№ 144
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100508341 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20075228/23.03.2021г., постановено по гр.д. №51854/2020г.
по описа на СРС, 164 състав, са отхвърлени предявените от П. СТ. Р. срещу
„Х. (Б.)“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр с
чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със
заповед от 16.09.2020г. на ответника, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „Младши софтуерен разработчик“ и
за осъждане на ответника да заплати сумата от 28 685,52 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 17.09.2020г. до 17.03.2021г., като
неоснователни. Осъден е на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.5 от ГПК П. СТ.
Р. да заплати на „Х. (Б.)“ ЕООД сумата от 3132 лева с вкл. ДДС,
представляваща разноски за производството пред СРС, а именно за
адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца срещу първоинстанционното
решение в цялост. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът поддържа, че
1
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като не допуснал изготвяне на поисканата
от ищеца съдебно-техническа експертиза, която да установи представянето
му при възлаганите от ответника задачи, което препятствало разкриването на
обективната истина и доказването на предявената претенция, и довело до
постановяване на неправилен съдебен акт. Излагат се доводи, че решението е
необосновано, тъй като от мотивите на съда не ставало ясно защо се
кредитират показанията на свидетелите на ответника, а не на свидетелите на
ищеца. Не били обсъдени от първоинстанционния съд събраните писмени и
гласни доказателства в тяхната пълнота, и изводите на съда били формирани
при несъобразяване с тях без да се посочат причините, поради които същите
не са кредитирани. Липсвала конкретика в съдебното решение кои от
изброените в заповедта за уволнение качества липсвали у ищеца, както и с
кои доказателства се установява липсата им, както и как липсата на
изброените качества води до неефективно изпълнение на възложените задачи.
В мотивите на решението липсвало също така съпоставяне на заложените в
длъжностната характеристика качества за ефективно изпълнение на работата
с тези по заповедта за изпълнение, като първоинстанционният съд се
ограничил до бланкетното им съпоставяне. В жалбата се поддържа, че в
производството пред СРС не били събрани доказателства, които да установят
липсата на посочените в заповедта за уволнение качества, респ. да установят
наличие на връзка на тези качества с тяхната необходимост за ефективно
изпълнение на възложените на жалбоподателя задачи, като е изложен анализ
на събраните по делото доказателства от страна на жалбоподателя. С оглед
изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и
да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, с който жалбата се оспорва изцяло. Въззиваемата страна
поддържа, че решението валидно, допустимо, правилно и обосновано,
постановено при спазване на процесуалния и материалния закон. Излагат се
доводи, първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и всестранно
всички доказателства по делото и е стигнал до единствения възможен извод
за трайна липса на качества на жалбоподателя за изпълнение на трудовите му
задължения. Посочва се, че извършената от работодателя преценка обхваща
период от девет месеца, поради което не можела да се възприеме тезата на
2
жалбоподателя, че се касае за моментно състояние в представянето му.
Оспорват се твърденията на жалбоподателя, че трудовото му представяне е
било оценявано положително от работодателя, включително посредством
увеличение на трудовото възнаграждение, като се поддържа, че трудовото му
възнаграждение е повишено еднократно през м. април 2018г., както и, че
същият е единственият служител на ответника, който не е получил
увеличение на трудовото си възнаграждение през м. април 2020г., нито
годишен бонус за постигнати резултати през 2019г. Поради това моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата
инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от
първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението и с оглед
изслушаното и прието във въззивното производство заключение на СТЕ,
следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово
3
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Младши
разработчик, софтуер“ при ответника и с атакуваната заповед работодателят е
прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл.328,
ал.1, т.5 от КТ.
Съобразно становището, възприето в мотивите към т.3 от ТР №4/2017г.
на ОСГК на ВКС, субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено
волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника
или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните
елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества
за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса
на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на
волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за
действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта.
Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за
прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от
правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението
на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на
основанията за уволнение.
Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия
договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление.
Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са
правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото
съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от
страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му
се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо
оценъчно и неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на
работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци:
трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или
във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици.
Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса
на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване
4
на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят
следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.
Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание
в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в
съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита
произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или
служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да
посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до
неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за
уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било
налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде
длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на
уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае
причината за прекратяването на договора.
За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената
заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания,
умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя
с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на
закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на
защита.
В случая в оспорената заповед е посочено конкретно в какво се състои
трайното неефективно изпълнение на работата от страна на ищеца, а именно:
липса на качество на работния продукт, произведен от служителя при
изпълнение на поставените му задачи, като само незначителен обем от
произведения от служителя работен продукт е бил годен по предназначение и
използваем за работодателя; незадоволително ниво на разбиране от
служителя относно изискванията към възложените му задачи и/или контекста
на областта, в която те трябва да бъдат приложени; незадоволително ниво на
познания при прилагане на стандартите за кодиране; недостатъчно разбиране
на изискванията към поставяните на служителя задачи, водеща до
недостатъчен напредък в изпълнението им; несправяне на служителя с
5
активното управление на възложените от ръководителите задачи и
незадоволително развиване на работата му, водещо до липса на
продуктивност и перманентно доставяне от служителя на нулева за
работодателя стойност; несправяне с активното управление на възложената на
служителя работа, водещо до неадекватност в оценката, извършвана от
служителя относно сроковете, необходими за изпълнение на поставените му
задачи. Това от своя страна води до превъзлагане на задачите към други
служители – разработчици, след като дори удължените срокове за изпълнение
се са били спазени от служителя; проява на несериозно отношение към
работния процес, в резултат на което служителят не извършва правилно и
точно отчитане във вътрешните системи на работодателя на времето за
изпълнение на възложените му задачи; липса на прецизност в работния
процес, в резултат на което служителят не актуализира коректно системите на
работодателя за проследяване на прогреса и регистриране на задачи с точна
информация относно напредъка и състоянието на възложените му задачи;
липса на отговорно отношение в комуникацията с работодателя, в резултат на
което служителят не предоставя точна информация към прекия му
ръководител относно напредъка по възложените на служителя задачи и
прогнозни срокове за изпълнението им; липса на способност за работа в екип,
водеща до отрицателно и некооперативно отношение на служителя към
колеги, прекия мениджмънт и висшето ръководство на работодателя.
С оглед доводите на страните пред двете съдебни инстанции спорно по
делото е налице ли са предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Съобразно трайно установената практика на ВКС в тежест на
работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Доказването
на отрицателните факти "липса на качества" се осъществява чрез доказването
на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява
определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с
възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи
на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост,
неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни
причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от
тях (в този смисъл Решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г., ІV
6
г.о. на ВКС).
Липсата на качествата, описани в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с въззивника, ищец в производството, се
потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, негови колеги: св. К.
посочва, че почти веднага след началото на съвместната му работа с ищеца
констатирал някои проблеми като отчитане от ищеца на повече време за
работа по задачи, които били сравнително семпли, както и това, че не правел
код-ревюта, т.е. преглед на работата на другите програмисти. Времето, което
той докладвал във вътрешната система силно се различавало, особено по
отношение на общите задачи. Според свидетеля ищецът винаги отричал, че
има проблем и според него проблемът бил някъде другаде. Свидетелят
посочва, че когато не се спазват сроковете, обикновено се преразглежда
задачата и се преценява дали нещо трябва да се промени или някой трябва да
помогне, а в най-лошия случая задачата се дава на друг човек, ако се прецени,
че няма смисъл даден човек да работи вече по нея, като това се случвало с
ищеца. Свидетелят посочва също така, че ищецът сменил три екипа и според
информация от предишния му мениджър – проект той се затруднявал със
задачи, които са с по-голяма сложност от лесните. Случвало се така, че и там
имало задачи, които били давани на други хора. Ищецът бил подложен на
подобрителен план, като краен етап от същия бил полагането на технически
тест за входно ниво. Това била стандартна процедура във фирмата.
Свидетелят посочва също така, че комуникацията му с ищеца била
изключително лоша, имало отделни задачи, които претърпявали неуспех.
Св. И. посочва, че около месец след започване на работа по проект с
ищеца забелязал, че последният няма необходимите качества за тези задания,
но най-осезаемо забелязал това по време на ревютата, които правил на кода
му, както и когато на ищеца бил направен специален мониторинг в рамките
на четири седмици. Установил, че за човек, който има опит в компанията,
много често кодът, който се доставял, бил с проблеми. На следващо място
имало ясно изразен, в писмена форма, отказ за реализиране на конкретно
поставена задача. Свидетелят установил по време на мониторинга през
м.08.2020г., че са завършени от ищеца три задачи за целия месец –
драматично по-малко от други служители, работещи на същата позиция.
Негови колеги изработвали средно по две до три задачи на ден, а ищецът
7
завършвал три задачи на месец. Това било трайно състояние и нямало
подобрение в представянето му, а напротив започнало да става по-зле. Според
свидетеля ищецът е неефективен в работата и по-скоро разрушаващ работния
процес.
Обстоятелствата, изложени от свидетелите К. и И. в показанията им
пред съда, са отразени и в изготвени от тях доклади до работодателя относно
представянето на ищеца.
Изложените от свидетелите К. и И. обстоятелства не се опровергават от
показанията на доведените от ищеца свидетели Д. и Б., също негови колеги,
тъй като същите нямат преки впечатления от работата на ищеца в
дългосрочен план, а само по отношение на изпълнявани съвместно задачи в
рамките на общ проект.
На следващо място от изслушаното и прието по искане на ищеца във
въззивното производство заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че за целия период на работа като „младши разработчик,
софтуер“ П.Р. преминал през няколко различни екипа с различни
ръководители. Задачите му били поставяни през вътрешната информационна
система Jira най-често от неговия пряк ръководител, каквато била практиката
на фирмата и за всички останали служители. Възложените задачи на ищеца
отговаряли на неговото ниво като младши програмист. За 2 години и над 8
месеца на позиция програмист, ищецът работил по 376 задачи, от които 187
като основен програмист. Записаното време за всички задачи било малко над
3147 часа. Допълнително същият отбелязал 644.9 часа по други 17 служебни
задачи като четене на документация и проблеми с интернет. От 187-те задачи,
по които ищецът бил водещ програмист на задачата, само на 98 били
посочени предварително срокове за изпълнението им. От тези 98 задачи, 38
не били изпълнени в поставения срок, което правело просрочване на времето
в повече от всяка трета задача. В 17 от задачите ищецът просрочил двойно и
повече зададеното време. Според вещото лице във водената комуникация по
задачите и в коментарите по предложените промени в кода от ищеца се
забелязвали множество пропуски в качеството на извършената от него работа.
В голям брой ситуации, задачите, работени от ищеца, били връщани заради
проблеми с написаната от него функционалност. Имало данни други лица да
са довършвали възложени на ищеца задачи, като не по негова вина била
8
довършвана една задача, тъй като излязъл в планиран платен годишен отпуск
преди тя да бъде приключена. По вина на ищеца били завършени от други
негови колеги задачи поради това, че не е успял да се справи в срок и с
необходимото качество или поради отказ на ищеца да довърши задачата. При
анализ на работата на ищеца по възложените му задачи, конкретно изброени
при поставяне на задачата към вещото лице, е дадено заключение, че от
конкретно посочените 19 задачи само 2 са изпълнени в срок, 8 са просрочили
посочения срок, 5 нямат зададен срок, а в 4 от тях не ищецът, а друг е работил
по задачата. По една от поставените задачи ищецът просрочил над 10 пъти
зададения срок. В почти всяка една от задачите, в които ищецът взел участие
като водещ програмист, му били давани указания за отстраняване на грешки и
той ги изпълнявал, тъй като това била задължителна част от неговата работа.
В една от задачите били отворени 59 дискусии за необходими промени в
програмния код на ищеца, а в друга било отбелязано, че същият е предложил
код, който не само не работи, но спира и работата на други части на софтуера,
по който той и колегите му работят. В голяма част от посочените 19 задачи
ищецът отбелязвал прекомерно голямо време за сравнително лесни за
изпълнение задачи. Имало задача, в която промените, предложени от ищеца,
не били приети и задачата била затворена, в други задачи се наложило други
колеги на ищеца да ги довършват, а по една от задачите, ищецът отказал да я
довърши. Имало задача, по която ищецът отбелязал 8 работни часа и като
краен резултат от работата му променил само един ред код. По три задачи
ищецът отбелязал време, но изобщо не работил по задачите – нито писал код,
нито тествал, нито проверявал кода на колегите си, нито писал коментари по
тях. В друга задача били отбелязани 6 часа от ищеца без да е свършил
никаква работа по задачата. Заключението е изготвено компетентно,
обосновано е и се възприема от съда.
Поради изложеното, въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция приема, че по
несъмнен и категоричен начин са установени множеството, описани в
заповедта за уволнение, конкретни пропуски, неефективно изпълнение и
неизпълнение на служебни задължения на ищеца. Установено е и че това е
вследствие и се дължи именно на липсата у ищеца на описаните в заповедта,
конкретни качества, които несъмнено са необходими за професионалното и
ефективно изпълнение на трудовите му функции. Установено е и че това
9
обективно състояние е било налице в един сравнително продължителен
период от време - няколко месеца, като въпреки дадената от работодателя
възможност на ищеца да подобри представянето си, същият не е
демонстрирал подобряване на качеството на работата си. Поради това
настоящият състав приема, че ответникът - работодател законосъобразно е
упражнил субективното си потестативно право да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а предявеният
иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и
правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1
от КТ за исковия период.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2112,30 лева с ДДС, съгласно
представените списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащане на
разноските. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът намира за неоснователно, тъй като същото не надвишава размера,
установен в чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20075228/23.03.2021г., постановено по
гр.д. №51854/2020г. по описа на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА П. СТ. Р. да заплати на „Х. (Б.)“ ЕООД разноски за
10
въззивното производство в размер на 2112,30 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11