Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 961 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 130 000 лв.
В исковата молба на Мeгалина С.К. се твърди, че на 15.05.2015
г., около 18.30 ч., в землището на с. Ръждивец, община Брезник, Г. В.К., пътувал
на предна дясна седалка в управлявания от Г.Р.Г. лек автомобил „Фолксваген
Поло” с рег. № *******, когато водачът изгубил управление над автомобила и
същия излязъл от пътното платно и се ударил челно в стена на изграден гараж на
регулационната линия на частен имот. В резултат на инцидента загинал Г. В.К., а
вината на причинителя на ПТП била установена с влязла в сила присъда на
наказателния съд. Твърди се, че ищцата е майка на загиналия в ПТП. Твърди се,
че загубата на сина й била понесена изключително тежко от ищцата и довела до
нестихващи душевни болки и страдания. Твърди се, че ответникът извънсъдебно е
заплатил обезщетение в размер на 30 000 лв., която сума не може да
репарира причинените й болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирал правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на лек автомобил „Фолксваген”, да й заплати сумата от 130 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Г. К.. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. в срока за допълнителен отговор такъв е заявен.
По делото като трето лице-помагач на
ответника е конституиран Г.Р.Г., който оспорва иска в открито съдебно
заседание.
В рамките на настоящото производство е
заявен и приет за съвместно разглеждане обратен иск, заявен като частичен, за
сумата от 30 000 лв., при пълен заявен размер от 130 000 лв. на
основание чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./.
Ответникът по обратния иск Г.Р.Г. не
заявява писмен отговор в срока по ГПК, оспорва иска в открито съдебно
заседание.
Първоначалният иск се поддържа в
открито съдебно заседание от адв. М..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Пенчев, който поддържа заявеният
обратен иск.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск оспорва заявените първоначален и обратен искове лично в открито
съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 8/23.02.2016 г. на ОС – Перник, НО,
постановена по нохд 339/2015 г., от която се установява, че Г.Р.Г. е признат за
виновен за това, че на 15.05.2015 г., в землището на с. Ръждевец, община
Брезник, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата – управлявал ППС под въздействие на
алкохол, с което нарушил разпоредбите на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и е превишил
допустимата скорост на движение на МПС от категория „В”, извън населено място и
по непредпазливост е причинил смъртта на Г. В.К., като деянието е извършено в
пияно състояние – с концентрация на етилов алкохол в кръвта в количество 2,67
промила. Присъдата е влязла в сила на 10.03.2016 г.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. №
24-00114/25.05.2015 г. на Община Брезник, от което се установява, че Г. В.К. е
починал на 15.05.2015 г. и за свой наследник по закон е оставил М.С.К. /майка/.
По делото е изслушана и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че лекия
автомобил „Фолксваген Поло” е фабрично оборудван с триточкови колани от
инерционен тип за водача, предна дясна седалка, задно ляво и дясно място.
Обоснован е извод, че предпазният колан има ефективно действие при челен удар в
неподвижна преграда или между два автомобила при скорост от порядъка на 60 – 70
км/ч като в конкретния случай ударът е челен. Посочено е, че при правилно
поставен предпазен колан риска от травми и наранявания намалява.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.А.С., който в
заключението си е обосновал извод, че починалият Г. В.К. е пътувал на дясна
предна седалка с 3, 49 промила алкохол в кръвта като няма медицИ.ката
документация описани линеарни ожулвания през долната част на корема,
разпространяващи се от фланг до фланг, които са класически белег от предпазен
колан, както и диагонални охлузвания, разположени през гръдния кош. Вещото лице
е посочило в експертизата си, че трудно би могло да се прецизира при наличната
тежка алкохолна интоксикация, в която е бил Г. К. и високата скорост на
автомобила кои от травматичните увреждания не биха се получили, както и дали би
се избегнал смъртния изход. Посочено е, че при тази скорост действието на
предпазния колан е неефективно като самият той може да причини тежки
гръдно-коремни травми.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетел в открито съдебно
заседание на 30.10.2017 г. – С.Й.К..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил „Фолксваген” с ДКН ******* е налична валидна застраховка, покриваща риска «гражданска отговорност»,
сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с влязла в сила присъда на наказателния съд, която
е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват също от присъдата на наказателния съд.
Ищцата е възходяща от първа степен на починал в ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да претендира репарация на
причинените им, вследствие смъртта на своя син вреди. Същата е от кръга на
близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗ.. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че при определяне на размера на
обезщетението следва да се вземе предвид възрастта на ищеца, интензитета на неговото
страдание, вследствие загуба на дете, възрастта на починалия/28 год./, възрастта
на ищеца /57 год. към датата на ПТП/.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение, че починалият с поведението си е допринесъл за настъпилия
вредоносен резултат с оглед непоставен предпазен колан респ. с оглед на
обстоятелството, че съзнателно се е съгласил да пътува в автомобил, управляван
от лице, употребило алкохол. Видно от присъдата на наказателния съд водачът на
лекия автомобил е бил с висока степен на алкохолно опиянение – 2,67 промила.
Самият пострадал също е бил в тежка степен на алкохолно опиянение – 3,49
промила, съгласно изводите на СМЕ. Видно от мотивите на наказателния съд, които
не са задължителни за настоящия съдебен състав, но същите имат косвено
доказателствено значение като непряко доказателствено средство водачът и
пострадалия в ПТП са употребили съвместно алкохол в заведение в с. Банище, след
което се качили в лекия автомобил, за да отидат в друго заведение. С оглед
данните по делото настоящият съдебен състав намира, че пострадалият с
поведението си сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
съгласявайки се да бъде превозван от водач, употребил значително количество
алкохол, за което обстоятелство същият е имал знание. Така стореното възражение
съдът намира за основателно. Предвид изводите на САТЕ и СМЕ досежно
ефективността на предпазния колан, скоростта на движение на автомобила, която
надвишава посочената от експертите максимална такава, досежно ефективността на
обезопасителния колан и заключението на вещото лице – медик, че при скоростта
на движение на автомобила самият предпазен колан може да доведе до травми с
летален край настоящият съдебен състав намира възражението в тази му част за
неоснователно. С оглед приносът на пострадалия съдът определя процент на
съпричиняване от 30%.
Предвид горните съображения на съда досежно критериите за
определяне на размер на обезщетението ведно с редукцията му с възприетия
процент съпричиняване респ. обстоятелството, че ответникът е заплатил извънсъдебно
обезщетение преди заявяване на иска в размер на 30 000 лв., което следва
да бъде приспаднато настоящият съдебен състав намира, че следва да определи
обезщетение в размер на 75 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното:
Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на
деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 274
ал. 1 т.1 от КЗ/отм./:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на първоначалния
иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу третото лице,
обратен иск, с предмет – притезанието на ответника срещу деликвента за
процесното вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”. По делото е установено, че
процесното застрахователно събитие попада в приложното поле на този договор. Страните
не спорят, а това се установява и от представената по делото
присъда на наказателния съд, че причинителят на
вредите е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,67 промила.
Присъдата е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300
от ГПК.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките
на чл. 274 ал.2 от КЗ /отм./ и искът следва да бъде уважен за сумата от
30 000 лв. Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от
изпълнението на задължението му спрямо увредения – ищец по първоначалния иск
т.е. условно – ответникът по обратния
иск следва да бъде осъден да плати процесната сума, след като ищецът по
обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск.
Началният момент на претендираната законна лихва е от датата на плащането на
обезщетението, присъдено по главния иск.
. По разноските: Процесуалният
представител на ищеца по първоначалния иск е заявил искане за определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е в преклузивния
по ГПК срок, в адвокатското пълномощно по делото /между стр. 5 и стр.6 в
делото/ е посочено, визираното по-горе основание. Поради което са налице
предпоставките за определяне на такова възнаграждение. С оглед цената на
заявения иск, фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия, при съблюдаване размерите, предвидени в Наредба 1/2004 г. и съобразно
уважената част от исковата претенция настоящият съдебен състав намира, че се
следва сума в размер на 2 382, 69 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по първоначалния иск се
следват разноски в размер на 1958, 85 лв., съобразно депозирания списък по чл.
80 от ГПК, отхвърлената част от иска и заявеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по първоначалния иск следва да
заплати по сметка на СГС ДТ, съобразно уважената част от иска в общ размер на 3000
лв.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца по обратния иск се следва сумата от
2 700 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.С.К., ЕГН **********,***,
офис 411а – адв. Р.М. сумата от 75 000
/седемдесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 15.05.2015 г. , при което е
причинена смъртта на Г. В.К., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.05.2015 год. до окончателното им изплащане като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 130 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на адв. Р.М., адрес: ***, офис 411а на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА
сумата от 2 382, 69 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,***,
офис 411а – адв. Р.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1958, 85 лв.-
разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 3000 лв. – дължима ДТ.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– Г.Р.Г..
ОСЪЖДА Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: *** по предявения по реда на
чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск да заплати на основание чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 30 000 лв. – регресно вземане от ПТП от 15.05.2015
г., ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетението
от страна на З. „Б.И.“ АД на М.С.К., частична претенция, при пълен заявен
размер от 130 000 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2700
лв. - разноски, след като ЗД „Б.ИНС” АД изпълни постановеното срещу него
решение по първоначалния иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: