Присъда по дело №3482/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 271
Дата: 29 април 2024 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20231110203482
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 271
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
СъдебниКИЧКА ЗДР. И.А

заседатели:ГЕНА ЦВ. ВЕЛКОВСКА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
и прокурора Н. В. Б.
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20231110203482 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Р. В. С. – родена на *** г. в гр. София,
българка, български гражданин, неомъжена, със средно образование,
безработна, неосъждана, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че:
На 27.11.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, действайки
като помагач в съучастие с М. В. И., действал като извършител, в условията
на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, умишлено улеснила М. В. И., последният
използвайки неистински частни документи – Договор за мобилни услуги към
1
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., заявление за смяна на
собственост към заявка №********* с нов потребител С. А. Г., Договор за
лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy
Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на стойност 1370,57 лева, Договор за
мобилни услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г.,
Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung
Galaxy Note 8 Black“ с IMEI *** на стойност 1370,57 лева, на които е
придаден вид , че са подписани от С. А. Г., като изготвила и разпечатала
Договор за мобилни услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С.
А. Г., заявление за смяна на собственост към заявка №********* с нов
потребител С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за
мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на
стойност 1370,57 лева, Договор за мобилни услуги към заявка № *********
между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г.
за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI ***, и се
подписала като служител на „***я“ ЕАД, въпреки, че знаела че клиента не е
този, който е описан в документите, да получи без правно основание чуждо
движимо имущество – 2 бр. мобилни телефона „Samsung Galaxy Note 8 Black“
на обща стойност 2741,14 лева /две хиляди седемстотин четиридесет и един
лева и четиринадесет стотинки/, собственост на „***я“ЕАД, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както следва:
- на 27.11.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД,
действайки като помагач в съучастие с М. В. И., умишлено улеснила М. В. И.,
последният използвайки неистински частни документи – Договор за мобилни
услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., заявление за
смяна на собственост към заявка №********* с нов потребител С. А. Г.,
Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung
Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на стойност 1370,57 лева, на
които е придаден вид, че са подписани от С. А. Г., като изготвила и
разпечатала Договор за мобилни услуги към заявка № ********* между
„***я“ ЕАД и С. А. Г., заявление за смяна на собственост към заявка
№********* с нов потребител С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“ ЕАД
и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI
353759094787466 на стойност 1370,57 лева и се подписала като служител на
„***я“ЕАД, въпреки, че знаела че клиента не е този, който е описан в
2
документите, да получи без правно основание чуждо движимо имущество – 1
бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466
на стойност 1370,57 лева, собственост на „***я“ЕАД, с намерение
противозаконно да го присвои;
-на 27.11.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, действайки
като помагач в съучастие с М. В. И., умишлено улеснила М. В. И., последният
използвайки неистински частни документи –Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между
„***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с
IMEI *** на стойност 1370,57 лева, на които е придаден вид, че са подписани
от С. А. Г., като изготвила и разпечатала Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между
„***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с
IMEI *** на стойност 1370,57 лева и се подписала като служител на „***я“
ЕАД, въпреки, че знаела че клиента не е този, който е описан в документите,
да получи без правно основание чуждо движимо имущество – 1 бр. мобилен
телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI *** на стойност 1370,57 лева,
собственост на „***я“ЕАД, с намерение противозаконно да го присвои-
престъпление по чл. 212, ал.1, вр.чл.20, ал.4 , вр.чл.26, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. чл. 212, ал. 1 вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 от НК вр.
чл. 54 НК й налага наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от
свобода”.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
И за виновна в това, че:
На 13.12.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, чрез
съставяне на неистински частни документи- Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между
„***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy S 8 Plus Silver“ с
IMEI 357821083150878 на стойност 1232.57лева, като поставила подпис на
клиент и на които е придаден вид, че са подписани от С. А. Г. в частта за
подпис на клиент, без последният да е присъствал при подписване на
документите и да е полагал подпис на клиент, съзнателно дала възможност
на друго физическо лице- М. М. Ш. да получи чуждо движимо имущество - 1
бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy S 8 Plus Silver“ с IMEI
357821083150878 на стойност 1232.57лева, собственост на „***я“ ЕАД, без
правно основание - престъпление по чл. 212, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 212, ал.2, вр. ал.1 от НК вр.чл.54 от НК й налага
3
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода”.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Р. В. С. се налага общо най-
тежко наказание, а именно: „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК се ОТЛАГА за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимата Р. В. С. (с установена по делото самоличност)
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото
разноски в размер на 323,94 (триста двадесет и три лв. и 0,94 ст. ) лева по
сметка на 09-РУ -СДВР, и на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати сумата
от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС, в случай че не изпълни
доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените разноски.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА договор за мобилни услуги,
заявление за пренасяне на номер, заявление за смяна на собственост, договор
за лизинг за мобилен телефон „***“ с ИМЕЙ 353759094787466 , декларация
съгласие, приложение – всички изброени към заявка № *********- лист 94-
104 по описа на ДП; Договор за мобилни услуги, договор за лизинг за
мобилен телефон „***“ с ИМЕЙ *** към заявка ********* – лист 105-107 по
описа на ДП; договор за мобилни услуги, заявление за пренасяне на номер,
заявление за смяна на собственост, договор за лизинг за мобилен телефон
„***“ с ИМЕЙ 357821083150878- всички изброени към заявка №*********-
лист 108- 112 по описа на ДП, следва да останат по делото до приключването
му с влязъл в сила съдебен акт.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда № 271/29.04.2024 г. по НОХД № 3482/2023 г.
по описа на СРС, НО, 135 състав


Съдът е сезиран с внесен обвинителен акт срещу подс. Р. В. С. ( с
установена по делото самоличност) затова, че:
На 27.11.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, действайки
като помагач в съучастие с М. В. И., действал като извършител, в условията
на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, умишлено улеснила М. В. И., последният
използвайки неистински частни документи – Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., заявление за смяна на
собственост към заявка №********* с нов потребител С. А. Г., Договор за
лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy
Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на стойност 1370,57 лева, Договор за
мобилни услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г.,
Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung
Galaxy Note 8 Black“ с IMEI *** на стойност 1370,57 лева, на които е
придаден вид, че са подписани от С. А. Г., като изготвила и разпечатала
Договор за мобилни услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С.
А. Г., заявление за смяна на собственост към заявка №********* с нов
потребител С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за
мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на
стойност 1370,57 лева, Договор за мобилни услуги към заявка № *********
между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г.
за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI ***, и се
подписала като служител на „***я“ ЕАД, въпреки, че знаела че клиента не е
този, който е описан в документите, да получи без правно основание чуждо
движимо имущество – 2 бр. мобилни телефона „Samsung Galaxy Note 8 Black“
на обща стойност 2741,14 лева /две хиляди седемстотин четиридесет и един
лева и четиринадесет стотинки/, собственост на „***я“ЕАД, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както следва:
- на 27.11.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, действайки като
помагач в съучастие с М. В. И., умишлено улеснила М. В. И., последният
използвайки неистински частни документи – Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., заявление за смяна на
собственост към заявка №********* с нов потребител С. А. Г., Договор за
лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy
Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на стойност 1370,57 лева, на които е
1
придаден вид, че са подписани от С. А. Г., като изготвила и разпечатала
Договор за мобилни услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С.
А. Г., заявление за смяна на собственост към заявка №********* с нов
потребител С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за
мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на
стойност 1370,57 лева и се подписала като служител на „***я“ЕАД, въпреки,
че знаела че клиента не е този, който е описан в документите, да получи без
правно основание чуждо движимо имущество – 1 бр. мобилен телефон
„Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на стойност 1370,57
лева, собственост на „***я“ЕАД, с намерение противозаконно да го присвои;
-на 27.11.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, действайки
като помагач в съучастие с М. В. И., умишлено улеснила М. В. И., последният
използвайки неистински частни документи –Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между
„***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с
IMEI *** на стойност 1370,57 лева, на които е придаден вид, че са подписани
от С. А. Г., като изготвила и разпечатала Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между
„***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с
IMEI *** на стойност 1370,57 лева и се подписала като служител на „***я“
ЕАД, въпреки, че знаела че клиента не е този, който е описан в документите,
да получи без правно основание чуждо движимо имущество – 1 бр. мобилен
телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI *** на стойност 1370,57 лева,
собственост на „***я“ЕАД, с намерение противозаконно да го присвои-
престъпление по чл. 212, ал.1, вр.чл.20, ал.4 , вр.чл.26, ал.1 от НК
И затова, че:
На 13.12.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, чрез
съставяне на неистински частни документи- Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между
„***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy S 8 Plus Silver“ с
IMEI 357821083150878 на стойност 1232.57лева, като поставила подпис на
клиент и на които е придаден вид, че са подписани от С. А. Г. в частта за
подпис на клиент, без последният да е присъствал при подписване на
документите и да е полагал подпис на клиент, съзнателно дала възможност
на друго физическо лице- М. М. Ш. да получи чуждо движимо имущество - 1
бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy S 8 Plus Silver“ с IMEI
357821083150878 на стойност 1232.57лева, собственост на „***я“ ЕАД, без
правно основание - престъпление по чл. 212, ал.2, вр. ал.1 от НК.
И срещу подс. М. В. И. ( с установена по делото самоличност) затова,
че:
На 27.11.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, действайки
като извършител и в съучастие с Р. В. С., действала като помагач, в условията
на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно
2
състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, използвал неистински частни документи–
Договор за мобилни услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С.
А. Г., заявление за смяна на собственост към заявка №********* с нов
потребител С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за
мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на
стойност 1370,57 лева, Договор за мобилни услуги към заявка № *********
между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г.
за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI *** на стойност
1370,57 лева, на които е придаден вид , че са подписани от С. А. Г. в частта за
подпис на клиент, без последният да е присъствал при подписване на
документите и да е полагал подпис на клиент, получил без правно основание
чуждо движимо имущество – 2 бр. мобилни телефона „Samsung Galaxy Note 8
Black“ на обща стойност 2741,14 лева /две хиляди седемстотин четиридесет и
един лева и четиринадесет стотинки/, собственост на „***я“ ЕАД, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както
следва:
- на 27.11.2017г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД,
действайки като извършител и в съучастие с Р. В. С. , действала като помагач,
използвал неистински частни документи– Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., заявление за смяна на
собственост към заявка №********* с нов потребител С. А. Г., Договор за
лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy
Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на стойност 1370,57 лева, на които е
придаден вид , че са подписани от С. А. Г. в частта за подпис на клиент, без
последният да е присъствал при подписване на документите и да е полагал
подпис на клиент и без правно основание получил чуждо движимо
имущество- 1 бр.мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI
353759094787466 на стойност 1370,57 лева, собственост на „***я“ ЕАД, с
намерение противозаконно да го присвои;
- на 27.11.2017г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, действайки като
извършител и в съучастие с Р. В. С. действала като помагач, използвал
неистински частни документи – Договор за мобилни услуги към заявка №
********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“
ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI ***
на стойност 1370,57 лева, на които е придаден вид, че са подписани от С. А.
Г. в частта за подпис на клиент, без последният да е присъствал при
подписване на документите и да е полагал подпис на клиент и без правно
основание получил чуждо движимо имущество- 1 бр.мобилен телефон
„Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI *** на стойност 1370,57 лева,
собственост на „***я“ ЕАД, с намерение противозаконно да го присвои-
престъпление по чл. 212, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
3
И затова, че:
На 27.11.2017 г. в гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, при
условията на продължавано престъпление с повече от две деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, сам съставил
неистински частни документи, както следва:
Договор за мобилни услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД
и С. А. Г.,
Заявление за смяна на собственост към заявка №********* с нов
потребител С. А. Г.,
Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон
„Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на стойност
1370,57 лева,
Договор за мобилни услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД
и С. А. Г.,
Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон
„Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI *** на стойност 1370,57 лева
на които е придаден вид, че са подписани от С. А. Г. в частта за подпис на
клиент, без последният да е присъствал при подписване на документите и да
е полагал подпис на клиент и ги употребил пред „***я“ ЕАД, за да докаже, че
е налице правоотношение между С. А. Г. и „***я“ ЕАД - престъпление по
чл. 309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Наказателното производство спрямо подс.М. В. И. е приключило с
определение на СРС, НО, 132 състав, постановено на 20.07.2023 г., с което е
било одобрено споразумение, като подс.И. е признат за виновен за
извършените престъпления. На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК за
престъплението по чл.212, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК на подс.И. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от
три години.
На основание чл.54 от НК за престъплението по чл.309, ал.1 от НК
на подс.М. И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.М. И. е наложено едно общо най-
тежко наказание - „лишаване от свобода“ за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от
три години, считано от влизане в сила на определението на съда за
одобряване на споразумението.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подс.И. са възложени
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 152,12
4
лева.
Съдебното производство е продължило да се разглежда от настоящия
съдебен състав по отношение на подс.Р. В. С..
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като
счита същото за доказано по несъмнен начин. Излага аргументи, че от
показанията на свидетелите Г., А., Джерекаров, Т. и М. И. категорично се
доказвало мястото, времето и начина на извършване на инкриминираните
деяния от подсъдимата С., респ. формата на съучастие на С. в едно от
извършените престъпления. Тези свидетелски показания се подкрепяли от
писмените доказателства и доказателствени средства, приобщените към
материалите на делото, а именно: договори за мобилни услуги по заявки с
посочени номера от 27.11.2017 г. между „***я“ и С. Г., ведно с
придружаващите ги документи – договори за лизинг на посочени в същите
мобилни телефони, както и договор по заявка с посочен номер от 13.12.2017
г., сключен между „***я“ и С. Г. и договор за лизинг на мобилен телефон. В
тази насока следвало да се вземат предвид и приложените справки, графици и
списък на служителите в конкретния офис на „Теленор“, където са били
изготвени и подписани тези документи. Като косвени доказателства за
предоставяне на мобилното устройство в полза на св.М. Ш. на 13.12.2017 г.
следвало да се отчетат и съставените заявление за преноС.ст на номер в
мрежата на „***я“ и заявление за смяна на собствени мобилни номера със
стар собственик М. Ш. и нов собственик С. Г., като посочените документи
били съставени на 13.12.2017 г., и са били съотносими към заявка №
*********, по която заявка били сключени договорите за мобилни услуги и
лизинг на един от мобилните телефони.
Според представителя на държавното обвинение показанията на св. М.
Ш. трябвало да бъдат подложени на вххххателна преценка и анализ, като
следвало да се кредитират единствено в частта им, в която свидетелят
признавал познанството си с подсъдимата и със св.М. И. и заявявал, че е
посещавал офиса на мобилния оператор, в който е работела подсъдимата.
С доверие следвало да се кредитират от съда и експертните заключения
по приетите графически експертизи, тъй като допринасяли за изясняване и
доказване на релевантните факти – установяване на лицата, положили
подписи в цитираните в обвинението договори, както и обстоятелството, че
св.Г. не е полагал подписи в процесните документи.
Според прокурора, от обективна страна, деянията включени в състава на
продължаваното престъпление били извършени от подс. С. при форма на
съучастие - помагачество, при което на инкриминираната дата 27.11.2017 г. с
две деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление
подсъдимата е помогнала на св. И. в качеството му на извършител,
използвайки неистински частни документи да получи без правно основание
мобилните телефони, като подсъдимата е улеснила същият изготвяйки,
разпечатвайки и подписвайки в качеството си на служител на „Теленор“
5
процесните договори.
От субективна страна, подсъдимата С. е действала виновно, при формата
на вината пряк умисъл, както по отношение на извършените деяния, така и по
отношение на формата на съучастие.
На следващо място, според представителя на държавното обвинение, от
доказателствената съвкупност на делото се установило, че от обективна
страна подс.Р. С. е осъществила и състана на престъплението по чл. 212, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, което е извършено от нея на 13.12.2017 г. чрез съставяне на
неистински частен документ, като с тези си действия подсъдимата е дала
възможност на трето лице да получи без правно основание конкретизирания в
документите мобилен телефон. От субективна страна, деянието било
извършено при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала характера на
деянието и последиците му и пряко е целяла настъпването им.
В заключение прокурорът пледира съдът да постанови присъда, с която
да признае подс.С. за виновна за престъпленията, за които е привлечена към
наказателна отговорност, като й наложи наказание „лишаване от свобода“
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер близък до
предвидения в санкционната част на нормата миххххум, като изтърпяването
на това наказание да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК.
Упълномощеният защитник на подсъдимата – адв. Л. –САК намира
повдигнатото обвинение за недоказано. В тази връзка сочи, че показанията на
разпитаните свидетели както в хода на ДП, така и при проведеното съдебно
следствие не доказвали участие на подсъдимата в извършването на
инкриминираните деяния. Счита, че именно св.М. И. (който се е признал за
виновен и по отношение на който наказателното производство е приключило
с одобряване на споразумение от съда, след като И. е възстановил
съставомерните имуществени вреди) е инициатор и извършител на
инкриминираните деяния. Същият е успял да убеди и въведе в заблуждение с
помощта на другия свидетел Ш., подсъдимата С. за това, че между св.И. и
св.Г. съществува роднинска връзка, както и че св.Г. не е имал против
сключването на инкриминираните договори. Твърди, че от конкретните
деяния подсъдимата С. не е имала абсолютно никаква имотна облага и също
така не е имала умисъл за осъществяване на престъпленията, незавиС. от
формата на съучастие.
По изложените съображения защитата отправя молба към съда да
постанови съдебен акт, с който да признаете подс.Р. С. за невиновна по
отношение извършването на престъпленията, за които е привлечена към
наказателна отговорност.
Подсъдимата С. не дава обяснения по обвинението. В правото си на
последната дума моли да бъде призната за невиновна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
6
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Р. В. С. е родена на *** г. в гр. София, българка, български
гражданин, неомъжена, със средно образование, безработна, неосъждана, с
ЕГН **********.
През 2017 г. подс. Р. С. работила на длъжност „продавач консултант“ в
търговски обект, стопанисван от мобилния оператор „***я“ ЕАД и
изпълнявала служебните си задължения в офис на дружеството, находящ се в
гр.София, ул. „***“. Като продавач-консултант подс.С. отговаряла за процеса
на обслужване на клиентите и осъществените продажби в търговския обект. В
изпълнение на служебните си задължения същата представяла пред клиентите
предлаганите услуги, промоции, тарифни планове, както и възможността за
закупуване на предлаганите от дружеството стоки, сред които и мобилни
телефони, вкл. чрез закупуването им на лизинг. Като продавач консултант,
подс.С. имала достъп до електронната системата на дружеството, в която се
съдържала цялата информация за съществуващите клиенти на „***я“ ЕАД и в
която система се генерирали и разпечатвали и сключените нови договори от
клиентите на мобилния оператор. След като договорите били подписани от
клиентите, подс.С. подписвала договорите от името и за сметка на „***я“
ЕАД, съхранявала и архивирала екземплярите от договорите за дружеството,
след което предоставяла на клиентите закупените, съгласно уговореното в
договора, мобилни устройства.
Във връзка с извършваната от нея дейност в офиса на мобилния
оператор, подс.С. имала създадени множество познанства с клиенти на
дружеството, сред които било и познанството й със св.М. Ш.. Последният бил
клиент на „***я“ ЕАД и в тази връзка често посещавал офиса на мобилния
оператор, находящ се в гр.София, ул. „***“, като при посещенията си бил
обслужван от подс.С. и двамата поддържали отношения на близко
познанство. Същевременно св.Ш. се намирал в далечни роднински
отношения със св.М. И., който споделил с него, че желае да закупи мобилен
телефон на изплащане. Св.Ш. решил да представи св.М. И. на подс.С., за да
го консултира относно закупуването на мобилен телефон чрез изплащането
му на месечни вноски.
Така, на 27.11.2017 г. св.М. И. и св. М. Ш. посетили офиса на „***я“
ЕАД, където се срещнали с подс. Р. С.. След като извършила проверка в
електронната система на „***я“ЕАД, подс.С. установила, че нито за св. Ш.,
нито за св.И. е налице възможност за сключване на нов договор и закупуване
на мобилен телефон, чрез изплащането му на вноски.

Тогава св.М. И. решил, че може да получи мобилни телефони, които да
бъдат регистрирани на името на св.С. А. Г., за когото знаел, че е клиент на
„***я“ ЕАД и коректно изпълнявал договорните си задължения към
7
мобилния оператор. Св.С. А. Г. живеел в с. Галата, общ. Тетевен,
обл.хххххх и имал множество сключени договори за мобилни услуги и
мобилни устройства с „***я“ ЕАД, като договорите си сключвал от името на
фирмата си в офисите на мобилния оператор на територията на гр.Тетевен.
Освен това на св.М. И. били известни и необходимите за сключване на
договор с мобилния оператор лични данни на св. Г., а именно трите имена и
единния му граждански номер. Тези данни св.И. знаел от св. Адриана А.
(дъщерята на св.С. Г.), с която в предходен момент бил в близки приятелски
отношения.
В изпълнение на взетото решение М. И. поискал от подс.Р. С. да изготви
договори на името на св.Г., когото представил като свой близък роднина.
Подс.С. извършила проверка в електронната система на „***я“ ЕАД и
констатирала, че е възможно сключването на нов договор и вземането на
мобилни телефони на изплащане на името на клиента на мобилния оператор-
С. А. Г., след което се съгласила с предложението на св.М. И., въпреки че
съзнавала, че клиентът С. Г. не присъства при договаряне на условията за
получаване на мобилните телефони и сключване и подписване на
необходимите договори и документи.
След това, чрез електронната система на „***я “ ЕАД, подс.Р. С.
попълнила и разпечатала на хартия Договор за мобилни услуги към заявка №
********* от 27.11.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А. Г.; Заявление за смяна
на собственост към заявка № ********* с нов потребител С. А. Г.; Договор за
лизинг от 27.11.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон
„Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на стойност 1370,57
лева; Договор за мобилни услуги към заявка № ********* от 27.11.2017 г.
между „***я“ ЕАД и С. А. Г.; Договор за лизинг от 27.11.2017 г. между
„***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с
IMEI *** на стойност 1370,57 лева. Във всички полета от посочените
документи, където следвало да бъде положен подпис от клиента С. А. Г.,
подпис положил св.М. И., а именно: в графа „място за полагане на подписа на
потребителя“ в Договор за мобилни услуги към заявка № ********* от
27.11.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А. Г.; в графа „подпис “ на нов
потребител в Заявление за смяна на собственост към заявка № ********* с
нов потребител С. А. Г.; в графа „лизингополучател “ в Договор за лизинг от
27.11.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung
Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на стойност 1370,57 лева; в
графа „място за полагане на подписа на потребителя“ в Договор за мобилни
услуги към заявка № ********* от 27.11.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А.
Г.; в графа „лизингополучател“ в Договор за лизинг от 27.11.2017 г. между
„***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с
IMEI *** на стойност 1370,57 лева.
С тези си действия св.М. И. придал вид, че посочените документи
представляват конкретни писмени изявления на св.С. А. Г., без същият да е
8
полагал подпис и присъствал при подписването им, което било сторено без
неговото знание и съгласие.
След подписването им, св.И. предоставил вече подписаните документи,
които представлявали създадени от него неистински частни документи, на
подс.С. в качеството й на продавач–консултант в мобилния оператор, за да
удостовери възникналите правоотношения между С. А. Г. и „***я“ ЕАД, като
същевременно използвал неистинските частни документи, като основание да
получи индивидуализираните в същите мобилни телефони, собственост на
„***я“ЕАД, а именно: мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с
IMEI 353759094787466 и мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с
IMEI ***.
Подс.С. в качеството й на служител на дружеството, от името и за
сметка на „***я“ ЕАД лично подписала предадените й от св.М. И.
документи, знаейки че клиентът не е този, който е описан в документите. По
този начин св.И. получил без действително правно основание, по силата на
привидно сключените договори между св.С. А. Г. и „***я “ ЕАД, мобилен
телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466, стойността
на който съгласно подписания Договор за лизинг от 27.11.2017 г., възлизала
на 1370,57 лева и мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI
***, стойността на който съгласно подписания Договор за лизинг от
27.11.2017 г. възлизала на 1370,57 лева.
Св.М. И. взел гореописаните мобилни телефони и напуснал офиса на
„***я“ ЕАД, след което ги предал на св.М. Ш..
На 13.12.2017 г. св.М. Ш. посетил офиса на „***я“ ЕАД в гр.София, на
ул.“***“, където подс.С. в същия ден била на смяна. Св. Ш. казал на С., че
желае да закупи мобилен телефон на изплащане.
Подс.С. знаела, че св.Ш. няма право да сключи на свое име договор за
лизинг на мобилно устройство, поради което решила да му предостави
възможност да получи такова на чуждо име. На подсъдимата вече било
известно, че св. С. А. Г. е клиент на „***я“ ЕАД и коректно изпълнява
договорните си задължения към мобилния оператор, поради което има
възможност да сключи нов договор и да получи мобилен телефон на лизинг,
поради което решила да бъдат оформени договори между „***я“ ЕАД и С. Г.,
въз основа на които св.М. Ш. да придобие искания от него мобилен телефон.
Освен това подс.С. разполагала с личните данни на св.Г. в електронната
система на „***я“ ЕАД.
На същата дата -13.12.2017 г. подс.Р. С. чрез електронната система на
„***я “ ЕАД, попълнила и разпечатала Договор за мобилни услуги към
заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г.; Договор за лизинг между
„***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy S 8 Plus Silver“ с
IMEI 357821083150878 на стойност 1232, 57 лева, като след това положила
подпис в графите, където следвало да бъде положен подпис от клиента С. А.
Г., а именно: в графа „място за полагане на подписа на потребителя“ в
9
Договор за мобилни услуги към заявка № ********* от 13.12.2017 г. между
„***я“ ЕАД и С. А. Г.; в графа „Лизингополучател “ в Договор за лизинг от
13.12.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung
Galaxy S 8 Plus Silver“ с IMEI 357821083150878.
С гореописаните действия подс.С. съставила неистински частни
документи, на които придала вид, че представляват конкретни писмени
изявления на св. С. А. Г., без същият да е полагал подпис и присъствал при
подписването им, както и без неговото знание и съгласие тя предоставила на
св.Ш. индивидуализирания в договорите мобилен телефон „Samsung Galaxy S
8 Plus Silver“ с IMEI 357821083150878, собственост на „***я“ЕАД, чиято
стойност съгласно подписания договор за лизинг от 13.12.2017 г., възлизала
на 1232,57 лева, без за св.Ш. да има действително правно основание за
получаването на мобилното устройство.
След известен период от време св.С. Г. установил, че сметките му за
мобилни услуги са значително завишени, поради което посетил офис на
„***я“ ЕАД в гр.Тетевен. След извършване на справка от служителя на
мобилния оператор се установило, че между св. С. Г. и „***я“ ЕАД са
сключени договори и са получени мобилни телефони на лизинг, за които св.Г.
заявил, че не е подписвал и не е получавал описаните в договорите мобилни
устройства.
Във връзка с тези констатации св.Г. депозирал сигнал до МВР- Тетевен и
„***я“ ЕАД, като след извършена проверка било образувано досъдебно
производство.
От заключението на изготвената в хода на ДП и приета по делото
графическа експертиза № 320-Е/2019 се установява, че подписите в двете
графи „място за полагане на подписа на потребителя“ в Договор за мобилни
услуги към заявка № ********* от 27.11.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А.
Г.; в графа „подпис “ на нов потребител на стр.5 и стр.6 в Заявление за смяна
на собственост към заявка № ********* с нов потребител С. А. Г.; в графа
„лизингополучател “ на стр.9 и стр.10 в Договор за лизинг от 27.11.2017 г.
между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8
Black“ с IMEI 353759094787466; в графа „място за полагане на подписа на
потребителя“ в Договор за мобилни услуги към заявка № ********* от
27.11.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А. Г.; в графа „лизингополучател“ в
Договор за лизинг от 27.11.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен
телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI ***, са положени от М. В. И..
Подписите в двете графи „място за полагане на подписа на потребителя“
в Договор за мобилни услуги към заявка № ********* от 13.12.2017 г.
между „***я“ ЕАД и С. А. Г.; в графа „Лизингополучател “ на стр.10 от
Договор за лизинг от 13.12.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен
телефон „Samsung Galaxy S 8 Plus Silver“ с IMEI 357821083150878; в графа
„подпис“ на потребител на стр.5 и 6 в Заявление за пренасяне на номер в
мрежата на Теленор, заявка № ********* от 13.12.2017 г.; в графа „подпис“ в
10
Заявление за смяна на собственост, заявка № ********* от 13.12.2017 г. са
положени от Р. В. С..
От заключението на изготвената в хода на ДП и приета по делото
графическа експертиза № 338/2020 се установява, че подписите в: графа
“подпис печат“ на стр.3 и стр.6 от Договор за мобилни услуги към заявка №
********* от 27.11.2017 г.; графа „подпис“ на стр.8 от същия договор; графа
„за лизингодателя“ на стр.5 и стр.9 от договора; графа „подпис“ на стр.8 от
Заявление за смяна на собственост към Заявка № ********* от 13.12.2017 г.
са положени от Р. В. С..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
писмени доказателства: договор за мобилни услуги по заявка № *********
(л.27-28, том 1 от ДП), заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на
Теленор към заявка № ********* (л.29, т.1 от ДП), заявление за смяна на
собственост към заявка № ********* (л.30, т.1 от ДП), договор за лизинг ог
13.12.2017 г. ( л.31, т.1 от ДП), запис на заповед (л.32, т.1 от ДП), договор за
мобилни услуги по заявка № ********* (л.33-34, т.1 от ДП), заявление за
пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор към заявка № ********* (л.37, т.1
от ДП), запис на заповед (л.38, л.41, т.1 от ДП), договор за лизинг от
27.11.2017 г. (л.39, т.1 от ДП), договор за мобилни услуги по заявка №
********* (л.40, л.47-48, т.1 от ДП), справка съдимост (л.195, т.1 от ДП и л.29
СП); гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите К. М., А.
Т., Адриана А., М. Д., А. А., П. Й., Р. С. и М. И., дадени в хода на съдебното
следствие; на свидетелите С. Г. и М. Джерекаров–дадени в съдебно заседание
и приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК; на св.М. Ш. –
дадени пред настоящия съдебен състав и прочетени на основание чл.281, ал.4
вр.ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК; както и способите за доказване:
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство и приети
по делото съдебно-графически експертизи (л.234-254, том.1 от ДП и л.133-
141, том 2 от ДП).
На първо място, съдът поставя в основата на фактическите си изводи и
кредитира с доверие заключенията на приетите по делото графически
експертизи, като компетентно изготвени и отговарящи, както на законовите
изисквания, така и на поставените въпроси. Същите дават обосновани
отговори относно авторството на инкриминираните документи.
От експертните заключения категорично се установява, че подписите в
двете графи „място за полагане на подписа на потребителя“ в Договор за
мобилни услуги към заявка № ********* от 13.12.2017 г. между „***я“ ЕАД
и С. А. Г.; в графа „Лизингополучател “ на стр.10 от Договор за лизинг от
13.12.2017 г. между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung
Galaxy S 8 Plus Silver“ с IMEI 357821083150878; в графа „подпис“ на
11
потребител на стр.5 и 6 в Заявление за пренасяне на номер в мрежата на
Теленор, заявка № ********* от 13.12.2017 г.; в графа „подпис“ в Заявление
за смяна на собственост, заявка № ********* от 13.12.2017 г. са положени от
Р. В. С..
Установява се също, че подписите в графа “подпис печат“ на стр.3 и
стр.6 от Договор за мобилни услуги към заявка № ********* от 27.11.2017 г.;
графа „подпис“ на стр.8 от същия договор; графа „за лизингодателя“ на стр.5
и стр.9 от договора; графа „подпис“ на стр.8 от Заявление за смяна на
собственост към Заявка № ********* от 13.12.2017 г. са положени от Р. В. С..
На следващо място, съдът кредитира с доверие показанията на св. М. И.
(наказателното производство срещу който е приключило с одобряване на
споразумение), които възприема като логични и непротиворечиви.
Показанията на този свидетел относно правнорелевантните факти от
предмета на доказване по делото се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства и заключенията на коментираните по –горе
графически експертизи, които са категорични в отговорите си кои документи
са били подписани от подс. Р. С. и кои от св.М. И., вместо посочения в
същите клиент на „***я“ ЕАД– С. А. Г..
От показанията на св. М. И. се установява, че същият от дете се познавал
със св.М. Ш., който го е запознал с подс.С.. Със св.Адриана А. бил приятел
около година преди инкриминираната дата, като първоначалната идея била
Адриана да си вземе нов телефон. Оказало се обаче, че телефонният номер се
води на името на баща й, който следвало да сключи и подпише договора за
лизинг на мобилния телефон. Тогава св.А. казала на св.И., че ще му изпрати
необходимите документи, за да не идва баща й в гр. София. След като св.А.
изпратила на св.И. копие от личната карта на баща си, М. И. в офиса на
мобилния оператор, в който работела подс.С. подписал изготвения от
последната договор за лизинг, вместо св.Г.. Подсъдимата Р. С. била наясно с
обстоятелството, че св.С. Г. не присъства в момента на подписване на
необходимите документи, както и че св.И. се подписва вместо него, но
въпреки това изготвила, принтирала и подписала в качеството си на служител
на „***я“ ЕАД процесните документи, на база на които св.М. И. получил два
броя мобилни телефони.
Св.И. в показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав беше
категоричен, че не е взел екземпляр от подписаните документи, като заяви, че
не си спомня дали св.М. Ш. ги е взел. Св.И. обясни пред съда, че след като
подс.С. му предала двата мобилни телефона, той веднага ги дал на св.Ш..
Уговорката им впоследствие била св.М. Ш. да продаде телефоните и да върне
парите на бащата на Адриана, което обаче не се случило.
Показанията на св. М. Ш. следва да бъдат подложени на вххххателен
анализ и съпоставка с останалия доказателствен материал. Същите следва да
бъдат кредитирани в частта им, в която свидетелят признава познанството си
с подс.С. и със св.М. И. и заявява, че е посещавал многократно офиса на
12
мобилния оператор, в който е работела подсъдимата. В тази част показанията
на св.Ш. намират доказателствена подкрепа както в показанията на
свидетелите, колеги на подс.С., така и в писмения доказателствен материал.
По-нататък, следва да бъдат ценени като достоверни част от показанията
на св.Ш., дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствената
съвкупност на делото чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 вр.ал.1,
т.1 и т.2, предл.2 от НПК, доколкото в същите се съдържа релевантна
информация относно посещението му в офиса на мобилния оператор заедно
със св.И., където последният е бил консултиран и обслужен от подс.С..
Тогава св.Ш. видял, че св.М. И. подписва някакви документи, след което
подс.С. му дала мобилен телефон, марка „***“.
В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство,
приобщени по делото чрез прочитането им по горепосочения процесуален ред
св. Ш. разказва и за посещението си в офиса, в който работела подс.С. през
м.декемеври 2017 г., когато прехвърлил своя номер от „Виваком“ към
„Теленор“. В тази насока като доказателство за предоставяне на мобилното
устройство на 13.12.2017 г. в полза на св.М. Ш. следва да се вземат предвид
съставените Заявление за преноС.ст на номер в мрежата на „***я“ и
заявление за смяна на собствени мобилни номера със стар собственик М. Ш.
и нов собственик С. Г.. Посочените документи са били съставени на
13.12.2017 г. и са съотносими към заявка № *********, по която заявка са
сключени договорите за мобилни услуги и лизинг на един от мобилните
телефони.
В останалата им част показанията на св.Ш. не кореспондират на
събраните и кредитирани от съда доказателства, поради което и не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по казуса. В тази
връзка не може да се възприеме като обективно и достоверно изложеното от
свидетеля в показанията му дадени в хода на ДП, че е прехвърлил своя номер
от мобилния оператор „Виваком“ на името на св.М. И., който закупил на
изплащане още един мобилен телефон, тъй като е в явно противоречие със
събраните и кредитирани с доверие от съда писмени доказателства, като
съдът допуска наличието на известна заинтересованост у св.Ш..
На следващо място, съдът възприема като обективни и достоверни
показанията на св. Г., от които се установява, че с оглед обстоятелството, че
сметките му за мобилни услуги в един момент значително нарастанали и
получил писма, че дължи плащане за закупени на лизинг телефони, същият
отишъл в офис на „***я“ ЕАД в гр.Тетевен, за да провери на какво се дължи
това. Служителят на мобилния оператор направил справка, от която се
установило, че между св. С. Г. и „***я“ ЕАД имало сключени договори за
лизинг на мобилни телефони в гр.София, за които св.Г. заявил, че не е
подписвал и не е получавал никакви мобилни устройства.
В показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав св.Г.
категорично заяви, че не е предоставял личните си данни на М. И., който
13
известно време е бил приятел на дъщеря му, като поясни, че е виждал и св.Ш.
на село, заедно с дъщеря си.
С доверие следва да се кредитират и показанията на св.Адриана А. –
дъщеря на св.С. Г. в частта им, че се познава както със св.М. И., с който е
живяла заедно няколко месеца, така и със св.М. Ш., който бил братовчед на
И.. Не следва обаче да се даде вяра на изложеното от св.А. в хода на
съдебното следствие, че не е предоставяла копие от личната карта на баща си
на св.М. И. и на св.М. Ш., тъй като това е в противоречие със заявеното от
св.И., че именно от св.А. е получил копие от личната карта на баща й, след
което е сключил договора за лизинг на негово име и е положил подпис вместо
него на всички, предоставени му от подс.С. документи.
Показанията на свидетелите А. Т., М. Д., А. А., М. Джерекаров, П. Й. и Р.
С. –всички служители на „***я“ ЕАД, също следва да се кредитират с
доверие, като обективни, дадени от лица, които не са заинтересовани пряко
или косвено от изхода на делото. Показанията на тези свидетели са носители
на доказателствена информация за времето и мястото на изпълнение на
възложените на подсъдимата С. служебни задължения на „продавач-
консултант“, при които същата от името и за сметка на работодателя си
извършвала продажба на предлаганите от търговското дружество стоки и
услуги; за съдържанието, реда и начина на осъществяване на тези
задължения; за установените правила за извършване на продажбите, чрез
генериране на съответните документи /заявления и договори/ в електронната
система на мобилния оператор, за необходимото тяхно съдържание и за
разпечатването им на хартиен носител, за подписването им от доставчика на
услугата или стоката и от техния получател, за предаването и съхранението
на така съставените документи в съответен отдел на дружеството. Към 2017
година съществувал т.нар. „таргет“ за служителите, който бил за постигнат
оборот – брой преподписани договори, брой договори с нова СИМ –карта,
както и нови договори за мобилен интернет. Имало въведена система за
кредитна оценка на клиентите, която определяла дали клиентът може да
закупи телефон на лизинг, каква може да бъде стойността на този телефон,
както и дали същият следва да бъде получен след заплащане на определена
сума като предплата или не.
Показанията на цитираните по-горе свидетели са последователни,
взаимнодопълващи се и са в съответствие помежду си, а така също се
подкрепят и от писмените доказателства, приложени по делото. Тук е
мястото, на което трябва да се обърне вххххание на показанията на св.М.
Джерекаров –управител на търговския обект, в който е работела подс.С.,
който в показанията си пред съда заяви, че е виждал св.М. Ш. в обекта, и
според него същият бил във видимо добри отношения с подс.С..
Св.Джерекаров забелязал, че св.Ш. често посещава офиса им, като в
голяма част от случаите бил придружаван от други хора. В качеството си на
управител св.Джерекаров установил, че подс.Р. С. има издадени и подписани
14
множество договори и я попитал на какво се дължи това, а тя му отговорила,
че голяма част от тези клиенти са познати на М. (св.М. Ш.). Причината, която
породила някакво съмнение в тази насока у св.Джерекаров бил фактът, че в
един шкаф намерил оригинален договор, подписан от клиент и от подс.С.,
както и обстоятелството, че в офиса им, който бил малък търговски обект
имало изключително голям брой скъпи телефони. Тогава св.М. Джерекаров
направил справка, при която установил, че от акаунта на подс.Р. С. имало
сключени необичайно голям брой договори за лизинг на скъпи телефони,
които договори били сключени на много високи такси. Голяма част от
договорите били сключени на името на едно и също лице. За така направените
констатации св.Джерекаров изпратил имейл до регионалния мениджър на
дружеството.
Изводите си относно необремененото съдебно минало на подс. Р. С. към
датите на инкриххххираните деяния съдът обоснова с приложените по делото
справки съдимост.
Всички събрани по делото доказателства, обсъдени и поотделно, и в
своята съвкупност, по един категоричен начин позволиха на съда да приеме
описаната по-горе фактическа обстановка, въз основа на която бяха изградени
изводите относно приложимото право.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подс. Р.
В. С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл. 212, ал.1, вр.чл.20, ал.4 , вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.
212, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна, на 27.11.2017 г. в гр.София, ул. „***“, в офис на
„***я“ ЕАД, с две деяния, осъществяващи състава на едно и също
престъпление подс.С. е помогнала на св. М. В. И. в качеството му на
извършител, използвайки неистински частни документи, да получи без
правно основание процесните мобилни телефони, като подсъдимата е
улеснила същия изготвяйки, разпечатвайки и подписвайки като служител на
„Теленор“ съответните документи.
На първо място, от обективна страна се доказа, че процесните договори -
Договор за мобилни услуги към заявка № ********* между „***я“ ЕАД и С.
А. Г., заявление за смяна на собственост към заявка №********* с нов
потребител С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“ ЕАД и С. А. Г. за
мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI 353759094787466 на
стойност 1370,57 лева, както и Договор за мобилни услуги към заявка №
********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“
ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy Note 8 Black“ с IMEI ***
на стойност 1370,57 лева, са неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК, тъй
като им е придаден вид, че са подписани от С. А. Г..
На второ място, безспорно е установено, че М. И. е осъществил
15
изпълнителното деяние на престъплението по чл.212, ал.1 вр.чл.20, ал.2
вр.чл.26, ал.1 от НК – същият е използвал процесните неистински документи,
за да получи без правно основание чуждо движимо имущество - 2 бр.
мобилни телефона „Samsung Galaxy Note 8 Black“ на обща стойност 2741,14
лева /две хиляди седемстотин четиридесет и един лева и четиринадесет
стотинки/, собственост на „***я“ ЕАД, с намерение противозаконно да ги
присвои. Именно с преминаването на предмета на престъплението –
инкриминираните мобилни телефони във фактическата власт на М. И.,
престъплението е било довършено от обективна страна. Престъплението
по чл. 212, ал. 1 НК е резултатно и следователно, за да е налице довършено
престъпление, а не само започнат опит е необходимо освен изпълнителното
деяние в обективната действителност да е настъпил и съответният вредоносен
резултат, предвиден в състава на престъплението. В случая това е
претърпяната имуществена вреда от страна на ощетеното юридическо лице,
което не може да си служи и да ползва собственото си имущество. По този
начин престъплението е било довършено с настъпил и желания от дееца
съставомерен престъпен резултат.
В случая подс.С. е действала като съучастник на св.М. И., а именно като
помагач, който създава условие за изпълнение на престъплението –изготвил и
разпечатил на хартия, а впоследствие и подписал процесните документи, като
служител на „Теленор“, въпреки, че знаел, че клиента не е този, който е
посочен в документите, като с действията си улеснила св.М. И. да получи без
правно основание чуждо движимо имущество – инкриминираните мобилни
телефони. Налице е и причинна връзка между поведението на подс.С. и
настъпването на обществено опасните последици. Осъществени са две
отделни деяния, който представляват едно продължавано престъпление, тъй
като са извършени от подс.С. през непродължителен период от време, при
сходна фактическа обстановка, при една и съща форма на вина и накърняват
едни и същи защитени от закона обществени отношения, поради което
второто от тях се явява естествено продължение на първото такова.
Престъпната деятелност е била осъществена от подс.С. умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, като съдът категорично не споделя тезата,
развита от защитата, че подсъдимата е била въведена в заблуждение от св.М.
И. и св.М. Ш.. В тази насока следва да се има предвид, че субективната страна
на деянието се разкрива от обективно проявените действия или бездействия
на дееца.
В конкретиката на настоящия казус за съда не възникват съмнения, че
подс.С. е била наясно, че св.М. И. използва неистински частни документи (на
които е придаден вид, че представляват изявления на св.С. Г., без той да е
действителния им автор), за да получи мобилните телефони, че той не е
лицето на чието име е сключен договора за лизинг (св.С. Г.), но въпреки това
тя изготвила и принтирала на хартия необходимите документи, които
впоследствие подписала в качеството си на служител на мобилния оператор,
като по този начин възникнали облигационни отношения между клиента и
16
„***я“ ЕАД. Подс.С. е съзнавала, че в действителност липсва правно
основание за получаване от св.И. на чуждото имущество, собственост на
„Теленор“. Ето защо, според настоящия съдебен състав деянията са
извършени с пряк умисъл, тъй като подс.С. е съзнавала обществено опасния
им характер, предвиждала е обществено опасните им последици и е искала
тяхното настъпване. Налице е и общност на умисъла между съучастниците,
тъй като всеки един от тях е съзнавал, че извършва престъпление, както и
участието на другия в осъществяването му и постигането на целения
престъпен резултат.
По отношение на престъплението по чл. 212, ал.2, вр. ал.1 от НК,
безспорно се установи от доказателствата по делото, че на 13.12.2017 г. в
гр.София, ул. „***“, офис на „***я“ ЕАД, подс.Р. С. чрез съставяне на
неистински частни документи- Договор за мобилни услуги към заявка №
********* между „***я“ ЕАД и С. А. Г., Договор за лизинг между „***я“
ЕАД и С. А. Г. за мобилен телефон „Samsung Galaxy S 8 Plus Silver“ с IMEI
357821083150878 на стойност 1232.57лева, като поставила подпис на клиент
и на които е придаден вид, че са подписани от С. А. Г. в частта за подпис на
клиент, без последният да е присъствал при подписване на документите и да
е полагал подпис на клиент, съзнателно дала възможност на друго физическо
лице - М. М. Ш. да получи чуждо движимо имущество - 1 бр. мобилен
телефон „Samsung Galaxy S 8 Plus Silver“ с IMEI 357821083150878 на
стойност 1232.57лева, собственост на „***я“ ЕАД, без правно основание.
Документната измама по чл. 212, ал. 2 НК се състои в съставяне на
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, чрез
който деецът съзнателно дава възможност на едно друго лице да получи без
правно основание чуждо движимо имущество. В конкретния случай
изпълнителното деяние е осъществено от подс.С. чрез действие и се е
изразило в съставяне от нейна страна на горепосочените неистински частни
документи, на които е придала вид, че изхождат от вписаното в тях лице –
св.С. А. Г.. Безспорен по делото факт е и, че документите са били съставени и
подписани от подс.Р. С., като в тази насока съдът даде вяра на заключението
на изслушаната по делото графическа експертиза, като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. Чрез всеки един
от посочените документи подс.С. е дала възможност на св. М. Ш. да получи
без правно основание чуждото движимо имущество – процесният мобилен
телефон.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл. Същата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните му последици и е целяла тяхното настъпване. Подс.С. е
съзнавала, че съставя съвкупност от неистински частни документи, че чрез
тях дава възможност на св.Ш. да получи неправомерно описания в
документите мобилен телефон. Подс.С. е съзнавала, че съставените от нея
неистински частни документи не отразяват обективната действителност и че в
резултат на създадената въз основа на тях привидна сделка, св.Ш. ще получи
17
мобилния телефон, въпреки липсата на правно основание за това и същата
пряко е целяла настъпването на този резултат.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъпленията по чл.212, ал.2 и по чл.212, ал.1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство настоящият състав
намери факта, че от момента на извършване на деянията до постановяване на
присъдата е изминал период повече от шест години, поради което и
прекалено голямата репресия ще бъде ненавременна и няма да постигне
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Не е без
значение и фактът, че към момента на деянията подсъдимата не е била
осъждана, т.е. не й е било оказвано предупредително и превъзпитателно
въздействие от страна на държавните органи. Посоченият период от време
обаче, макар и със значителна продължителност, според съдебния състав не
може да бъде определен като неразумен такъв и сочещ на извод за
изключителност на това обстоятелство. От значение за обосноваване на такъв
извод са обстоятелствата, касаещи предмета на разследване по делото и
определящи вида, характера и обема на необходимите действия по
разследването и на съдопроизводствените такива, за тяхното обективно и
всестранно изясняване. В конкретния случай за продължителността на
наказателното производство в неговата досъдебна фаза обективен принос
имат многобройността на инкриминираните, а и на неинкриминирани,
документи, които са били обект на съответни технически изследвания, чието
извършване изисква и осигуряване на по-продължителен период от време.
Предвид изложеното, съдът намира, че посочените смекчаващи
отговорността обстоятелства не са многобройни, като никое от тях не се явява
с изключителен характер, за да мотивират приложение на разпоредбата на
чл.55, ал.1 от НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие високата
степен на обществена опасност на извършените престъпления, първото при
условията на съучастие (като отчитането на формата на съучастие е вменено в
задължение на съда с текста на чл.21, ал.1 от НК, според който при
определяне на наказанието се взима предвид характера и степента на
участието) и продължавано такова по смисъла на чл.26, ал. 1 от НК, както и
проявената престъпна упоритост от страна на подс. С.. Ето защо и
наложените наказания по отношение на подсъдимата следва да бъдат
индивидуализирани по реда на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като съответно на извършените престъпления
съдът прецени наказанието „лишаване от свобода“ за срок от две години,
какъвто е предвиденият в закона миххххум и какъвто беше наложен на подс.
С..
Настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл.
66 ал.1 от НК и след като прецени, че за превъзпитанието и поправянето на
18
подсъдимата не е наложително същата да изтърпи ефективно така
определените й наказания, съдът отложи изпълнението на същите за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като всяко едно от престъпленията по настоящата присъда е
осъществено от подсъдимата С. в условията на реална съвкупност, тоест
преди да има влязла в сила присъда по отношение на всяко едно от тях, съдът
на основание чл. 23, ал.1 НК определи на подс.Р. С. едно общо най –тежко
наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимата Р. В. С., предвид
признаването й за виновна, беше осъдена да заплати на направените по
делото разноски в размер на 323,94 (триста двадесет и три лв. и 0,94 ст. )
лева по сметка на 09-РУ -СДВР, и на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати
сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС, в случай че не изпълни
доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените разноски.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови приобщените по делото веществени доказателства да
останат приложени по същото до приключването му с влязъл в сила съдебен
акт.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
19
Съобщи за изтекли лични данни