№ 7412
гр. С., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110159869 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание ...,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от ИВ. ИВ. АНГ.,ЕГН **********,с
адрес гр.С.,ж.к.“Ов.к.“ бл.,вх.,ет.,ап.,против „банка“АД, ЕИК,със седалище и адрес на
управление гр.С.,бул.“Д.Ц.“ № ..представлявано от Св. П. и Ч.Зл.,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че клауза по чл.1 от анекс №
.... г. към договор за ипотечен кредит е недействителна и искане за осъждане на ответника да
заплати сумата от 21000 лева ( след допуснато изменение на иска по размер по реда на
чл.214 от ГПК ).
В исковата молба се твърди,че на 22.04.2008 г. между ищеца А. и „...“АД е сключен
договор за ипотечен кредит като на ищеца е предоставена сумата от 64000 евро като
лихвеният процент е определен в размер на 5,95 % за първата година,както и в размер на
шестмесечния индекс юрибор с надбавка от 1,7 пункта с краен срок на издължаване на
паричната сума до 15.07.2032 г. Сочи се,че съгласно анекс № 1 към договора,който анекс е
сключен на 07.02.2011 г. е регламентирано,че размерът на лихвения процент е
шестмесечният юрибор с фискирана надбавка от 5,5 %,но не по-малко от 9,95 %. В исковата
молба са изложени твърдения,че ответното дружество е правоприемник на „...“АД. Ищецът
А. сочи,че договорът за кредит е ипотечен,но ищецът има качеството потребител,защото
договорът не е свързан с търговската или професионалната му дейност. Твърди се,че
уговарянето на лихвата по начин,по който същата има гарантиран размер,под който не може
да пада,означава,че всички промени в икономическите условия се поемат от
кредитополучателя,докато банката се облагодетелства,а по този начин в определени
хипотези може да се достигне и до реализиране на значителна печалба от банката за сметка
на съконтрагента й като възниква значително неравновесие между правата и задълженията
на страните. Ищецът А. поддържа,че чрез увеличението на лихвения процент се достига до
заплащане на възнаградителна лихва в по-висок размер като вследствие на увеличението на
лихвата по чл.1 от анекса ищецът е надплатил повече от 21000 лева. Претендира се
връщането на сумата от 21 000 лева.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника със становище за
неоснователност на исковете – твърди се,че искът за прогласяване нищожност на клаузата
1
на чл.1 от анекс 1 към договора за кредит е недоказан по основание – сочи се,че съгласно
чл.9 от договора за кредит е установен принципът на свобода на договаряне,а законът не
регламентира максимален размер на договорната лихва,твърди се,че клаузата за договорна
лихва не е недействителна,защото е значително по-ниска спрямо двукратния размер на
законната лихва,твърди се,че ако размерът на договорната лихва е ясен и разбираем клаузата
за договорната лихва не може да бъде считана за неравноправна. Моли съда да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение, 42 състав, като взе предвид
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК,приема за установено
следното:
Представен е договор за жилищен ипотечен кредит, сключен на 22.04.2008 г., между ТБ
„...“ АД като кредитор и ИВ. ИВ. АНГ. като кредиополучател, съгласно който страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което банката се
задължила да предостави сумата от 64000 евро, а кредитополучателят приел да връща
паричната сума на месечни погасителни вноски по погасителен план за срок от 300 месеца.
Към договора е подписан анекс от 03.02.2011 г., съгласно който непогасената част от
главницата по кредита се олихвява с плаващ годишен лихвен процент за редовен дълг,
определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в
размер на 5,5 пункта, но не по-малко от 9,95 %.
Не се спори между страните, че кредитът е усвоен.
Според заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, на 30.04.2008 г.
заемната сума в размер на 64 000 евро е постъпила по спестовна сметка с титуляр ИВ. ИВ.
АНГ. и кредитът е усвоен. Размерът на реално заплатените суми по процесния кредит за
период от датата на усвояване до завеждане на исковата молба, в обобщен вид е както
следва: заплатена главница – 16 071,90 евро, заплатена договорна лихва – 78 173,24 евро,
заплатена наказателна лихва – 382,94 евро. Към 19.10.2021 г. /датата на предявяване на
иска/, размерът на незаплатения остатък от главницата е 47 928,10 евро. При извършеното
сравнение между сумите, изчислени съобразно договора и актуалните суми, които са
изчислени и действително заплатени в съответствие с анекс № 1, се установяват следните
разлики – размерът на надплатената сума от кредитополучателя за месечни вноски в
резултат на прилагането на увеличен лихвен процент за периода от 03.02.2011 г. до
19.10.2021 г., е 37 674,06 евро; размерът на надплатената сума от кредитополучателя за
договорни лихви, част от месечните вноски в резултат на прилагането на увеличен лихвен
процент за периода от 03.02.2011 г. до 19.10.2021 г. е 50 055,86 евро. Размерът на реално
заплатената главница е с 12 381,80 евро по-малък от тази, която би се погасила при спазване
параметрите на договора. При извършеното сравнение между сумите, изчислени съобразно
договора и актуалните суми, които са изчислени и действително заплатени в съответствие с
анекс № 1, за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2021 г. се установяват следните разлики –
размерът на надплатената сума от кредитополучателя за месечни вноски в резултат на
прилагането на увеличен лихвен процент за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2021 г. е
18 193,91 евро /с левова равностойност 35 584,19 лв./; размерът на надплатената сума от
кредитополучателя за договорни лихви, част от месечните вноски в резултат на прилагането
на увеличен лихвен процент за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2021 г. е 23 231,37 евро /с
левова равностойност 45 436,61 лева/. Размерът на реално заплатената главница е с 5 0..46
евро /с левова равностойност 9852,41 лева/ по-малка от тази, която би се погасила при
спазване параметрите на договора.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД, за прогласяване недействителност на
договорната клауза на чл. 1 от анекс № .... г. към договора за ипотечен кредит:
Софийският районен съд приема, че предявеният иск от ищеца ИВ. ИВ. АНГ. за
2
прогласяване недействителност на цитираната договорна клауза като основателен подлежи
на уважаване. С цитираната договорна клауза е възприето, че непогасената част от
главницата по кредита се олихвява с плаващ годишен лихвен процент за редовен дълг,
определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в
размер на 5,5 пункта, но не по-малко от 9,95 %. Съдът намира, че цитираната договорна
клауза представлява неравноправна клауза и поради противоречие с императивна правна
норма същата следва да бъде прогласена за недействителна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП
договорната клауза се явява неравноправна, когато създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните – на търговеца и на потребителя. В този смисъл от
значение за преценка дали искът е основателен е дали с уговорената клауза на чл. 1 от анекс
№ .... г. към договора за ипотечен кредит се достига до липса на равновесие на правата и
задълженията на съконтрагентите по начин, по който едната страна е поставена в
значително по-благоприятно положение. Анализирайки цитираната договорна клауза, съдът
приема, че същата не предоставя възможност на кредитополучателя да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора. Принципно законът – чл.58,ал.2 от ЗКИ предвижда,че възнаградителната лихва
може да бъде променлива,ако са налице ясни и точни правила,по силата на които се
определя размерът на същата,които правила са установени по взаимно съгласие между
страните. Съдът счита,че уговарянето на възнаградителна лихва,която има една променлива
величина – пазарният индекс шестмесечен EURIBOR и една константна величина –
фиксираната надбавка представлява допустимо уговаряне начин на определяне на
възнаградителна лихва,защото конкретните стойности на променливата величина не се
влияят от нито една от страните по договорното правоотношение,а се формират на база на
икономически показатели. Съдът приема обаче,че уговарянето на фиксиран минимален
размер на възнаградителната лихва независимо от съответната стойност на шестмесечния
EURIBOR представлява недействително съглашение. Начинът,по който е уговорена
възнаградителната лихва в анекса към договора за кредит означава,че при нарастване на
компонента шестмесечен EURIBOR страната кредитополучател би дължала
възнаградителна лихва в съответния размер,в това число по-висок от 9,95 %,докато при
намаляване стойността на променливата величина шестмесечен EURIBOR размерът на
възнаградителната лихва няма да намалее до сбора от съответната стойност на шестмесечен
EURIBOR и надбавка,а би бил в по-висок размер като по този начин се достига до
нееквивалентност на насрещните престации,тъй като дори при промяна на индекса в посока
неговото намаляване,както и при съобразяване на обстоятелството,че върху стойността му
влияят икономически показатели,страната заемополучател би дължала възнаградителна
лихва в по-висок размер. Съдът намира,че по този начин се накърнява принципът на
добросъвестност, тъй като при прилагане на посочената договорна клауза се създава
възможност за поставяне на заемодателя в по-благоприятно положение – дори и при
настъпването на икономически последици, които биха били в полза на кредитополучателя,
възнаградителната лихва не би имала размер под 9,95 %. В настоящия случай уговарянето
на процесната клауза има като последица, че дори и при снижаване на обективния пазарен
фактор, потребителят ще остане задължен за по-висок размер на лихвата, а не на сбора от
променливата и постоянната величина,които са компонентите на възнаградителната лихва.
Макар да е принципно вярно,че страните могат да уговарят договорна лихва в променлив
размер,в настоящия случай съдът счита,че недействителността на договорната клауза не
произтича пряко от наличието на уговорка за променлива възнаградителна лихва,а от
наличието на уговорка,че тази лихва има задължителен минимален размер от 9,95 %,защото
по този начин практически при промяна на EURIBOR в стойност,при която
възнаградителната лихва би надвишила 9,95 % размерът на лихвата се определя според
правилото на оспорената договорна клауза,а при промяна в посока намаляване на
EURIBOR,при което сборът между тази стойност и фиксираната надбавка би бил под 9,95
%,възнаградителната лихва няма да бъде определена по посочения начин – като сбор от два
компонента,а ще придобие по-висок размер. Изложените съображения мотивираха съда да
приеме,че искът за прогласяване недействителност на договорната клауза се явява
3
основателен,а и аргумент в тази посока е и обстоятелството,че с цитираната договорна
клауза е регламентиран минимален размер на дължимата възнаградителна лихва,но не и
максимален такъв. Изводът на съда,че искът подлежи на уважаване не се променя предвид
довода,че клаузата се явява индивидуално договорена - съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП тежестта
на доказване на индивидуалното договаряне на клаузите се носи от търговеца,а в настоящия
случай пълно доказване наличието на индивидуално договаряне не е проведено,а фактът,че
към сключване на договора ищецът А. е бил служител на банката не представлява
доказателство,че клаузата е индивидуално уговорена.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1,предл.1 от ЗЗД:
Уважаването на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е обусловено от
наличието на проведено доказване, че има направено плащане, което обаче е без основание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК ищцовата страна е
длъжна да докаже факта на плащане на паричната сума, а ответната страна да проведе
доказване, че има основание да получи паричната сума. Софийският районен съд счита, че
от събраните в хода на производството доказателства и по-конкретно счетоводната
експертиза, може да бъде направен извод, че размерът на надплатената сума от
кредитополучателя за договорни лихви, част от месечните вноски в резултат на прилагането
на увеличения лихвен процент за периода от 15.10.2016 г. – 15.10.2021 г. е 45 436,61 лева.
Следователно от значение за преценка дали предявената искова претенция подлежи на
уважаване е дали ответникът е доказал наличието на правно основание да получи паричната
сума. Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства не може да
бъде направен извод, че ответната страна има право да получи плащане на сочената парична
сума. За да достигне до този извод, съдът отчете, че е доказано, че между страните е
уговорена клауза, при която, въпреки наличието на утвърден алгоритъм по какъв начин се
променя лихвеният процент от гледна точка на съответно настъпилата промяна на някой от
показателите, имащи значение за формирането на възнаградителната лихва, същата е
уговорена в ущърб на заемополучателя, доколкото е уговорена фиксирана долна граница,
т.е. дори и при снижаване на обективния пазарен фактор, потребителят не би могъл да се
ползва от това. Предвид това, че липсва яснота кога и по какъв начин се е достигнало до
увеличение на лихвения процент съдът намира, че банката ответник не е доказала наличието
на основание да получи паричната сума, респективно същата се явява заплатена без
основание от ищеца. При това положение и съобразявайки заключението по съдебно-
счетоводната експертиза съдът намира,че предявеният иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира присъждането на
съдебноделоводни разноски съдът намира, че следва да бъдат присъдени такива в размер от
2920 лева – съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 26, ал.1,предл.1 от ЗЗД, клаузата
на чл.1 от анекс № .... г. към договор за ипотечен кредит, сключен на 22.04.2008 г., между
ТБ „...“ АД ( с правоприемник „банка“АД, ЕИК,със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Д.Ц.“ № ..представлявано от Св. П. и Ч.Зл. и ИВ. ИВ. АНГ. като
кредитополучател – „Към раздел III, т. 6 Лихва за редовен дълг се променя както следва:
6.1.1. Непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ годишен лихвен
процент за редовен дълг, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс
фиксирана надбавка в размер на 5,5 пункта (пет цяло и пет), но не по-малко от 9,95 % (девет
цяло и деветдесет и пет стотни процента).“
ОСЪЖДА „банка“АД, ЕИК,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д.Ц.“ №
4
..представлявано от Св. П. и Ч.Зл., ( правоприемник на „...“ АД ) да заплати на основание чл.
55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД на ИВ. ИВ. АНГ.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“Ов.к.“
бл.,вх.,ет.,ап., сумата от 21 000 лева (двадесет и един хиляди лева) – платена без основание
парична сума в периода 15.10.2016 г. – 15.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 19.10.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „банка“АД, ЕИК,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д.Ц.“ №
..представлявано от Св. П. и Ч.Зл., правоприемник на „...“ АД, да заплати на основание чл.
81 от ГПК, вр. чл. 78, ал.1 от ГПК на ИВ. ИВ. АНГ.,ЕГН **********,с адрес
гр.С.,ж.к.“Ов.к.“ бл.,вх.,ет.,ап., сумата от 2920 ( две хиляди деветстотин и двадесет) лева
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5