за да си доплати и тогава направил възражение, че
дървата не се измерват правилно. Свидетелката не е чула, че дървата са били
по-малко, а че не се измерват правилно. Към датата на неговото посещение в
пункта е имало регистър за оплаквания о поощрения, който стоял на видно място,
но посещението на господина не било прието, като оплакване и затова не го
счели, като жалба.
Съдът не кредитира показанията на св.К., на първо
място поради факта, че същата работи в процесното дружество и нейните показания
са дадени с цел, същото да избегне административно-наказателна отговорност.
Отделно от това, нейните показания не кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка с оглед на обстоятелството, че въпросният регистър е бил
представен и заведен в сградата на
наказващия орган с датата на проверката-30.10.2019г.
След преценка на доказателствата по делото и
след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313
и чл.
314 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдът счита следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното в НП
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Проверяваният акт е издаден от оправомощен за
това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП
лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №№ 171/09.03.2017 г.
АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена
към преписката заповед.
АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН.
Те съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма. И в двата акта е посочено, че нарушението е извършено в гр.
Провадия, като за съда не остава никакво съмнение, че това е мястото на
нарушението и че именно с оглед така посоченото място сезираният съд е
компетентен да разгледа спора.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Търговецът е наказан за допуснато нарушение
на чл.
127, ал. 3 от ЗЗП.
Съгласно чл.
127, ал. 2 ЗЗП: "Търговецът е длъжен да поддържа регистър на
предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. " Според
дефиницията на § 13, т. 2 ДР ЗЗП: "Търговец" е всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице,
което действа от негово име и за негова сметка. Търговецът предоставя стока или
услуга на потребителя и е длъжен да поддържа регистър на рекламациите, съгл. чл.
127, ал. 2 ЗЗП. Според текста на последния член, на търговеца е вменено
задължение да поддържа регистър за предявените рекламации, което означава, че
такъв регистър следва да се намира в съответния търговски обект в деня на
извършената от контролните органи проверка или безспорно да е установено от
същите, че такъв регистър съществува, но поради обективни причини, не се е
намирал в съответния обект в деня на проверката.
Съгласно чл. 127, ал. 4 /изм. - ДВ, бр. 18 от
2011 г. / - Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в
търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса
на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Правото
на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на
потребителя. В ал.
4 на чл. 127 ЗЗП е посочена алтернативна възможност по отношение мястото на
приемане на предявени рекламации - в търговския обект през периода на работното
време или на адреса на управление на търговеца. Това налага контролиращите
органи да проверяват търговеца съответно на задълженията си в пълен обем,
предвид задължението да установяват точно фактите при извършвания от тях
контрол, съгл. чл.
193, т. 1 вр. чл.
192, чл.
192а ЗЗП. В конкретния случай от страна на св. Х. е било изискано
представянето на такъв регистър в КЗП, като видно от съставения протокол за проверка
на документи № К-0120495/12.11.2019 г. регистър за рекламации не е представен с
дата на неговото започване-30.10.2019г.
Законодателят е вменил в задължение на
търговеца да води регистър на предявените пред него или упълномощени лица
рекламации, но не го задължава да води такъв във всеки притежаван от него
обект. При това положение, за да е нарушена разпоредбата на чл.
127, ал. 2 ЗЗП е необходимо да се установи, че търговеца не води регистър
на предявените рекламации въобще, а не че такъв не се води в конкретен проверен
търговски обект. Къде ще се съхранява при проверката на място регистърът не е в
обхвата на посочената норма, ето защо е достатъчно той да съществува, а при възникване
на рекламации, те да бъдат отразявани в него. Действително в ал.
4 на чл. 127 ЗЗП е предвидена възможност по избор на потребителя рекламации
да се предявяват във всеки търговски обект, но това не води до възникване на
задължение този регистър да е отделен за всеки търговски обект и да се
съхранява там Задължение на търговеца е да впише в регистъра постъпилите
рекламации ( чл. 127, ал. 3 ЗЗП) като ако не го направи
– това е отделно административно нарушение. Именно поради това – търговецът сам
избира къде ще държи регистъра за рекламациите си, така че да може да изпълни
задължението си и да впише в него евентуално постъпили рекламации, за което да
издаде на потребителя документ. Ако изборът му е неудачен и не успее да изпълни
задължението по чл. 127, ал. 3 ЗЗП – ще носи отговорност за
това. В горния смисъл е преобладаващата практика на съдилищата от цялата
страна.
В конкретиката на случая търговецът твърди,
че води регистър на предявените рекламации, представен с протокол за проверка
на документи № 0120495/12.11.2019 г., но същият е започнат на 30.10.2019г..
От гласните доказателства по делото е видно,
че представената тетрадка с широки редове е била празна, като в нея не е било
отразено абсолютно нищо, в това число и рекламацията предявена от лицето Г. Д. Г.ев,
по чиито сигнал е започнала проверката.
Предвид изложеното следва да се приеме за
безспорно установено, че след като към 26.09.2019 г. в гр. Провадия дружеството
не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него
лица рекламации на потребителите, то е нарушило разпоредбата на чл.
127, ал. 2 от ЗЗП. Поради това и съдът счита за безспорно установено, с
оглед събраните гласни и писмени доказателства, че на датата и мястото посочени
в НП е извършено нарушение на разпоредбата на чл.
127, ал. 3 от ЗЗП.
Наказващият орган е изяснил спорните
обстоятелства посредством запознаване на търговеца с жалбата на потребителя,
изисканото му становище, правилно е посочил нарушената правна норма. Правилно е
отнесена към нарушената правна норма и санкционната такава на чл. 222
от ЗЗП, която предвижда, че за неизпълнение на разпоредбите на чл. 127 на
виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил санкцията в минимално предвидения й
размер от 500 лева. Същевременно наложената административна санкция не може да
бъде наложена под законоустановения й минимум, поради което е безпредметно
обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по
смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал.
3 ЗАНН. В този смисъл наказващият орган е приложил правилно материалния
закон при индивидуализиране на наказанието за конкретното нарушение.
Предвид факта, че нарушението е извършено от
юридическо лице, което носи обективна, безвиновна административнонаказателна
отговорност, е безпредметно да бъде обсъждана субективната съставомерност на
извършеното нарушение.
При извършената служебна проверка на
основание чл.
84 ЗАНН, вр. чл.
314 НПК съдът намира, че извършеното от дружеството административно
нарушение не представлява маловажен случай на съответния вид нарушение. С
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено
разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл.
93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен" се
взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката
на настоящия случай съдът не намира аргументи, за да приеме, че в случая се касае
за административно нарушение с по-ниска степен на обществена опасност.
Напротив, в конкретния случай не само, че не е поддържан регистър за
рекламации, а и е налична предявена рекламация, която не е вписана в такъв
нарочен регистър. С оглед на това е видно, че обществените отношения, обект на
защита от разпоредбата на чл. 127
от ЗЗП са били засегнати в една значителна степен, което от своя страна
изключва "маловажността" на нарушението. Обстоятелството, че
процесното административно нарушение се явява първо такова за
дружеството-жалбоподател /доколкото информация в обратния смисъл по преписката
липсва/, не рефлектира върху обществената опасност на извършеното нарушение. С
липсата на регистър на рекламациите и с неотразяване на предявена рекламация,
са били засегнати съществено обществените отношения, гарантиращи икономическите
интереси на потребителите по предоставянето на гаранции за стоките и услугите,
което е и едно от основните права на потребителите по чл.
1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП.
Обобщавайки гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че извършеното от въззивника административно нарушение не
покрива характеристиките на "маловажен случай", тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид, поради което и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
В-0046957/17.12.2019 г., издадено от Х. М. М. - Директор на Регионална дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, упълномощен
съгласно Заповед № 171/09.03.2017г, с което на „ВАСИЛЕВ-05“ЕООД, ЕИК *********
с Управител Р. М. В. е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 500 лева на основание чл. 222
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.
127, ал. 3 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: