Решение по дело №104/2017 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……..                05.06.2018 г.                    гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО …………..........……….…......................…………….... състав   

на   пети  юни  ………..…….…………………………. две  хиляди  и  осемнадесета  година

в закрито заседание в състав :

                                                           

                                                  Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                          

секретар  …………………………. . .…...…….………………………………………………… 

прокурор …………………… .…..........……...............................................……………….......

като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…...........…………….

т. дело  №  104 ............ по описа за  2017  год., …....................………………….................….

        

 

           Производството е по чл. 247 ГПК, образувано по молба вх. № 4168/10.05.2018 г., подадена от ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Николай Генчев Иванов и Димитър Стоянов Тонев в качеството им на изпълнителни директори. Твърди се, че на страната на ответното дружество било привлечено трето лице помагач К.Г.Г., но в диспозитива на решението по делото не било посочено, че същото е постановено при участието на трето лице. Този пропуск се явявал очевидна фактическа грешка, която следвало да бъде поправена. Моли съда да постанови решение, с което да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, като в диспозитива на решението се отбележи, че то е постановено при участието на трето лице помагач.

           В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от  ищцата в производството и от третото лице помагач.

           Съдът като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с твърденията на страната в писмената молба, подадена на основание чл. 247 от ГПК, установи следното:

            Съдебното производство е образувано по предявен иск от М.Д.К. с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) против ответника ЗК „Уника“ АД за сумата от 27 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.09.2015 г., представляваща разликата между претендираните 50 000 лв. и изплатените след образуване на производството от ответника 23 000 лв. и обективно съединен иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на дължимата лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 04.09.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдебното производство е протекло с участието на трето лице – помагач К.Г.Г., конституиран с определение на съда № 375 от 09.10.2018 г.

С Решение № 35 от 04.04.2018 г., постановено по делото, съдът е осъдил  „ Застрахователна компания Уника“ АД гр. София, р-н Възраждане, бул. „ Тодор Александров“ № 18, ЕИК ********   ДА ЗАПЛАТИ на  М.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 7, адв. Т.,  СУМАТА от 17 000 лв. / седемнадесет хиляди лева/, обезщетение за причинените неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 04.09.2015 г., представляваща разликата между претендираните 50 000 лв. и изплатените след образуване на производството от ответника 23 000 лв.  ведно със следващата се законна лихва върху  присъдената сума, считано от датата на увреждането – 04.09.2015 г. до окончателното й изплащане,  и  е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 27 000 лв. , представляваща разликата между претендираните 50 000 лв. и изплатените след образуване на производството от ответника 23 000 лв., като неоснователен и недоказан.

С постановеното решение съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските в производството, които се следват на страните, съобразно уважената и отхвърлената част на исковете, както и по отношение направеното от адв. Г., пълномощник на третото лице помагач К.Г.Г., искане за заплащане на разноски в производството, което е отхвърлил като неоснователно.

В мотивите на постановеното решение е посочено/ стр.3/, че с Определение на съда № 375 от 09.10.2018 г. е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника К.Г.Г., както и взетото становище от пълномощника му, обсъждани са представените от страните доказателства и установените отношения във връзка с ПТП настъпило на 04.09.2015 г., причинено виновно от третото лице помагач и получените увреждания и претърпените вреди от пострадалото лице.

С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за поправяне на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В съдебната практика се застъпват различни становища – както че при участие на трето лице – помагач това обстоятелство следва да се отрази в диспозитива на решението, така и че при такова участие същото обстоятелство не следва да се отразява в диспозитива на съдебния акт. При първото становище се приема,че след като източник на силата на присъдено нещо не са мотивите на решението, а диспозитивът на същото, даващ констатация за спорното право/ като се основава на приетото в ТР № 1/04.10.2001 г. по т.д. №1/2000 г. на ОСГК/, то отразяването само в мотивите на съдебното решение на участието на подпомагаща страна не е достатъчно и участието на тази страна следва да бъде отразено и в диспозитива на решението. При второто становище  се приема, че в хипотезата на чл.223 ал.2 от ГПК установителното действие се поражда от мотивите, а не от диспозитива. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложима именно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК – установеното от съда в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. В хипотезата на чл.223 ал.2 от ГПК, както се посочи, установителното действие се поражда от мотивите, а не от диспозитива. Ето защо в настоящия случай третото лице – помагач К.Г. се явява обвързано от установителното действие на постановеното осъдително решение, с което предявените искове са частично уважени и не е необходимо участието му да се отразява в диспозитива на решението. В този смисъл не е налице несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно изразяване в решението.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са налице и предпоставките, предвидени в чл.250 от ГПК за постановяване на допълнително решение, т.като съдът се е произнесъл по цялото искане в мотивите на постановения съдебен акт.

            С оглед на гореизложеното съдът смята, че подадената на основание чл. 247 ГПК молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.

            Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш    И  :

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4168/10.05.2018 г.  подадена от ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Тодор Александров“ № 18, представлявано от Николай Генчев Иванов и Димитър Стоянов Тонев в качеството им на изпълнителни директори, за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 35 от 04.04.2018 г. по т.д. № 104/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

            Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 247, ал. 4 ГПК пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                       СЪДИЯ: