Р
Е Ш Е Н И Е 812/15.11.2019г.
№ 15.11.2019 година град
Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVI
граждански състав
На седемнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско
дело № 3465 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, предявена
от Н.П.К.,ЕГН **********,с адрес ***,чрез пълномощник,със съдебен адрес за призоваване
и получаване на книжата гр.Я.,ул.***,чрез адв.Ж.Г. от
ЯАК, срещу Д.М.Д.,ЕГН **********, с адрес ***,к-с *** ,обективно съединени
искове, с правна квалификация чл.108,вр.чл.111 ЗС и
чл.56 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата,че ищеца е
носител на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху недвижим
имот,собственост на Н. П. К.,обективирано в
нотариален акт № ***,том ***,рег.№ ***,дело *** от 23.09.1999 г. на нотариус с
рег.№ *** на НК,в който Н.П.К. продал на Н. П. К. следния недвижим
имот:апартамент № ***,находящ се в гр.Я.,ж.к.***,състоящ
се от две стаи,кухня сервизни помещение,с площ от 62.42 кв.м.,при граници : ап.***,коридор,двор
на блока,заедно с прилежащото избено помещение № ***,със застроена площ от 2.62
кв.м.,при граници : мазе № ***,мазе № *** и коридор,както и 0,816 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху мястото и за осъждане на ответницата да му предаде владението
на имота върху горепосочения имот,като неправомерно и неоснователно ползваща го
и заплати сума в размер на 4800,00 лв.,представляваща средната цена за наем за процесния апартамент,считано от 27.05.2016 г. до 27.05.2018
г.,както и осъждане на ответницата да заплаща на ищеца сумата от 200,00
лв.представляваща месечен наем,които суми се дължали за ползваната само от нея
част от процесния имот .
В
исковата молба са изложени твърдения,че с нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 23.09.1999 г. ищеца продал на внука си Н. П. К.-малолетен
към него момент,чрез законния му
представител П. Н. К. собствения си посочен по горе недвижим имот,като с
продажбата запазил пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху
посочения имот,който ползвал със сина си и бившата му съпруга,ответница в
настоящото производство. Съвместното им ползване продължило до 2003 г.,като
ищеца се преместил на село,като същия имал ключ от апартамента,като оставил в
него лични вещи. През 2015 г. сина му и ответницата се развели,като с решението
съдът предоставил семейното жилище за ползване на ответницата с децата. Към
настоящия момент ищеца твърди,че е пенсионер и живее на квартира в гр.Я.,като
бил лишен от правото да ползва посочения недвижим имот,въпреки,че имал право
пожизнено да ползва имота. С настоящата искова молба отправял покана до
ответницата да му осигури безпрепятствено ползване на посочения имот.
Ответникът Д.М.Д. в срока по чл.131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба.
Счита,че иска по чл.56,ал.3 СК е недопустим и в тази му част производството
следвало да бъде прекратено. Иска по чл.108 ЗС,вр.чл.111
ЗС,вр.чл.56 ЗС бил изцяло неоснователен,като моли за
неговото отхвърляне.Твърди се,че по време на изповядване на сделката внука на
ищеца е бил малолетен и бил представляван от баща си. Договора бил сключен в нарушение на разпоредбата на
чл.73,ал.2 СК /отм./ и в частта си досежно учреденото
право на ползване сделката била недействителна с оглед разпоредбата на
чл.27,ал.1 ЗЗД,като липсвало разрешение от ЯРС за сключване на сделката,като
учреденото право на ползване не пораждало правни последици. Въпреки това ищецът
в годините не се е ползвал от посочената недействителна клауза на договора
относно учреденото му право на ползване,като не бил декларирал притежаваното от
него вещно право,не бил заплащал данъци,като последните били плащани от ответницата.
От 2003 год. живял на село,като напуснал имота,като по никакъв начин не
упражнявал правото си на ползване,поради което на основание чл.59,ал.3,предл.2 ЗС правото му на ползване било погасено по давност
,като не било упражнено повече от пет
години. Иска се отхвърляне на иска по чл.56 ЗС,като неоснователен,като
ответницата не дължала плащане на никакво обезщетение на ищеца и за минало време.
В съдебно заседание ищеца се представлява от
процесуален представител, който моли за уважаването на исковата претенция, сочи
доказателства и претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от
процесуален представител, който сочи доказателства и моли за отхвърляне на
исковете. Претендират присъждане на разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид
исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е безспорно и това се установява от
приложените по делото писмени доказателства, че ищеца с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***,том ***,рег. № ***,дело *** от 23.09.1999
г.,вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ *** от 23.09.1999 г.,акт.№ ***,том
***,дело № ***г. продал на внука си Н. П. К.,чрез законния му представител П. Н.
К. следния свой собствен недвижим имот -апартамент № ***,находящ
се в гр.Я.,ж.к.***,състоящ се от две стаи,кухня сервизни помещение,с площ от
62.42 кв.м.,при граници : ап.***,коридор,двор на блока,заедно с прилежащото
избено помещение № ***,със застроена площ от 2.62 кв.м.,при граници : мазе № ***,мазе
№ **** и коридор,както и 0,816 % ид.части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж,като запазил правото си да
ползва имота пожизнено и безвъзмездно.
Също така не е спорно между страните ,че с решение
№ *** от 27.05.2015 г.,влязло в сила на същата дата по гр.дело № *** г. по
описа на ЯРС брака между ответника и П. Н. К.,син на ищеца е прекратен на
основание чл.50 СК и е утвърдено постигнатото между тях споразумение,като
ползването на семейното жилище,находящо се в гр.Я.,к-с
***,собственост на детето Н. П. К. е предоставено на съпругата,ответник в
настоящото производство,заедно с децата.
По делото е представена и приета нотариална покана
с рег. № ***,том ***,акт.*** от 27.04.2015 г. с която ищеца поканил
ответницата,че следва в едноседмичен срок от получаването й,следва да му връчи
ключ от апартамента,като не притежавал друго жилище,с оглед на това,че си
запазил правото на ползване върху имота и ако не сторила това следвало да му
заплаща обезщетение,че бил лишен от правото на ползване на жилището под формата
на наем,считано от 01.05.2015 г. до освобождаването на жилището в размер на
200,00 лв. месечно,платими до всяко 10-то число,като след тази дата му дължала
лихва върху дължимия наем до издължаването,като я предупредил,че ако не му
освободят доброволно жилището,ще предприеме законови мерки за да осъществи
правото си на ползване на имота.
С отговор с нотариална заверка рег.№ ***,том***,акт.***
от 11.05.2015 г. ответницата уведомила ищеца,че във връзка с депозираната от
него нотариална покана,че същата следвало да бъде отправена към внука му,който
бил във възраст,като отговорен по закон,като никой от семейството му не му
оспорвал правото на ползване на имота. Същия решил да живее в наследствения си
имот в с.Х.,в което живеели той и неговата майка,като можел да се нанесе в
жилището и да го обитава,както го обитавал преди това. С оглед на това,не
възнамерявала да освобождава семейното жилище собственост на синът й и правото
на ползване било предмет на разглеждане
в бракоразводния процес. Не му дължала и нямало да му заплаща обезщетение за
ползване,с оглед на това,че тя и децата го ползвали на правно основание,като
големият й син бил собственик на имота,а той не бил лишен от правото да го
ползва и можело да се завърне в имота,когато желае,като молила да я уведоми за
деня на настаняването му.
По делото са представени писмени доказателства от
ответника неоспорени от ищеца,че всички данъци за имота са заплащани от
ответницата.
По делото са събрани гласни доказателства,чрез
разпитите на свидетелите П. Н. К. /син на ищеца и бивш съпруг на ответницата/,М.
Я. Я.,без родство със страните и В. Д.М. /майка на ответницата/. Свидетеля К.
заявява,че с ответницата живеели в имота до около 2002-2003 г.,като принудили
баща си до го напусне,като той се прибрал да живее не село. Към настоящия
момент никой не живеел в имота от близо около година,като преди това живеела
бившата му съпруга,ответница по настоящото дело с децата. През тази една година
ответницата не ползвала имота защото имала приятел и живеела при него. През
2003 г. ищеца искал да се върне да живее в имота,но тогава още с ответницата
двамата били семейство и не му позволили. След като през 2015 г. се
развели,баща му бил огорчен от нейните действия и искал да се върне да живее в апартамента.
Направили нотариална покана,бил му предоставен ключ от жилището,който
впоследствие установили,че не отговаря. Негови вещи в апартамента нямало в
жилището,като с течение на времето били подменени. Към настоящия момент баща му
имал някакъв ключ,но доколкото знаел от него врата била сменена и нямал ключ за
входната врата на входа. От 2003 г. до 2015 г. баща му ходил в апартамента,но
когато бившата му съпруга било там,да не ходи защото бил в конфликт с нея. Било
невъзможно баща му да се върне в жилището,защото му бил поставен ултиматум да
не пуши в него,както и не бил съгласен с условията които му били поставени.
Апартамента бил собственост на големият им син,като баща му си запазил правото пожизнено да го ползва.
От една година живеел на квартира в гр.Я.,като от съседи разбрал,че и друг мъж
живее в апартамента. Не отивал там,защото не можел да живее с ответницата,като
не знаел в тази година да са правени ремонти в апартамента. Била сменена
входната врата на жилището,а за самия вход баща му нямал ключ.
Свидетелката М. Я. заявява,че познава ищеца,като го
виждала. Жилището в което живеела ответницата с двете деца,било собственост на
големия й син,като било прехвърлено от дядо му може би повече от десет години.
В тия години и след развода посещавала апартамента и само веднъж видяла ищеца
там. Поводът бил,че по време на развода между ответницата и сина на ищеца
възникнал въпроса за ползване на жилището. Ответницата му изпратила на ищеца
нотариална покана да отиде,защото разбрала,че имал право да ползва имота, но не
била виждала той да има обособена стая.Извикала да му даде ключ от жилището,ако
реши да отиде там,като присъствала когато му дала ключ,като при тази среща
нямало драстични изисквания,относно ползването. Дала му ключ и му казала,че когато
реши да заповяда,като от тогава ищеца повече не се върнал. Негови вещи в
жилището нямало,като ответницата направила основен ремонт през последната
година. През всичките тези години ищеца живеел в с.Х.,като нямала представа
къде живее в момента. Познавала ответницата и бившия й съпруг,като дядото го е
виждала само веднъж. Имота бил прехвърлен на сина на ответницата,като това го
знаела от нея,като е видяла и документа. Ответницата Д. била изпращала
нотариална покана,не е получавала,като не била сигурна за формата на
нотариалната покана в същност,като с нея били много близки.
Свидетелката
В. Д.М. заяви,че и било известно,че нейния сват прехвърлил имота на
внука й Н.,като това се случило през 1999 г.,като до 2001 г. в апартамента
живеели всички заедно. След това,понеже ищеца бил безработен ,решил да се
прибере в с.Х.,като се установил да живее там. При напускането си не оставил
никакви вещи,като след 2015 г. когато се развели сина му и дъщеря й,той пожелал
да се върне и ответницата да му осигури стая в апартамента. Д. се
съгласила,поканила го в къщи да му даде ключ,като тя присъствала,заедно с
нейната приятелка М.. Той взел ключа,но нищо конкретно,съгласил се и видимо
доволен си тръгнал,като до ден днешен не бил се върнал. Жилището останало на Н.,като
три пъти Д. правила основни ремонти,като една игла нямало в жилището на ищеца.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетелката
отговори,че ползвала имота,но след като се оженила кракът й не бил стъпвал там.
Небила живяла с никой друг там,освен със съпруга си и ищеца. Н. поискал да му
осигурят стая 2015 г.,когато бил поканен и отишъл,като му бил даден ключ,като
знаела на кого са присъдени родителските права на децата. Същите били присъдени
на майката,като процесния апартамент също и бил
предоставен за ползване с бракоразводното решение. Виждала и дори била държала
документа за прехвърляне на жилището.
Също така е допусната и назначена
съдебно-икономическа експертиза,като вещото лице дало заключение,че средния
пазарен месечен наем за процесния апартамент, без
обзавеждане бил в размер на 120,00 лв. За претендирания
период 27.05.2016 г.-27.05.2018 г. щял да бъде в размер на 2800,00 лв.,формиран
по следния начин-от 27.05.2016 г. до 31.05.2016 г. в размер на 19,35 лв.,от
м.06.2016 г. до м.о4.2018 г. в размер на 2760,00 лв. и от 01.05.3018 г. до
27.05.2018 г. в размер на 100,65 лв.
Средния месечен наем за процесния
апартамент,с обзавеждане в стар“стил“ без нова техника и подобрения бил в размер
на 200,00 лв. За претендирания
период 27.05.2016 г.-27.05.2018 г. щял да бъде в размер на 4800,00 лв.,формиран
по следния начин-от 27.05.2016 г. до 31.05.2016 г. в размер на 32,26 лв.,от
м.06.2016 г. до м.о4.2018 г. в размер на 4600,00 лв. и от 01.05.3018 г. до
27.05.2018 г. в размер на 167,74 лв.
При така установените по делото факти, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това,
а съгласно чл. 111 ЗС разпоредбите на закона относно недвижимите вещи се
прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не
постановява друго.
В настоящия процес, в тежест на ищцата е да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно учредено и
съществуващо право на ползване по отношение на имота,а именно-апартамент № ***,находящ се в гр.Я.,ж.к.***състоящ се от две стаи,кухня
сервизни помещение,с площ от 62.42 кв.м.,при граници : ап.***,коридор,двор на
блока,заедно с прилежащото избено помещение № ***,със застроена площ от 2.62
кв.м.,при граници : мазе № ***,мазе № *** и коридор,както и 0,816 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж, както и че ответницата владее и/или държи имота върху който е
учредено въпросното вещно право.
Страните
не спорят, че с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***,том ***,рег. № ***,дело *** от 23.09.1999
г.,вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ *** от 23.09.1999 г.,акт.№ ***,том
***,дело № ***г. на ищеца е учредено
правото на пожизнено ползване на недвижим имот – на посочения по горе недвижим
имот.Ищеца твърди, че нямат достъп до жилището, понеже
няма ключове. Обратното на това обстоятелство подлежи на главно и пълно
доказване, което означава страната да ангажира такива доказателства,
посредством които да създаде у съда пълна увереност, че фактът се е осъществил.
Никой от разпитаните свидетели не убеди съда, че ищеца е имал ключ и е
могъл да осъществи правото си на ползване
върху процесния
недвижим имот.
Първия спорен момент между
страните дали учреденото правото на ползване по отношение на ищеца е породило
правни последици,с оглед на това,че към момента на учредяването му Н. П. К. бил
малолетен,род.на *** г. Направено е възражение,
че сделката с която на ищеца
е учредено право на ползване е недействителна
на основание чл. 26.ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с чл. 73, ал.
2 от СК. (отм.), тъй като
правото на ползване е вещна тежест, учредена върху имота на
малолетно дете, поради което е приложима разпоредбата на чл. 73,
ал. 2 от
СК за даване на разрешение от
районния съд за обременяване с вещни тежести на
недвижимия имот, собственост на малолетно дете, каквото липсва, което прави сделката
недействителна. Съдът приема, че възражението за нищожност на
договора за покупко-продажба на недвижим имот,
оформен в нот.акт № *** от 23.09.1999 г., като
сключен в противоречие с чл. 73, ал.
2 СК (отм.) е неоснователно,
тъй като тази разпоредба има предвид случаите
на отчуждаване или обременяване с тежести на имущество,
собственост на малолетни или непълнолетни
лица.
С горепосочения договор
малолетното дете Н. П. К. е увеличило своето имущество, като е получило в патримониума си голата собственост
върху процесния недвижим имот, предвид
запазеното в полза на дядо му пожизнено и безвъзмездно право на ползване, с което неговото имущество се е увеличило,още повече,че към настоящия
момент Н. П. К. е пълнолетно лице.
Втория спорен момент между
страните дали правото на ползване на ищеца е погасено по давност съгласно
разпоредбата на чл.59,ал.3,пр.2 ЗС.
Съгласно
чл. 111 ЗС разпоредбите на закона относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо
вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Това
значи, че вещното право върху чужд недвижим имот, включително и правото на
ползване, може да бъде предмет на владение. Лицето, на което е учредено право
на ползване, получава фактическа власт върху този имот. Обстоятелството, че
тази фактическа власт е ограничена в сравнение с присъщата на правото на
собственост власт, не променя фактическата обстановка на владението. Владението
се упражнява съобразно съдържанието на учреденото вещно право на ползване, но
то все пак представлява упражнение на фактическата власт. Това владение върху
вещното се придобива в момента на учредяването му и продължава до момента на
отнемането му или на изоставянето му от титуляря. Едва от този момент следва да
се счита, че притежаващият т. нар. гола собственост върху имота ще има
възможност да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем, респ. да
придобие имота необременен с тежести по давност.
В практиката се
е наложило становището, че срокът по чл. 59, ал. 3 ЗС не от категорията
на давностните, каквито твърдения се налагат от
ответната страна, а от категорията на прекратителните
срокове. Това следва и от съдържанието на посочената разпоредба, според която правото на ползуване
се погасява ако не се упражнява в продължение на 5 години. С изтичането на срока се
погасява самото право на ползване.В случая се
касае до петиторна защита на ограниченото вещно право на
ползване. Същото е било учредено с с
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***,том ***,рег.
№ ***,дело *** от 23.09.1999 г.,вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ ***
от 23.09.1999 г.,акт.№ ***,том ***,дело № ***г., с което ищеца Н.П.К. е запазил
правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. В настоящия случай са
налице неприложимост на оригинерното придобиване на ограниченото вещно право от
ответницата ползвателна имота, върху който то е било
учредено, която в това си качество е упражнявала правото си на
ползване в неговата пълнота, без да търпят
уговорената в договора за суперфиция вещна
тежест, с която е бил обременен ползвания от нея жилищен имот. Независимо от изтеклия
срок, в които тя е ползвала жилището, без да
допуска ищеца да го
използва според предназначението му, дори да се
приеме, че е текъл срокът за
оригинерно придобиване, давността е прекъсната с факта на признанието,
което е направила ответницата в отговора на нотариалната
покана, която е отправил до нея. Според чл.
84 ЗС относно придобивната
давност се прилагат правилата на чл. 113,
115, 116, 117 и 120 ЗЗД за погасителната
давност. Съгласно чл. 116, б.
"а" ЗЗД давността се
прекъсва с признаване вземането от длъжника,
което при вещните права, както е и настоящия случай, се изразява
в признание на притежаваното ограничено вещно право от
ползвателя на имота, което
то обременява. При това положение дори да е текла
давност, изтеклият период от време
е юридически заличен, тъй като позоваването
на нея от
ответницата като възражение срещу предявения иск за защита
правото на ползване е станало след признанието на титулярството на ограниченото вещно право. Следва да се отбележи,че вслучая се поддържа възражение за погасителна давност по чл.
59. ал. 3 ЗС, поради което за
същия са приложими разпоредбите за погасителната давност, включително и по
чл. 116, б. "а" ЗЗД, която
визира признанието като основание за прекъсването й и заличаване на изтеклия
период, в случая не на своене
на ограниченото вещно право, а на неупражняването му от неговия
титуляр.В този смисъл неоснователни се явяват доводите на
ответната страна,че учреденото право на ползване върху
имота пожизнено и безвъзмездно в полза на ищеца не е погасено по давност,с
оглед манифистираното от него желание и изпращане на
нотариалната покана до ответницата на 27.04.2015 г.
В конкретния случай, на
ответницата и е било предоставяне на ползването на на
семейното жилище,находящо се в гр.Я.,к-с ***,собственост
на детето Н. П. К.,заедно с децата с решение
№ *** влязло в сила на 27.05.2015 г. по
гр.дело № *** г. по описа на ЯРС. Разпоредбата на чл.56,ал.3 СК предвижда
възможност при развод семейното жилище при съпрузи да се предостави за ползване
на съпруга,на когото е предоставяне упражняването на родителските права,4е в случаите
когато е собственост на близки и роднини. В тези случаи ползването на жилището
е ограничено със срок-до една година. Цитираната разпоредба намира приложение
освен в случаите на правото на собственост,но и в случаите ,когато близки на
единия съпруг са носители на вещното право на ползване на семейното жилище.
Правото на ползване включва правото да се ползва вещта според нейното
предназначение и правото да се получават добиви от нея,без тя да се променя
съществено,както е противопоставимо на всички,включително
и на собствени на вещта. В хипотезата на чл.56,ал.3 СК в полза на съпруга,на
когото се предоставя ползването на семейното жилище,възниква облигационно право
на ползване върху чуждото жилище,което няма вещен характер. То не е
безвъзмездно,доколкото собственика на жилището,съответно носителя на вещното
право на ползване,встъпва в правоотношението
по необходимост и против волята си поради ограничаване на правата му за
срока на ползването. Отношенията между съпруга ,на когото е предоставено
ползването на семейното жилище и близкия на другия съпруг-притежател на вещното
право на ползване на жилищния имот,са като наем за срока на ползване,но в този
случай източник на облигационното правоотношение не е договор,а акт на съдебна
администрация на семейни отношения.Изричната законова регламентация на тези
отношения се съдържа в разпоредбата на чл.57,ал.1 СК,съгласно по силата на
съдебно решение,с което се предоставя ползването на семейното жилище по
чл.56,ал.1,2,3 и 5,възниква наемно отношение. Съпругът,получил ползването на семейното жилище,не е в имота
без правно основание,а съсобственикът,респ.притежателя на правото на ползване
върху имота,може да търси наемна цена,която се определя на база средно-месечен
пазарен наем /Решение № 392/01.02.2012 г. по гр.дело № 41/2011 г. на трето г.о.
на ВКС/.В решение № 160/29.02.2016 г. по гр.дело № 2290/2015 г. на второ г.о.
на ВКС е посочено,че във всички хипотези на предоставяне ползване на семейно
жилище по силата на съдебно решение по чл.56 СК,възниква наемно отношение по
чл.57,ал.1 СК,страни по което са собственика на имота-в качеството на
наемодател и бившия съпруг на когото е предоставено ползването в качеството на
наемател,като произнасянето по чл.56 СК в съдебното решение замества съгласието
на наемодателя. В процесния случай е безспорно,че с
решение № *** от 27.05.2015 г. по гр.дело № *** г. по описа на ЯРС е прекратен
бракът между ответницата Д.М. К. и П. Н. К. по тяхното взаимно съгласие,като
със същото съдът е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение. По
силата на последното на ответницата са предоставени упражняването на
родителските права на децата и процесния недвижим
имот да се ползва от нея с децата. Решението като неподлежащо на обжалване е
влязло в законна сила на 27.05.2015 г. От посочения момент възникнало
произтичащото от съдебното решение на основание чл.57,ал.1 СК наемно отношение.
Както беше посочено,по силата на чл.56,ал.3 СК ползването на семейното жилище в
тази хипотеза може да бъде определен само за определен период,посочен в същата
разпоредба-за срок от една година. Споразумението на съпрузите в тази му
част,не предвиждащо срок за ползване на жилището,не може да се противопостави
на трети лица,носители на съответното вещно право-на собственост или ползване,след
изтичане на предвидения в закона максимален срок,за който това ограничение вправата им може да бъде наложено.В случая едногодишния
срок по чл.56,ал.3 СК за ползване на семейното жилище за ответницата по силата
на бракоразводното дело е за периода от 27.05.2015 г. до 27.05.2016 г.,за който
същата дължи на ищеца,като носител на вещното право на ползването на
имота,наемна цена в размер на средно-месечния пазарен наем. Ползването на имота
от страна на ответницата не е оспорено,а същевременно по делото се установи от
събраните гласни доказателства,съгласно които след развода ищцата е
предоставила ключ на ищеца,но с оглед на това,че входната врата е била сменена
той не е могъл да влезе в него,което се приема от съда ,че го е възпрепятствала
да ползва имота. Поради това ответницата дължи на ищеца наемна цена за
посочения едногодишен срок,който е установен с приетата и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза.
Също така както се посочи
по-горе по делото категорично беше установено,че ищеца притежава пожизнено
право на ползване на процесния имот.По съдържание
правото на ползване включва правото да се използва лично вещта съобразно
нейното предназначение и по начин,че да не се променя съществено и да се
получават граждански и естествени плодове от нея-чл.56 ЗС.Затова носителя на
правото на ползване може да иска и
обезщетение по чл.59 ЗС,ако е лишен от ползването на имота. За тази претенция
не е необходимо предварителна покана.Не е спорно,че ответницата е ползвала процесния имот за исковия период от 27.05.2016 г. до
27.05.2018 г.,като същата е упражнявала фактическа власт върху имота през целия
посочен период. Същата не е допускала ищеца в имота и както бе посочено по-горе
въпреки,че му е предоставила ключ предоставила ключ,но с оглед на това,че входната
врата е била сменена той не е могъл да влезе в него. Ползването на имота след изтичане
на едногодишния срок по чл.56,ал.3 СК на 27.05.2016 г. е без основание,съгласно
приетото от съда. В периода в който е ползван имота от ответницата,ищеца е бил
лишен от възможността да ползва този имот,на който има вещно право на ползване.
Ответницата си е спестила разходи за заплащане на наем,с което неоснователно се
е увеличило имуществото й-обогатяването може да се изрази както в увеличение на
актива на имуществото,така и в спестяване на разходи,при което имуществото
остава същото,но би намаляло,ако не са спестени тези разходи. В случая това е
станало за сметка на имуществето на ищеца,който на
свой ред без правно основание е бил лишен от ползването му,без да получава наем
затова,което е довело до намаляване на неговото имущество. Обедняването и
обогатяването произтичат от един и същи факт,поради което е налице връзка между
двете. Носителя на вещното право на ползване има право на обезщетение за
ползване на имота,защото ползването на ответницата е без основание и последната
се обогатява неоснователно,спестявайки разходите за наем.Обогатяването на
ответницата и обедняването на ищеца в случая се съизмерват
с наемна цена на имота,като първата би плащала,а втория би получавал,като
размера е установен с приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза.
С оглед на това предявените
искове са основателни и доказани и като такива следва де се уважат.
С оглед
изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищец сумата
от 1100,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
На
основание чл.78,ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ЯРС сумата от 432 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен
съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.108 ЗС,вр.чл.111 ЗС,вр.чл.56
ЗС между Н.П.К.,ЕГН ********** и Д.М.Д.,ЕГН
**********,че Н.П.К.,ЕГН ********** е
носител на позиннено,безвъзмездно вещно право на
ползване върху недвижим имот,собстевеност на Н. П.
К.,ЕГН **********,учредено му по силата
на договор за продажба на недвижим имот,обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***,том ***,рег. № ***,дело ***
от 23.09.1999 г.,вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ *** от 23.09.1999
г.,акт.№ ***,том ***,дело № ***г.,с който Н.П.К.,ЕГН ********** продал
на внука си Н. П. К.,чрез законния му представител П. Н. К. следния свой
собствен недвижим имот -апартамент № ***,находящ се в
гр.Я.ж.к.***,състоящ се от две стаи,кухня сервизни помещение,с площ от 62.42
кв.м.,при граници : ап.***,коридор,двор на блока,заедно с прилежащото избено
помещение № ***,със застроена площ от 2.62 кв.м.,при граници : мазе № ***,мазе
№ **** и коридор,както и 0,816 % ид.части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж,като запазил правото си да
ползва имота пожизнено и безвъзмездно.
ОСЪЖДА Д.М.Д.,ЕГН
********** да предаде на Н.П.К.,ЕГН **********,владението на следния недвижим
имот : апартамент № ***,находящ се в гр.Я.,ж.к.***,състоящ
се от две стаи,кухня сервизни помещение,с площ от 62.42 кв.м.,при граници : ап.***,коридор,двор
на блока,заедно с прилежащото избено помещение № ***,със застроена площ от 2.62
кв.м.,при граници : мазе № ***,мазе № *** и коридор,както и 0,816 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж.
ОСЪЖДА Д.М.Д.,ЕГН
********** да заплати на Н.П.К.,ЕГН ********** сумата от 2400,00
лв.,представляваща наемна цена за ползване при условията на чл.56,ал.3 СК на
недвижим имот : апартамент № ***,находящ се в гр.Я.,ж.к.***,състоящ
се от две стаи,кухня сервизни помещение,с площ от 62.42 кв.м.,при граници : ап.****,коридор,двор
на блока,заедно с прилежащото избено помещение № ***,със застроена площ от 2.62
кв.м.,при граници : мазе № ***,мазе № *** и коридор,както и 0,816 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж,за периода 27.05.2015 г. до
27.05.2016 г.,на който имот ищеца има запазено право на ползване,ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 22.08.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д.М.Д.,ЕГН
********** да заплати на Н.П.К.,ЕГН ********** сумата от 4800,00 лв.,представляваща
обезщетение за ползване без основание на недвижим имот,на който ищеца има
запазено пожизнено право на ползване,а именно : недвижим имот - апартамент № ***,находящ се в гр.Я.,ж.к.***,състоящ се от две стаи,кухня
сервизни помещение,с площ от 62.42 кв.м.,при граници : ап.***,коридор,двор на
блока,заедно с прилежащото избено помещение № ***,със застроена площ от 2.62
кв.м.,при граници : мазе № ***,мазе № *** и коридор,както и 0,816 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж,за периода 27.05.2016 г. до
27.05.2018 г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
22.08.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.М.Д.,ЕГН
********** да заплати на Н.П.К.,ЕГН ********** сумата от 1100,00 лв. съдебно
деловодни розноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д.М.Д.,ЕГН
********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от 432,00 лв. държавна такса за
предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: