№ 8348
гр. С, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110165959 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение №21447 от 29.12.2023 г.. е допусната делба на недвижим
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №..., с идентификатор ........4.51 по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на Изп. директор на АГКК, с площ 46,46 кв.м., находящ се
в град С, ж.к Д, .......... състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, заедно с
избено помещение №19 с площ 10,50 кв.м, заедно с 3,124 % идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при квоти от по
1/2 идеални части за Х. С. С. и за Д. С. С..
Ищецът Х. С. С. с нарочна молба в първото по делото заседание във втора фаза на
делбата е предявил иск за осъждането на Д. С. С. да му заплати обезщетение за лишаване от
ползването на делбения имот в размер на 6324,00 лева за периода 31.03.2022 г. до 04.12.2024
г. след допуснато с протоколно определение от 09.04.2025 г. намаление на исковата
претенция, ведно със законна лихва от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане. Също така
е предявил и претенция за заплащане на сумата 1139,49 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия за периода 31.03.2022 г. до 31.10.2024 г. за имота и обезщетение за забава
върху тази сума в размер на 7,81 лева. Навежда възражение за погасяване по давност на
вземанията на ответника за сторени разходи за имота. Претендира разноски за заплатен
депозит за вещо лице.
В същото съдебно заседание ответникът Д. С. С. е предявил искане за осъждането на
Х. С. С. да му заплати сумата 427,70 лева – сторени разходи за стопанисване на имота, както
и сумата 213,49 лева, представляваща заплатени разходи за доставена до имота топлинна
енергия за периода 01.05.2024 г. до 31.07.2024 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
От приетото във фазата по извършване на делбата заключение на съдебно -
техническата експертиза е видно, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, а
пазарната му оценка в размер на 163650.00 лева при съобразяване на вида му, в който се
намира при изготвяне на заключението. Според заключението средния пазарен наем на
процесния имот за периода 31.03.2022 г. – 04.12.2024 г., възлиза на 12648.00 лева или по 190
1
евро на месец.
От приложената по делото нотариална покана от Х. С. С., вп. като акт №80, том I, рег.
№1059/17.02.2022 г. на нотариус П П. с №533 в регистъра на НК е видно, че ищецът е
предявил искане, в качеството си на съсобственик на имота, да му бъде осигурен достъп до
имота, тъй като ключалките били сменени. Същия предоставя място и час за извършване на
предаването, а в случай на неявяване отправя покана да му се заплаща обезщетение за
лишаване от ползване в размер на 300 лева месечно. Нотариалната покана е връчена на Д. С.
С. лично на 31.03.2022 г., е видно от разписката, приложа по делото.
По делото е представен отговор на нотариална покана от Д. С. С., в който признава, че
ползва целия имот, заявявайки, че би осигурил достъп до имота след заплащане на всички
сторени от него разходи по повод поддръжката му. От своя страна Д. С. С. също е отправил
нотариална покана вп. Акт №20, том I, рег. №394/10.01.2023 г. на нотариус В Д с рег. №491
на регистъра на НК до Х. С. С., с която ищецът е поканен на 28.01.2023 г. от 11.30 часа или
на 31.01.2023 г. от 11.30 часа на адреса на делбения имот за получаване на ключове за
същия. Поканата е връчена на ищеца на 13.01.2023 г. срещу подпис.
Видно от приобщените констативни протоколи от 23.01.2023 г. и 31.01.2023 г.,
подписани от ответника и двама свидетели – Ю С.а и С Г, на посочените дати Х. С. С. не се
явил, за да получи ключове за имота.
Като доказателства по делото са приобщени материалите, съдържащи се в пр.пр. №
14826/2022 г. и пр. пр. № 34626/2024 г. по описа на СРП, от които се установява, че към
15.02.2022г. процесния недвижим имот се обитава от трето за собствеността лице.
Установява се и че при извършена от полицейски служители проверка на място на
31.05.2024 г. в имота е установен В И И, който е заявил, че има сключен договор за наем с Д.
С. С.. Видно от приложеното копие на договор за наем от 11.02.2023 г. същият е сключен
между В И И и Д. С. С. за едногодишен срок.
Според удостоверение от „.......“ ЕАД изх. №Г-2455/20.03.2025 г. титуляр на сметката с
инсталация ********** за имот, находящ се в гр. С, ж.к. Д, .........., ап. ... е Х. С. С..
Представена е и справка за извършвани плащания по партида с инсталация ********** за
периода 31.03.2022 г. до 31.10.2024 г.
За установяване на релевантни за делото обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите В Га В, Ю М С.а и С К Г.
Според показанията на В Га В, живуща в съседния на делбения апартамент, в
жилището живее момче, различно от страните по делото. Заявява, че преди това момче в
апартамента е живеело друго момче, което не било така общително. Свидетелката твърди, че
в апартамента първо е живял Х., а после Д., но след това е започнала да вижда как други
лица живеят в апартамента и същата по нейни впечатления и придобитите й впечатления от
съседи, смята, че са наематели.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ю М С.а – съпруга на Д.
С. С. се установява, че ищецът не е присъствал на 28.01.2023 г. в процесния имот, за да
получи ключове за имота и с тях достъп до същия. Не знае ищецът да е предлагал друга дата
за среща и предаване на ключовете. Свидетелката твърди, че никога не е виждала наематели
в имота. Свидетелката твърди, че през годините е комуникирала с ищеца, но никога не са
говори по темата за свободен достъп до имота.
Според показанията на свидетеля С К Г ищецът не е присъствал на срещите на
28.01.2023 г. и на 31.01.2023 г. за предаване на ключове Същия твърди, че Х. е имал ключове
за апартамента, тъй като е живял там. Същият твърди, че е присъствал на среща с ищеца и
ответника относно изкупуване на имота от страна на Х. през април 2022 г. Свидетелят
твърди, че неговата племенница е използва имота за повече от една нощувка в периода след
2020 г.
Като доказателства по делото са приети и копия на протокол от „............“ ЕООД за
подмяна на радиоводомер за топла вода от 23.05.2024 г., фактури, издавани от „.......“ ЕАД
ведно с дебитни известия за периода 31.03.2022 г. до 31.10.2024г., системни бонове за
2
заплатени суми в полза на топлопреносното дружество от 29.11.2024 г., 09.01.2024 г.,
10.01.2024 г., 23.08.2023г., 07.02.2023г., 6 бр. квитанции, касова бележка и 3 бр. фискални
бонове от 17.09.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Относно способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством: 1) възлагане по
реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по
реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на публична продан.
Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по възможност
всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС вр.
чл. 69, ал. 2 ЗН). За това от съществено значение са следните обстоятелства: дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за
обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището
на съделителите относно начина на извършване на делбата. Съгласно дадените с ТР №
63/01.06.1965г. разяснения, когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички
наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият се изнася на
публична продан.
В настоящия случай, предмет на делбата е един неподеляем недвижим имот,
представляващ жилище с площ 46.46 кв. м. и състоящо се от една стая, кухня и обслужващи
помещения. В случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 349 ал. 2 ГПК.
По делото не са представени доказателства някоя от страните да е живяла в него при
откриване на наследството, както и че не притежават друго жилище.
Неприложимо в конкретната хипотеза е и разпределянето на имотите по реда на чл. 353
ГПК, както и тегленето на жребие по чл. 352 ГПК, тъй като броят на делбените имоти е по-
малък от броя на съделителите.
По изложените съображения, съдът намира, че не съществува възможност за
извършване на делбата чрез осигуряване на реален дял на всеки от съделителите, поради
което единственият възможен способ за извършване на делбата е по реда на чл. 348 ГПК -
чрез изнасяне на имота на публична продан. На основание чл. 354 ГПК, всеки от
съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота. Сумата, получена от
проданта, следва да се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността.
По претенцията по чл.31, ал.2 ЗС на Х. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, когато общата вещ
се ползва само от някои от собствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване. В тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е ползвал съсобственото жилище за периода, за който се претендира
обезщетение, както и че го е поканил писмено да му заплаща обезщетение. В тежест на
ответника, в случай че се установят горните предпоставки, е да докаже, че след получаване
на поканата, е осигурил възможност на ищеца да ползва съсобствения апартамент,
съобразно с дела му.
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се
пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване
на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до знанието на
първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от
възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания
3
от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи
обезщетение. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС цели да се избегне неоснователното обогатяване
на единия съсобственик за сметка на другия. Ето защо за възникването му е достатъчно той
да ползва вещта в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е
нужно с действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта.
Предвид изложеното, възраженията, че ответникът не е препятствал ползването на имота от
ищеца, са ирелевантни за възникване на правото му на обезщетение, след като по делото се
установява непротиворечиво и ответникът не оспорва, че ищецът не е ползвал имота през
претендирания период.
Обезщетението за лишаване от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от
момента на писменото поискване до момента на предявяване на претенцията, което е
допустимо да бъде извършено до приключване на първото съдебното заседание по
извършване на делбата, както е и в настоящия случай. Поканата следва да е извършена в
писмена форма за действителност и да е достигнала до знанието на другата страна.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и
след получаването му съсобственикът дължи заплащането на обезщетение (Решение № 112
от 02.07.2013г. по гр.д. № 1011/2013г., II ГО, ВКС). Предвид обстоятелството, че по делото е
представено копие на нотариална покана на нотариус П П., рег. №533 в регистъра на НК,
връчена на 31.03.2022 г., лично на Д. С. С. следва да се приеме, че той е бил уведомен за
изявлението на Х. С. С., имащо значението на покана по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно разясненията дадени в мотивната част на TP № 7/2012г. от 02.11.2012г. на
ОСГК на ВКС, искът за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС е основателен, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това не допуска другия съсобственик да си служи с нея. Основанието за възникване
на отговорността за заплащане на обезщетение не е ползването от препятстващия
съсобственик, а препятстването на ползването от неползващия съсобственик, което в случая
се установи предвид липсата на ключ у ищеца за имота, както и допуснатите от страна на Д.
С. С. в имота трети за собствеността лица, които самостоятелно да го ползват.
Обстоятелството, че ответникът е предоставил ползване на жилището на трето лице е сред
изрично описаните в ТР хипотези, при които претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се
уважи. Противно на възраженията на ответника, от събраните гласни и писмени
доказателства, се установява, че ползването на имота е било предоставено еднолично от него
на трето за собствеността лице.
Съобразно константната съдебна практика обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи
само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този,
който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му
осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последния откаже или не се
отзове - така и TP № 7/2012г. от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС и № 74 от 01.07.2015 г. по гр.
д. № 4695/2014 г., ВКС, ІІ г. о. и определение №594/30.11.2018 по дело №1403/2018 на ВКС,
ГК, II г.о. В случая се установи, че Д. С. С. е поканил ищеца, за да му предаде ключове от
жилището, но и на двете уговорени срещи на 23.01.2023 г. и 31.01.2023 г. Х. С. С. не се е
отзовал. Това обстоятелство се установява и от приетите по делото неоспорени констативни
протоколи, както и от събраните гласни доказателства, а и се признава от самия ищец.
Видно от отправената покана от страна на Д. С. С. на ищеца е дадена възможност сам да
посочи удобна за него дата за получаване на ключ за жилището, но по делото липсват
доказателства такава да е уговаряна между страните. Предвид това съдът намира, че
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е основателна
само за периода 31.03.2022 г. (деня на писменото поискване) до 31.01.2023 г., тъй като
правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял, но то не възниква когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата
вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с
него (в случая с предоставянето на ключ от жилището), защото в този случай няма лишаване
4
от ползване, а нежелание да се ползва. За времето от 31.01.2023 г. до 04.12.2024 г. г.
неизползването на жилището от ищеца не е резултат от поведението на ответника, а от
нежеланието на ищеца да се възползва от осигурения преди това достъп до апартамента.
Такъв отказ освобождава ползващия вещта съсобственик от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС
за период следващ отказа, но не окончателно за в бъдеще, а до момента, в който с
поведението си не възпрепятства възможността на ищеца да си служи с общата вещ след
отново заявено желание за лично ползване на вещта, каквото в случая до края на исковия
период не се твърди, а и не се установява да е направено от страна на ищеца (така в Решение
№ 28 от 1.04.2019 г. по гр.д. № 1214/2018 г., I г.о.).
По отношение размера на обезщетението съдът приема, че пропуснатите от ищеца
ползи, подлежащи на обезщетяване, са в размер на средния пазарен наем, който би било
възможно да се получи при отдаването на процесния имот за временно възмездно ползване
за горепосочения период. Съдът възприема заключението на съдебно-оценителната
експертиза относно средната пазарна наемна цена на жилището за процесния период, която
е в размер на 190 евро на месец или за приетия за релевантен период от 31.03.2022 г. до
31.01.2023 г. - 2090 евро. С оглед квотата на ищеца в съсобствеността, ответникът Д. С. С.
дължи обезщетение в размер на 1/2 от тази сума или сумата от 1045 евро, респ. 2043,84 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 6324,00 лева исковата претенция следва да
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Върху тази сума на ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на исковата
молба – 05.12.2024 г. до изплащане на задължението.
По претенцията по сметки на Х. С..
Ищецът претендира заплащането на сумата 1139,49 лева главница за топлинна енергия
за периода 31.03.2022 г. до 31.10.2024 г., и 7,81 лв. лихва за забава върху задълженията за
топлинна енергия, платени в полза на „.......“ ЕАД, за което по делото са представени
платежни документи, както и справка – удостовеение от „.......“ ЕАД. При приемане за
разглеждане на претенциите по сметки съдът е дал квалификация на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС,
но доколкото правоотношенията са по повод платени консумативи за ползване на имота,
следва искът да бъде субсумирани под разпоредбата на 59 ЗЗД, което не води до различна
тежест на доказване, доколкото съдът ще се произнася по изложените факти и
обстоятелства, на които се основава заявената претенция.
Посочените вземания касаят претенции за възстановяване на платени от ищеца
разноски, които са свързани с непосредственото служене с вещта, поради което същите не
спадат към необходимите разноски, а остават изцяло в тежест на съсобственика, който
ползва имота, тъй като представляват разходи за консумативи за ползването на жилището
(ток, вода, отопление, осветление и др.). Следователно ответникът, независимо дали е
ползвал лично или чрез другиго жилището, без основание се е обогатил за сметка на ищеца,
като последният е заплатил изцяло консумативни разходи за топлинна енергия. По тези
съображения ответната страна дължи възстановяване на всички суми за платени разходи за
топлинна енергия, с които е обеднял ищецът за сметка на ответната страна, както и за
дължимите към съответния оператор мораторни лихви върху тези суми, чиито общ размер
възлиза на 1147,30 лева, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.
По претенциите по сметки на Д. С..
Ответникът е направил искане за осъждане на ищеца да му заплати сумата в общ
размер 427,70 лева, представляваща половината от стойността на извършени ремонтни
дейност на общи части, на входа и тавана на блока, в който се намира делбения имот.
Същите се изразяват в подмяна на дограма на общите части на сградата – 126,00 лева,
подмяна на домофон - 41,00 лева, ремонт на покрив – общо 201,00 лева, ремонт на входа –
66 лева, смяна на вертикални и хоризонтални щрангове на ВиК инсталация в блока – 207,40
лева, инсталиране на измервателни уреди – 66,00 лева и инсталация на водомер – 142,00
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 ,ал. 3 ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в
5
тежестите на общата вещ съразмерно дела си в съсобствеността, а следователно и в
разноските за поддържането й. Претендираните от ответника разходи са направени с цел да
бъде запазена цялостната стойност на вещта във времето, както и за предотвратяване на
бъдещи неблагоприятни последици. Същите следва да се квалифицират като необходими
разноски, тъй като касаят сградата, в която се намира процесният недвижим имот и
извършването им е условие за нейното запазване или използване. За извършването им не е
необходимо съгласието на останалите съсобственици, но те съгласно правилото на чл. 30, ал.
3 ЗС дължат възстановяването им съобразно дела си. Това важи и когато съсобственикът,
извършител на необходимите поправки и разноски, сам си служи с цялата обща вещ, тъй
като се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението на неговата стойност, дял
от която имат и всички други съсобственици /макар и да не използват пряко общия имот за
задоволяване на свои лични нужди/. Достатъчно е да са били действително необходими и да
са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин, което в случая не се
оспорва. От приобщените доказателства се установява, че Д. С. С. е сторил разходи в общ
размер 849,40 лева, от които съразмерно с притежавания дял от съсобствеността Х. С. С.
следва да бъде осъден да заплати сумата 424,70 лева.
Предвид основателността на тази претенция за разноски следва да се разгледа
наведеното от ищеца възражение за погасяването им по давност.
Погасителната давност за вземания, упражнени с искове по чл. 30 ал. 3 ЗС започва да
тече от момента на извършване на разноските, защото тогава настъпва тяхната изискуемост
(чл. 114, ал. 1 ЗЗД). По твърдения на ответника разноските са сторени в периода 29.11.2004 г.
– 10.11.2015 г. което следва да се приеме за началния срок на погасителната давност и към
05.12.2024 г. (датата на която са предявени претенциите по сметки) пет годишният срок на
погасителната давност по 110 ЗЗД е изтекъл, поради което претенцията му следва да се
отхвърли като погасена по давност.
По претенцията на ответника за заплащането на сума в общ размер 213,49 лева за
заплатена топлинна енергия за имота за периода м.05.2024 г. до м.07.2024 г. вкл. както се
посочи по – горе разноските за текущо поддържане на общия имот (консумативните разходи
– ток, вода, отопление, осветление), с цел да се осъществи непосредственото служене с него,
не спадат към необходимите разноски – те остават в тежест на тоз съсобственик, който лично
ползва имота. Лично ползване съгласно дадените в ТР разяснение е когато съсобственикът
употребява вещта такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и
нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да
разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й, както е в
настоящия случай. Предвид това сторените разноски за топлинна енергия следва да останат
за сметка на ответника, а претенцията му за тяхното заплащане следва да се отхвърли като
неоснователна.
По разноските в производството
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78
ГПК.
Посочените норми са съобразени с обстоятелството, че производството по съдебна
делба е уредено като особено исково производство, което е предназначено да ликвидира
състоянието на съществуваща съсобственост, а всяка от страните има двойно качество – те
са и ищци, и ответници един спрямо друг. Поради това отговорността за разноски не е
уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл. 78 ГПК.
Следователно дължимата държавна такса и останалите деловодни разноски следва да се
понесат от страните съобразно стойността на дяловете им, а разноските за процесуално
представителство се понасят от страните така както са ги направили.
На основание чл. 355 ГПК вр чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, всяка от страните по делото дължи държавна такса в размер на 4%
от пазарната стойност на делбения имот съобразно дела си в съсобствеността, поради което
6
страните следва да заплатят по сметка на съда държавна такса в размер на по 3273,00 лева.
Съдът е разгледал претенции по сметки, по които страните дължат държавна такса в
зависимост от изхода на тези претенции. Х. С. С. дължи държавна такса в размер на 171,20
лева съразмерно на отхвърлената част от неговата претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ответникът Д. С. С. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на
уважените срещу него претенции по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД в общ размер 127,64 лева,
както и сумата 50,00 лева държавна такса за разглеждане на неговите претенции.
В тежест на ответната страна следва да се възложат и сторените разноски за
първоначалната техническа експертиза в размер на 250,00 лева, които не са били заплатени
от него, както и сумата 64,64 лева, депозит за вещо лице съразмерно с уважената част от
претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, които суми следва да се заплатят в полза на ищеца.
Не се установява страните да са направили други конкретни разноски по съединените
претенции по сметки, като всяка от страните следва да понесе разноските за адвокат,
каквито е направила, доколкото в производството по делба се упражнява правото на делба
на всички страни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатия до делба
недвижим имот представляващ АПАРТАМЕНТ №..., с идентификатор ........4.51 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на Изп. директор на АГКК, с площ 46,46 кв.м.,
находящ се в град С, ж.к Д, .......... състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения,
заедно с избено помещение №19 с площ 10,50 кв.м, заедно с 3,124 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при
съседи: на същия етаж: ........4.50, ........4.52. под обекта: ........4.48, над обекта: ........4.54 като
получената при публичната продан цена от имота да се разпредели от съдебния
изпълнител между съсобствениците при квоти от по 1/2 идеални части за Х. С. С. и за Д.
С. С..
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. ........... ап. ... да заплати на Х. С. С.,
ЕГН **********, с адрес; гр. .......... на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 2043,84 лева,
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот, представляващ
апартамент №..., находящ се в гр. С, ж.к. Д, .......... за периода 31.03.2022 г. до 31.01.2023 г. ,
ведно със законна лихва от 05.12.2024 г. до изплащане на задължението; на основание чл. 59
ЗЗД сумата 1147,30 лева, представляваща заплатени разходи за топлинна енергия и лихва за
забава за апартамент №..., находящ се в гр. С, ж.к. Д, .......... за периода 31.03.2022 г. до
31.10.2024 г.ведно със законна лихва от 05.12.2024 г. до изплащане на задължението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 314,63 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над 2034,84 лева до пълния предявен размер 6324,00 лева и
за периода 01.02.2023 г. до 04.12.2024 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. ........... ап. ... против
Х. С. С., ЕГН **********, с адрес; гр. .......... искове по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на
сумата 427,70 лева, представляваща половината от заплатени от ответника необходими
разходи за имота за периода 29.11.2004 г. до 10.11.2015 г. като погасен по давност и на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата 213,49 лева заплатена топлинна енергия за апартамент
№..., находящ се в гр. С, ж.к. Д, .......... за периода 01.05.2024 г. до 31.07.2024 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Х. С. С., ЕГН **********, с адрес; гр. .......... да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 3273,00 лева, представляваща
държавна такса за производството по делба и сумата 171,20 лева, представляваща държавна
такса по иска по чл. 31, ал. 2 ЗЗД.
7
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. ........... ап. ... да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 3273,00 лева, представляваща
държавна такса за производството по делба и сумата 177,64 лева, представляваща държавна
такса по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8