№ 1444
Гр. Пловдив, 12.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 983
по описа за 2021 год. и, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на В.С.В. адрес: ***,чрез адв. В.М.,*** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0438-000083/19.03.2021 год.
по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на ВПД Началник 03 РУ МВР - Пловдив ,с която
на В. е наложена ПАМ- „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
В жалбата
се сочи, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност ,поради
което същата се явява нищожна.
Поддържа
се още,че в случай,че не бъдат възприети доводите за нищожност на оспорения
административен акт ,то същият се явява незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен.
Ответната
страна представя писмено становище,с което оспорва жалбата като неоснователна..
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 5 от АПК ,който сочи,че административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията
на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мярки №
21-0438-000083/19.03.2021 год. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на Началник 03
РУ МВР – Пловдив,на В.С.В. е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца“.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН
№АА800053/19.03.2021г, в който в графа „възражения „нарушителят е посочил,че „няма такива“.Няма данни такива
да са постъпвали по-късно.
От
фактическа страна се основава на това,че на 19.03.2021г. около 00:20 часа в гр.П.,на ул.“***“№15,в посока север-юг,В.С.В.
като водач на МПС „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ****, лична собственост,го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта 0,88 промила на хиляда в
издишвания въздух ,установено след тест с техническо средство ALCOTEST 7510 с идентификационен № ARDM 0247. При
проверката водачът е лъхал на алкохол,пробата е показана на водача.Издаден е
талон за медицинско изследване № 089824.
Прието
е,че В.В. е извършил виновно нарушение
на чл.5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП.
Последвало
е издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 21-0438-000083/19.03.2021 год. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на ВПД
Началник 03 РУ МВР – Пловдив,с която на В. е наложена ПАМ – „временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Относно
компетентността на органа се установява следното.
На
съда е служебно известно,че към датата на издаване на административния акт със
Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са
определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството
на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола
по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на
Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на Началниците на
РУ на ОДМВР да издават ЗППАМ по чл171,т.1,т.2,т.4,т.5,б“а“ и т.“б“ от ЗДвП.
Видно
от Заповед № /не се чете/ от 28.04.2020г. ,издадена от министъра на МВР,инспектор
С. Х. е
преназначен на ръководна длъжност „Началник I степен
на Трето РУ при ОДМВР-гр.Пловдив за срок от една година,считано от датата на
встъпване на длъжност.
По
делото е представена и Заповед № /не се чете/ от 12.02.2021г.на министъра на
МВР,от която е видно ,че се удължава еднократно срока на временно
преназначаване с още една година ,считано от 28.02.2020г.,на инспектор С. Х. на
длъжността „Началник I степен на Трето РУ при ОДМВР-гр.Пловдив.Или срокът е
продължен до 28.02.2021г.
Оспорената
Заповед е издадена на 19.03.2021г.,като към тази дата липсват доказателства, за
компетентността на С. Х. като ВПД Началник на Трето РУ при ОДМВР-гр.Пловдив-
Липсват
доказателства за времевата компетентност на органа-издател на заповедта.
В
случая, при разпределение на
доказателствената тежест,съдът е дал указания на ответната страна, че следва да
установи компетентността на издателя на оспорената заповед с оглед разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Въпреки така дадените указания, ответната страна не
е представила други доказателства освен коментираните по-горе.
С оглед изложеното,настоящият състав на
съда при проверката по чл.168 от АПК,намира,че оспорената заповед е нищожна
поради липса на компетентност на издателя й.
Процесната
заповед е издадена от орган, чиято компетентност не е доказана в хода на
производството пред настоящата инстанция, въпреки изричните указания в тази
насока.
С оглед горното жалбата се явява основателна и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
21-0438-000083/19.03.2021 год. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на Началник 03
РУ МВР - Пловдив ,следва да бъде
обявена за нищожна.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
21-0438-000083/19.03.2021 год. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на ВПД Началник
03 РУ МВР – Пловдив.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: