№ 35
гр. Сливен, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230201331 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „М.“ ООД – гр. Сливен,
представлявано от процесуален представител, против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2500,00 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Моли издаденият електронен фиш да бъде
отменен като незаконосъобразен.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденият електронен фиш
да бъде отменен и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата, моли издаденият електронен фиш
да бъде потвърден, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
С решение № 197/17.05.2023 год. по АНД № 1235/2022 год. по описа на СлРС
1
било отменено НП № BG04042022/3000/Р8-143/03.10.2022 год., издадено от Директора
на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) –
гр. София. Наказателното постановление било издадено срещу И.А.И. за нарушение на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 16.03.2022 год. в 12:37:43 часа на
Глушник, път № I-6, отсечка 407+136, е управлявано пътно превозно средство на път,
включен в обхвата на платена пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. В решението по АНД № 1235/2022
год. по описа на СлРС е посочено, че от приетия по делото пътен лист се установявало,
че на посочената в акта и в наказателното постановление дата и час на нарушението
автомобилът не е управляван от жалбоподателя И.А.И., а от лицето Й.Й.. Решението е
влязло в сила на 13.06.2023 год.
На 12.07.2023 год. на представител на жалбоподателя „М.“ ООД - гр. Сливен
бил връчен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата № **********. Посоченият електронен фиш бил издаден срещу
дружеството за това, че на 16.03.2022 год. в 12,37 часа било установено нарушение №
DB1EAC1641F32E71E053041F160AFF13 с ППС влекач „Скания Р 124 ЛА“ с рег. №
*****, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 0, в Община Сливен, за движение по път I-6, км. 407+136,
с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. В електронния фиш било отразено, че
нарушението е установено с устройство № 40542, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-6, км. 407+136. В електронния фиш било посочено, че
за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се налага административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 2500,00 лева, както и че независимо от налагането на това
административно наказание, дружеството дължи и заплащане на съответната такса по
чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното ППС в
размер на 167,00 лева (л. 9 – 14 от АНД № 1667/2023 год. по описа на РС – Русе).
От приложените по делото Становище от НТУ, таблица с данни за движение на
ППС и писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД се установява, че от получените и
платени тол декларации за датата на нарушението - 16.03.2022 год., не била получена
тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението; както и че на
посочената дата и час бордовото устройство на процесното ППС е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване, или с изчерпана батерия, и поради
2
тази причина не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват;
както и че в следствие на това не били генерирани данни за геолокация на бордовото
устройство, съответно няма създадени тол декларации за преминаването през
процесния сегмент, като това било причината за регистриране неправомерно ползване
на платената пътна мрежа (л. 10 – 12 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********.
В настоящия случай на собственикът на процесното ППС, който е юридическо
лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева с
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
№ **********. В разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е посочено, че ако
собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане на
ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона да пътищата, на собственика, в случаите на
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се налага имуществена санкция в размер на 2500,00 лева. В
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидено, че на собственикът на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно деклариране на данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата, се налага имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.
2, за което се издава електронен фиш. В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
изрично е предвидено, че при нарушения по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронна система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствие
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в
3
размер, определен за съответното нарушение. Законодателят не е предвидил налагане
на административно наказание с електронен фиш в случаите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
и е следвало при така констатираното нарушение да бъде съставен АУАН и
административнонаказващият орган да издаде НП. Тази констатация не се променя и
от разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, тъй като в същата е посочено само, че по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10, като последната препраща към хипотезите, при които
влиза в сила един издаден електронен фиш, но не урежда процедурата по издаването
на такъв по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП (в този смисъл Решение № 239/09.01.2024 год. по
КАНД № 2155/2023 год. по описа на Административен съд – Бургас; Решение №
438/21.12.2023 год. по КАНД № 524/2023 год. по описа на Административен съд –
Враца; Решение № 1248/08.12.2023 год. по КАНД № 1837/2023 год. по описа на
Административен съд – Бургас; Решение № 1131/18.11.2023 год. по КАНД №
1535/2023 год. по описа на Административен съд – Бургас; Решение № 96/21.04.2023
год. по КАНД № 101/2023 год. по описа на Административен съд – Видин и Решение
№ 687/19.10.2022 год. по КАНД № 758/2022 год. по описа на Административен съд –
Хасково).
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата е
основателна. Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства,
че на 16.03.2022 год. в 12,37 часа е установено извършено нарушение с ППС влекач
„Скания Р 124 ЛА“ с рег. № ***** в Община Сливен, за движение по път I-6, км.
407+136, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Безспорно е
установено, че процесното ППС е собственост на дружеството жалбоподател, както и
че нарушението е установено с устройство № 40542, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-6, км. 407+136. Описаното нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. В настоящия случай в издадения електронен фиш не е посочено, че
собственикът е допуснал движението на процесното ППС и че същият не е изпълнил
задълженията си във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство, а такива данни не бяха събрани и в хода на съдебното дирене. Напротив от
4
приложените по делото Становище от НТУ и писмо от „Интелигентни трафик
системи“ АД безспорно се установява, че от получените и платени тол декларации за
датата на нарушението - 16.03.2022 год., не била получена тол декларация за сегмента
на рамката, от която е отчетено нарушението, както и че в процесното ППС е било
монтирано бордово устройство, което било изключено или неправилно включено в
електрическото захранване, или с изчерпана батерия, и поради тази причина не е
осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват, поради което било
регистрирано неправомерно ползване на платената пътна мрежа. Освен това видно от
приложената по делото таблица с данните за движение на процесното ППС и
Становище от НТУ, на процесната дата не е било отчетено друго нарушение освен за
посочения сегмент. С оглед на гореизложеното съдът намира, че от обективна страна
не е доказано нарушението на жалбоподателя, доколкото дължимата пътна такса не е
била заплатена поради технически причини свързани с бордовото устройство на
процесното ППС, а не поради действия на собственика на ППС.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.
36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ, бр. 88/04.11.2022 год.) е посочено, че ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкцията и/или обезщетение. В
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1 000,00 до 10
000,00 лева възнаграждението е в размер на 400,00 лева + 10 % за горницата над 1
000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2500,00 лева, то минималния размер
на адвокатското възнаграждение е 550,00 лева. Видно от материалите по делото на л.
23 е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено договорено
и заплатено възнаграждение в размер на 500,00 лева, което е под минималния размер,
5
поради което съдът следва да присъди разноските в размер на 500,00 лева, съгласно
приложения Договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата № **********, с което на „М.“ ООД – гр. Сливен, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати в полза на
„М.“ ООД – гр. Сливен, с ЕИК ***** разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6