№ 14787
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110130896 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „(***********), ЕИК (********)със
седалище и адрес на управление гр.С(*********),представлявано от
***********,против С. Г. З.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********,И. Г.
З.,ЕГН **********,с адрес гр.С*********** и П. Г. А.,ЕГН **********,с
адрес гр.С***********,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва :
спрямо С. Г. З. – сумата от 156,51 лева главница,представляваща стойност на
топлинна енергия за периода м.10.2018 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната
лихва,считано от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,24,62 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 22.03.2022
г.,6,97 лева сума за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва,считано от 31.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането,1,30 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 31.03.2019 г. до 22.03.2022 г.; спрямо И. Г. З. -
сумата от 156,51 лева главница,представляваща стойност на топлинна
енергия за периода м.10.2018 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната
лихва,считано от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,24,62 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 22.03.2022
г.,6,97 лева сума за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва,считано от 31.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането,1,30 лева мораторна лихва върху сума за дялово
1
разпределение за периода 31.03.2019 г. до 22.03.2022 г.;спрямо П. Г. А. –
сумата от 313,02 лева главница за топлинна енергия за периода м.10.2018 г.
до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
31.03.2022 г. до окончателното изплащане,49,26 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.,13,93
лева сума за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 31.03.2022 г. до
окончателното изплащане,сумата от 2,58 лева лихва за забава върху сума за
дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. до 22.03.2022 г.
Ищецът твърди,че с ответниците се намира в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр.С***********,а ответниците са задължени да
заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия.
Сочи се,че за процесния период в имота е реално доставена топлинна енергия
на стойност 626,04 лева,относно която няма данни да е заплатена. Предвид
обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира
заплащането на мораторна лихва в размер от 98,50 лева. С исковата молба са
заявени и искови претенции за заплащане на сума за дялово разпределение и
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от
27,87 лева главница и 5,18 лева мораторна лихва. Исковата претенция се
основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед подадени от длъжниците възражения е налице
интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи
предявените искове.
Ответниците С. Г. З.,И. Г. З. и П. Г. А. в подадените писмени отговори
оспорват исковете като неоснователни поради настъпила погасителна
давност. Оспорена е дължимостта на паричната сума за дялово разпределение
предвид обстоятелството,че дяловото разпределение е възложено на друго
дружество. Молят съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „************** изразява становище,че
дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „(***********) претендира
издаването на заповед за изпълнение против С. Г. З.,И. Г. З. и П. Г. А. за
сумите от 626,04 лева главница за топлинна енергия за периода м.10.2018 г.
до м.04.2021 г., 98,50 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
22.03.2022 г.,27,87 лева сума за дялово разпределение и 9,18 лева лихва за
забава върху сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане,които парични суми са дължими – ½ - за П. А. и по ¼ за С. З. и И.
З.. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
17434/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
С преводно нареждане от 27.06.2022 г. С. Г. З. заплаща по сметка на
„(***********) сумата от 213 лева за абонатен № 333329.
2
Видно от удостоверение за наследници*********** З. е оставил като
наследници по закон децата си С. Г. З. и И. Г. З..
С договор за продажба на жилище по реда на Закона за общинската
собственост *********** З. и П. Г. З. се легитимират като собственици на
апартамент ***********
Приет е договор,сключен между „************** и *********** З. за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители.
Видно от договор,сключен между „(***********),като възложител,и
„***********като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да
реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а
възложителят се задължава да определя задълженията на отделните клиенти
въз основа на данните от дялово разпределение.
Приети са общи условия на „(***********) за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск обосновава
извода,че е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за наличието
на материалноправни предпоставки за уважаване на иска,което в конкретния
случай означава,че ищецът следва да проведе доказване,че съществува
договорно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна
енергия,да докаже уговорените права и задължения,да докаже цената на
доставена топлинна енергия. В тежест на ответниците е възложено
провеждането на доказване,че са изпълнили точно своите договорни
задължения или са налице предпоставки,изключващи дължимост на
паричните суми. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е депозирана в
едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
31.03.2022 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя
и продава топлинна енергия в сградата,където се намира топлоснабденият
имот,а ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия. Съгласно
чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят
на вещно право на ползване върху недвижимия имот като по отношение на
имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ
законът не поставя изискване за съществуването на договор,сключен в
писмена форма,а за възникване на правоотношението е достатъчно
доказването притежавано право на собственост или вещно право на ползване.
Софийският районен съд намира,че е доказано,че ответниците са
съсобственици на топлоснабдения недвижим имот,в която насока съдът
3
отчита представения договор за продажба на недвижим имот,съгласно който
ответницата А. ( с посочено в договора фамилно име З. ) е придобила право на
собственост,а другият съсобственик *********** З. съгласно същия договор е
починал и оставил като наследници по закон ответниците С. З. и И. З.. Съдът
приема,че ответницата А. и *********** З. са придобили право на
собственост при равни дялове,респективно правото на собственост върху ½
ид.част принадлежи на ответницата А.,а останалите двама ответници – на по
¼ ид.част,тъй като си разделят при равни дялове дела на своя наследодател
*********** З.. Така мотивиран,съдът счита,че ответниците се явяват
пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове за заплащане на
топлинна енергия. Неоснователен е доводът на ответниците,че не отговарят за
заплащане цената на топлинна енергия,защото когато върху топлоснабдения
имот има учредено вещно право на ползване задължението за топлинна
енергия се заплаща от вещния ползвател. Принципно при наличието на вещно
право на ползване и право на собственост върху един и същ имот
задълженията за заплащане разходите за имота се изпълняват от вещния
ползвател,на когото е предоставено правомощието да си служи с имота. В
конкретния случай обаче по делото липсват доказателства върху
топлоснабдения имот да е учредено вещно право на ползване,поради което
ответниците като собственици отговарят за заплащане цената на доставена
топлинна енергия. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и
задълженията на страните се регламентират според общите условия на
дружеството доставчик,което означава,че цената на доставена топлинна
енергия следва да бъде заплатена в срока по общите условия,тъй като
страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане на цената на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на топлинна енергия да е заплатена в срока по
общите условия. Провеждането на доказване факта на заплащане на цената е
възложено в тежест на ответниците,които трябва да докажат точното
изпълнение на своите договорни задължения. Същевременно съдът е длъжен
да вземе предвид и настъпилите в хода на производството факти,които са от
значение за спорното право на основание чл.235,ал.3 от ГПК. Софийският
районен съд приема,че исковата претенция,предявена срещу ответника С. З.
подлежи на отхвърляне поради направено плащане в хода на производството
– с преводно нареждане от 27.06.2022 г. с вносна бележка с наредител С. З. е
заплатена сумата от 213 лева в полза на дружеството ищец като е посочено,че
се заплаща главница,законна лихва,мораторна лихва и разноски за абонатен
№ 333329,както и е посочен номерът на частното гражданско дело. Предвид
това,че ответникът З. е платил доброволно паричната сума в хода на
производството чрез преводно нареждане,исковата претенция,насочена срещу
този ответник е погасена поради плащането и искът следва да бъде отхвърлен.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция срещу другите две
ответници – З. и А. е доказана по основание и по размер,тъй като от една
страна не са релавирани възражения по отношение на начина на дялово
разпределение на топлинна енергия,а от друга страна,не се доказва
ответниците З. и А. да са изпълнили задължението си за заплащане на цената
на доставена топлинна енергия нито в срока по общите условия,нито в по-
късен момент. Така мотивиран,съдът приема,че исковете спрямо тези
ответници са основателни за сумите,както следва : за 156,51 лева за
4
ответницата З. и за 313,02 лева за ответницата А.. Съдът намира,че и исковете
за заплащане на сума за дялово разпределение подлежат на уважаване за
сумите съответно от 6,97 лева за ответницата З. и 13,93 лева за ответницата
А. предвид клаузата на чл.36,ал.2 от общите условия,както и с оглед
извлечението относно начислените суми за дялово разпределение,за които не
се твърди и не се доказва да са заплатени. Не може да бъде споделен доводът
на ответниците чрез процесуалните им представители,че исковете за суми за
дялово разпределение са неоснователни,защото носител на тези вземания е
дружество,различно от ищеца. С оглед клаузата на чл.36,ал.2 от общите
условия съдът приема,че е постигнато съгласие сумата за дялово
разпределение да бъде заплащана на дружеството продавач и доставчик на
топлинна енергия,а това дружество впоследствие извършва плащане към
дружеството,реализирало дялово разпределение. Наличието на постигната
уговорка сумата за дялово разпределение да бъде заплащана в полза на
доставчика позволява на съда да счете,че и исковете за заплащане сума за
дялово разпределение се явяват доказани по основание и по размер. Изводът
на съда,че исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово
разпределение са доказани по основание и по размер налага да бъде
разгледано своевременно формулираното възражение за давност в писмените
отговори от ответниците З. и А.,доколкото предвид доброволното изплащане
на задължението от страна на ответника З. независимо,че и неговият отговор
съдържа възражение за давност същото не следва да бъде разгледано –
законът изрично сочи,че независимо дали е изтекла давност длъжникът може
да изпълни задължението си. Погасителната давност е регламентирана в
полза на длъжника,който може да се позове на изтекла давност,ако в
определен период от време,считано от настъпване изискуемост на
вземането,кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за
вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС,постановено по тълк.дело № 3/2011
г. В настоящия случай ищецът е предприел действия по реализиране на
вземането си чрез предявяване на иска на 31.03.2022 г. Съгласно чл.33 от
общите условия,действащи към процесния период,срокът за плащане на
цената на доставена топлинна енергия е 45 дни,считано от изтичане месеца на
доставката. Съдът счита,че възражението за давност е основателно за
главницата за топлинна енергия за периода м.10.2018 г. до м.01.2019 г.,докато
за задължението за м.02.2019 г.,платимо в периода 01.03.2019 г. – 15.04.2019
г.,както и за всички по-нови задължения давност не е изтекла към
предявяване на иска,възражението за давност е основателно и за сумата за
дялово разпределение,начислена за м.02.2019 г.,поради което исковата
претенция за главница за топлинна енергия спрямо ответницата З. следва да
бъде уважена за сумата от 137,86 лева,за сумата за дялово разпределение – за
6,72 лева,а спрямо ответницата А. – за сумата от 275,73 лева главница за
топлинна енергия и за 13,43 лева сума за дялово разпределение като за
разликата до пълния претендиран размер исковете подлежат на отхвърляне
поради изтекла погасителна давност.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в
срока за изпълнение,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато задължението има
5
определен падеж или срок,считано от датата,следваща падежната дата или
датата,следваща последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,без да е
необходима покана. Ако изпълнението на задължението няма определен
срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да е
отправил покана. С оглед обстоятелството,че за изпълнение на задължението
за заплащане на сума за дялово разпределение няма уговорен срок,а ищецът
не доказва да е изпращал покана,съдът приема,че в частта,в която е
претендирана мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
исковете,предявени срещу ответниците З. и А. подлежат на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че предвид наличието на уговорен срок за
изпълнение по общите условия на задължението за топлинна енергия,както и
при липсата на проведено доказване,че задължението е платено в
срок,исковата претенция за мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия е доказана по основание като мораторна лихва следва да бъде
присъдена върху уважената част от исковите претенции,докато върху
главницата,за която е уважено възражението за давност и исковете са
отхвърлени мораторна лихва е недължима,защото с погасяването на
главницата се явяват погасени и акцесорните вземания. При това положение и
при съобразяване разпоредбата на чл.162 от ГПК исковете за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия подлежат на уважаване спрямо
ответницата З. – за сумата от 21 лева и спрямо ответницата А. – за сумата от
42 лева,докато за разликата до пълния претендиран размер исковете подлежат
на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и предвид уважената част от
исковете,както и предвид обстоятелството,че исковете срещу ответника З. са
отхвърлени поради плащане,реализирано в хода на
производството,включително след датата на подаване на исковата молба по
установителния иск,съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени 607,50 лева за исковото производство и 50,63 лева за заповедното
производство,в полза на адв.Н. К. – пълномощник на П. А. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 40 лева на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, в полза на ответницата И. З. следва да бъде присъдена
сумата от 40 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради направено плащане в хода на производството
исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „(***********), ЕИК (********)със
седалище и адрес на управление гр.С(*********),представлявано от
***********,против С. Г. З.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********,за
признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 156,51
лева ( сто петдесет и шест лева петдесет и една стотинки )
6
главница,представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.10.2018
г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва,считано от 31.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,24,62 лева ( двадесет и четири лева
шестдесет и две стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
22.03.2022 г.,6,97 лева ( шест лева деветдесет и седем стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.02.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със
законната лихва,считано от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,1,30 лева ( един лев и тридесет стотинки ) мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. до 22.03.2022
г.,относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
17434/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на И. Г. З.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********,че
съществува вземане на „(***********), ЕИК (********)със седалище и адрес
на управление гр.С(*********),представлявано от ***********,в размер от
137,86 лева ( сто тридесет и седем лева осемдесет и шест стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва,считано от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,сумата от 21 лева ( двадесет и един лева ) мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., сумата от 6,72 лева ( шест лева
седемдесет и две стотинки ) за дялово разпределение за периода м.03.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва,считано от 31.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,относно което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 17434/2022 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля исковете,предявени от „(***********) против И. Г. З. в
частта за разликата над 137,86 лева до пълния претендиран размер от 156,51
лева главница за топлинна енергия, в частта за разликата над 21 лева до
пълния претендиран размер от 24,62 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия,в частта за разликата над 6,72 лева до пълния претендиран
размер от 6,97 лева сума за дялово разпределение и за сумата от 1,30 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на П. Г. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********,че
съществува вземане на „(***********), ЕИК (********)със седалище и адрес
на управление гр.С(*********),представлявано от ***********,в размер от
275,73 лева ( двеста седемдесет и пет лева седемдесет и три стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва,считано от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 42 ( четиридесет и два ) лева мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.,сумата от 13,43 лева ( тринадесет лева
четиридесет и три стотинки ) за дялово разпределение за периода м.03.2019 г.
до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
31.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 17434/2022 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля исковете,предявени от „(***********) против
П. Г. А. в частта за разликата над 275,73 лева до пълния претендиран размер
7
от 313,02 лева главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 42 лева
до пълния претендиран размер от 49,26 лева мораторна лихва върху главница
за топлинна енергия,в частта за разликата над 13,43 лева до пълния
претендиран размер от 13,93 лева сума за дялово разпределение,за сумата от
2,58 лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода
31.03.2019 г. до 22.03.2022 г.
ОСЪЖДА С. Г. З.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********,И. Г.
З.,ЕГН **********,с адрес гр.С*********** и П. Г. А.,ЕГН **********,с
адрес гр.С*********** да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1
от ГПК на „(***********), ЕИК (********)със седалище и адрес на
управление гр.С(*********),представлявано от ***********,сумата от 607,50
лева ( шестотин и седем лева и петдесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и 50,63 лева ( петдесет лева шестдесет и три стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
ОСЪЖДА „(***********), ЕИК (********)със седалище и адрес на
управление гр.С(*********),представлявано от *********** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на И. Г. З.,ЕГН **********,с
адрес гр.С***********, сумата от 40 ( четиридесет ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „(***********), ЕИК (********)със седалище и адрес на
управление гр.С(*********),представлявано от *********** да заплати на
адвокат Н. К. от САК,с адрес гр.С***********,сумата от 40 ( четиридесет )
лева за предоставена безплатно правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 от
ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„**************.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8