№ 934
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501210 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.01.2023г по гр.д. № 490/2021г Окръжен съд- Кюстендил е приел
за установено спрямо В. Г. Н., че дължи на Банка ДСК АД сумата от 27 869.31лв-
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва считано от 07.07.2021г и
сумата от 8020.16лв- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
07.07.2018г до 06.07.2021г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1343/2021г по описа на Районен съд- Кюстендил, като иска за установяване
задължението за заплащане на обезщетение за забава над посочената сума 8020.16лв и
за периода от 07.04.2018г до 6.07.2018г, както и иска за установяване съществуване на
вземане за договорна възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г до 06.04.2018г
за сумата от 11525.95лв и иска за сумата от 15 206.07лв- обезщетение за
забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от 30.06.2009г до 06.04.2018г съдът е
отхвърлил. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода
от спора.
Решението на ОС-Кюстендил е влязло в сила като необжалвано в
отхвърлителната част за исковете за установяване задължение за заплащане на
1
обезщетение за забава над посочената сума 8020.16лв и за периода от 07.04.2018г до
6.07.2018г и за сумата от 15 206.07лв- обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ за периода от 30.06.2009г до 06.04.2018г.
Решението на КОС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Банка ДСК АД в
отхвърлителната част за иска за установяване съществуване на вземане за договорна
възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г до 06.04.2018г за сумата от 11
525.95лв с оплакване за незаконосъобразност. Поддържа, че решението противоречи на
материалния закон и съдът неправилно е приел, че това вземане на банката се погасява
с изтичането на 3-годишен давностен срок. Моли решението на първоинстанционния
съд в обжалваната част да бъде отменено , а предявеният иск- уважен.
Решението се обжалва с въззивна жалба и от ответника В. Н., в установителната
част, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът – ответник поддържа развитите
възражения в отговора на ИМ, а именно, че не е настъпила предсрочна изискуемост, че
същата не е обявена на ответника, че вземането на банката е погасено по давност. В
тази връзка въззивника- ответник поддържа, че неправилно КОС е приложил института
на погасителната давност. Поддържа възражение, че договорни клаузи са
неравноправни и нищожни. Развива съображения, че има права и задължения на
поръчител по договора за банков кредит. Поддържа възражение и за недопустимост на
производството поради липса на идентичност между заявеното по заповедното
производство и претендираното по исковото производство. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените искове
да бъдат изцяло отхвърлени.
Ответникът В. Н. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба на банката, с
който отговор въззиваемата страна поддържа,че въззивната жалба е неоснователна , а
постановеното решение на КОС в обжалваната част- правилно.
В о.с.з. въззивникът – ищец се представлява от юрк. А. , която поддържа
въззивната си жалба и моли същата да бъде уважена. Моли жалбата на ответника да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото , съобразно списък по
чл.80 от ГПК , които представя.
Въззивникът – ответник се представлява от адв. К., която поддържа жалбата на
ответника и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски по делото , за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
В настоящият случай съдебният състав констатира, че постановеното решение е
нищожно по следните съображения:
При образуване на делото пред ОС-Кюстендил , видно от приложения протокол
за избор на съдия- докладчик, за такъв е избрана съдия В. Д.. Съдия Д. е извършвала
процесуални действия по делото по размяна на книжа, изготвяне на проекто-доклад и
насрочване на делото, провеждане на о.с.з., събиране на доказателства.
Съдия Д. е отложила делото за събиране на доказателства за 18.10.2022г.
Видно от протокол от о.с.з. на 18.10.2022г делото е разгледано в състав от трима
съдии- В. Б.- председател и членове- Е. С. и В. Д., даден е ход на устните състезания и
протоколът е подписан от председателя на състава.
Обжалваното сега решение е изготвено и подписано от съдия Д..
В доктрината и в съдебната практика се приема, че
е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен
състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно
неразбираемото решение или неподписаното решение.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК въвежда изискване решението да бъде
постановено от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 668/2010 г по гр. д. №
1790/2009 г IГО, решение № 119/2013г по гр. д. № 1198/2012 г III ГО, решение №
21/2021г по т.д. № 2750 / 2019г на ТО на ВКС решението на съда, което е постановено
от незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав, с участие на лице, което не
е било избрано за съдия, или с участие на лице, което не е взело участие при
разглеждането на спора, е нищожно.
В настоящия случай в съдебния състав, постановил обжалваното въззивно
решение е различен от състава дал ход на устните състезания. Протоколът от о.с.з. от
18.10.2022г е със съдържание, от което се установява, че е съставен именно по гр.д. №
490/2021г. Удостоверено е участието на съдебен състав от трима съдии и протоколът е
подписан от съдия, който не е подписал и не е участвал в изготвянето на
постановеното съдебно решение. Съответно съдията- докладчик, определен чрез
системата за случайно разпределение на делата – съдия Д.- не се установява да е
подписала съдебният протокол от проведеното о.с.з. на 18.10.2022г.
С оглед така установеното въззивният състав приема, че съдебният състав, дал
ход на устните състезания по делото, е различен от съдебният състав постановил
решението по спора.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде прогласено за
нищожно и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
3
разглеждане от друг първоинстанционен състав.
С оглед този изход от спора разноски пред настоящата инстанция не се възлагат,
по аргумент от чл.81 от ГПК.
Мотивиран така състав на САС
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 28/24.01.2023 г , постановено по гр.д.
№ 490/2021г по описа на Окръжен съд- Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд- Кюстендил за ново разглеждане от друг състав.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на на осн. чл.280,ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4