№ 4183
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
Гражданско дело № 20211110150714 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
На второ четене в 09:32 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ ИВ. Д. Б., чрез Р. ИВ. ГР. като майка и законен представител,
редовно призован се представлява от адв. П., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ФИРМА, редовно призован се представлява от адв.Ж., с
пълномощно по делото.
Третото лице помагач ФИРМА, редовно призовано, не изпраща
представител.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. П.: Водим допуснатите до разпит двама свидетели. Други
доказателства няма да сочим.
АДВ.Ж.: Водим допуснатите ни двама свидетели. Няма да сочим
доказателства
АДВ. П.: Не възразявам да бъдат разпитани доведените от ответната
страна двама свидетели, въпреки че съдът е допуснал само един с доклада.
Съдът пристъпва към разпит на водените от страните свидетели.
1
Снема самоличност на свидетелите:
И.М.П., 72 г., български гражданин, вдовец, неосъждан. Росица ми е
дъщеря. Желая да свидетелствам.
М.И.М., 44 г., български гражданин, семеен, неосъждан. Й. ми е
племенник. Желая да свидетелствам.
Б.И.З., 39 г., български гражданин, семеен, неосъждан, без дела и
родство със страните по делото. Работя при ответника.
З.С.Д., 43 г., български гражданин, семеен, неосъждан, без дела и
родство със страните по делото. Работя при ответника.
Съдът разясни на свидетелите наказателната отговорност по чл.290 НК
и свидетелите обещаха да кажат истината пред съда, след което бяха изведени
от съдебната зала с изключение на свидетеля И.П..
СВИДЕТЕЛЯТ И.М.П.:
На въпроси на ищеца: Й. ми е внук, всеки ден се виждаме от бебенце.
Живеем в един блок. Д. беше съпруг на дъщеря ми. Не си спомням кога се
разведоха. След развода бащата и сина постоянно по телефона всеки ден си
говореха. Лично прекарваха всяка събота и неделя ходеха в София по
зоопарка, в Южния парк, всеки месец два пъти ходеше на Червен бряг и по
един месец лятото ходеше там при баба му и дядо му на баща му. Детето
споделяше, че си прекарват много добре, бяха много задружни, все се търсеха
и по телефона. Детето прие много трудно смъртта на баща си. Мисля, че Й.
беше на 10 години, аз го водих на погребението. Много трудно го възприе, с
плач, не искаше да говори. Цял ден плака когато беше на погребението и след
погребението замълча, паднаха му оценките, почна да не пише домашни, сега
е затворен, като го питам нещо, за баща му въобще не говоря пред него,
защото знам, че трудно ще го възприеме и затова не му говоря за тези неща.
Миналата година ходи 1 месец при баба си и дядо си на баща си, аз го водих и
той остана 1 м в Червен бряг, а преди месец ходи при братовчедите си в
Троян, дойдоха да го вземат и в събота и неделя беше в Троян. Той не говори
за баща си, но му е мъка, виждам го, че му е мъчно. Затова пазим да не
говорим за този случай, защото той го възприема тежко - мълчи, не говори,
умълчан е. След смъртта на баща си стана по-затворен, по не приказва,
говорим с него поне да учи. Сега учи в Техникум. Много си намали успеха
след смъртта на баща си. Тази година е 8 клас в хранително-вкусова
промишленост.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси.
АДВ.Ж.: Нямам въпроси.
Съдът освободи свидетеля от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ М.И.М.: Познавам Й., аз съм му вуйчо. Знам какво се
2
случи. Й. промени поведението си – не общува с никой, затвори се в себе си.
Не споделя много за смъртта на баща си, защото се затвори много и само
плаче. Виждаха се доста често преди смъртта на баща му, излизаха. Не знам
да е говорил за момичета с баща си, това са си техни лични неща. Той
понякога ме търси, понякога не, защото аз живея в Красно село, а той в Овча
купел, но се чувахме, затворен е в себе си общо взето. Намали му се успеха в
училище. Няма приятелства с лоши компании. Той има приятели, но много не
излиза с тях, защото те като говорят за бащите си и той се травмира и не му е
приятно явно и си седи в къщи. Баща му беше много грижовен. Докато
бащата беше жив, момчето говореше за баща си. Те понеже се разведоха със
сестра ми, той много трудно прие, че се разведоха, но не прекъсна връзката
между баща и син.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси.
АДВ.Ж.: Нямам въпроси.
Съдът освободи свидетеля от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ Б.И.З.:
На въпроси на ответника: При ответника работя от 2006 год. като
технически ръководител. Знам за инцидента преди две години, аз бях
технически ръководител на обекта, на който стана инцидента. Датата беше
9.09. Сутринта в 8 без 10 бяха работниците при мен и им възложих работа по
демонтаж на съществуващи стоманобетонни панели, обсъдихме самата
работа – процеса, рисковете които са и след това им проведох инструктаж и
те пристъпиха към работа. Инструктирах ги за самия процес на работа –
трябваше да демонтираме на една съществуваща бетонова сграда фасадните
стоманобетонови панели, за което трябваше да подходят с автовишка към
самия панел, да го закачат, след това да се среже отзад там където го държи
самият панел и след това да го демонтират. Това беше фасада на висока
сграда. Работниците се качват с автовишка. Има автовишкаджия, който
управлява вишката, а те като се качат в коша трябва да бъдат със сбруи и
закачени за самата автовишка. Двама души спокойно могат да се качат на
вишката, която издържа над 200 кг, но не мога да кажа точно колко кг и колко
човека могат да се качат в нея. Самата автовишка има кош, хората влизат
вътре. Самият кош е като парапет и те се закачат със сбруята/предпазен
колан/ за коша. Когато Д. се качи, аз не бях там. Бяха Д. и А., които са
ползвали вишката. Те са се качили, не съм ги видял кога са се качили, но
около 10 часа бях в зоната където работят и чух трясък, бях с гръб и нямах
видимост, обърнах се, заобиколих вишката и видях на земята Д. и А., лежаха,
имаше кръв около тях. Обадих се веднага на 112, които дойдоха за около 40
мин., нищо не казаха в момента, в последствие разбрах, че са починали. След
това разследващите правиха експертиза на самата вишка – беше счупен коша.
Когато отидох, кошът беше обърнат надолу – той седи в хоризонтално
положение и беше обърнат надолу. След това правиха експертизи. Те не бяха
вързани с колани. Когато им казах какво трябва да изпълняват им казах с
какво да се оборудват – сбруя, каски, обувки, ръкавици. Когато ги намерихме
3
не бяха с каски, не са си ги сложили. Мястото където провеждаме
инструктажа е във фургона, самата бригада си имат склад където си държат
предпазните средства и всичко което им е необходимо за работа.
На въпроси на ищеца: Предпазните средства – сбруи, каска, се
предоставят от фирмата на съответната бригада срещу подписи като
получени. Аз не ги предоставям, в самата фирма си има човек, който отговаря
за това и при започване на работа им предоставя всички лични предпазни
средства. Мисля, че този човек е от склада. Предоставя ги на бригадата. Аз
имам сбруя, каска, обувки и т.н. Не съм аз човекът, който ги предоставя. От
самата фирма си има човек, който ги предоставя. Техническия ръководител не
ги предоставя на работниците.
На въпроси на съда: На обекта имам около 100 души, няма как да
контролирам всеки преди да изпълни задачите си дали е взел всички
предпазни средства. Моите задължения са да ги предупредя да си сложат
работното облекло. При мен на инструктаж идват без работно облекло –
провеждаме инструктажа, обсъждаме какво ще изпълняват и след това отиват
да си вземат необходимите инструменти и лични предпазни средства, които
са спрямо работата. Нямам задължение да проверявам наличността на
работното облекло и предпазните средства, това е по-скоро задължение на
бригадира и самите работници трябва да се грижат за личните предпазни
средства, които са им предоставени.
На въпроси на ищеца: В техния фургон със сигурност е имало в този ден
лични предпазни средства, не съм ги видял, не съм влизал в техния фургон.
На въпроси на ответника: Спрямо работата, която изпълняват,
работниците си вземат личните предпазни средства, които са необходими за
съответната работа – напр. ако е заварчик, трябва да си вземе маска за
заварчик, ръкавици за заварчик и т.н. Тези лични предпазни средства стоят в
техния фургон.
На въпрос на съда: Облеклото е едно и също за всички дейности,
задължително трябва да има каска, обувки.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси.
Съдът приключи разпита на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ З.С.Д.:
На въпроси на ищеца: Работя от 1999 год. в ответното дружество. Първо
бях зидаро-мазач и кофражист, после вече монтажник и заварчик. С Д. сме от
деца заедно. Заедно почнахме работа през 1999 год. и като работа едно и също
работехме. През 2019 г. бях монтажник и заварчик и бригадир на бригада,
работя същото като Д.. Бях във фирмата, когато се случи инцидента – бях там
в района, но не съм пряк свидетел на инцидента, видях ги после на земята.
Ползвам автовишка за моите дейности. За да се кача на автовишката, трябва
да имам предпазен колан. Имаме си контейнер на бригадата и вътре има
всякакви предпазни средства – колани, каски. Предпазните средства са винаги
осигурени. Контейнер имаме на бригадата и Д. имаше ключ. Сутрин, преди да
4
почнем работа всеки си взема каквото му трябва, но предпазните средства
много от работниците избягват да ги ползват. Не съм видял дали Д. имаше
каска и колан. Аз разбрах впоследствие, за случилото се. Имаме ежедневен и
месечен/периодичен инструктаж. За конкретния обект личните предпазни
средства са в контейнера - има служебен бус, и всяка сутрин минаваме и си ги
вземаме. Не се подписваме като си вземаме предпазните средства. По
принцип за всеки един има и каски и всичко - всякакви предпазни средства
имаме в контейнера, който е на бригадата и навсякъде върви с нас,
независимо на кой обект сме.
На въпроси на съда: Случвало се е много пъти Д. да не е с предпазни
средства и сега даже има някои колеги които не ги спазват. Винаги са им
правени забележки и глоби има някой път, но никой не ги ползва.
На въпроси на ответника: Всяка сутрин се подписваме на инструктаж,
но точно за автовишката в този ден не си спомням. Ходим на много обекти. В
района има много обекти и аз съм напред-назад в движение.
На въпрос на съдията: За техническото състояние дали са изправни или
не машините си има монтьор на механизацията, но не съм сигурен кой точно
отговаря. Вишкаджията трябва да си следи по принцип дали машината е
изправна. Не мога да кажа кой точно отговаря.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания. Да се приключи
събирането на доказателства.
Съдът по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. П.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите
исковата ни претенция. Считам иска за изцяло доказан. Моля за срок за
писмени бележки. Претендирам разноски по чл. 38 ал 2 от ЗА.
АДВ.Ж.: Моля да отхвърлите предявения иск. Моля, в случай че не го
отхвърлите, да редуцирате размера на така предявения иск. Поддържаме
съображенията изложени в отговора на ИМ. Моля за срок за писмени
бележки. Представям списък на разноските и доказателства за адв.
възнаграждение.
АДВ. П.: Възразявам за прекомерност на адв.възнаграждение на
ищцовата страна.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в едноседмичен срок да представят
5
писмени бележки.
ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от протокола на страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в с.з., което приключи в 10:03 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6