Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 17.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на деветнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 190 по описа за 2018 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. с чл.4 от Закона за потребителския кредит отм. и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „Д. к.” АДСИЦ излага
в исковата си молба чрез процесуалния си представител, че има вземане против
ответника Г.Г.К. ***, произтичащо от договор за кредитна карта от 27.04.2005г.,
сключен от последния с „Б. П. Б.“АД, сега „Ю. и Е. Д.“ АД. Твърди, че е придобил качеството на кредитор по
вземането въз основа на договор за цесия с първоначалния кредитор от
15.11.2007г., за която ответникът е уведомен и е признал задълженията си със
споразумение с ищеца от 04.03.2013г. Поради неизпълнение на договореното
разсрочено плащане твърди, че дългът е станал предсрочно изискуем на
05.04.2013г. в размер на 1448,43лв. главница и 441,80лв. мораторна лихва за
периода 31.10.2914г.-06.11.2017г. на 24.08.2016г.
Твърди, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми, но поради
връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяване на иска, поради което моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът
има вземания към него в размер на 1448,43лв. главница и 441,80лв. мораторна
лихва за периода 31.10.2914г.-06.11.2017г. на 24.08.2016г, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 06.11.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, както и да му бъдат присъдени 174лв. разноски по заповедното
производство, за събирането на които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът Г.Г.К. чрез назначения му от
съда служебен адвокат оспорва предявените искове като недопустими, алтернативно
като неоснователни с възражение са погасяване на вземанията по давност на осн.
Чл.110 и 111 от ЗЗД. В с.з. уточнява, че вземането за главница е погасено
поради давност само за първата година от процесния период
Съдът, като съобрази събраните
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Видно от представеното писмено
доказателство – споразумение, на 04.03.2013г. е сключено споразумение между „Д. К.” АДСИЦ /с предишно наименование
„А. К.“ АДСИЦ/ от една страна,
в качеството на кредитор и Г.Г.К. от друга, в качеството на длъжник, с което
страните са се съгласили, че към датата на подписване на споразумението,
задълженията на длъжника
по договор за кредитна карта „BG EUROLINE“от 27.04.2005г. са в
размер на 1448,43лева. Изрично е описано в споразумението, че страните по него
констатират и се съгласяват, че на длъжникът е бил в договорни отношения с „Ю. И Е. Д. Б.“АД /с предходно име „Б. П. Б.“АД/, а именно договор от 27.04.2005г. за кредитна
карта „BG EUROLINE“, както и че с договор за цесия от 15.11.2007г. Ю. И Е. Д. Б.“АД е прехвърлило на „Д. К.” АДСИЦ / с предишно
наименование „А. К.“ АДСИЦ/, вземанията по договора за кредитна карта в
размер на 1798,43лв. Страните приемат, че към 25.03.2013г. кредиторът е получил
плащания по цедираното вземане в размер на 350лв. и остатъкът от задължението е
в размер на 1448,43лева.
Със споразумението страните са се
съгласили сумата да бъде редуцирана на 50% при условията на еднократно плащане
с падеж 04.04.2013г. на сумата от 724,22лв. В т.6 на споразумението е посочено,
че при неизпълнение на условията на договора от страна на длъжника редукцията
отпада и кредиторът има право без покана и предизвестие да обяви за изискуема
цялата неизплатена сума и да претендира съдебна защита, както и лихва в размер
на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. Към споразумението е
приложено извлечение от сметката на длъжника към датата на цесията, според
което задълженията по договора към онзи момент са възлизали на главница от
1764,30лв. и 34,13лв. лихви.
Видно от отчет по сметка №** на ищеца по делото за 11.04.2008г., на тази дата е
постъпила погасителна вноска от ответника на каса в размер на 50лв. Според
дневно извлечение №**/04.03.2013г. ответникът
е внесъл по сметката ищеца сумата от 300лв., като описаните погашение
съответстват на признатите от ищеца плащания в споразумението с общ размер от
350лв. към 04.03.2013г.
По Ч. гр. дело № ***/ 2017г. и със Заповед № ***/07.11.2017г. ответникът
Г.Г.К., е осъден да заплати на кредитора – ищец по делото сумите, както следва:
1 448,43 лева - главница по Споразумение от 04.03.2013 г. за признаване и
разсрочване на задължение по Договор за кредитна карта BG EUROLINE от
27.04.2005 г. сключен между длъжника и „Б. П. Б.” АД, 441,80 лв.
мораторна лихва от 31.10.2014 г. до 03.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 03.11.2017 г. насетне до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 157.80 лв. разноски, от които 37.80 лв. ДТ и 120
лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след които кредиторът е уведомен за начина на
връчване и е предявил в срок установителен иск за вземанията си.
При така установеното от фактическа
страна, съдът обоснова следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване
на вземания за главница и законна лихва, предмет на заповед за изпълнение,
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с
правна квалификация чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1
и ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.99 от ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца е налице, предвид обстоятелството, че въз основа на
негово Заявление е издадена заповед за изпълнение, с която ответникът е осъден
да заплати процесните суми и същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество искът се явява
основателен по следните съображения:
Между ответникът е първоначалният кредитор
е възникнала договорна връзка по договор за кредитна карта, която ответникът е
получил с разполагаемия по същата кредитен лимит. Ответникът е признал писмено,
че е имал непогасени задължения по този договор, т.е. картата е използвана, и към
15.11.2007г. непогасените задължения са в размер на 1764,30лв. главница и
34,13лв. лихви. Цедирането на вземанията е безспорно и валидно, поради което
след посочената по-горе дата кредитор по същите става ищецът. Ответникът е бил уведомен
за извършената цесия, тъй като още на 11.04.2008г. е извършил плащане към новия
кредитор в размер на 50лв., които са погасили лихвата и минимална част от
главницата.
Със споразумението от 04.03.2013г. задължението
е новирано, като страните са договорили размер на главницата от 1448,43лв. с
признато още едно плащане от 350лв. Няма
данни и твърдения за последващи плащания от страна на ответника, който не е
доказа да е изпълнил задължението си с едно плащане на договорания нов падеж
04.04.2013г. Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на дължимите
суми по договора за кредит предоставен чрез кредитна карта и не предявява права
във връзка с настъпила такава. Същият черпи права от настъпила изискуемост по
споразумението, която не е предсрочна. Въз основа на неизпълнеието от страна на
длъжника, е настъпила по силата на договора невалидност на чл.4.1. от
споразумението, в който е договорена редукция на дължимата сума с 50%. Така в
отношенията между страните дължимата сума остава признатата като пълен размер
със същото споразумение от 1448,43лв. не е настъпило условието, привеждащо в
действие редукцията на задължението.
По възражението за погасителна давност.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента, в който вземането стане изискуемо. Вземанията по
договора за кредитна карта принципно се погасяват с изтичането на общата
петгодишна давност, която обаче е прекъсната с подписване на споразумението от
04.03.2013г. Със споразумението ответникът е признал съществуването на дълга си
към ищеца в претендирания размер, поради което на основание чл.116, б. „а“, вр.
с чл.117 от ЗЗД от датата на договорния падеж – 04.04.2013г., е започвала да
тече нова петгодишна давност, която към датата, на която се считат предявени
исковете- 03.11.2017г. /арг. чл. от ГПК/ не е изтекла. Предвид изложеното съдът
намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
неоснователно и при липса на други факти водещи до погасяване на дълга искът
следва да бъде уважен.
По претенцията за лихва за забава по чл.86
от ЗЗД.
Предвид изложените по-горе правни изводи,
се установи наличието на главен дълг, договорен падеж на цялата сума, поради
което ответникът е изпаднал в забава по отношение на пълния признат размер на
задължението от датата на падежа. Мораторната лихва е заявена за по-кратък
период и начинът й на изчисление не е оспорен. В този смисъл искът за заплащане
на лихва за забава се явява основателен и доказан в пълен размер.
Съобразно изхода от делото ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото изцяло, а
именно 54лв. за ДТ и 362,31лв. за депозит за възнаграждение на служебен адвокат
на ответника и 434,78лв. заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
С оглед този изход от делото следва да
бъдат разпределени и разноските в заповедното производство. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер
на 157.80 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК, че Г.Г.К., ЕГН ********** ***, с постоянен и настоящ адрес *** ИМА
ЗАДЪЛЖЕНИЕ към кредитора „Д. К.“ АДСИЦ, ЕИК ******* гр. *****, ул. „******** чрез Адвокатско дружество „Г. и М.”, представляван от
изпълнителния директор Г. А. Г., както следва: сумата
от 1 448,43 лева /хиляда лева четиристотин четиридесет и осем лева и
четиридесет и три ст./ главница по Споразумение от 04.03.2013 г. за признаване
и разсрочване на задължение по Договор за кредитна карта BG EUROLINE от
27.04.2005 г. между длъжника и „Б. П. Б.” АД, сумата от 441,80
лв. /четиристотин четиридесет и един лева и осемдесет ст./ мораторна лихва за
периода 31.10.2014г. - 03.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН ********** ***, с
постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ да заплати на „Д. к.” АДСИЦ, ЕИК ********, сумата от 157.80 лв. разноски в хода на
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН ********** ***, с
постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ да заплати на „Д. К.” АДСИЦ, ЕИК *****, сумата от 851,09 лева /осемстотин петдесет и един
лева и девет ст./ – разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ВМ