Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 07.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2208 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Ищецът
И.Г. Г.излага следните обстоятелства за обосноваване на искането: солидарното
му осъждане заедно с трети на настоящото производство лица – Н.-С ООД, и Н.В.И.,
на основание чл. 417 от ГПК да заплатят на ответника Р.Б. ЕАД сумата 200000
евро, представляващи главница по договор за банков кредит, заедно със законната
лихва върху главницата от 06.03.2014 г. до окончателното й плащане, и сумата
12183.32 лева - разноски по производството, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 07.03.2014 г. по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти
състав, а въз основа на него е образувано изпълнително производство по изп.
дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я.; прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на него по право поради изтичане на двугодишния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното валидно изпълнително
действие срещу него като длъжник по принудителното изпълнение е извършено на 08
август 2014 г. - присъединяване на взискател, от който момент е изтекъл и срокът
на погасителната давност относно вземането – 08 август 2019 г., и
незаконосъобразно предприети от съдебния изпълнител по процесното изпълнително
производство действия по принудително изпълнение срещу него. Претендира признаване
погасяването по давност на вземане за сумата 261954.07 лева - неизплатена главница
по договор за банков кредит, за която е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014
г. по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, и образувано
въз основа на него изп. дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я. с peг. № 844 и
район на действие СГС. Претендира разноски.
Ответникът
Р.Б.АД, понастоящем К.Б.С.Б.АД, в процесуалните срокове е подал отговори, навеждайки
възражения за неоснователност на иска за несъществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, влязла в сила за ищеца като солидарен длъжник на
22.04.2014 г., поради наличие на изпълнителни действия по процесното
изпълнително производство, включително и за осъществяване на публична продан на
ипотекирания за обезпечение на вземането имот, водещи до прекъсване на давността
относно процесното вземане, и на жалба срещу разпределението на сумата от
публичната продан, съдържаща и признание на вземането, с което давността за
вземането също е била прекъсната и с предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД
относно разпоредителни сделки с имоти на солидарния длъжник И. Г.. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По
делото се установява, че с изпълнителния лист от 07.03.2014 г., издаден по гр.
дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, кредитополучателят Н.-С ООД и солидарните
длъжници И.Г. Г.(ищец в настоящото производство) и Н.В.И. са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора Р.Б.АД (ново наименование К.Б.С.Б.АД) сумата
200000 евро – главница по договор за банков кредит, заедно със законната лихва от
06.03.2014 г. до изплащане на вземането, и сумата 12183.32 лева – разноски по
производството. Изпълнителният лист е издаден въз основа на допуснато
предварително изпълнение със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляващ договор за банков
кредит № 55655 от 19.06.2008 г., по който Н.-С ООД е кредитополучател, а И. Г.и
Н.И.– солидарни длъжници.
Въз
основа на молба от 28.03.2014 г. от
кредитора Р.Б.АД на основание така издадения изпълнителен лист срещу длъжниците,
един от които е ищецът И. Г.в настоящото исково производство, е образувано
изпълнително производство по изп. дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я. с
рег. № 844 и с район на действие СГС. В молбата, въпреки възлагането по чл. 18
от ЗЧСИ на проучването на имущественото състояние на длъжниците и избора на
изпълнителен способ на съдебния изпълнител, от взискателя са посочени и конкретни
изпълнителни способи - пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на
запор върху вземания на длъжниците по принудителното изпълнение от търговски
банки и такива за трудови възнаграждения от работодател и върху дружествени
дялове и чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на солидарния длъжник И.
Г.и ипотекарния длъжник П.И., за които е поискано да се извърши опис и насрочи
публична продан. Последната е поисканата поради обезпечаване на вземанията на
банката по договора за кредит с учредяване на договорна ипотека по нотариален
акт № 199 от 24.06.2008 г. върху собствен на кредитополучателя Н.-С ООД
недвижим имот, представляващ УПИ № III-524 от кв. 49 по плана с. Локорско, местност
Стопански двор, заедно с построените в него сграда и припадащи се части от
комуналните и инсталационни съоръжения, който недвижим имот е прехвърлен с
договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 134 от 15.12.2010 г.
от дружеството на трето лице – П.И..
На
08.04.2014 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покани за доброволно
изпълнение на длъжниците, която покана на солидарния длъжник И. Г.е връчена на
07.04.2014 г., както и насочване на изпълнението чрез налагане на запори върху
вземания и дружествени дялови и възбрани върху недвижими имоти на длъжниците,
посочени в поканата за доброволно изпълнение. Налагането на запора и възбраните
съдебният изпълнител е разпоредил заедно с образуването на изпълнително производство
на 28.03.2014 г., видно от удостоверение
от 08.03.2021 г. по изп. дело № 935/2014 г., като според представената справка
от Търговския регистър на АВп запорите върху дружествените дялове са наложени
на 08.04.2014 г.
На
08 август 2014 г. (наведена от ищеца
И. Г.като дата на извършено присъединяване на кредитор по изпълнителното производство,
въпреки удостоверената от съдебния изпълнител такава – 08.07.2014 г.) е
осъществено присъединяване на нов взискател по изпълнението – УниКредит Ауто
Лизинг ЕООД, включително и за негови вземания срещу солидарния длъжник И. Г..
Искане
за присъединяване е направено по изпълнителното производство и с молба от 03.10.2014 г., подадена от взискателя А.-Ин
ООД, но само за вземания от длъжника Н.-С ООД. Последното се установява и от
приложените към молбата изпълнителен лист от 17.10.2012 г. и удостоверение от 24.09.2014
г. на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 и с район на действие СГС.
Присъединяване
на взискател по изпълнителното производство е осъществено и въз основа на молба
от 16.07.2015 г., подадена от С.П.за
вземанията му от солидарния длъжник Н.И., видно и от удостоверение от
20.05.2015 г. на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и с район на действие СГС.
През
периода 04.11.2014 г. – 10.06.2016 г. са осъществяване изпълнителни действия по
провеждането на публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим
имот, собственост на ипотекарния длъжник П.И.. Срещу разпределението на
получената от проданта сума длъжникът И. Г.е подал жалба на 13.03.2017 г., по която съдът с решение
по гр. дело № 7241/2017 г. по описа на СГЕ е отменил част от извършеното от
съдебния изпълнител разпределение на сумата като незаконосъобразно и отнесъл
сумата от 129211.92 лева за погасяване на вземането за главница по договора за
кредит.
През
време на изпълнителното производство въз основа на искова молба от 26.08.2016 г. банката е упражнила
потестативното си право по чл. 135 от ЗЗД за прогласяване на недействителност
на сключения от солидарния длъжник И. Г.увреждаща я сделка, представляваща
брачен договор от 18.12.2012 г. относно апартаменти 16 и 17 и гараж 4, намиращи
се в гр. София, район Витоша, ул. ******. Предявеният с нея иск по чл. 135 от ЗЗД е уважен с решение от 21.03.2018 г., постановено по гр. дело № 10567/2016
г. по описа на СГС, влязло в сила на 22.01.2020
г. Със същото решение на солидарния длъжник И. Г.и съпругата му са
възложени разноските по исковото производство.
Въз
основа на постановено по искане на взискателя разпореждане на съдебния
изпълнител по процесното принудително изпълнение на 13.03.2017 г. са изпратени запорни съобщения за
вземания на солидарния длъжник Н.В.И. от търговски банки. Данни за други
наложени запори към този момент не следват от представените по делото доказателства.
На
11.02.2019 г. по изпълнителното
производство е присъединен като взискател по негова молба и Уникредит лизинг
ЕАД за вземанията му срещу длъжниците Н.-С ООД и И. Г., за които съдебният
изпълнител е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение до
длъжниците.
След
влизане в сила на решението по иска по чл. 135 от ЗЗД с молба от 27.02.2020 г. взискателят Р.Б.АД е поискал
пристъпване към изпълнение върху недвижимите имоти, предмет на увреждащата го
сделка. Въз основа на искането върху същите е наложена възбрана на 05.03.2020
г., извършен е опис на 21.07.2020 г. и насрочена публична продан с разпореждане
от 23.10.2020 г. Искания за нова публична продан на недвижимите имоти е
направена от същия взискател с молби от 06.01.2021 г. и 25.02.2021 г., видно от
представеното удостоверение от съдебния изпълнител, което относно осъществените
удостоверявания по принудителното изпълнение не се оспорва от ищеца и съдът ги
приема за достоверни, преценявайки ги с другите данни по делото.
Представено
е също и удостоверение от 01.02.2021 г. от съдебния изпълнител, съгласно което дължимата
от длъжника И. Г.сума за главница по изп. дело № 935/2014 г. възлиза в размер
на 261954.07 лева.
Други
доказателства не са представени в предвидените от закона срокове.
При
така установените факти съдът приема следното:
Предявен
е установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Предявеният
при висящ изпълнителен процес отрицателен установителен иск от длъжника, че
вземането на кредитора е погасено по давност, какъвто е предявения в настоящото
производство, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното
основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл.
433, ал. 1, т. 7 от ГПК).
След
влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния
си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно
дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество, респ. на факти,
които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, когато
заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение. От
момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която
всякога е пет години по арг. от чл. 117, ал. от 2 от ЗЗД, тъй като заповедта за
изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет.
Заповедта
за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е
влязла в сила (като за длъжника И. Г.от 22.04.2014 г.) поради неподадено от
длъжниците в срока по чл. 414, ал. 2 (в приложимата към релевантния момент
редакция) от ГПК възражение срещу нея, поради което приложимата за удостоверените
в нея и издадения изпълнителен лист вземания по арг. от чл. 117, ал. 2 от ГПК е
общата петгодишна давност. Тази погасителна давност относно вземанията за
сумите по изпълнителния лист не е изтекла, респ. по отношение на ищеца и
солидарен длъжник И. Г.не е налице погасяване на изпълняемото право, подлежащо
на принудително изпълнение, тъй като тя е била прекъсната по арг. от чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД с предприемането на действия за принудително изпълнение, каквито
несъмнено представляват не само искането за образуване на изпълнителното
производство и насочването на изпълнението чрез налагане на запори и възбрани
на 28.03.2014 г., но и исканията за
присъединяване на кредитори за вземания и срещу солидарния длъжник И. Г.съответно
на 08 август 2014 г. и 11.02.2019 г. и за пристъпване към
принудително изпълнение върху имотите, за които банката е упражнила
потестативното си право по чл. 135 от ЗЗД за прогласяване на недействителност
на сключения от длъжника И. Г.увреждаща я сделка относно тези имоти, на 27.02.2020 г. С прекъсването на давността
с всяко от посочените действия по принудителното изпълнение е започнал да тече
срок на нова погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване
на исковата молба на 18.02.2021 г. и не е погасил вземанията за сумите по изпълнителния
лист. Този извод несъмнено следва, въпреки че останалите действия по изпълнение
по процесното изпълнително производство и упражняването на правото на жалба
срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и на правото на иск по
чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителна (непротивопоставима)
на увреждащата сделка – в случая брачния договор, нямат за последица
прекъсването на погасителната давност за вземането относно солидарния длъжник И.
Г., за която перемпцията е без правно значение.
Общото
между тези два правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за погасителната давност, но те имат различни
правни последици. Давността води до липса (погасяване) на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение. Настъпилото по право прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в резултат
от бездействието на взискателя за принудителното събиране на вземането обаче не
води до погасяване на материалното право, предмет на изпълнението, и не
обосновава недължимост на същото, респ. не изключва правото на принудително
изпълнение за вземането, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете. При искане за предприемане на действия по принудително изпълнение за вземането
по производството, по което перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да ги предприеме при представен и намиращ се в него изпълнителен
лист. Правна последица от настъпилата перемпция е необходимостта съдебният
изпълнител да образува по това искане ново изпълнително производство, тъй като
старото е прекратено по право. Дори и да не е образувано ново изпълнително производство,
новото искане за пристъпване към принудително изпълнение има за последица
прекъсване на погасителната давност относно вземането, в който смисъл са и разрешенията,
дадени в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО, при отговора на въпросите,
допуснати до касационно обжалване по реда на чл. 290 от ГПК, които настоящият
състав на съда възприема изцяло.
Възможно
е образуваното по молба на кредитора по изпълнителния лист изпълнително
производство да бъде прекратено по отношение на един от солидарните длъжници,
когато не е поискано от взискателя предприемане по отношение на него на действия
по принудително изпълнение в продължение на две години. Правна значимост за
прекратяването на изпълнително производство по отношение на един от солидарните
длъжници поради изтичането на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
преклузивен двугодишен срок има само наличието на поискани от взискателя
изпълнителни действие срещу този длъжник, предвид съществуването на различни
изпълнителни правоотношения, но не и наличието на такива срещу другите
солидарни длъжници, в която насока са наведените от ответника възражения.
В
случая този срок е изтекъл по отношение на солидарния длъжник и ищец по
настоящото производство И. Г., тъй като са налице повече от две години, считано
от извършеното на 08 август 2014 г.
присъединяване на кредитор, в които банката като взискател по принудителното
изпълнение не е искала предприемане на изпълнителни действие срещу него като
длъжник. Такива изпълнителни действия не са тези по провеждането на публичната
продан върху ипотекирания имот, тъй като последният е предоставен като
обезпечение за вземанията на банката при сключването на договора за кредит от
главния длъжник – Н.-С ООД, и действията по извършването на проданта не са
такива предприето по възникналото със солидарния длъжник И. Г.изпълнително
правоотношение. Настъпилата перемпция по изпълнителното производство за
солидарния длъжник И. Г.обаче е без правно значение за давността относно
вземанията по изпълнителния лист и освобождаването му от отговорност за тяхното
изпълнение вследствие на давността.
Погасяването
на правото на принудително събиране на вземането за отпуснатата по кредита
парична сума, но и не и на вземането, би настъпило само при изтичане на срока
на погасителната давност, което в случая не е налице. Съгласно дадените задължителни
разяснения с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ефектът на
прекъсването на давността с предприетите действия по принудително изпълнение не
се заличава с настъпване на перемпция на изпълнителното производство, в което
давността се прекъсва многократно - с предприемане на всяко действие за
принудително изпълнение, но не се спира, поради което с посоченото тълкувателно
решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Тълкувателното решение на ППВС № 3/1980 г. обаче
престава да се прилага с неговата отмяна с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което погасителната
давност за процесните вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната,
но същата е била и спряна през време на изпълнителното производство по изп.
дело № 5/2010 г. относно принудителното осъществяване на вземанията по силата
на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като спирането на давността за същите е
преустановено от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с
ППВС № 3/1980 г. В този смисъл Тълкувателно решение 3/2020 от 28.03.2023 г. по
тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.
дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и други. Изхождайки от тези съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземанията, предмет на
настоящото исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с ППВС №
3/1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за
разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на
давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, нова погасителна давност за тях в
случая е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото с ППВС № 3/1980
г. тълкуване - 26.06.2015 г. Тази нова обща погасителна давност относно процесното
вземане, удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение, която е влязла в законна сила, не е изтекла към момента на валидно
предприетите действия по принудително изпълнение срещу солидарния длъжник И. Г.за
присъединяване на нов кредитор и за провеждане на публична продан относно
имотите, за които искът по чл. 135 от ЗЗД на взискателя е уважен и като предмет
на увреждащото действие, се приемат за взискателя като част от имуществения
патримониум на длъжника, от която той като кредитор за вземането може да се
удовлетвори от него. Тези действия по принудително изпълнение са предприети съответно
на 11.02.2019 г. и 27.02.2020 г. и с тях давността относно отговорността на
ищеца И. Г.за реализиране на вземането на банката отново е прекъсната съгласно
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
За
пълнота следва отбележи, че действия по чл. 116, б. „а“ и „б“ от ЗЗД, като
прекъсващи погасителната давност относно вземането по процесния изпълнителен лист,
не представляват обжалването на разпределението по чл. 462, ал. 2 от ГПК и предявяването
на иск по чл. 135 от ЗЗД. Обжалването на разпределението е процесуално средство
за защита на страните по изпълнителното производство от незаконосъобразното му
извършване от съдебния изпълнител, макар и да не е същинско изпълнително
действие, и използването му за търсената от принудителното изпълнение защита от
сезирания с жалбата съд не може да се разглежда като признание на вземането по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Съгласно дадените задължителни за съдилищата
разяснения в Тълкувателно решение № 4/2019 от 14.10.2022 г. по тълк. дело №
4/2019 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице прекъсване на давността по чл. 116,
б. „а“ от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира
признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването
да достигне до знанието на кредитора. Жалбата по 462, ал. 2 от ГПК е адресирана
до съда, което е достатъчно да ги изключи възможността изложеното в нея да се
приеме като признание на вземането, прекъсващо погасителната давност за процесното
вземане.
Погасителната
давност не е прекъсната и предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД. Последният
има за предмет потестативното право на банката като кредитор да обяви за относително
недействителен увреждащия го брачен договор, сключен от ищеца И. Г.като солидарен
длъжник с трето лице, а не вземането, удовлетворяването на което иска да
обезпечи с уважаването на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД. А и
упражняването на последния иск не е препятствало възможността на банката да
предприеме осъществяването на други действия, прекъсващи давността, като
например изпълнение върху дял от търговско дружество по чл. 517 от ТЗ, поради
което и възраженията й в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Всичко
гореизложено води до извод за липса на погасяване на вземането за главница вследствие
на изтекла погасителна давност, поради което така предявеният иск се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК на ответника
Р.Б.АД (понастоящем К.Б.С.Б.ЕАД) следва да се присъди сумата от 200 лева,
представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение от
200 лева.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Г. Г., ЕГН **********,***, партер, против К.Б.С.Б.ЕАД (с предишно наименование
Р.Б. ЕАД), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск по чл. 439,
ал. 1 от ГПК за признаване погасяването по давност на вземане за сумата
261954.07 лева, представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит
№ 55655 от 19.06.2008 г., за която е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г.
по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, и образувано изп.
дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ и район на
действие СГС.
ОСЪЖДА
И.Г. Г., ЕГН **********,***, партер, да заплати на К.Б.С.Б.ЕАД (с предишно
наименование Р.Б. ЕАД), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 300 лева, представляваща
разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
________
Р.
Бошнакова