М О Т И В И
към
Решение № 260009 от 08.02.2021 година
по АНД № 700/2020 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на Глава ХХVIII от НПК.
Досъдебно производство
(ДП) № 337/2020 година по описа на РУ – Свиленград, представляващо преписка № 82/2020
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград), е внесено в Съда от Цветослав
Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград) с Постановление за
внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на К.В.С., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно
образование, ЕГН **********, неосъждан, за това че за времето от 20.08.2019
година до 11.01.2020 година, включително, в град *************, като
пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16 - годишна възраст - А.Б.Н.,
родена на *** година – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Обвиняемият К.В.С.,
редовно призован, не се явява.
Защитникът
на обвиняемия – адвокат Ц.А., излага процесуално становище за липса на спор по
фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно
внесеното Постановление на Прокурора. Поддържаните доводи касаят индивидуализацията на следващото наказание,
като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената „Глоба”,
обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито
сочи младата възраст на обвиняемия, добрите характеристични данни, липсата на
движимо, включително моторни превозни средства (МПС) и недвижимо имущество, фактът че е трудово
ангажиран, но при ниско месечно възнаграждение, семейния му (неформален) статус
– продължаващото съпружеско съжителство, включително, позовава се на традициите
и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед етническата
принадлежност на обвиняемия – ром и на чисто човешкия мотив, поради
който доверителят й е заживял на семейни начала с ненавършило 16-годишна
възраст момиче, а именно: обичат се и затова са заживели заедно, както и все
още продължават да живеят заедно.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Харманли
(по настоящия адрес на детето А.Б.Н. съгласно § 1, т. 15 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на
основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 1150 от 17.12.2020 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Харманли,
обвиняемият К.В.С. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по
чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ - Харманли – Д.Т.,
и приложена в кориците на ДП, става ясно, че К.С. няма регистрирани криминални прояви
и нарушения на обществения ред, ползва се с добро име сред живущите в
съседство, не поддържа връзки с криминалнопроявени лица и не е конфликтна
личност. Работи в завод „Язаки” – град Димитровград. Има едно дете – И.К.С..
В кориците на ДП е приложена Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че
обвиняемият К.В.С. има едно дете, не притежава недвижими имоти и МПС, работи
при месечно възнаграждение в размер на 800 лв.
Свидетелят
А.Б.Н. е родена на *** ***. На 28.10.2018 година Н.
се запознава със също непълнолетния К.В.С., роден на ***
*** при роднини. И двамата са от ромската етническа
общност. Двамата се харесват и започват връзка. Излизат до
месец април 2019 година, когато вземат решение да заживеят заедно на семейни начала. За
решението си уведомяват родителите си и от 24.04.2019 година живеят в дома на родителите на А.Н.в град
Свиленград, на посочения
адрес. Това съжителство е доброволно от страна и на А.Н.и на К.С., след като получават съгласието от родителите си - А.А.И.и
Б.А.Н.(родителите на А.Н.) и В.С.С.(майката на К.С.). А.Н.и К.С. за пръв път имат сексуален контакт на 24.04.2019 година. На 21.06.2019
година родителите на непълнолетните А.Н.и К.С. им правят
сватба според техните традиции.
На 20.08.2019 година К.С. навършва
пълнолетие.
През месец октомври 2019 година А.Н.забременява.
На 12.01.2020 година А.Н.навършва 16 години.
Обвиняемият К.С. започва
работа в завод на „Язаки България” ЕООД, който е в близост до град
Димитровград и на 13.01.2020 година се
местят заедно с А.Н.да живеят в дома на
майка му в град ****************. Съвместното им съжителство
продължава и към настоящия момент.
От
съвместното им съжителстване имат дете – И.К.С., роден на *** година.
От приложените в кориците на делото Социални доклади на ДСП – Свиленград и ДСП – Харманли е видно, че непълнолетната Н. е встъпила в ранно съжителство с
пълнолетен. Физическото
й състояние е в нормите за възрастта й, няма данни за емоционални затруднения, емоционално е привързана към близките си. Завършила е VІІІ клас в ПГССИ „Христо Ботев” –
Свиленград и е дописана да посещава ІХ клас. През инкриминирания период от
време непълнолетната, съжителят й и родителите й, живеят в къща, състояща се от
три стаи и салон, които са функционално обзаведени и има необходимите удобство
и комфорт, поддържа се добра хигиена. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Към момента А.Н.живее в дома на
майката на съжителя си в град Харманли, където има всичко необходимо за
живеене.
Възрастта на свидетеля Н.,
се установява от приложените официални документи – Удостоворение за раждане, издадено от Община - Свиленград, област Хасково и Лична карта, както и от Социални доклади на ДСП – Свиленград и ДСП - Харманли, отдел „Закрила
на детето”.
Обвиняемият К.С. се признава за виновен на фазата на ДП, в престъплението, за което му е
повдигнато обвинение като се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК
да не дава обяснения.
Изложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на
предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка; Писмо от ДСП –
Свиленград; Социални доклади; Удостоверения за
раждане на А.Б.Н. и на И.К.С.; Лична карта на А.Б.Н.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; Характеристична
справка; Справка за съдимост; Писмо от Община - Харманли; така и от свидетелските
показания от ДП,
обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – А.Б.Н., Т.К.Р., А.А.И., В.С.С., Б.А.Н.и К.Г.Г.,
последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени
средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност
от доказателствени средства, събрани по делото е напълно
безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и
допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се
констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените документи,
които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от
страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се
налага и за гласните
доказателства - свидетелски показания, които са еднопосочни, логично систематизирани,
последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било противоречия,
както и са в пълна корелация с писмените доказателства.
При така изяснената фактическа
обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия К.В.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение
на Районна прокуратура - Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград) е основателно.
Обвиняемият
К.В.С. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски
произход. Живее в град ***************. Не е женен, но живее на семейни начала
със свидетеля А.Н.. С основно образование е. Не е осъждан. Работи
като общ работник в завод на „Язаки България” ЕООД, който е в близост до град Димитровград
с месечно възнаграждение в размер на 800 лв.
Обективно е вярно,
тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен
пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля А.Н., както и тяхната възраст.
Последната е родена на *** година, от женски пол е, според данните от приложените
официални документи и Социални доклади, които не
се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като
официални документи – Удостоверението за раждане и Личната карта се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила за посочените факти. С оглед
рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 20.08.2019
година тя е била непълнолетна, навършила 15 години, но не и 16 години. От
обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между свидетеля Н. и обвиняемия С., във времето от 20.08.2019
година до 11.01.2020 година, включително – крайният момент, визиран в Постановлението
на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград),
съответстващ на момента, в който Н. е навършила 16 години – на 12.01.2020 година.
Сложилите се
фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и
жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на
действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в
общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и
осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е
фактът на забременяването на
свидетеля Н. в резултат на това съжителство и раждането на детето
Исус. И доколкото е
налице трайно състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на
лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява
престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид
изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със
своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия К.В.С. виновно при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на
лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и
характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял, което
е било очевидно при конкретните обстоятелства, свързани с последващото забременяване на свидетеля Н.. Бил е наясно и
с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не
е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и
общественоопасния характер на деянието си и неговите последици. От тук и изводът,
пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от
него престъпление, в което се обективира
неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия К.В.С.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от С. умишлено деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване
от свобода” до 2 години или „Пробация”, и кумулативно с тях „Обществено
порицание”; обвиняемият С. не е осъждан
за престъпление от общ характер; не е осъждан за
престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на извършване
на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII,
Раздел IV от НК, като именно към този период
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, каквито и не
следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака
и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални
отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради
това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки К.С. следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на К.В.С., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства изключително младата му възраст,
чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение на фазата на ДП, добрите
характеристични данни (приложената по делото Характеристична
справка разкрива положителна оценка за личността му), и чисто човешкия мотив,
поради който е заживял на семейни начала с ненавършило 16-годишна възраст
момиче. Не се констатираха отегчаващи вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието и
на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по
делото.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера на наказанието
Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия –
работи при месечно възнаграждение в размер на 800
лв. и дължи издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете Исус, с имотното му
положение - не притежава недвижими имоти и МПС, и със семейното му такова – неженен. Отчете се също така и етническата принадлежност на К.С.,
установена при снемане на самоличността му на
фазата на ДП и изводима и от писмените доказателства към социална и етническа група с ноторно известни
традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и
непродължителното им съжителство – по-малко от половин година според
инкриминирания период от време и навършването на 16-годишна възраст от момичето.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът
постанови Решението си, с което призна обвиняемия С. за виновен, освободи го от
наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при
условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Така
индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността
на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира
към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него С.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени разноски, като
при признаването на С. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен
лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)