Присъда по дело №15/2023 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 23 от 30.01.2023 г. постановена по НОХД № 15/
2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
М.В.М. за това, че на 15.12.2021 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен
рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан повече от два, а именно три пъти, на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК отнел чужда
движима вещ - велосипед марка CUBE, модел AIM PRO на стойност 520
лева, от владението на М.Т.М. от гр. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание лишаване от свобода в размер съобразен със
съдебното минало на подсъдимия, като същевременно се съобрази и размера
на нанесената щета в конкретния случай. В тази връзка сочи, че следва да се
определи строг режим на изтърпяване на наказанието, като в тежест на
подсъдимия да се възложат и сторените в хода на наказателното
производство разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. П. изцяло се солидаризира с
представителя на държавното обвинение относно доказаността на
обвинението от обективна и субективна страна. Моли съдът да определи
наказание в минималния размер предвид обществената опасност на деянието,
която според защитника е изключително ниска.

Подсъдимият в правото си на лична защита сочи, че желае да му бъде
наложено възможно най – ниското наказание. Сочи, че желае да започне
работа, да замине за чужбина и да се освободи от зависимостта си към
наркотиците.
С последната си дума моли за налагане на минимално наказание
лишаване от свобода. Изразява съжаление за стореното.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият М.В.М. е роден на *** г. в гр. ***, с адрес - гр. ***, ***,
***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
Подс. М.В.М. е осъждан многократно, като от значение за правната
квалификация, предмет на настоящото обвинение имат следните влезли в
сила съдебни актове:
1. С влязло в сила на 17.02.2017 г. споразумение по НОХД № 1072/2017
г. по описа на Районен съд Пловдив подс. М. е бил признат за виновен за
извършено на 31.07.2017 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.
чл. 29 ал. 1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл.18 ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от
НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му
наказание.
2. С влязло в сила на 17.05.2018 г. споразумение по НОХД № 1602/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив, подс. М. бил признат за виновен за
извършено в периода 26.11.2017 г. – 03.12.2017 г. престъпление по чл.196 ал.1
т.1 и т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл. 26
ал.1 от НК и на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца при
първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му наказание.
3. С присъда № 278/28.11.2018 г. по НОХД № 2351/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив, влязла в сила на 14.12.2018 г., подс. М. е бил признат за
виновен за извършено на 20.10.2017 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и на основание чл.58а ал.1 вр. чл.
54 ал.1 от НК му е било наложено наказание една година и четири месеца
лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
На основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК наложените на М. М.
наказания по НОХД № 1602/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив и по
НОХД № 2351/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив са били групирани
като му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим
на изтърпяване. Така определеното и наложено наказание било изтърпяно на
03.05.2019 г.
4. С Присъда № 70/27.02.2020 г. по НОХД № 693/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, влязла в сила на 17.08.2020 г., потвърдена с Решение №
153/17.08.2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, подс. М. е бил признат за
2

виновен за извършено в периода от 05.06.2019 г. до 13.06.2019 г.
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.58а ал.1 вр.чл.54 ал.1 от
НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години
и осем месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Свидетелят М.Т.М. живеел в гр. ***, ***. Той притежавал и ползвал
велосипед марка CUBE, модел AIM PRO с номер на рама WOW02705AVNR,
който бил закупил на 05.05.2020 г. от магазин BIKE CENTER в гр. Пловдив.
Велосипеда си свидетелят държал на ползвано от него паркомясто,
находящо се в подземен паркинг на жилищната кооперация, в която живеел.
Велосипедът стоял подпрян на стена, без да е завързан или защитен по друг
начин.
На 15.12.2021 г. сутринта преди 09.00 часа свидетелят М.Т.М. тръгнал
за работа с автомобила си, който също се намирал на ползваното от него
паркомясто. Когато излизал, му направило впечатление, че ползвания от него
велосипед марка CUBE, модел AIM PRO с номер на рама WOW02705AVNR
се намира на обичайното си място - подпрян на стената, зад автомобила му.
След като свидетелят М. напуснал подземния паркинг, вътре проникнал
подс. М.. Последният бил наркотично зависим и имал намерение да извърши
кражба, за да си осигури финансови средства за закупуване на наркотици.
Докато обикалял подземния паркинг на жилищната кооперация, в която
живеел свидетелят М. М., обвиняемият видял велосипеда на пострадалия.
Вещта била подпряна на обичайното си място, като не била защитена по
никакъв начин. Подс. М. взел решение да отнеме вещта на свид. М.. Той се
насочил към велосипеда и без никакви препятствия и затруднения се сдобил с
фактическа власт над него. Незабавно след това се насочил към изхода на
паркинга, който напуснал с велосипеда на пострадалия, който бил на стойност
520 лева. Владението на свидетеля М.Т.М. било преустановено, а
подсъдимият задържал велосипеда с намерение да се разпорежда с него, като
със свой, с цел да набави за себе си парични средства.
След като напуснал района на местопроизшествието, подсъдимият се
свързал с приятеля си - свидетеля Е.В.К., който му бил необходим, тъй като не
притежавал лични документи. Подсъдимият помолил свидетеля К. да го
придружи до заложна къща „Кеш и Корект“, находяща се в гр. ***, ул. „***,
за да може да използва документа му за самоличност при разпореждането с
вещта на пострадалия. В заложната къща подс. М. провел разговор и
постигнал уговорка със свидетеля Н.В.П. за това, че срещу залог на
велосипеда ще получи известна сума пари. За изготвянето на заложния билет
те използвали документа за самоличност на свидетеля Е.В.К., но парите
получил лично подсъдимия. Впоследствие договорът за залог бил изменен в
договор за покупко - продажба и подсъдимият получил допълнително пари, а
вечерта, когато пострадалият М.Т.М. се прибрал от работа, установил, че
3

велосипедът му е откраднат.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени още в хода на досъдебното производство и тези по
реда на чл. 371, т. 2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза
доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите М.Т.М., Г.К.В., Е.В.К. и Н.В.П.
- приложените по ДП писмени доказателства, включително и справка за
съдимост, характеристична справка, както и изготвената в хода на
досъдебното наказателно производство съдебно – стокова експертиза.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. С
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика – т. 4 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. №
1/2008 г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият М.В.М. е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.1
4

вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ за това, че на 15.12.2021г. в гр.
Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два, а именно три пъти, на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК
отнел чужда движима вещ - велосипед марка CUBE, модел AIM PRO на
стойност 520 лева, от владението на М.Т.М. от гр. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като е отнел
инкриминираната вещ - велосипед марка CUBE, модел AIM PRO на стойност
520 лева, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е установил
своя фактическа власт.
Налице е отнемане на чужда движима вещ от владението на собственика
й – М.Т.М., като е налично прекъсване на фактическата власт на последния и
установяване на трайна такава от страна на подсъдимия. Липсвало е и
съгласие от страна на пострадалия, подсъдимият да придобие тази вещ.
Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
букви ,,а“ и ,,б“ НК, доколкото подсъдимият е осъждан както за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, така и
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението и на двете от които не е било
отложено по чл. 66 от НК. Така вече се посочи, че подсъдимият е осъждан с
Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1602/2018г. по
описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 17.05.2018 г. с което за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, което е достатъчно да обуслови приложението на б. „А“ на чл. 29 от
НК, доколкото не е изтекъл и 5 - годишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от
изтърпяване на наказанието.
Рецидивната деятелност по отношение на настоящото деяние по б. „Б“
на чл. 29 от НК се обуславя от своя страна с описаното по-горе осъждане,
както и с осъждането по определение за одобряване на споразумение № 118 /
17.02.2017 г. по НОХД № 1072/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив,
XVI наказателен състав, влязло в сила на 17.02.2017 г., с което за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и
б. „Б“ вр. чл. 18, ал. 1 от НК на подс. М. му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието ефективно изтърпяване
е приключило на 05.09.2017 г. Същото се обуславя и от други осъждания на
5

подсъдимия, попадащи в 5-годишния срок от изтърпяване на наказанието по
чл. 30, ал. 1 от НК, сред които осъжданията на М. по НОХД № 2351/ 2018 г.
по описа на Районен съд - Пловдив и по НОХД № 693/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Авторството на престъплението от страна на подсъдимия, датата и
мястото на извършване деянието също се явяват категорично доказани по
делото. От една страна тези обстоятелства са обхванати от самопризнанието
на подсъдимия, а от друга те се установяват и от показанията на свидетелите
по делото, както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства
От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и пряко ги е целил. Отнемането е извършено със
специфично намерение – вещта да бъде противозаконно присвоена, като
същото е изводимо от последващите действия на подсъдимия, който се е
разпоредил с вещта чрез продаването й на трето лице в заложна къща.
Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е
осъзнавал, че отнема вещ, която не е била негова. Същият е знаел, че
отнемането на чуждата вещ е противозаконно, но независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки усилията си за неговото настъпване.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК, извършено от подсъдимия М., се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години.
При определяне на размера на наказанието, съдът обсъди степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени изразеното още на
досъдебното производство съжаление за стореното и направеното още на
досъдебно производство признание на вината, както и сравнително младата
възраст на дееца.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени и относително невисоката
стойност на предмета на престъпно посегателство, която е показателна за
степента на засягане на обществените отношения, и не позволява употребата
спрямо дееца на прекомерна по количество и интензитет наказателна
репресия, за да не се наруши балансът и да се достигне до диспропорция
между преследваните от законодателя цели и употребените за постигането им
средства.
Като отегчаващи обстоятелства съдът цени данните за предходната
съдимост на подсъдимия (извън осъждането, което обуславя правната
6

квалификация на деянието като такова при опасен рецидив) и лошите
характеристични данни за подсъдимия – неангажиран с обществено полезен
труд и превърнал посегателствата срещу собствеността в траен свой източник
за набавяне на средства. В този смисъл съдът прие, че се касае за личност с
особено висока степен на обществена опасност, още повече, че по делото се
установяват и други недобри характеристични данни. Така, процесното
инкриминирано деяние е извършено само дванадесет дни след изтърпяване на
последно наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на две
години и осем месеца лишаване от свобода за идентично на настоящото
инкриминирано деяние престъпление.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение и подсъдимия М., настоящият състав споделя трайната практика
на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този
смисъл, при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. Въз основа на горното, съдът намира, че в случая, с оглед
обществената опасност на деянието и на дееца и гореизложените смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства, по отношение на подс. М. следва да се определи
наказание ориентирано към законоустановения минимум, а именно –
наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години.
Според настоящия състав, с оглед на всички гореизложени
обстоятелства, определянето на наказание над този размер би се явило
несправедливо тежко, докато определянето на наказание под този размер не
би отговорило на обществената опасност на деянието и на дееца, и не би
могло да постигне целите по чл. 36 от НК. На основание чл. 58а, ал.1 НК, така
определеното наказание в размер на четири години лишаване от свобода
следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия М. да се наложи наказание
лишаване от свобода в окончателен размер от две години и осем месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието
съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на
дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства в никакъв случай
не са повече на брой от типичните случаи, нито пък са изключителни по своя
7

характер, което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК в
посочените размер. Още повече, че по делото са констатирани и значителен
брой отегчаващи обстоятелства.
В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че направеното от
подсъдимия самопризнание също не се цени като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съдът намира, че в случая разкриването на
обективната истина по делото е резултат от навременните и ефективни
действия на разследващите органи, като направеното признание подкрепя и
затвърждава приетите за установени обстоятелства, но само по себе си не е
изиграло решаваща роля за разкриването на престъплението и неговия
извършител, поради което не следва да бъде отчитано и втори път като
смекчаващо обстоятелство.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „Б“ от ЗИНЗС следва да се
постанови така определеното и наложено на подсъдимия М.В.М. наказание
две години и осем месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.

ПО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на бюджета на
Държавата, направените по делото разноски в размер на 85,20 лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	23
Дата:	30 януари 2023 г.
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20235330200015
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 януари 2023 г.

Присъда по дело №15/2023 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите