Решение по дело №720/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№   289                                             01.08.2023г.                              гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

при секретар  Стефка Христова

и с участието на прокурор 

като разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова административно дело № 720 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. 

            Образувано е по жалба на С.П.К. ***, против Ревизионен акт № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г., издаден от В. С. К. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 443/23.09.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г., 2018г., 2019г. и 2020г. в общ размер на 15 296.00лв., както и лихви към тях в размер на 4 623.48лв.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост, както и за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив извод, че са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на основата за облагане и съответно за допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди. Поддържа, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като необосновано са приели, че декларираните и получените приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Счита, че неправилно в обжалвания РА се приема за недостоверна възможността неговите родители да му предоставят парични средства - лични спестявания в размер на 75 000 лева. В тази връзка твърди, че ревизиращият екип е игнорирал приложени към преписката писмени доказателства, както и такива, установяващи, че е бил извършен превод в размер на 45 000 лева от страна на майката на съпругата му, с които средства е била захранена клиентска подсметка, открита при инвестиционен посредник. Според жалбоподателя неправилно е определен паричния му поток, тъй като по никакъв начин не е отчетен от приходната администрация приносът на съпругата му, направените дългосрочни инвестиции и спестявания от страна на семейството на жалбоподателя в годините, предхождащи ревизирания период, липсата на извършвани значителни покупки на недвижими и движими вещи, както и наличието на парични средства в клиентската му сметка при инвестиционния посредник, посредством които той е правил своите инвестиции. По изложените в жалбата съображения е направено искане Ревизионен акт № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г., потвърден с Решение № 443/ 23.09.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002421007212-020-001 от 16.12.2021г., издадена от В. С. К. на длъжност Началник на сектор /л.1048, т.IV по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на С.П.К. ***, ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2020г. Извършването на ревизията е възложено на Н. И. П. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. Т. Г. – инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 20.12.2021г. по електронен път /л.1051, т.IV/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002421007212-020-002 /21.03.2022г., /л.184, т.I/ и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002421007212-020-003/19.04.2022г. /л.91, т.I/, издадени и подписани от В. С. К., Началник сектор, като с последната заповед за изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 20.05.2022г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

            С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

            Ревизията е предхождана от извършена на С.П.К. проверка за съпоставяне на имуществото и доходите на физическото лице /ПСИДФЛ/, приключила с Протокол № ПФ-16002421000426-073-001/ 16.12.2021 г./л.702-л.738, т.III/. Този протокол и доказателствата, събрани в хода на проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство с протокол № Р-16002421007212-ППД-001/17.01.2022 г./л.228, т.I от делото/. При тази проверка е била извършена съпоставка на получените приходи с извършените разходи от С.П.К. за периода 2015г.-2020г., при което е констатирано превишение на направените разходи над получените приходи, както и че получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период.

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Н. И. П. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. Т. Г. – инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002421007212-092-001/ 03.06.2022г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия /ПСИДФЛ, насрещни проверки и др./, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице С.П.К. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г., 2018г., 2019г. и 2020г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Н. П. и от В. Г., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

            Констатирано е, че С.П.К. е местно физическо лице и като такова е данъчно задължено лице на основание чл.3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че С.К. е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2017г. - 2020г./л.239 и сл., т.I/, в които е декларирал получени доходи от извънтрудови правоотношения, както и доходи от дивиденти от български и чуждестранни компании. В тази връзка е отбелязано, че С.К. търгува с акции на „Българска фондова борса“ АД и чуждестранни фондови борси, чрез лицензирани инвестиционни посредници. За ревизирания период е бил съдружник с 50% от капитала в „Екзакт Такс“ ООД. Посочено е, че С.П.К. е семеен - съпруга М. Х.Т.К.и едно непълнолетно дете.

            В хода на извършената предходна проверка с искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № ПФ- 16002421000426-040-001/21.06.2021г. /л.540, т.II/. от С. К. е изискано да представи за периода 01.01.2015г.-31.12.2020г. документи и писмени обяснения, свързани с източниците и размерите на получените доходи, съществуващите вземания/задължения от/към трети лица и дружества, данни за предоставени/получени кредити/заеми, пътувания в чужбина, стопански обекти, притежавано и придобито имущество, извлечения от банкови сметки, извършените разходи, наличните парични средства в брой в началото на проверявания период към 01.01.2015г., вкл. доказателства за придобиването им преди тази дата. В изпълнение на това искане от С. К. с вх. № №94-00-4281 #1/20.07.2021 г./л.552, т.II/ са били представени справки по образец от № 1 до № 6 за налични активи, декларация за ликвидни и изискуеми задължения към кредитори/доставчици/л.554-557, т.II/, както и декларация от Р. и П.К. - родители на проверяваното лице/л.553, гръб, т.II/. Представена е и декларация за разкриване на банкова тайна.

            В представените писмени обяснения, С.П.К. твърди, че за периода 01.01.2015г. - 31.12.2020г., няма придобити и продадени недвижими имоти. Сочи, че има извършена продажба на лек автомобил за сумата от 400 лева, за което прилага договор от 24.04.2015г./л.559, т.II/. Заявява, че през този период получените от него доходи са от трудови правоотношения по банков път, като прилага копия на договорите/л.560-566, т.II/. Допълва, че има получени доходи от търговия с ценни книжа на „БФБ" АД и чуждестранни борси, както и получени дивиденти от притежаваните в определен момент акции, като за тези доходи прилага 4 бр. подробни справки/л.577-л.582, т.II/. Сочи, че сделките с акции, са били извършвани чрез лицензирани инвестиционни посредници, като прилага копия на договорите си с тях—4 бр./л.566, гръб – 576, т.II/. По отношение на притежаваните акции от чуждестранни компании заявява, че същите са декларирани в Приложение №8 на подадената от него годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с вх. №2400И0474283/13.04.2021г./л.257, т.I/. Във връзка с участието му в търговско дружество пояснява, че последното никога не е осъществявало дейност и няма реализиран оборот. В обясненията си С.К. посочва, че през периода 2010г.-2020г. има получени парични средства - спестявания от родителите му, в размер на общо 75 000.00 лв. (седемдесет и пет хиляди лева), с цел влагане в ценни книжа. В тази връзка уточнява, че през периода 2003 г.-2020 г. родителите му нямат придобивани недвижими имоти или МПС, доходите им са били изцяло от трудови и служебни правоотношения, а към момента са пенсионери. В подкрепа на изложеното представя декларация от родителите му - Р.Й.К.и П.С.К.К./л.553, гръб, т.II/, в която те декларират, че в периода 2010г.-2020г. са предоставили на сина си С.П.К. техни спестявания под формата на парични средства в общ размер на приблизително 75 000.00лв. Същите били предоставени с цел инвестирането им в акции от сина им и при условие, че се използват за образованието на техния внук. В декларацията е посочено, че спестяванията им са натрупани в продължение на целия им трудов стаж, както и вследствие на наследени средства от техните родители.

            В обясненията си С. К. допълва, че през ревизирания период е предоставил на своя кум А.С.И., следните средства: 09.2017г. – 7000.00 лв., 03.2018г. – 5000.00 лв., 12.2018г. – 12000.00 лв., 01.2020г. – 10000.00 лв., които са били спешно необходими на неговото семейство във връзка с покриване на разходи от медицински характер, като средствата са му връщани в брой в рамките на годината на предоставяне. По отношение издръжката на домакинството за посочения период посочва, че детайлна информация за това е предоставена от съпругата му в дадените от нея, при извършената й проверка, писмени обяснения. С. К., декларира още, че към 01.01.2015г. е притежавал в брой приблизително 75 000 лева, като тези средства са били придобити от него и от съпругата му по трудови и служебни правоотношения. Прилага справка за получен от него доход от „Мини Марица изток“ ЕАД за периода м.01.2007г.-м.07.2013г./л.559, гръб, т.II/. Също така пояснява, че през периода от 28.11.2002г. до 01.01.2015г. има реализирани капиталови печалби и доходи от дивиденти.

            Вследствие на така представените документи и писмени обяснения в хода на проверката от С. К., във връзка с твърдението му за получени от родителите му парични средства през периода 2010г.-2020г., е изискано/л.677, т.II/ да посочи конкретен размер на предоставените му парични суми, вкл. периода и начина им на предоставяне. Изискани са и обяснения, каква част от тези средства, предоставени от родителите му (през периода 2010г.-2020г.) са били налични в брой към 01.01.2015г. В изпълнение на това искане, с вх. №70-00-10975#1/22.10.2021г./681-682, т.II/, С.К. е представил обяснение, в което посочва, че няма конкретни сломени за точен месец на предоставяне на средствата от родителите му. Посочва, че след уточняващи разговори с родителите си, счита, че същите са били предоставени в периода 2015г.-2016г. с цел да бъдат инвестирани от него.

            С оглед на изложеното, органите по приходите са счели, че са налице несъответствия, касаещи периода, в който се твърди, че средствата в размер на 75000 лева са били предоставени на С.К. от неговите родители. Изтъкнато е, че в първоначално дадените обяснения/л.552, т.II/ и заявеното в приложената към тях декларация на родителите/л.553, гръб, т.II/ е посочен период 2010г.-2020г., а в допълнително представените обяснения се сочи, че тези средства са били предоставени в периода 2015г.-2016г. С оглед изясняване на тези обстоятелствата, в хода на предхождащата ревизията проверка, на Р.Й.К.и П.С.К.К., са били извършени насрещни проверки, при които са изследвани доходите им, както и движението по техните банкови сметки.

            По отношение на Р. К. е констатирано, че тя е работила в „Мини Марица Изток“ ЕАД, като считано от 28.11.2018 г. е пенсионер. Въз основа на представена справка за получения доход от Р. К. е установено, че за периода м.01.2010г.-м.12.2014г. средномесечно нетно трудово възнаграждение е в размер на 1256.54 лв. От извършения преглед на банковите й сметки е установено, че през периода 2014г.-2016г. Р. К. тегли парични средства, като в същото време открива и депозитни сметки. Посочено е, че конкретно през 2014г., изтеглените от Р. К. парични суми в ПИБ АД са в по-малък размер от открития от лицето депозит в „ПроКредит банк (България)“ ЕАД, като е направен извод, че тя е разполагала с парични средства в брой в размер на 5600.00 лв. За 2016г., е установено, че Р. К. довнася в брой по депозитната си сметка сума в размер на 5000.00 лв. За 2017г. е костатирано, че Р. К. внася по разплащателната си сметка 10000.00 лв. в брой, които средства превежда по банков път на сина си - С.К.. Отбелязано е, че през периода 2017г.-2020г., лицето продължава да поддържа и прехвърля допълнителни средства по депозитните си сметки, както и да тегли периодично суми в по-малък размер от получените доходи от трудови правоотношения и пенсии. Въз основа на данните от приложените банкови извлечения е установено, че към 31.12.2016 г., наличните парични суми по банкови сметки на Р. К. са в общ размер – 37069.60 лв.

            По отношение на П. К., при извършената насрещна проверка е констатирано, че е пенсионер, считано от 2000г., като за периода 2010г.-2014г. е получавал средномесечен доход от пенсии в размер на 412.78лв. От извършения преглед и анализ на банковите му сметки за периода 2014г.-2016г., органите по приходите, са установили, че П. К. тегли парични средства, като в същото време поддържа откритите преди 2014г. депозитни сметки. За периода 2017г.-2020г., се посочва, че лицето продължава да поддържа депозитните си сметки и да тегли периодично суми от разплащателната си сметка в по-малък размер от получените от него доходи от пенсии. Към 31.12.2016 г., са установени наличните парични суми по банковите сметки на П. К. в общ размер – 21229.88 лв. и 3297.90 USD.

            В РД е отбелязано, че при извършените насрещни проверки, Р. и П.К., в дадените от тях писмени обяснения/л.377 и л.694, т.II/ заявяват, че предоставените от тях средства на сина им С.К. в размер на 75000 лева, по техни спомени е станало в периода 2015г.-2016г. като не могат да посочат конкретен месец поради изминалият голям период от време. Твърдят, че средствата са предоставени в брой поради факта, че са били съхранявали в брой (в каса).

            Според ревизиращите органи, както обясненията на ревизираното лице, така и тези на неговите родители, освен че съдържат разнопосочни твърдения за периода на предоставяне, съотв. получаване на средствата, не са подкрепени с доказателства, в т.ч. не са посочени датите, на които са получени парите, техният размер, конкретен период на спестяване от родителите му, както и дали някаква част от тях са били налични в брой към 01.01.2015г.

            С оглед на това и в резултат на извършения анализ от събраната в хода на проверката информация, по отношение на произхода на сумата в размер на 75000 лева, е направено заключение, че родителите на ревизираното лице е трябвало да спестят цялата заплата на Р. К. за периода 2010г.-2014г., за да могат да предоставят на сина си - С.К. посочената сума. В тази връзка е отбелязано, че в този случай извършените от домакинството им разходи би следвало да са покривани изцяло от получените от П. К. доходи от пенсии, които обаче са недостатъчни за издръжката на домакинството, тъй като са под жизнения минимум. Освен това, в РД е посочено, че през периода 2013г.-2020 г. Р. и П.К. са съхранявали спестените от тях средства в банковите си сметки - или чрез откриване и поддържане на депозитни/спестовни сметки, от които получат доходи от лихви, или чрез теглене на по-малки парични суми от разплащателните си сметки, в сравнение с получените от тях доходи.

            В резултат на гореизложеното, ревизиращият екип е приел като възможно на С.К. да са били предоставени от родителите му - Р. и П.К. парични средства, както следва: през 2015г.- 14900.00 лв. и през 2016 г. – 9300.00 лв. Изтъкнато е, че посочените суми са формирани като положителна разлика от изтеглените от Р. К. пари в брой, намалени с внесените от лицето суми в брой по откритите за същия период депозитни сметки. Отбелязано е, че тези суми са включени и участват в изготвения паричен поток на С.П.К. за съответната година на ред 9 – „необлагаеми доходи - хазарт, рента, продажба на имущество придобито чрез наследяване, дарение и др.“.

            По отношение определяне на наличните парични средства в брой към 01.01.2015г., в хода на ревизията, до С.К. е изготвено ИПДПОЗЛ №Р-16002421007212-040-001 от 12.01.2022 г., /л.1000, т.III/, с което от лицето е отново е изискана информация за разполагаемите от него парични средства в брой в началото на ревизирания период - 01.01.2015г. Изискано е, претендираният размер на наличните парични средства в брой към 01.01.2015 г. да бъде доказан със съответните заверени копия на документи, удостоверяващи придобиването им преди 01.01.2015 г., респективно наличието им в началото на периода. От С.К. е изискано да предостави и допълнителни доказателства, относими в настоящото ревизионно производството, които не са приложени в хода на извършената предходна проверка за съпоставка на имуществото и доходите на лицето.

            В изпълнение на това искане от С.К., са представени писмени обяснения и копия на документи/справки с вх. №94-00-241#1/ 02.02.2022 г./л.1045, т.IV/. В представените писмени обяснения, С.П.К. отново заявява, че към 01.01.2015г. притежава в брой 75000.00 лв., като посочва, че средствата са придобити от него и съпругата му по трудови и служебни правоотношения, както и от търговия с ценни книжа на пода на „Българска фондова борса" АД. Допълва, че в хода на предходната проверка е представил подробни писмени обяснения и документи. Към обяснението са приложени: справка за периода 28.12.2002 г. (начална дата на търговия с акции)-12.02.2019 г. (дата на последна сделка на „БФБ" АД)/л.1039-л.1044, т.IV/; справка от платформата за търговия на „БФБ" АД – COBOS за потвърждение на извършените и декларирани от С.К. сделки/л.1004-л.1016,т.III/, както и копия от фактури за начислени комисионни (в които са отразени какви акции са купени или продадени) от инвестиционните посредници „БЕТА КОРП” АД И „КАРОЛ" АД, за периода преди за започне да използва платформата COBOS/л.1017, т.III – л.1038, т.IV/.

            По повод така дадените писмени обяснения и представени документи, в РД е отбелязано, че в случая от ревизираното лице не са ангажирани безспорни доказателства, че реализираните печалби от продажбата на акции са били прехвърлени от клиентските сметки на С.К., открити при инвестиционните посредници(чрез, които лицето търгува с ценни книжа), към банковите сметки на лицето, от които е могло да бъдат изтеглени в брой преди 01.01.2015 г.

            В тази връзка и с оглед установяването на наличието на декларираните от С.К. парични средства в брой в размер на 75000.00 лв. към 01.01.2015г. с ИПДПОЗЛ № Р-16002421007212-040-002/ 11.02.2022 г./л.191, т.I/ са били изискани банкови извлечения, отразяващи операциите(движението) и наличностите на парични средства по видове банкови сметки за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г., от които да е видно основанието на направените и получени преводи, или декларация за разкриване на банкова тайна.

            По повод на това искане от ревизираното лице е постъпило заявление с вх №94-00-1111#1/ 22.02.2022г./л.196, т.I/, в което посочва, че не е в състояние да предостави исканата информация за периода 2013г.-2014г., тъй като същата не кореспондира с периода на ревизията, който е определен в ЗВР и обхваща времето от 01.01.2015г. до 31.12.2020г.

            Предвид на това, по искане на приходната администрация/л.150, т.I/ с Решение №156/17.03.2022г. по ч. гр. д. № 1002/2022г. на РС Стара Загора/л.181-л.182, т.I/ е постановено разкриването на банкова тайна от ПИБ АД и БАНКА ДСК АД за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г. по отношение на данните за операциите и наличностите по открити/закрити банкови сметки на лицето С.П.К.. Въз основа на това решение от банките е била изискана, съответно представена посочената информация.

            Отделно от това, са били изпратени и ИПДСПОТЛ до лицензираните инвестиционни посредници, при които С.К. има открити аналитични подсметки през периода 2010г.-2014 г., а именно: „БЕТА КОРП“ АД/л.222, т.I/ и „КАРОЛ“ АД/л.197, т.I/. С тях е изискана информация/справка/ за сключените от лицето чрез дружеството сделки с ценни книжа и движението на парични средства по откритата му аналитична подсметка, която да съдържа данни за наличност в началото на периода, постъпления, плащания и наличност в края на периода. Изискано е движението на парични средства да бъде конкретизирано за отделните календарни години, като се направи разграничение кои плащания/постъпления са в брой и кои по банков път.

            От „БЕТА КОРП“ АД са получени писмени обяснения, с вх. №70-00-1652#1/07.03.2022 г./л.227 и сл. т.I/, в които дружеството заявява, че  е извършвало дейност на инвестиционен посредник през упоменатия в искането период 01.01.2010г.-31.12.2014г. Потвърждава, че има подписан договор за извършване на сделки с ценни книжа за сметка на клиент - С. П. К., считано от 10.05.2005г. Пояснява, че по силата на този договор в периода 2005 г. — 2006 г., са извършени няколко транзакции с акции по нареждане на клиента, като с транзакция от 18.01.2007г., всички акции от клиентската сметка на С.П.К. при „БЕТА КОРП" АД са преведени към „Централен Депозитар" АД, гр. София. Декларира, че в периода на проверката, дружество „БЕТА КОРП“ АД, не е имало никакви делови взаимоотношения с г-н С.П.К., включително не са извършвани сделки по нареждане и със средства на клиента.

            С вх. №70-00-1651 #1/ 17.02.2022г./л.202, т.I/, от „Карол“ АД са били представени писмени обяснения и справки за сключените сделки и движение на парични средства по аналитична подсметка на С.К. при инвестиционния посредник през периода 2010г.-2014г./л.204-л.221, т.I/.

            В представените писмени обяснения/л.203, т.I/, дружеството е посочило, че като инвестиционен посредник има сключен договор от 28.09.2009г. за търговия с ценни книжа и ползване на електронна платформа за търговия със С.П.К.. Уточнява се, че по силата на този договор клиентът сам сключва сделки с ценни книжа на БФБ за своя сметка и със свои средства.

            Данните от банкови извлечения и от представените от „КАРОЛ“ АД справки за сключените сделки с ценни книжа и движението на парични средства през периода 01.01.2010г.-31.12.2014г., са обобщени и представени в табличен вид в РД.

            При извършения анализ на откритите от лицето банкови сметки и аналитична подсметка при инвестиционния посредник - „КАРОЛ“ АД през периода 2010г.-2014 г., органите по приходите са констатирали, че по банковата си сметка С.К. внася суми в брой или получава преводи от съпругата си М. Т.-К., които впоследствие се прехвърлят от ревизираното лице по негова аналитична подсметка при инвестиционния посредник. Установено е, че С.К. тегли периодично суми в по-малък размер от получените от него доходи/вкл. и по трудово правоотношение/, като останалата част от дохода остава наличен в банковата сметка или се прехвърля по депозитна/клиентска сметка на лицето, открита при посредника. Констатирано е, че през 2013г., С.К. е прехвърлил 10000.00 лв. за довнасяне на депозит в притежавана от него сметка в КТБ АД, като след фалита на тази банка, през м. декември 2014г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките/ФГВБ/ му е изплатил сума в размер на 14987.24 лв., която е била преведена и налична по банкова сметка *** - 31.12.2014 г.

            По отношение на откритата при „КАРОЛ“ АД клиентска подсметка, е констатирано, че през периода 2010г. - 2014г, С.К. е прехвърлил от банковите си сметки към тази клиентска сметка при посредника парични средства в общ размер на 130600.00 лв., като същевременно изтеглените от подсметката парични суми са в размер на - 1862,75 лв. (през 2011 г.). В тази връзка в РД е отбелязано, че не се установява прехвърляне на парични средства от откритата на С.К. подсметка при посредника към банковите му сметки. Посочва се, че от предоставените от С.П.К. и „КАРОЛ“ АД справки за сключени сделки с ценни книжа, през периода 2010 г.-2014 г., е видно, че ревизираното лице е реализирало капиталови печалби от търговия с ценни книжа, и получава доходи от лихви, дивиденти и ликвидационни дялове, като същите обаче не се прехвърлят по банковите сметки на лицето, от където биха могли да бъдат изтеглени в брой, а се инвестират в закупуването на ценни книжа и/или остават налични по аналитичната подсметка на лицето при инвестиционния посредник - „КАРОЛ“ АД. Направен е извод, че изтеглените в брой парични суми (от банкова/клиентска сметка на лицето) са в много по-малък размер от декларираните от С.К. налични парични средства в брой на 01.01.2015г. в размер на 75000.00 лв.

            Въз основа на изложеното и предвид факта, че получените от С.К. и съпругата му М. Т.-К. доходи по трудови и служебни правоотношения са изплащани по банков път, от ревизията е прието, че твърдението на ревизираното лице относно причините за държането на средства в брой - липсата на подходящи акции за инвестиране към онзи момент, както и от събитията, развили се в банковата система в периода 2013г.-2014г., е в противоречие с установените в хода на ревизията факти и обстоятелства. Отбелязва се също така и направената констатация, че през периода 2010 г.-2014 г., С.К. захранва аналитичната си подсметка при посредника, като инвестира средства в закупуването на акции, а не тегли наличните (в резултат на реализираните доходи/печалба от продажбата на ценни книжа) по подсметката парични суми.

            По тези съображения, ревизиращият екип не е кредитирал обясненията от ревизираното лице за налични парични средства в брой към 01.01.2015 г. в размер на 75000.00 лв. Като налични парични средства в брой в началото на ревизирания период, органите по приходите, по аргумент на чл.164 от ГПК, са приели сумата от 5000.00 лв.

            По отношение на разходите за издръжка и живот в РД подробно са посочени и анализирани извършените от лицето разходи и плащания. Предвид дадените от ревизираното лице писмени обяснения/л.553, т.II/, че детайлна информация за тези разходи е предоставена от съпругата му при извършената й проверка, органите по приходите с Протокол №1697618/ 07.12.2021г./л.800, т.III/, са присъединили дадените от нея писмени обяснения с вх. №94-00-4282/ 20.07.2021г./л.824, т.III/, съотв. с вх.№94-00-7056/ 15.11.2021г./л.826, т.III/, в които тя е декларирала направените разходи за издръжка на домакинството за периода. При извършената съпоставка са взети предвид декларираните от М. Т.-К. суми по пера, като е елиминирано дублирането на разходи, за които е констатирано, че са документирани (или чрез издаване на първичен счетоводен документ и/или чрез плащане с банков превод). След отстраняване на дублираните разходи за живот, подробно описани на стр.44 в РД, същите са отразени в размер на ½ за С. К..

            В РД е отбелязано, че в хода на извършената й проверка за съпоставка на имуществото и доходите, от съпругата - М. Т.-К. е била предоставена декларация за съгласие недостига/излишъка на парични средства да бъде компенсиран/използван при проверката на съпруга й. Такава декларация е предоставена и от С.П.К./л.995, т.III/.

            С оглед на така установените от ревизиращите органи данни и след анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства за лицето и семейството му, събрани от информационната система на НАП в хода на ревизията и при предходната проверка, е извършена съпоставка на доходите и разходите на С.П.К., представена в табличен вид на стр.49 – стр.60 от РД /съответстващи на л.59-л.64, т.I от делото/, за всяка от годините, включени в обхвата на ревизията. Установено е, че през периодите на ревизията, С.К. е внасял средства по банковите си сметки, купувал е акции, извършвал е разходи за закупуване на движимо имущество, погасявал е вноски по кредити, предоставени заеми, данъци и други разходи, подробно описани в ревизионния доклад, като реализираните доходи не съответстват на извършените разходи от ревизираното лице. Посочено е, че при изготвяне на съпоставката е взет предвид установения в хода на извършената предходна проверка паричен поток на съпругата - М. Т.-К. и констатирания при нея свободен паричен ресурс и същият е използван за компенсиране на установения недостиг на С.К. за съответните години.

            Въз основа на тази съпоставка, органите по приходите са намерили, че разходите на лицето надвишават доходите му за 2016г., 2018г. и 2020г., поради което са приели, че са налице предпоставките, визирани в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”. Изтъкнато е, че С.П.К. не е посочил реални данни за източниците на средствата, послужили за финансиране на несъответствието. За да обосноват това свое заключение, ревизиращите органи не са кредитирали, даденото обяснение за спестени средства в началото на 2015г. в размер на 75000 лева, както и на предоставени, впоследствие от родителите му на средства в общ размер на 75000 в периода 2015г.-2016г. Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и с Уведомление с № Р-16002421007212-113-001/ 08.04.2044г. по чл.124, ал.1 ДОПК/л.95, т.I/, ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизирания период, ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, както и че осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ за ревизирания период ще бъде определен по реда на  чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище. На основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е изготвено и Уведомление с изх.№ Р-16002421007212-139-001/08.04.2022г./л.145, т.II/. Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16002421007212-040-003/ 08.04.2022 г./л.99, т.I/, с което е изискано представяне на декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК относно имущественото му състояние за всяка една от годините, включени в ревизирания период – 2015г. - 2020г. Уведомленията и ИПДПОЗЛ, са връчени на 12.04.2022г. по електронен път/л.98, т.I/. В тази връзка, от страна на ревизираното лице, с вх. №Д1/РД-20-3158#1 /27.04.2022 г./л.89, т.I/, е подадено възражение, с което се оспорва избрания, от органите по приходите, ред за определяне на дължимите данъци. Счита, че констатациите са некоректни и в случая не е налице хипотезата чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Заявява, че във връченото му уведомление не се посочват доказателства и/или твърдения за такива факти, като и че липсва твърдение за превишение на разходите над приходите. Сочи, че са констатирани налични парични средства, както в брой, така и в банковите му сметки. Изтъква, че съжденията на ревизиращият екип имат отношение към определяне началното салдо на проверявания период, но същите не могат да обосноват наличието на основание по чл. 122, ал. т. 7 ДОПК. От С. К. с вх. № 94-00-2523#1/27.04.2022г./л.131 и сл., т.I/ са предоставени попълнени декларации, на основание чл.124, ал.3 от ДОПК за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020г.

            В РД, след извършен анализ на всяко от относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период и съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи, е констатирано несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово състояние и направените разходи за 2016г., 2018г. и 2020г., както следва:

            • за данъчен период 2016 г. в размер на 67656.51 лв.

            • за данъчен период 2018 г. в размер на 3786.89 лв.

            • за данъчен период 2020 г. в размер на 80959.16 лв.

            За останалите години, включени в обхвата на ревизията, ревизиращия екип не е установил превишение на разходите. Изтъкнато е, че С.К. не е посочил реални данни за източниците на средствата, послужили за финансиране на несъответствието. Установеното несъответствие е прието за доход с неустановен приходоизточник и е формирана основа за облагане и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, след приспадане на законоустановените осигурителни вноски. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК, ревизиращият екип е начислил и прилежащите лихви за просрочие.

            Отделно от изложеното, в РД се съдържат констатации, според които С.К. с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ/л.239-л.242, т.I/ е декларирал през 2019г. следните облагаеми доходи:

            • доход от трудови правоотношения - 66 226.66 лв.

            • доходи от прехвърляне на права или имущество - 3 087.82 лв.

            • доходи от дивиденти от източник в чужбина – 205.36 лв.

            В хода на ревизията е установено, че декларираният от С.К. в Приложение №5 на ГДД от С.К. облагаем доход от сделки с чуждестранни акции (сключени на пазар в трети страни, извън територията на друга държава-членка на Европейския съюз, или в държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство), изплатен от „ЕЛАНА ТРЕЙДИНГ“ АД през 2019 г., е в по-малък размер, в резултат на приложен курс на БНБ към 31.12.2019г., а не към датата на придобиването на дохода. С оглед на изложеното, ревизиращите органи са приели, че облагаемият доход на лицето от продажбата на чуждестранни акции през 2019г. е в размер на 2018.74 USD и равностойност в лева – 3668.86 лв. Вследствие на това е определена годишната данъчна основа за 2019г. за доходи от прехвърляне на права или имущество, съответно и допълнителен дължим данък за довнасяне в размер на 58.00 лева, ведно с лихва за просрочие.

            Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 06.06.2022г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.78, т.I от делото/.

            На основание чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх. № 94-00-4038/ 20.06.2020г./л.33, т.I/, с което се оспорват изцяло констатациите и направените изводи. Ревизираното лице изтъква, че неоснователно не са признати притежаваните от него парични средства към 01.01.2015г., което е довело до некоректни изводи при формиране на паричния поток. Счита също така, че неправилно в РД са преценени финансовите възможности на родителите му да предоставят посоченото дарение.

            Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от В. С. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г., с който по отношение на С.П.К. са установени задължения в общ размер на 15 296.00 лева, ведно с лихви в размер на 4 623.48 лева, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 6 765.00лв. и прилежаща лихва в размер на 3 542.51лв.; за 2018г. - 378.00лв. – главница и 121.49лв. - лихва; за 2019г. – 58.00лв. - главница и 12.74лв. - лихва и за 2020г. - 8 095.00лв. – главница и 946.74лв. - лихва. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от С.К. възражение срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002421007212-092-001/ 03.06.2022г., като същото е прието за неоснователно. Изтъкнато е, че с възражението не са представени доказателства, които да бъдат разгледани и които биха могли да променят установената фактическа обстановка. Поради това и след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства и на направените изводи и основанията за тях, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в РД фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от В. К. и от Н. П., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

            Ревизионният акт е връчен по електронен път на С.К. на 06.07.2022г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.31, т. I от делото/.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК С.К. е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред с подадена/чрез пощенски оператор/ на 19.07.2022г. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 94-00-4567/ 20.07.2022г.

            С Решение № 443/ 23.09.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло Ревизионен акт № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г. относно допълнително установените по отношение на С.П.К. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г., 2018г., 2019г. и 2020г. в общ размер на 15 296.00 лева и лихви в размер на 4 623.48 лева. С решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е потвърден като правилен и обоснован направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като се сочи, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице не е опровергало констатациите в РД досежно съществуването на основание за провеждането на ревизия по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложените в жалбата доводи за необоснованост и незаконосъобразност на РА, са приети за недоказани и неоснователни. Посочено е, че не са представени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените множество разходи през ревизираните периоди - внесени средства по банковите сметки на РЛ, закупуване на акции, движимо имущество, вноски по кредити. Обсъдени са и възраженията на ревизираното лице относно размера на приетото в РА началното салдо за 2015г. В тази връзка е посочено, че възможността жалбоподателя да е разполагал реално с въпросните суми е изследвана в дълбочина и всеобхватност от органите по приходите, поради което изводите им за липса на доказателства за наличие на твърдените средства в посочените размери и периоди в ревизираното лице, са обосновани. Изтъкнато е, че не са представени доказателства, които да опровергават констатираното при ревизията и да доказват наличието на по-голям размер парични средства в брой от приетия в РД/РА. Обоснован е извод, че приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане по ЗДДФЛ е правилен, поради което обжалваният РА, с който е установен допълнителен данък по чл. 48, ат. 1 от ЗДДФЛ и лихви за просрочие, е постановен при изяснена фактическа обстановка, мотивиран е правилно и законосъобразно.

            Решение № 443/ 23.09.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, е връчено на С.К. по електронен път на 26.09.2022г. /л. 13, т.I от делото/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и представените и събрани по искане на жалбоподателя доказателства.

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Р. Йорданова К., М. Х.Т.К.и П.С.К.К..

            Свидетелката Р. Йорданова К., майка на жалбоподателя заявява, че със съпругът й през 2015г.-2016г. са давали финансови средства на сина им в размер на около 75 хил. лева, за да ги инвестира в акции с добра доходност. Посочва, че тъй като синът й се занимава с финанси е наясно с инвестирането на средства. Парите са ги съхранявали в дома си, в каса и са ги давали в брой на сина си. Твърди, че са имали възможност да предоставят тези пари, тъй като тя е работила в „Мини Марица изток“ с добра заплата, имат къща с голям двор, както и наследствени земи от нейните родители, гледат животни, от което получават доходи. Посочва още, че това са спестени средства, от нейните родители и от свекърва й, която е оставила в наследство 20 хиляди лева, като желанието й е било да бъдат дадени на единствения й внук – техния син.

            Свидетелката М. Х.Т.-К, съпруга на жалбоподателя посочва, че със С. са семейство от 2006г. Заявява, че доходите им са както от заплати, така и от спестявания на средства, които са получили от неговите родители. Твърди, че нейната майка - К. Т. от 2007г. до 2017г. е работила в Гърция и е имала спестени средства от трудови доходи на обща стойност 115 хиляди лева, които след смъртта й, са си ги разделили със сестра й, тъй като баща им се отказал от тези пари. Освен това, през 2011г. майка й, която е имала 45 хиляди лева в банкова сметка ***уга й по банков път за да се вложат в акции предвид финансовата ситуация в страната след 2007г., когато лихвите по депозитите са били ниски. Сочи, че съпругът й се занимава с инвестиции в акции като възможност за допълнителен доход. Твърди, че парите са съхранявани в дома им, тъй като разполагали с каса. Пояснява, че не са ги инвестирали веднага с оглед намиране на подходящи обекти и периоди за инвестиции. Поддържа, че са имали в брой доста средства.  Имали са възможност да спестяват, тъй като голяма част от основните хранителни продукти се произвеждали от свекъра и свекърва й и те не са плащали за тях. Не са влагали тези пари в банки, защото са искали да ги ползват за инвестиции с цел доходи. Посочва, че парите от продажбата на акции са ги влагали в нови покупки на акции, като пояснява, че част от парите са постъпвали по инвестиционната сметка на съпруга й и също са служили за купуване на други акции.

            Свидетелят П.С.К.К., баща на жалбоподателя, заявява, че през 2015г. и през други години са предоставяли средства на сина им. Спомня си, че през 2015/2016 г., са му предоставили 75 000.лв., тъй като са били несигурни времена и са решили, че е по-добре да ги дадат на него, за да ги умножи, защото е учил и има познания в тази област. Уточнява, че една част от парите са били наследство от майка му – около 20 000 лв. Посочва, че имат около 2 дка двор и произвеждат много неща. Отглеждат 6-7 овце, агнета, две кози, прасета, като по този начин се изхранват двете семейства. Посочва, че в банковите сметки не са държали много пари. Имал е каса и оръжие, като са съхранявали спестените пари в касата.

            За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза/основна - л.1233-л.1244 и допълнителна – съотв. л.1250-л.1268 в том IV от делото/. Съобразно поставените му задачи, вещото лице е извършило проверка и анализ на банковите извлечения на жалбоподателя и съпругата му за периода 2008г.-2014г., като е установило, че изтеглените от тези сметки пари в брой за този период надвишават разходите за издръжка на домакинството, съгласно данните от НСИ с 97 186.00 лева. В тази връзка е посочено, че началното салдо на С.К. към 01.01.2015г. е 142 344.83 лева, от които 97 186.00 лева в брой и 45 158.83 лева в банкова сметка. ***ечения на родителите на жалбоподателя, като в табличен вид е представило общо изтеглените от сметките им суми за периода 2013г. – 2020г., чийто размер е установен на общо 110 900.00 лева. Посочено е, че при установения от ревизията доход на двамата родители за периода 2010г.- 2016г. е в общ размер на 145 183.97 лева. Предвид на това и с оглед липсата на извършени разходи за придобиване на движимо и недвижимо имущество, както и въз основа на показанията на св. П. К., че произвежда голяма част от необходимите хранителни продукти за семейството, е обоснован извод, че Р. и П.К. са имали възможност да спестят и предоставят на сина си сумата от 75 000.00 лева. В тази връзка, вещото лице е пояснило, че данни за дарението на тези средства, се съдържат в обясненията/декларацията на С. К. и неговите родители, като уточнява, че при извършените проверки не са представени доказателства, установяващи изрично предаването на сумите. Отделно от това, според вещото лице, въпреки че в РД е констатирано, че през 2017г. Р. К. е превела по банков път сумата от 10 000.00 лева на сина си С. К./стр.35 от РД/, тази сума не е била взета предвид от органите по приходите в изготвения паричен поток за 2017г. При тези установявания, съобразно поставените задачи, експертизата е дала заключението си в три варианта, като при първия вещото лице е изготвило съпоставка за всяка една от годините от ревизирания период, като е приело за налични средства в брой към 01.01.2015г., посочената по-горе сума от 97 186.00 лева, взети са предвид дарения от родителите в общ размер на 75 000.00 лева, от които 20000 лева през 2015г. и 55000 лева през 2016г., съгласно декларираното от жалбоподателя, а за 2017г. е добавена сумата от 10000 лева, която е била преведена от Р. К.. Въз основа на така извършената съпоставка е обосновано заключение, че не е налице превишение на разходите над приходите през нито една от годините, включени в ревизирания период 2015г. – 2016г. При втория вариант съпоставката на приходи и разходи е извършена, при прието начално салдо в брой към 01.01.2015г. в размер на 75 000 лева. При този вариант експертизата е установила превишение единствено за 2020г. в размер на 21 602.56 лева, която сума е приета за основа за определяне на дължимия данък. При третия вариант, вещото лице е изготвило съпоставката за всяка една от ревизираните години, като е приело за начално салдо за 2015г. сумата от 5000 лева и дарение, през същата година в размер на 5100 лева в полза на жалбоподателя, както и сумата от 10000 лева преведена по банков път през 2017г. от Р. К.. При този вариант, според заключението е налице превишение на разходите над приходите за 2016г. в размер на 62 556.51 лева и за 2020г. в размер на 74 746.05 лева, като е изчислен и дължимия данък. Отделно от това експертизата е посочила и извършените преводи от инвестиционните посредници в периода 2015г. – 2020г. и получените по сметката на С.К. суми.

            Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника с искане същото да не бъде кредитирано, тъй като изводите на вещото лице са необосновани.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г., потвърден с Решение № 443/ 23.09.2022г. на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.7-л.10, т.I от делото/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – В. С. К., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в т.I от Заповед №РД-09-1979/30.09.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002421007212-020-001 от 16.12.2021г. и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002421007212-020-002 от 21.03.2022г. и № Р-16002421007212-020-003 от 19.04.2022г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В. К..

            Възложената ревизия на С.К. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002421007212-020-001 от 16.12.2021г. органи по приходите – Н. И. П. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. Т. Г. – инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002421007212-092-001/ 03.06.2022г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г. е издаден от В. С. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на С.П.К. и от Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

            Както посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставения Ревизионен доклад № Р-16002421007212-092-001/ 03.06.2022г. и издаденият въз основа на него РА № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

            Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 03.06.2022г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

            Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК /на която хипотеза в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

            В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 10.01.2023г.

            В случая, за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл.122 – 124 от ДОПК, органите по приходите са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Съответно жалбоподателя оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на основание по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане за установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ за ревизираните периоди.

            Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК.

            Подходът на органите по приходите при издаването на РА е следвал разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой, тъй като не само касовите операции определят имущественото състояние на данъчно задълженото лице. В табличен вид в РД за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода и в края му; постъпленията и разходите. Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, са обосновани именно с установено несъответствие на имущественото и финансовото състояние на С.К. от гл.т. на получени от него доходи и направени през 2016г, 2018г. и 2020г. множество разходи - внесени средства по банковите сметки на ревизираното лице, закупуване на акции, движимо имущество, вноски по кредити и пр., което с ревизията е определено като получени доходи с недоказан произход. Конкретно, прието е, че направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства, както следва: за 2016 г. в размер на 67 656.51 лв., за 2018 г. в размер на 3 786.89 лв. и за 2020 г. в размер на 80 959.16 лв. В хода на ревизията е направен подробен анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи и е констатирано, че жалбоподателят не разполага с доходи, които да покрият размера на извършените от него разходи. Това само е достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст.

            В конкретния случай, за да оправдае разходното превишение лицето е поддържало още в ревизионното производство, че е разполагало към 01.01.2015г. със значителна по размер сума, представляваща спестени парични средства, получени на различни основания в периоди преди ревизирания, която сума е била налична в брой.

            Следователно, основният спорен въпрос, който се очертава и който има значение за преценка обосноваността на изводите на РА, а оттам и за приложението на материалния закон, се отнася до това какво е било началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2015г. Ревизиращият орган е определил начално салдо в размер на 5000 лв., а жалбоподателят в представените писмени обяснения/л.552 и сл., т.II и л.1045, т.IV/ посочва, че към 01.01.2015 г. е разполагал с парични средства в брой над този размер, а именно със сума в размер на 75 000.00 лева, за която твърди, че е придобита от него и съпругата му по трудови и служебни правоотношения, както и от търговия с ценни книжа на пода на „Българска фондова борса“ АД.

            В тази връзка, съдът намира, че при формирането на началното салдо не следва да се включи сумата от 75 000.00лв. към 01.01.2015г., тъй като не е доказано парични средства в този размер да са налични в брой към началото на ревизирания период. На първо място, следва да бъде отбелязано, че в обясненията си ревизираното лице не е посочило каква част от тези средства е в резултат на получени доходи от трудови и служебни правоотношения и каква част в резултат на реализирани печалби от ревизираното лице на фондовата борса. Макар и да звучи логично твърдението, че част от тези средства са спестени от семейството в един продължителен период от време, в резултат от трудовата дейност на съпрузите, по делото не се ангажираха конкретни доказателства в тази насока. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателя и съпругата му, са получавали възнагражденията си изцяло по банков път. Същевременно, от приложените банкови извлечения за периода 2013г.-2014г., получени след разкриване на банкова тайна се установява, че С. К. периодично е теглил суми в по-малък размер от получените от него доходи, като останалата част от дохода е оставал наличен в банковата му сметка или е прехвърлян по депозитна, съответно клиентска сметка, открита при инвестиционен посредник. В случая не са налице каквито и да било доказателства, които да обосноват извод, че теглените в малък размер суми от банковите сметки на лицето средства са били спестявани в брой и са съхранени от него в непроменен размер към началото на ревизирания период. Всъщност налице са данни за спестени средства единствено по банковите му сметки, които обаче са били взети предвид от ревизиращите органи. Отделно от това, жалбоподателят не е установил начина, по който е съхранявал тези суми до 01.01.2015г., за да претендира тяхното пълно включване при изчисляването на началното салдо за 2015г. Твърдението, че ги е съхранявал в себе си в брой, не е доказано нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. От свидетелски показания също не се установява факта, К. да е имал спестени средства в брой към началото на ревизирания период в сочения от него размер. Заявлението, че е държал спестените си пари в каса, само по себе си, не може да обуслови извод, че именно претендираните суми са били спестени. С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че не са налице убедителни данни за това сочените като спестени суми, изтеглени от личните банкови сметки на жалбоподателя да са съхранени и разполагаеми в твърдения размер в брой към 01.01.2015г.

            Що се касае до твърдението, че част от наличните средства в брой към 01.01.2015г. са от търговия с ценни книжа следва да бъде отбелязано, че по делото не са налице данни за изплащането на такива доходи в брой, в полза на С. К.. Налице са единствено общи твърдения, като не се сочат конкретни параметри на сумите, които са получени. Действително, жалбоподателя е реализирал печалби от търговията с ценни книжа през периода 2010-2014г. и е получавал доходи от лихви, дивиденти и ликвидационни дялове, видно от представените, от инвестиционния посредник - „КАРОЛ“ АД, справки за сключени сделки с ценни книжа и движение на паричните средства/л.204 и сл., т.I/. От тях се установява, че от откритата при посредника клиентска сметка за посочения период е била изплатена в брой единствено сума в размер на 1 862.75 лева/л.206, гръб, т.I/ на 12.05.2011г., като в същото време не се установява прехвърляне на парични средства от тази клиентска сметка към банковите сметки на С. К. от където, както основателно е посочено от ревизиращия екип, биха могли да бъдат изтеглени в брой. Напротив, установява се че получените доходи се инвестират отново в закупуването на ценни книжа и/или остават налични по клиентската сметка на лицето при инвестиционния посредник. Отделно от това от посочените справки е видно, че за периода 2010-г.-2014г. жалбоподателя е прехвърлил от банковите си сметки по посочената клиентска сметка сума в общ размер на 130 600.00 лева. При това положение и с оглед липсата на конкретни доказателства получената в брой сума в размер на 1 862.75 лева да е спестена и налична към 01.01.2015г., съдът намира за необосновано твърдението на жалбоподателя, че част от претендираното начално салдо в размер на 75 000.00 лева е формирано от реализираните доходи от търговия с ценни книжа.

            Предвид гореизложеното, съдът счита, че по делото не е доказано твърдяната от жалбоподателя сума в размер на 75 000.00 лева, да е била налична към 01.01.2015г., тъй като не е доказано нито спестяването й през годините, нито нейното съхраняване. Ако и жалбоподателят да е спестил определена сума в себе си в брой, то по делото не бяха ангажирани, каквито и да било достоверни източници на данни за конкретен размер на такава сума към 01.01.2015г. Ето защо, в съответствие с правилата на процесуалния закон /чл.154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл.170 от АПК/, следва да се приеме, че ревизираното лице не е установило твърденията си относно разполагаеми парични средства в брой в началото на 2015г. В случая същественото е, че ревизираният субект следва да установи твърдения благоприятен за него и положителен факт от обективната действителност, че към посочената дата е разполагал с претендираната сума в брой. В този смисъл, съдът намира, че формираното от приходния орган начално салдо към 01.01.2015г. в размер на 5 000 лв. е обосновано, съгласно събраните по делото доказателства.

            Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за това, че органите по приходите необосновано не са включили в приходната част на паричния поток за 2015г. и 2016г. сума в общ размер на 75 000.00 лева, предоставена от родителите му. В случая, следва да бъде посочено, че съдът споделя принципното разбиране, че простото твърдение, че ревизираното лице е получило парична сума като дарение, не е достатъчно, за да се приеме, че въпросната сума следва автоматично да се включи в паричния му поток и да оправдае направени през периода разходи. Необходимо е доказването на реалното предаване на парите, възможността на дарителя да осъществи дарението, а също и наличието на сумата в началото или по време на ревизирания период. Тази необходимост следва от тежестта на доказване, която е за ревизираното лице, което чрез пълно и пряко доказване следва да установи фактите, на основата на които претендира изгодни за себе си правни последици. Обосновано, в случая, може да се приеме, че такова доказване не е извършено. При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че не са налице убедителни данни за разполагаемост, съхранение и предаване на тази сума от родителите. На първо място, следва да бъде отбелязано, че правилно органите по приходите, са констатирали, че е налице несъответствие в дадените както от ревизираното лице, така и от неговите родители обяснения за периода/времето/ на предоставяне на тези средства. Първоначално е било заявено/л.552 и 553, гръб, т.II/, че средствата са предоставени в периода 2010г.-2020г., а впоследствие се сочи, че това е станало в периода 2015г.-2016г, като едва в подадените декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК/л.106 и сл., т.I/, ревизираното лице е конкретизирало, че тези средства са получени, както следва: 20 000 лева през 2015г. и 55 000 лева през 2016г. В случая, подробно в хода на ревизията и предхождащата я проверка за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице е била изследвана възможността на родителите да предоставят на сина си средства в посочените размери. Въз основа на анализ на доходите им и събраната информация за движението по банковите им сметки органите по приходите са обосновали заключение, че Р. и П.К. биха могли обективно да предоставят на жалбоподателя парични средства, както следва: през 2015г.- 14900.00 лв. и през 2016 г. – 9300.00 лв. Тези суми, формирани като положителна разлика от изтеглените от Р. К. пари в брой, намалени с внесените от лицето суми в брой по откритите за същия период депозитни сметки, са били включени в изготвения паричен поток. Съдът споделя този извод на ревизиращите органи, тъй като е съответен на събраните доказателства, от които е видно, че двамата родители са имали спестени средства по банковите си сметки, но липсват категорични данни да са разполагали с други средства в брой, освен тези, които са били изтеглени от тези сметки.

            В случая като основание за имущественото разместване се претендира извършено дарение /предоставената от родителите сума/, поради което следва да се има предвид, че при липсата на писмената форма с нотариална заверка на подписите по чл. 225, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, безвъзмездното отстъпване на парите на дарения би следвало да се осъществи чрез предаване. По делото не се ангажираха каквито и да било писмени доказателства в тази насока. Освен, че предаването е недоказано, неустановен е и източникът на средства за осъществяване на дарението, извън признатия от органите по приходите размер. В тази връзка показанията на родителите на жалбоподателя са твърде общи и в тях не се съдържа информация за конкретни суми, техния произход и размер, още по-малко към кой момент са били предадени. Липсата на каквато и да било конкретика в показанията на разпитаните свидетели, прави невъзможно същите да бъдат съпоставени с другите доказателства по делото. Ето защо, на основание чл.172 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК при преценката им съдът съобрази, че те се дават от близки роднини на  жалбоподателя, които несъмнено са заинтересовани да го подпомогнат в спора му с приходната администрация, поради което не следва да бъдат безрезервно кредитирани. Освен това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК във връзка с чл.158 и чл.57, ал.2 ДОПК от една страна не се допускат свидетелски показания за договори над 5 000 лв., а от друга не установяват предаването на конкретните парични суми. Отделно от това при разпита си пред съда свидетелите са казали, че са съхранявали парите си в каса, но не са установили какви суми се съхраняват в нея, поради което твърденията на жалбоподателя за получени в по-голям размер средства като дарение в сравнение с приетото от ревизиращите органи, останаха недоказани.

            Неоснователно се възразява още, че от ревизиращите органи по никакъв начин не е отчетен приносът на съпругата му. В тази връзка следва да бъде уточнено, че в националната правна уредба не е познат института на семейното подоходно облагане. Установяването на данъчни задължения на конкретен субект включва анализ на относими към него приходи и разходи по пера. Това означава в разглеждания казус определянето на данъчната основа по критериите, предвидени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, трябва да бъде конкретно за ревизирания субект. По този начин е процедирал ревизиращият орган, изготвяйки парични потоци на ревизираното лице без да включва доходите на съпруга на жалбоподателката. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност по действащия СК - чл. 21, ал. 1, съгласно който общността се разпростира само върху вещни права. Придобитите от съпруга доходи, включително парите в брой, освен ако не се трансформират в права по чл. 21, ал. 1 СК, не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по ал. 3. За права вън от обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Такъв подход не е регламентиран в действащия ЗДДФЛ. Именно поради изложеното, частта от заключението на вещото лице, в което е определено началното салдо единствено и само въз основа на размера на изтеглени пари в брой и от двамата съпрузи през периода 2008г. -2014г. е в противоречие със закона. В съответствие със закона обаче е извършеното от органите по приходите компенсиране на недостига при жалбоподателя с установения при съпругата му свободен паричен ресурс/положително салдо/. Този подход отговаря на режима на семейните отношения съгласно чл. 15 и чл. 18 СК и това е свързано с общите грижи, които двамата съпрузи полагат за поемане разходите на домакинството. Освен това следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, която позволява при определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК да се вземат предвид направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на ДОПК и декларираните получени средства.

            С оглед на всичко изложено до тук, крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което е изготвено във вариант на данъчна основа, която би била налице, ако се приеме тезата на жалбоподателя за включване на твърдените в жалбата суми като начално салдо за 2015г. и такива получени като дарение от родителите му, а по изложените по-горе аргументи съдът не ги приема. С оглед на това, при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК съдът не кредитира въпросното заключение. Освен това, съдът не възприема и извода на вещото лице, че в изготвения паричен поток на жалбоподателя за 2017г., въпреки че е било констатирано от органите по приходите/на стр.35 от РД/, не е била включена сума в размер на 10000 лева, преведена по банков път от майка му – Р. К.. Този извод е необоснован. Видно от констатациите в РД, изрично на стр. 31/съответстваща на л.50, т.I от делото/ е отбелязано, че през м.12.2017г. С.П.К. е получил превод по сметката си от Р. К. в размер на 10000 лева, като тази сума е включена и участва в изготвения паричен поток за 2017г. на ред 9 – необлагаеми доходи.

            За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че недоказани останаха и твърденията, направени за първи път в жалбата до съда, за получен превод в размер на 45 000 лева от майката на съпругата на жалбоподателя, като по никакъв начин не е уточнено за кой период се претендира това да е станало. Едва в съдебно заседание, съпругата на жалбоподателя посочва, че сума в такъв размер е била предоставена от майка й – К. Т. чрез банков превод в полза на съпруга й през 2011г. Съдът счита, че показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани. От представените от жалбоподателя извлечения от банковите му сметки за периода 2008г. – 2014г./л.1076 – л.1141, т.IV/, не се установява да е налице получен превод в размер на 45000 от К. Т. през 2011г. Действително по банковата му сметка в ПИБ АД на 30.06.2011г. е бил получен превод в размер близък до твърдения, а именно 44 155.33 лева с посочено основание „прехвърляне на средства“. Наредител на превода обаче е самия жалбоподател – С.П.К./л.1114, т.IV/.

            При така установените факти, несъответствието между доходите и разходите на жалбоподателя за 2016г., 2018г. и 2020 е установено убедително и последователно. Това несъответствие, освен че сочи на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК представлява и определена по реда на ал. 2 от същата разпоредба данъчна основа и презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Ето защо, съдът счита, че обосновано в РА е прието, че в случая са налице предпоставките за определяне на задължения на ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за посочените години, при възприемане размера на установената сума по превишението на разходите над приходите, като подлежащи на облагане недекларирани доходи с неустановен произход.

            В заключение, следва да бъде посочено, че с РА, в оспорената му част, допълнително е определен дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 58.00 лв., ведно с прилежащите лихви, възлизащи на общата сума от 12.74 лв. Като причина да бъде начислен процесния размер на данъка е констатираната в хода на ревизията, допусната от ревизираното лице грешка при декларирането на облагаемия доход от сделки с чуждестранни акции, изразяваща се в приложен курс на БНБ за щатския долар към 31.12.2019г., а не към датата на придобиването на дохода. В тази връзка следва да се посочи, че законодателят в чл.10, ал.3 от ЗДДФЛ изрично е предвидил, че когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите за неправилно декларирания размер на получения доход, включително и чрез назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. При това положение и предвид липсата на конкретни възражения срещу тези констатации в РА, следва да се приеме, че жалбата и в тази й част се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

            Въз основа на изложените съображения съдът намира, че оспореният РА № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г., потвърден с Решение № 443 от 23.09.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

            Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, С.П.К. следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 192.75 лева, определено съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.К., ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт № Р-16002421007212-091-001/ 30.06.2022г., издаден от В. С. К. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 443/23.09.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г., 2018г., 2019г. и 2020г. в общ размер на 15 296.00лв., както и лихви към тях в размер на 4 623.48лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Национална агенция за приходите - София, сумата от 2 192.75/две хиляди сто деветдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: