Р Е Ш Е Н И Е
№............/......................2020
г., гр. В.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на пети
март 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно наказателно дело №188 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.Х.Д. *** срещу решение №2269/10.12.2019
г. на Варненския районен съд по НАХД №5371/2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление №442а-182/19.09.2019г.,
издадено от началник сектор „ОП“ в ІV РУ към ОД на МВР-В., с което на касатора
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на осн.
чл.30 ал.3 от ЗУЧК за нарушение на чл.17б, ал.1 от Закона за устройство на
черноморското крайбрежие /ЗУЧК/.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилно
установяване на фактическата обстановка и релевантните за деянието факти. Подчертава се, че в
хода на производството не е бил разпитан актосъставителя. Претендира се
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР-В. в писмени бележки с.д. №3194/02.03.2020г.
сочи, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че решението на Варненския
районен съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП намира решението за правилно, а касационната жалба за
неоснователна.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в
чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното
постановление е издадено срещу Д.Х.Д. *** за това, че на 08.09.2019г. около
16.00 часа, е паркирал собствения си л.а. „М.“ с рег. №FH02MVM в гр. В., кк. „К.“
при устието на река К., на отстояние от около 10 метра от морето, върху
плажната ивица река-море.
Въззивният
съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление като е приел,
че съставеният
акт и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон и процесуалните правила. Акта за установяване
на административно нарушение и НП съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като административно наказващия орган е дал правилна правна
квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната
норма.
Административен
съд-В., като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на
основание чл.218 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на
решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователно
се явява възражението в касационната жалба, че автомобилът на касатора се е
намирал на плажната ивица с единствената цел да изтегли джета му от водата. Тази
защитна теза се появява за първи път в касационната жалба. Във въззивната жалба
както и в откритото съдебно заседание проведено на 05.12.2019г. касаторът не
отрича, че е паркирал автомобила си на място, което не е било обозначено като
забранено за паркиране, като претендира, че както имало табели, че плажа е
неохраняем, така следвало да има табели, че не е разрешено паркирането.
Касаторът като правоспособен водач на МПС би следвало да знае, че изначално законът забранява ползването на черноморския плаж и
ивица за паркиране, както и, че и в ЗДвП и в ЗУЧК не съществува принцип, че
това, което не е забранено е позволено.
След като от
фактическа страна е безспорно установено, че лекият автомобил е бил паркиран на
плажната ивица при устието на р. К., което обстоятелство не се отрича, а
напротив се потвърждава от касатора и в административно-наказателното
производство и при въззивното разглеждане на делото, то правилно е прието, че касаторът
е осъществил състава на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК. Тази разпоредба забранява преминаването,
паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху
територията на морския плаж. Съгласно чл.6 ал. 2 от ЗУЧК „морският плаж е
територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита
с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процес и
на взаимодействие на морето със сушата.“ Касаторът във въззивната жалба
потвърждава, че е отишъл на плаж със семейството си, което изцяло кореспондира
и с описаното в докладната записка рег. №442р25879/18.09.2019г., че мястото,
където е бил паркиран автомобила отговаря на определението за морски плаж. След
като от събраните по делото доказателства, е установен факта на
осъществяване от обективна и субективна страна на състава на нарушението по чл.
17б, ал.1 от ЗУЧК, неоснователно се явява касационното възражение, че поради
липсата на разпит на актосъставителя във въззивното производство, въззивният
съд не е установил правилната фактическа обстановка и е постановил неправилно
решение.
Неоснователно се явява и второто оплакване на касатора, че въззивният съд
не е обсъдил приложението на чл. 28
от ЗАНН. Неприлагането му от страна на въззивния съд не е основание за
отмяна на оспореното решение, след като не са налице предпоставки случая да
бъде квалифициран като маловажен, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на
такава. Конкретното нарушение, за които
е ангажирана отговорността на касатора касае запретено от закона поведение,
свързано с опазването на черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица,
което е и основа цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/. На извършителя на нарушението по чл.
17б, ал.1 от ЗУЧК е наложен минималния размер на глобата по чл.30, ал.3 от
ЗУЧК и съдът не може да определи наказание под предвидения най-нисък размер,
предвид забраната по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, липсват касационни основания за отмяна на
въззивното решение, което е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения, на основание чл.
222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд В., VI касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №2269/10.12.2019 г. на Варненския районен съд по
НАХД №5371/2019 г.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-В. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.