Р Е Ш Е Н И
Е № 339
гр.Видин, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О.Петрова и в присъствието на прокурора
..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 2415 по описа за
2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А 1 България“ ЕАД, гр.
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с която против Ю.Н.Р. ***, ЕГН ********** е
предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Претенциите
на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с
ответницата, по силата на сключени
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договори
с индивидуални потребителски номера М4056969 от дата 01.04.2014 г. и М4180431
от дата 30.07.2014 г., и ID на клиента *********.
Излага
се, че на 01.04.2014 г. ответницата е сключила договор с индивидуален
потребителски номер М4056969, с който са й предоставяни далекосъобщителни
услуги за мобилен номер ********** за фиксиран номер ********* по тарифен план
М-Те1 Домашен телефон 1 с месечна абонаментна такса 5,90 лв /с ддс/ за срок от
12 месеца. На същата дата ответницата е добавила за ползване и мобилен номер
**********, избирайки условията на тарифен план М-Те1 Трансфер Х8 с месечна абонаментна
такса 9,90 лв /с ддс/ за срок от 24 месеца.
Твърди
се че, на 30.07.2014 г. ответницата е сключила договор с индивидуален
потребителски номер М4180431, с който са й предоставяни услуги за мобилен номер
********** по избран от нея тарифен план Мтел Трансфер 8 с месечна абонаментна
такса 14,90 лв. /с ддс/ за срок от 24 месеца.
Ищецът
излага, че номерата - М405696, М4180431 са индивидуални клиентски номера, с
които абонатът фигурира в системата на Оператора и представляват уникална
комбинация от цифри, като услугите, които ползват клиентите са свързани към
един или няколко такива номера, като чрез тях се издават месечните
сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се
предоставят множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждат
всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на
клиента или под ID на клиента, който е другият индивидуализиращ
признак на абоната, с който се въвежда в системата на Оператора. ID или
клиентски номер на клиента в настоящия случай е *********. В конкретният случай
длъжникът е бил въведен в системата на „А1 България" ЕАД с индивидуални
номера - М4056969 и М4180431 и с „клиентски номер" *********, по които са
издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича
претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които е издадена Заповедта
за изпълнение срещу длъжника.
Подържа
се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване
на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще
му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми."
Ищецът
излага, че в срока на действието на договори за мобилни услуги М4056969 от дата
01.04.2014 г. и М4180431 от дата 30.07.2014 г. са издадени следните фактури:
1.
По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4056969 от дата
01.04.2014 г.:
-фактура № *********/26.09.2014 г., с
падеж на плащане 11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014 г. до
22.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 83.39 лв.
(осемдесет и три лв. и 39 ст.);
-фактура № *********/27.10.2014 г., с
падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до
22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 234.92 лв.
(двеста тридесет и четири лв. и 92 ст.);
-фактура № *********/27.11.2014 г., с
падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г.до 22.11.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.79 лв. (седем
лв. и 79 ст.);
-фактура № *********/02.03.2015 г., с
падеж на плащане 02.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г.до 22.02.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 235.78 лв..
-фактура № *********/02.03.2015 г., с
падеж на плащане 02.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г.до 22.02.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 99.00 лв.
Твърди
се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по посочения договор, като не
е заплатила в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с ответницата Ю.Н.Р. договори за далекосъобщителни услуги и да й
начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги, съобразно чл.54.12 от Общите условия на „А1 България“ АД и уговорката в
т.Отговорност към договора с индивидуални потребителски номера.
Твърди се, че вземането по договора с длъжника
не е погасено към подаването на настоящото заявление. В тази връзка и на
основание чл. 86 от ЗЗД ищецът претендира и мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата в размер на 86.57 лв. (осемдесет и шест лв. и 57
ст.) за период от 13.12.2014 г. до 24.07.2017 г.
2.
По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4180431 от дата
30.07.2014 г.:
-фактура
№ *********/26.08.2014 г., с падеж на плащане 10.09.2014 г., за отчетен период
от 23.07.2014 г.до 22.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 34.41 лв. (тридесет и четири лв. и 41 ст.);
-фактура
№ *********/26.09.2014 г., с падеж на плащане 11.10.2014 г., за отчетен период
от 23.08.2014
г. до
22.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 72 лв.
(седемдесет и два лв. и 0 ст.);
-фактура
№ *********/27.10.2014 г., с падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период
от 23.09.2014 г.до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 32.7 лв. (тридесет и два лв. и 70 ст.);
-фактура
№ *********/02.02.2015 г., с падеж на плащане 02.02.2015 г., за отчетен период
от 23.12.2014 г.до 22.01.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 211.14 лв..
Твърди
се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по посочения договор, като не
е заплатила в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с ответницата договори за
далекосъобщителни услуги и да й начисли неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги. Твърди се, че вземането по договора с
длъжника не е погасено към подаването на настоящото заявление. В тази връзка и
на основание чл. 86 от ЗЗД ищецът претендира и мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата в размер на 38.15 лв. (тридесет и осем лв. и 15 ст.)
за период от 12.11.2014 г. до 24.07.2017 г.
Ищецът
излага, че претендираната сума в размер на 1136.05 лв. (хиляда сто тридесет и
шест лв. и 5 ст.) е формирана като сбор от предоставените на ответницата
далекосъобщителни услуги в размер на 465.21 лв. (четиристотин шестдесет и пет
лв. и 21 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договори за
далекосъобщителни услуги с номера: М4056969 от дата 01.04.2014 г. и М4180431 от дата 30.07.2014 г,както и сумата в размер на 546.12 лв. (петстотин
четиридесет и шест лв. и 12 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договори М4056969 от дата 01.04.2014 г., М4180431 от дата 30.07.2014 г.,включително
и и мораторната лихва върху главницата в размер на 124.72 лв. (сто двадесет и четири
лв. и 72 ст.).
Ищецът
твърди, че дружеството има право да получава в срок всички дължими от абоната
суми за ползването на предоставените услуги, както и има право да получава в
срок всички суми по т. 34а – 34в от Общите условия. Сочи, че незаплатената
стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на ответницата е отразена
в представените фактури.
Поддържа
се, че клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са
неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните,
освен ако не е уговорено друго. Ищецът твърди, че настоящият случай не попада в
тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма, както и че клаузата за
неустойка фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договора в
раздел „Отговорност“.
Сочи
се, че неизпълнението от страна на ответницата да заплати сумите за потребените
услуги съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните
договори на същата и до начисляването на договорна неустойка.
Поддържа
се, че видно от представените договори ответницата се е съгласила и е приела
Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Сочи се, че съгласно чл. 26.5 от Общите условия операторът
предоставя на абоната 15 – дневен срок след издаване на фактурата за плащането
на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени
от ответницата суми за ползвани от същата далекосъобщителни услуги по
договорите с ищеца е обусловило правото му по чл. 54 от ОУ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответницата.
Претендира
се обезщетение за неизпълнение – неустойка по цитираните два договора, поради
неизпълнението на ответника, като е посочено, че неустойката е начислена
съобразно изрично договореното, а именно, както е изрично посочено в раздел
„Отговорност“ от Приложенията към цитираните договори.
Поддържа
се, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди
се, че в конкретния случай ответницата е подписала договор за мобилни услуги,
ползвала е предоставените й мобилни услуги и не е изпълнила задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала
в забава. Издадени са й фактури, които не са заплатени в срок. Сочи, се че е
изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД.
Твърди
се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. N 2302/2017 г. по описа на
ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1136.05 лв.,
от които :465.21лв./обща главница/, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори с номера: М4056969 от дата 01.04.2014 г.
и М4180431 от дата 30.07.2014 г., 546.12
лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на договори М4056969 от дата
01.04.2014 г., М4180431 от дата 30.07.2014 г.,124.72 лв. мораторната лихва върху главницата в размер на 124.72 лв..
Претендират
се и направените разноски.
От ответника чрез
назначения му особен представител в законоустановения срок е постъпил писмен
отговор, в който исковата претенция е оспорена като неоснователна. Направено е възражение за
нищожност на клаузите касещи неустойката,поради неравноправност.
По делото са събрани
писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено на
09.08.2017 г., от страна на ищеца , заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2302/2017 г. по описа на ВдРС, по което на 11.08.2017 г., срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1970-РЗ/11.08.2017 г. за следните суми: сумата в общ размер на 1
011.33 лева, от която: 465.21лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и
546.12лв. - неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, сумата от 86.57
лева-мораторна лихва за периода от 13.12.2014 г. до 24.07.2017 г., сумата от 38.15 лева - мораторна лихва за
периода от 12.11.2014 г. до 24.07.2017 г.,
ведно със законната лихва считана
от дата на подаване заявлението в съда - 11.08.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева - внесена държавна такса и
сумата от 185.71 лева - адвокатски хонорар.
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на заявителя е указана
възможността да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си
по издадената заповед.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК
ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това
е образувано и настоящето дело № 2415/2018 г., в производството по което ответника участва чрез назначения му особен
представител.
В
случая няма спор относно факта, че между страните е сключен Договор с индивидуален
потребителски номер М4056969 от дата 01.04.2014 г. и Договор с индивидуален
потребителски номер М4180431 от дата 30.07.2014 г., които са предсрочно
прекратени /оператора едностранно е прекратил договора на длъжника и е начислил
неустойка по фактура № *********/02.02.2015 г., с падеж на плащане 02.02.2015
г., за отчетен период 23.12.2014 г.-22.01.2015 г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 211.14 лв., фактура № *********/02.03.2015 г. с падеж на плащане
02.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 99.00 лв. и фактура №
*********/02.03.2015 г., с падеж на плащане 02.03.2015 г., за отчетен период от
23.01.2015 г. до 22.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 235.98 лв./.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск
за установяване съществуване на вземането е допустим.
В
случая иска за установяване съществуването на вземане за сумата от 546.12 лв.-представляваща
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга се
явява неоснователен.
Съгласно чл. 92
от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото Общи условия се установява,
че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има
право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени
между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите
месечни такси до края на договора.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено становището, че за
прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за
доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед
уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора
абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие
от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера
на иска.
В случая, по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да
се приеме, че исковата молба, или
заповедта по чл.410 ГПК, служи като изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на преписи от същите
от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени
неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Освен това,
следва да се отбележи, че в сметките, с
които са начислени търсените неустойки липсва посочване какво е основанието за начисляването
им - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и
пр.
По изложените
съображения, съдът намира, че кредиторът
не се е възползвал от правото си да прекрати договорите,съобразно закона, поради което в неговата правна
сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на
същите.
На следващо
място, неустойките за предсрочно прекратяване на процесните договори следва да бъдат квалифицирани като неравноправни
клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния
случай, ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за
потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите
нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност.
Процесните
договори са сключени при предварително определени условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от
самите договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните като ответникът
не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Според чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина
на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от
04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).
Предвид
гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по
договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя,
настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради
което са и нищожни. Така, както са
уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за
предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за
потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво право да
прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на
неустойка. В този смисъл, потребителят е
задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно
прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и
във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към
момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси,
без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също,
че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на
неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във
всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на
неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата
и задълженията на страните по договора.
Съдът следи
служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и
при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен
обществен порядък преодолява, поради
изключителната си значимост ,диспозитивното
начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
Отделно следва де се отбележи,че направеното,при условие на евентуалност, в
молбата-становище искане за присъждане
на неустойка в размер на три стандартни месечни вноски,с оглед постигнато споразумение между мобилния
оператор и КЗП,е неоснователно, тъй като от една страна, както бе посочено по-горе,
кредиторът не се е възползвал от правото си да
прекрати договорите,съобразно закона и в
тази връзка в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при условие на предсрочно
едностранно прекратяване по вина на
потребителя,а от друга страна, не са
ангажирани никакви доказателства за съдържанието и датата на сключване на
твърдяното споразумение между оператора и КЗП.
С оглед на
горното, съдът намира, че ответникът не дължи
претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата
е неоснователен и ще следва да бъде
отхвърлен.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата
молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
частичната основателност на исковата претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги
преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени
доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
В т.5.2. от договорите се сочи, че за неуредените в
договора условия се прилагат разпоредбите в приложенията, Общите условия и
действащото българско законодателство .
Според т.26.4. от ОУ
заплащането на услугите се извършва въз основа месечна фактура, издадена за
таксувания период, за който абоната е уведомен при сключване на договора.
Изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не го освобождава от
задължението за плащане на дължимите суми.
По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга
с номер М4056969 от дата 01.04.2014 г.,извън тези касаещи неустойката, са
издадени следните фактури :
-фактура № *********/26.09.2014 г., с падеж на плащане
11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 83.39 лв. (осемдесет и три лв. и 39
ст.);
-фактура № *********/27.10.2014 г., с падеж на плащане
11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 234.92 лв. (двеста тридесет и четири
лв. и 92 ст.);
-фактура № *********/27.11.2014 г., с падеж на плащане
12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г.до 22.11.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.79 лв. (седем
лв. и 79 ст.).
По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга
с номер М4180431 от дата 30.07.2014 г., извън тези касаещи неустойката ,са
издадени следните фактури :
-фактура № *********/26.08.2014 г., с падеж на плащане
10.09.2014 г., за отчетен период от 23.07.2014 г.до 22.08.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 34.41 лв. (тридесет и четири лв. и 41 ст.);
-фактура № *********/26.09.2014 г., с падеж на плащане
11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 72 лв. (седемдесет и два лв. и 0 ст.);
-фактура № *********/27.10.2014 г., с падеж на плащане
11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г.до 22.10.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 32.7 лв. (тридесет и два лв. и 70 ст.).
Във връзка с изложеното и липсата на данни за изпълнение
от страна на ответницата дължимата от нея сума за ползвана далекосъобщителна услуга по
първия договор възлиза на 326.10 лв.,а по втория на 139.11 лв.,или общата
дължима сума е в размер на 465.21
лв..Същата съвпада с претендираната и следва да бъде присъдена.
В случая мобилния оператор претендира мораторна лихва
в общ размер на 124.72 лева..
Изчислена ,във връзка с чл.162 ГПК, чрез програмен
продукт/електронен калкулатор/, съдът установи, че лихвата за забава върху
главницата по договора за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер
М4056969/ 01.04.2014 г.за период от 13.12.2014 г. до 24.07.2017 г.възлиза на
86.57 лв. (осемдесет и шест лв. и 57 ст.),както и че лихвата за забава върху
главницата по договора за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер
М4180431 от дата 30.07.2014 г. за период от 12.11.2014 г. до 24.07.2017
г.възлиза на 38.15 лв..Общия размер от 124.72 лв. съвпада с претендирания и в
тази връзка иска по чл.86 ЗЗД е
основателен.
Във връзка с изложеното
следва да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 465.21
лв.-представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/09.08.2017г./ до окончателното изплащане на сумата,както и сумата в
общ размер от 124.72 лв.,представляваща мораторна лихва за забава, като в останалата част на иска, досежно искането за установяване
съществуването на вземане за сумата от 546.12
лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителна услуга, искът следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да понесе
направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на иска.
Съгласно
т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013 г. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В исковото
производство са направени следните
разноски: 180.00 лв.-адвокатско възнаграждение, 25.00 лв.-платена държавна такса,а не както твърди ищеца 75 лв. и 309.52
лв. внесен депозит за особен представител,
а в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2302/2017 г. по описа на ВдРС: 25.00 лева за платена държавна такса и 185.71 лв.-адвокатско възнаграждение.
В исковото
производство,съобразно уважената част на иска, ответницата дължи за разноски
сумата от 267.18 лв.,а в заповедното -129.61 лв..
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Н.Р. ***, ЕГН
**********, че дължи на „А1 България“ ЕАД, гр.
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 следните суми:
-сумата в общ размер от 465.21 лв. (четиристотин шестдесет и пет лв. и 21 ст.) ,представляваща незаплатена услуга, дължима по договори за
далекосъобщителни услуги с номера М4056969 от дата 01.04.2014 г. и М4180431 от
дата 30.07.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г./датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2302 от 2017 г.по описа на ВдРС/ до
окончателното изплащане на сумата.
-сумата в общ размер от 124.72 лв.,представляваща
мораторна лихва за забава върху главниците по договори за далекосъобщителни
услуги с номера М4056969 от дата 01.04.2014 г. и М4180431 от дата 30.07.2014 г.,от
която: 86.57 лв. по договор М4056969/ 01.04.2014 г.за период от 13.12.2014 г.
до 24.07.2017 г. и 38.15 лв. по договор М4180431/30.07.2014 г. за период от
12.11.2014 г. до 24.07.2017 г..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 против Ю.Н.Р.
***, ЕГН ********** иск за признаване
на вземане за сумата в общ размер
от 546.12 лв.,представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договори М4056969 от дата 01.04.2014 г.
и М4180431 от дата 30.07.2014 г., и за което
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1970-РЗ от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2302/2017
г. по описа на РС- Видин, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.Н.Р. ***, ЕГН ********** да заплати на „А 1 България“ ЕАД, гр.
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 направите разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2302/2017 г. по описа на ВдРС, съразмерно
с уважената част на иска , а именно за сумата в общ размер от 129.61 лв., като
в частта над този размер отхвърля искането.
ОСЪЖДА Ю.Н.Р. ***, ЕГН ********** да
заплати на „А 1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, направените разноски
в исковото производство, съразмерно с уважената част на иска, а именно за
сумата в общ размер от 267.18 лв., като в частта над този размер отхвърля
искането.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
2302/2017 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: