Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 05.06.2018 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО …………..........……….…......................…………….... състав
на пети
юни ………..…….…………………………. две хиляди
и осемнадесета година
в
закрито заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар …………………………. . .…...…….…………………………………………………
прокурор …………………… .…..........……...............................................……………….......
като
разгледа докладваното от ............................председателя ……...…...........…………….
т.
дело №
104
............ по описа за
2017 год., …....................………………….................….
Производството е по чл. 247 ГПК,
образувано по молба вх. № 4168/10.05.2018 г., подадена от ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от Николай Генчев Иванов и Димитър Стоянов Тонев в качеството им
на изпълнителни директори. Твърди се, че на страната на ответното дружество
било привлечено трето лице помагач К.Г.Г., но в диспозитива на решението по
делото не било посочено, че същото е постановено при участието на трето лице.
Този пропуск се явявал очевидна фактическа грешка, която следвало да бъде
поправена. Моли съда да постанови решение, с което да допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното решение, като в диспозитива на
решението се отбележи, че то е постановено при участието на трето лице помагач.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ищцата в производството и от третото лице
помагач.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и във връзка с твърденията на страната в писмената молба,
подадена на основание чл. 247 от ГПК, установи следното:
Съдебното производство е образувано
по предявен иск от М.Д.К. с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) против
ответника ЗК „Уника“ АД за сумата от 27 000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.09.2015 г.,
представляваща разликата между претендираните 50 000 лв. и изплатените
след образуване на производството от ответника 23 000 лв. и обективно
съединен иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на дължимата лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането 04.09.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдебното
производство е протекло с участието на трето лице – помагач К.Г.Г.,
конституиран с определение на съда № 375 от 09.10.2018 г.
С Решение № 35 от 04.04.2018 г., постановено по делото,
съдът е осъдил „ Застрахователна
компания Уника“ АД гр. София, р-н Възраждане, бул. „ Тодор Александров“ № 18,
ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес
***, офис 7, адв. Т., СУМАТА от
17 000 лв. / седемнадесет хиляди лева/, обезщетение за причинените
неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 04.09.2015 г.,
представляваща разликата между претендираните 50 000 лв. и изплатените
след образуване на производството от ответника 23 000 лв. ведно със следващата се законна лихва
върху присъдената сума, считано от
датата на увреждането – 04.09.2015 г. до окончателното й изплащане, и е
отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 27 000 лв. ,
представляваща разликата между претендираните 50 000 лв. и изплатените
след образуване на производството от ответника 23 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
С постановеното решение съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските в производството, които се следват на страните, съобразно
уважената и отхвърлената част на исковете, както и по отношение направеното от
адв. Г., пълномощник на третото лице помагач К.Г.Г., искане за заплащане на
разноски в производството, което е отхвърлил като неоснователно.
В мотивите на постановеното решение е посочено/ стр.3/, че с Определение на
съда № 375 от 09.10.2018 г. е конституиран като трето лице помагач на страната
на ответника К.Г.Г., както и взетото становище от пълномощника му, обсъждани са
представените от страните доказателства и установените отношения във връзка с
ПТП настъпило на 04.09.2015 г., причинено виновно от третото лице помагач и
получените увреждания и претърпените вреди от пострадалото лице.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за поправяне на очевидна
фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В съдебната практика се застъпват различни становища – както че при участие
на трето лице – помагач това обстоятелство следва да се отрази в диспозитива на
решението, така и че при такова участие същото обстоятелство не следва да се
отразява в диспозитива на съдебния акт. При първото становище се приема,че след
като източник на силата на присъдено нещо не са мотивите на решението, а
диспозитивът на същото, даващ констатация за спорното право/ като се основава
на приетото в ТР № 1/04.10.2001 г. по т.д. №1/2000 г. на ОСГК/, то отразяването
само в мотивите на съдебното решение на участието на подпомагаща страна не е
достатъчно и участието на тази страна следва да бъде отразено и в диспозитива
на решението. При второто становище се
приема, че в хипотезата на чл.223 ал.2 от ГПК установителното действие се
поражда от мотивите, а не от диспозитива. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая е приложима именно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК – установеното от
съда в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла. В хипотезата на чл.223
ал.2 от ГПК, както се посочи, установителното действие се поражда от мотивите,
а не от диспозитива. Ето защо в настоящия случай третото лице – помагач К.Г. се
явява обвързано от установителното действие на постановеното осъдително
решение, с което предявените искове са частично уважени и не е необходимо
участието му да се отразява в диспозитива на решението. В този смисъл не е
налице несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно
изразяване в решението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са налице и
предпоставките, предвидени в чл.250 от ГПК за постановяване на допълнително
решение, т.като съдът се е произнесъл по цялото искане в мотивите на
постановения съдебен акт.
С оглед на гореизложеното съдът
смята, че подадената на основание чл. 247 ГПК молба за отстраняване на очевидна
фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4168/10.05.2018 г. подадена от ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Тодор Александров“ № 18,
представлявано от Николай Генчев Иванов и Димитър Стоянов Тонев в качеството им
на изпълнителни директори, за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решение № 35 от 04.04.2018 г. по т.д. № 104/2017 г. по
описа на Окръжен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване по
реда на чл. 247, ал. 4 ГПК пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: