Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./11.07.2018 г.
гр. *
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година
в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА
МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 826/2018 г.
Производството е образувано по предявен от Г.И.И.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу *“ КЧТ, ЕИК *, със седалище в град *, иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 1250 лева, частичен иск от целият в размер на 1264,51 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а „*, с рег. № *,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 20.12.2016 г. в гр. *, причинено по
вина на водача на л.а „*” с рег. № *, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № *, със срок на валидност до
26.09.2017 г., вкл. следните увреждания- облицовка предна броня, калник –
преден ляв, преден капак, фар ляв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.12.2016 г. /датата на уведомяване на ответника/ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 20.12.2016 г. около 12.00 часа в
град *, управлявайки по бул. „*“ л.а „*, с рег. № * по посока *блъснал л.а. „*”
с рег. № *, тъй като последния предприел, от изхода на МБАЛ „*“, маневра
завиване наляво без да го пропусне като не се съобразил с поставения пътен знак
„Б2“ задължаващ пропускане на движещите се по пътя с предимство, който в случая
бил горепосочения булевард. Виновен за настъпилото произшествие е водачът на
л.а. „*” с рег. № *. За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които
указали да се състави двустранен констативен протокол под № *, под който е
регистрирано същото. Л.а. на виновният водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № *, със срок на валидност
до 26.09.2017 г. в ответното дружество. На 21.12.2016 г. за настъпилото ПТП е
уведомен и застрахователя на виновния водач като е извършен от последния оглед
и заснемане на автомобила като е съставен и опис на претенцията под № */21.12.2016
г. Увредените детайли са следните: облицовка предна броня, калник – преден ляв,
преден капак, фар ляв. За претърпените вреди получил сумата от 350.51 лева,
която според ищеца е много малка и не може да покрие щетите, тъй като сумата необходима
за възстановяване на автомобила в състоянието преди настъпване на ПТП е 1700
лева, а след приспадане на горепосочената сума – 1349,49 лева. Твърди, че
счупеният фар бил оригинален и следвало да се замени отново с такъв. Искането е
за уважаването на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че е налице
застрахователно правоотношение по застрахователна полица № * относно л.а. „*” с
рег. № *, валидно към датата на процесното ПТП –
20.12.2016 г. Твърди се, че посочените увреждания обаче не са настъпили в
резултат на противоправно и виновно поведение на
застрахования водач на л.а. „*“, както и че същите не се намират в причинно –
следствена връзка с настъпилото пътно произшествеие.
Оспорва механизма на процесното ПТП. Счита, че сумата
заплатена на ищеца в размер на 350,51 лева е недължимо платена и заплащането на
същата не представлява признание на исковата претенция по основание. В
условията на евентуалност твърди, че претендираното
застрахователно обезщетение, с предявената искова претенция, е завишено и
значително надхвърля размера на причинените вреди. Прави възражение и за наличието
на тотална щета. Оспорва и твърдението, че следва ремонтът на автомобила да
бъде извършен с оригинални части. Освен това не са налице и предпоставките за отремонтирането на процесния
автомобил в официален сервиз на производителя, тъй като е изтекъл гаранционният
му срок. Твърди още, че дори и да се приеме, че частите по л.а „* са били
оригинални, същите са подложени на амортизация в рамките на изключително дългия
период на експлоатацията му. Извършването на ремонт с оригинални части ще доведе
до неоснователно обогатяване на ищеца. Моли за отхвърляне на исковата
претенция, а в условията на евентуалност при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение да се съобрази действителната стойност на
причинените вреди към датата на настъпване на събитието и да се вземе предвид
заплатената сумата от ответника в размер на 350, 51 лева. Претендира
присъждането и на сторените съдебни разноски.
В открито с.з. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на
иска по отношение размера на същия като е увеличен от 100 на 1250 лева,
частична от 1264,51 лева, формирана както следва: 1072,62 лева - средната
пазарна цена за ремонт на процесния автомобил плюс
стойността на фара по средна пазарна цена в размер на 542,60 лева и от общия размер
от 1615,02 лева е извадено извънсъдебно платеното в размер на 350,51 лева.
С оглед
събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правни разпоредби, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото
лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност". Същата обезпечава
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав,
от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване
на твърдяното застрахователно
събитие в срока на действие на застрахователния
договор, за което ответникът
носи застрахователен риск; че в резултат
и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно
размер на разходите нужни
за тяхното отстраняване.
Съдът е обявил за
безспорни следните факти, които не се нуждаят от доказване, а именно, че между
ответника и собственика на л.а. „*с рег. № * е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № *, валидно към датата на ПТП от 20.12.2016 г.
Представено и прието
като писмено доказателство по делото е свидетелство за регистрация част 1, от
което се установява, че собственик на автомобил „*с рег. № * е Г.И.И..
Приет като писмено доказателство по делото
е двустранен констативен протокол за ПТП № */20.12.2016 г., от който е видно,
че на 20.12.2016 г. около 12.10 часа при излизане от изхода на МБАЛ „*“ водачът
на л.а. „* с рег. № * предприел маневра завиване наляво без да пропусне
движещият се по бул. „*“ л.а. „*с рег. № *, управляван от
ищеца като на последния са причинени материални щети. Отразено е, че тези за
л.а. „*с рег. № * се изразяват в увреждане на ляв преден калник, преден капак,
предна броня, фар и решетка. Този документ е официален свидетелстващ
документ и се ползва с материална доказателствена
сила относно фактите и обстоятелствата, осъществени от и в присъствието на
длъжностното лице. За самия механизъм на пътно – транспортното произшествие,
протоколът не се ползва с материална доказателствена
сила.
Като писмено доказателство е прието и уведомление за
настъпило застрахователно събитие от 21.12.2016 г., от което е видно, че ищецът
е уведомил за настъпилото на 20.12.2016 г. ПТП. Заведена е щета № */21.12.2016
г., видно от опис на претенцията от 30.01.2017 г.
От приетото и приобщено към доказателствения
материал по делото заключение по допуснатата САТЕ се установява, че механизмът
на настъпилото ПТП е следния – ищецът, управлявайки л.а. „*по бул. „*“ с
предимство е блъснат от управлявания л.а. „*, рег. № * като последния излизайки
на булеварда от МБАЛ „*“ не изчаква преминаващия с предимство горепосоменото МПС, поради което и станал причина за настъпването на ПТП. В резултат на удара
са настъпили следните – увреждане на предна броня, преден капак, калник преден
ляв и преден фар. Последните е напълно възможно да настъпят по този начин.
Вещото лице уточнява, че е налице необходимост от подмяна на ляв фар и ремонт
на деформираните преден ляв калник, преден капак и предна броня като същите са
и за боядисване. Отразено е, че увреденият фар е оригинален такъв и средната му
пазарна цена е 542,40 лева. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че средната
пазарна цена при съобразяване на трите варианта, изготвени от него, а именно
при сравняване на цени от сервизи, които притежават регистрация по ISO, такива, които не притежават регистрация по ISO и такива, които имат сключени договори със
застрахователя е 1072,62 лева за боя, материали и труд. Общо стойността на
ремонта по средни пазарни цени възлиза на 1615,02 лева.
От събраните в настоящото производство
писмени доказателства и приетата и приобщена към доказателствения
материал съдебно автотехническа експертиза, както и
предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за доказани следните
обстоятелства: че е налице настъпило застрахователно събитие на 20.12.2016 г.,
изразяващо се в реализиране на процесното ПТП,
виновността на деликвента, управляващ л.а. „* и
наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното
дружество към момента на произшествието, както и вида на настъпилите вреди по
увреденото МПС, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при
действието на КЗ (отм.), но относими в след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да
се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Не следва да
бъдат споделяни от съда и възражения от ответника, че при определяне на
действителната стойност на размера необходим за отремонтиране
на увредения фар, следва да бъде приложен коефициент на овехтяване, съобразно
неговата продължителност на експлоатация – над 15 години към момента на процесното ПТП. С оглед гореизложеното и при съобразяване
на заключението дадено от вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, която настоящата инстанция
приема като компетентно изготвена, следва да се приеме, че стойността на
ремонта включваща боя, материали, труд и стойността на увредения фар, който
следва да се подмени възлиза на 1615,02 лева. От тази сума следва да се извади
заплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 350,51 лева или
оставащата дължима сума възлиза на 1264,51 лева. Мотивите, изложени по-горе,
водят до извода, че предявения частичен осъдителен иск се явява основателен и
доказан, поради което подлежи на уважаване в претендирания
размер. Следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 21.12.2016 г.,
аргумент от чл. 429, ал.3 ГПК.
По отношение
на разноските: С оглед изхода на спора в настоящото
производство право на разноски има ищецът. Същият претендира заплащането на сумата в размер на 610 лева, включваща
50 лева, заплатена държавна такса; 200 лева, заплатен депозит по допуснатата
САТЕ и 360 лева, заплатено възнаграждение за процесуално представителство с ДДС. За всяка една от претендираните разноски е
представено и се съдържа в кориците на делото доказателство за заплащането им. С
оглед гореизложеното, следва да се уважи искането за присъждането на сторените в настоящото
производство разноски като същите
бъдат възложени в тежест на ответната
страна. Направено от страна на ответника
е възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в отговора
на исковата молба. При
съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва, че дължимото възнаграждение е в
размер съобразно наредбата, поради което възражението за прекомерност следва да
бъде оставено без уважение. На основание гореизложеното в тежест на ответната
страна следва да се възложат разноски в размер на 610 лева, сторени от ищеца в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, *“ КЧТ, ЕИК *, със седалище в град * да заплати на Г.И.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1250 лева,
частичен иск от целият в размер на 1264,51 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а „*, с рег. № *, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 20.12.2016 г. в гр. *, причинено по вина на водача на л.а „*” с
рег. № *, застрахован при ответника по договор за застраховка «*», полица № *, със срок на валидност
до 26.09.2017 г., вкл. следните увреждания - облицовка предна броня, калник –
преден ляв, преден капак, фар ляв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.12.2016 г. /датата на уведомяване на ответника/ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, *“ КЧТ, ЕИК *, със седалище в град * да заплати на Г.И.И., ЕГН **********,
адрес: *** сумата
от 610 лева, представляващи сторени съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство пред Районен съд, град *
УКАЗВА на *”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, че може да заплати
дължимите суми по банкова сметка *** Г.И.И., ЕГН **********,
адрес: ***
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: