Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 17.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 ноември...………………….…………………… през две хиляди и деветнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 10 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Правното основание на разглежданите искове е по чл.124 ГПК и   чл. 54, ал.2 ЗКИР.

 

Ищицте М.З.Б. и М.Г.Б. твърдят, че са съпрузи, сключили граждански брак през 1976 година, след което се установили да живеят в едно домакинство с родителите на М.Б. в жилищна сграда, построена в земеделски имот в местността „Орниче" в землището на с.Бързия. Родителите на ищеца Б., подпомогнати от ищците, владели и стопанисвали до смъртта си земеделски имот от около 1 дка в местността „Орниче", реално обособен и ограден, намиращ се срещу жилищната сграда, в която живеели, като построили в имота и стопанска сграда, в която отглеждали животни. От 1996 година, след смъртта на родителите на М.Б. и понастоящем, владеят и стопанисват явно, непрекъснато и несъмнено гореописания имот, представляващ сега реална част с площ 1103 кв.м. от ПИ с идентификатор 07510.301.11 по КККР на с.Бързия и стопанската сграда, построена в тази част от имота и никой не им оспорва владението върху този имот, поради което са придобили правото на собственост върху описания по-горе поземлен имот по давностно владение. Процесната реална част от ПИ с идентификатор 07510.301.11 по КККР на с.Бързия съставлява ПИ с проектен индентификатор 07510.301.495, с площ от 1103 кв.м. и е обособена с трайни граници: от север, юг и запад- огради, от изток- обособен слог с множество плодни дървета по границата, в която е изградена и стопанската сграда с проектен идентификатор 07510.301.495.1, с разположение съобразно приложената скица-проект на лицензиран геодезист Лиза Петкова. Границите и собствеността на реално владяните и придобити по давностно владение от ищците поземлен имот с проектен идентификатор 07510.301.495 и стопанска сграда с проектен идентификатор 07510.301.495.1, съобразно скицата-проект, не са отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бързия.

С решение № 1014 от 01.02.1999г. на ПК Берковица на ответниците, като наследници на Фима А., е възстановено правото на собственост на нива в землището на с.Бързия, с площ от 2195кв.м., седма категория, в местност „Орниче", съставляващ имот № 042027 по КВС на землище Бързия, при граници: от две страни полски пътища, друга селищна територия и регулационна граница на с.Бързия, който имот по КККР на с.Бързия представлява ПИ с идентификатор 07510.301.11, като процесният имот е част от този имот. Съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, тъй като собствеността върху процесния недвижим имот е възстановена на ответниците по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение № 1014 от 01.02.1999г.на ПК Берковица, то придобивната давност върху реално владяната от ищците част от имота и сграда в нея, съобразно скицата-проект, е започнала да тече от влизане в сила на това решение. Към момента е изтекъл законовоопределения срок на владение и ищците са придобили собствеността върху ПИ с проектен идентификатор 07510.301.495 и стопанска сграда с проектен идентификатор 07510.301.495.1, съобразно скицата-проект на лицензиран геодезист Лиза Петкова по давностно владение.

 

Молят съда, да постанови решение, с което на основание чл.124 ал.1 от ГПК да приеме за установено по отношение на ответниците П.Д.А. *** и Н.Д. ***, че М.З.Б. и М.Г.Б. *** са собственици по давностно владение на реално обособена част от ПИ с идентификатор 07510.301.11, представляваща ПИ с проектен идентификатор 07510.301.495 с площ от 1103 кв.м. и построената в него стопанска сграда с проектен идентификатор 07510.301.495.1, ситуирани съобразно скицата-проект на лицензиран геодезист Лиза Петкова, която скица-проект да приемете за неразделна част от решението и на основание чл.54 ал.2 ЗКИР да приеме за установено по отношение на същите ответници, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бързия е допусната грешка, изразяваща се в това, че процесиите имоти на ищците, представляващи: ПИ с проектен идентификатор 07510.301.495 и стопанска сграда с проектен идентификатор 07510.301.495.1, ситуирани съобразно скицата-проект на лицензиран геодезист Лиза Петкова, не са заснети самостоятелно с отделни идентификатори и записани като тяхна собственост, а са включени в границите на ПИ с идентификатор 07510.301.11, като скицата-проект на лицензиран геодезист Лиза Петкова да приемете за неразделна част от решението.

Претендират и направените в производството разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответниците П.Д.А. и Н.Д.К. вземат становище за неоснователност на  предявения иск. Заявяват, че представената скица проект за промяна на КК е изготвена и издадена в противовес на законовите разпоредби.

Твърдят, че процесният имот е с площ от  2.195 дка и с начин на трайно ползване - Нива. Предвид разпоредбата на чл.72 от ЗН при съставяне на дялове не се допуска разделяне на нива по-малко от 3 дка. Спазвайки закона двете ответници си разделили процесната нива от 2.195 дка на два дяла на основание устно договаряне.

Оспорват придобиването по давност върху реално владяната от ищците част от 1103 кв.м., отразена на представената скица проект. Заявяват, че ищците не са установили владение, а сключили с ответниците устен договор като роднини да ползват част от около 1.000 дка. Мотивите за сключване на договора били, че едната от сестрите не могла да обработва имота, мъжът и бил болен и след това починал и останала сама. Именно това е часта, която се договорили, че остава собственост на Н.К.. Другият дял от 1.195 дка се стопанисва и обработва от П.Д. и до момента. Като доказателство за сключения устен договор между тях сочат, че не се възползвали от правото си по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изискване на заповед от Кмета на Община Берковица да се изземе (имота) от лица, които ползват без правно основание и да се предоставят на собствениците.

Заявяват, че от 2016 г. ищците спрели да стопанисват имота - свалили мрежата от двете страни, развалили огражденията за кокошките и спрели да отглеждат кози. Тази част от имота се покрила с бурени и къпини. За сваляне на мрежата от огражденията било видно и от Обяснителната записка на Лиза Петкова приложена към исковата молба на ищците. Към края на 2016 г. отправили устна молба към ответниците да им прехвърлят 0.500 дка от този 1 дка, който са стопанисвали от южната страна на имота, за което ответниците дават към момента съгласието си.

 

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат доводите и твърденията си.

По делото са събрани писмени доказателства и са изслушани показанията на посочени от страните свидетели за относими към спорното право факти. От анализа им се установи следната фактическа обстановка :

         Установи се в производството и не се спори от страните, че ответниците са наследници на Фима А., б.ж. на с.Бързия. В това им качество с влязло в сила Решение 1014 от 01.02.1999 година на ПК – Берковица е възстановено правото на собственост върху земеделски имот – нива с площ от 2195 кв.метра, представляващ ПИ с идентификатор 07510.301.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бързия.

         Предмет на производството е правото на собственост върху проектен ПИ с проектен идентификатор 07510.301.495 с площ от 1103 кв.метра – реална част от ПИ с кратък идентификатор 11.

         Процесният имот с проектен идентификатор е ясно, разграничимо отделен от останалата част от имота, като според свидетелите и вещото лице тази част е със значима денивелация спрямо останалата част от имота; от едната страна са видими стари трайни насаждения слог; от останалите страни е ограден с колове, мрежа, бодлива тел. В имота има построена стопанска сграда.

         От показанията на разпитаните свидетели се установи още, че процесният имот  граничи и с път. Този път бил прокаран около 1979-1980 година. Преди това процесният имот ( реално отделената част от ПИ кратък 11) бил „на едно” с имот, в който е построена и жилищна сграда от родителите на ищеца М.Б.,. Именно там  ищците заживяли след сключване на брака им през 1976 година. От тогава, първоначално съвместно с родителите на М., а след тяхната смърт сами, последните обработвали и стопанисвали процесния имот. В стопанската сграда отглеждали овце, кози, прасе, кокошки. От показанията на свидетелите се установи, че и към настоящия момент двамата стопанисват имота, като единствено са преустановили да отглеждат кози по здравословни причини.

         Основното възражение на ответниците срещу предявения иск е, че ищците не са могли да придобият процесния имот по давност, тъй като имали с тях устна уговорка да го ползват. Въпреки указаната доказателствена тежест, ответниците НЕ АНГАЖИРАХА каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си. Техните твърдения не се установяват и от останалите събрани в производството доказателства.

        

         При така установените факти по делото от правна страна съдът приема за установено следното:

 

         Предмет на иска е установяване правото на собственост на ищците върху конкретна реално отделена част от имот, възстановен на ответниците. Основанието на което се претендира възникване на собствеността е давностно владение. Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобиване способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. А с нормата на чл.69 ЗС законодателят е установил презумцията/оборима/, че всеки, който държи една вещ, има намерение да я държи за себе си. Освен това във всички случаи следва да бъде доказано, че съответният спорен недвижим имот е годен обект на придобивна давност, т.е., че за съответния период, за който се твърди, че е бил подведен трайно под фактическа власт, същият не е бил държавна, кооперативна или общинска собственост. До възстановяване на собствеността на ответниците през 1999 година, осъществяваната от ищците, а преди тях от родителите на ищеца, фактическа власт върху имота, дори да има белези на владение, не може да се трансформира в право на собственост поради изричната забрана на чл.5 ЗВСОНИ. Установи се безспорно в производството, че и след възстановяване на собствеността, ищците са продължили да владеят реално отделената част от имота на ответниците явно и без тяхно противопоставяне. НЕ СЕ СЪБРАХА в производството каквито и да било доказателства след 1999 година ответниците да са се противопоставяли на осъществяваното от ищците владение, ОЩЕ ПО – МАЛКО да са имали договорка с тях да ползват имота. Представените по делото от ответниците писмени доказателства конкретно на л.40, 41 и 42 от делото не променят извода на съда, че установеното от ищците владение е явно и необезпокоявано. От съдържанието на представения  протокол от 04.04.2002 година може да бъде обоснован извод, че ответниците са имали спор във връзка със северната част на възстановения им имот 042027. Обособената част от този имот, владяна от ищците е разположена в южната част на имота. Тази обособена част от имота свидетелите безпротиворечиво установиха, че е била част от друг имот на ищците, в който е построена и жилищната им сграда и който имот на практика е разделен от път, изграден около 1979/80 година. Съдебната практика е последователна в разбирането, че намерението на владелеца да държи вещта като своя (чл.69 ЗС) не е необходимо да бъде непременно демонстрирано пред действителния собственик, когато владелецът не е измежду наследниците на съсобствения имот и не се касае до идеални части от съсобствен имот. С други думи, ако лицето е трето за собствеността на имота лице, то последното може да придобие имота на основание упражняваното от него явно и необезпокоявано в продължение на не по – малко от 10 години владение, без да е необходимо да афишира пред действителния собственик, че има съзнанието и намерението, че държи имота като свой.

         В конкретния случай се доказаха всички елементи от ФС на владение, което е годно да бъде трансформирано в право на собственост – ищците са установили явно и непрекъснато владение върху процесния имот, продължило повече от 10 години (с релевантен начален момент от 1999 година); за процесния имот ищците са трети лица, т.е. не са съсобственици; не се установи (не бяха ангажирани каквито и да било доказателства и не се установи в производството) твърдяното от ответниците предоставяне на тази част от имота им за ползване от ищците; процесният имот представлява реална, ясно обособена част от имот, собственост на ответниците. Установяване право на собственост върху такава реална част не представлява делба на земеделска земя, поради което неоснователно се явява възражението за нарушение на чл.72 ЗН.

С оглед изложеното, следва да бъде прието за установено правото на собственост на ищците върху ПИ с проектен идентификатор 07510.301.495 и стопанска сграда с проектен идентификатор 07510.301.495.1, съобразно скицата-проект на лицензиран геодезист Лиза Петкова, възникнало на основание  давностно владение.

 

 В производството са наведени твърдения за грешка в КК, изразяваща се в заснемане на процесния имот, чийто собственици се установи да са ищците, като част от имота на ответниците. При констатирана грешка или непълнота на КК и вписването в КР по иск за собственост, когато са наведени такива твърдения, съдът е длъжен да отрази в решението си и този факт. Ето защо установената непълнота следва да бъде отразена и в диспозитива на решението.

 

При този изход на делото ответниците дължат на ищците заплащане на направените в производството разноски.

 

При такива мотиви съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.А. с ЕГН **********,*** и Н.Д.К. с ЕГН **********,*** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на М.З.Б. с ЕГН ********** и М.Г.Б. с ЕГН **********,*** върху  ПИ с проектен идентификатор 07510.301.495 с площ от 1103 кв.м. и построената в него стопанска сграда с проектен идентификатор 07510.301.495.1, отразени на скица проект, изготвена от лицензиран геодезист Лиза Петкова, неразделна част от решението.

 

ОСЪЖДА П.Д.А. с ЕГН **********,*** и Н.Д.К. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.З.Б. с ЕГН ********** и М.Г.Б. с ЕГН **********,*** направените в производството разноски в размер на  1060.00 лева.

 

УСТАНОВЯВА по отношение на СГКК - Монтана, че изготвяне на на КК и КР за с.Бързия е допусната грешка, изразяваща се в заснемане на ПИ с проектен идентификатор 07510.301.495 с площ от 1103 кв.м. и построената в него стопанска сграда с проектен идентификатор 07510.301.495.1, отразени на скица проект, изготвена от лицензиран геодезист Лиза Петкова, като част от ПИ с идентификатор 07510.301.11 по КК на с.Бързия.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: