Р Е
Ш Е Н И Е
№ 15
гр.Дряново, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 172 по описа
за 2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба на
А.Д.А. *** и Н.Д.А. ***, чрез пълномощник адв. Р.И., съдебен адрес ***, срещу ***, гр. Дряново, ул. ***, представлявана
от кмета инж. М.С., се излага, че ищците са собственици по давностно
владение и наследство на недвижим имот - земеделска земя, 10-та категория,
находяща се в землището на гр. Дряново, представляваща имот № 23947.68.91 по кадастралната карта
на гр. Дряново, с площ от 461 кв. м. Имотът
бил придобит по давност от родителите на ищците - Д. А. К. и П. Н. К.а, които
получили владението върху имота въз основа на писмен договор за покупка през
1980 г. от собствениците Й.Т.Г. и С.Р.К., наследници на Т.Г.Г., който притежавал
нотариален акт за имота от 1931 г. През 70-те години на миналия век, в
декларации по ЗСГ, Й.Г. и С.К. декларирали имота като лозе на „Вехти лозя“ и посочили,
че го владеят. Имотът бил закупен от Д. К. и от М. (М.) И. ***. Двамата
притежавали по ½ идеална част от имота, като си го поделили и заградили
частите си още през 1980 г. Семейството на ищците построило и стопанска
постройка от 10 кв. м.
В следствие на подялбата се
обособили реални имоти, които в последствие били нанесени на кадастралната
карта. Така имотът на ищците бил
с кадастрален № 23947.68.91, а на
другия съсобственик М. (М.) И. Г. и наследниците му, били имоти с № 23947.68.90
и № 23947.68.89. През 1998 г. Д. К.
декларирал имота в ***, като посочил, че е с площ от 200 кв. м. и постройка с
площ от 10 кв. м. След смъртта на родителите си ищците декларирали имота по
същия начин, без да са мерили площта му, но го владели така, както е заграден, с
площ от 461 кв. м.
Твърди се, че от *** знаели, че имотът е собственост на
ищците, защото изпращали съобщения за данъци и получавали плащания за тях. В
последствие от Общината преценили, че за 0.12 лв. данък не е изгодно
да изпращат съобщения и преустановили, но по този начин, с действията си
Общината признала собствеността на ищците. Имотът не бил одържавяван,
не бил включван в ТКЗС, никой не оспорвал собствеността му и не
предявявал претенции към него. Имотът не бил заявяван по ЗСПЗЗ от собствениците
в Общинска служба Земеделие Дряново, поради което бил записан като „имот по чл.
19 от ЗСПЗЗ“ - стопанисван и управляван от ***. Ищците и посредством родителите
си, владеели имота повече от 10 години - близо 40 години и били собственици по
давност и наследство, въпреки че не били отразени като такива на картата на
възстановената собственост. Съгласно чл. 5
ал. 2 от ЗВСОНИ, десетгодишният период за придобивната давност на земеделски
земи бил изтекъл към 21.11.2007 г., а към 2019 г. бил над 20 г.
От сайта на Общински съвет Дряново ищците разбрали, че
Кметът на *** направил предложение вх. № 22 00-397/22.04.2019 г. до Общински
съвет Дряново за откриване процедура за
отдаване под наем на имота на ищците -
поземлен имот с идентификатор 23947.68.91 по КК на гр. Дряново, представляващ земя по
чл. 19 от ЗСПЗЗ, за който имот на
21.01.2019 г. *** съставила АОС № 3016. Съгласно
чл. 32 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество, разпореждането със земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ се извършва след
проверка и заключение на Комисия, назначена от Кмета на общината, че земята,
предмет на продажбата в момента е изоставена, не се владее или ползва. При
констатация, че земята се владее или ползва, комисията
представя доклад на Кмета и Общинския съвет за правното основание на владението
или ползването, както и данни за лицата, които ползват или владеят имота.
Комисията уведомява Кмета на общината за направените констатации от проверката
в едномесечен срок от постъпване на заявление за закупуване на земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ. При продажба на земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ, имотите да бъдат публично оповестени на интернет страницата на
Общината, информационното табло в сградата на ***, по кабелна телевизия и в
местните медии минимум един месец преди внасяне на предложението за искане на
съгласие от ОбС-Дряново за продажба на имотите. При възникване на съдебен спор, продажбата се спира до
произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.
Ищецът А.Д.А. депозирал по електронен път в Общински съвет
Дряново становище вх. № 2200-397/30.04.2019 г., с което възразил срещу
приемането на това предложение с ясно изложени мотиви. Въпреки това Общински
съвет Дряново взел Решение № 594 с Протокол № 68/30.04.2019 г., с което дал
съгласие имотът на ищците да бъде даден под наем.Това решение и предложението
на кмета били в нарушение на чл. 32 ал. 1 от Наредбата, тъй като не била
назначена Комисия, която да провери на място какво е състоянието на имота, дали
се ползва от някого, преди да се предприемат каквито и да са действия във
връзка с разпореждането и ползването му. Имотът се ползвал от ищците, бил
заграден, с ясно очертани граници, заключен. *** никога реално, физически, не
била управлявала и стопанисвала имота, предмет на делото. Тъй като с действията
си Кметът и Общинският съвет застрашавали правото на собственост и фактическата
власт на ищците върху имота, е направено искане да бъде признато за установено спрямо ***,
представлявана от Кмета инж. М.С., че ищците А.Д.А. *** и
Н. ***,
са собственици по давност и наследство, на следния недвижим имот: земеделска
земя, находяща се в землището на гр. Дряново, м. „Вехти лозя", нива, 10-та
категория, а именно на имот №
23947.68.91 с площ от 461 кв. м. по
кадастралната карта на гр. Дряново. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Г. от ВТАК,
е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск. На първо място счита, че
искът е недопустим, тъй като Решение № 594,
Протокол № 68 от 30.04.2019 г. на Общински съвет Дряново било влязло в сила и кметът на общината
следвало да го изпълни. След като ищците твърдели,
че са узнали своевременно за това решение, следвало да го обжалват.
На следващо място счита предявения иск за неоснователен и недоказан. От представените
писмени доказателства не се установявало, че процесният имот такъв, какъвто е
заснет от кадастъра към момента, е собственост на ищците.
Излага се, че с влязло в
сила Решение № 7322/15.01.2008 г. Общинската служба по земеделие гр. Дряново
възстановила правото на собственост на *** и на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като
под № 508 била записана нива от 0.461 дка, десета категория, местност Вехти
лозя, имот № 068091 по картата на землището, при граници: имот № 068092 - нива
на С.К.М.; имот № 068090 - земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 068067 - пасище,
мера на наследниците на Н.М.Р.; имот № 068093 - нива на Д.Д.И.. Съгласно
приложение № 1 към раздел 1, т. 1 от Протоколно Решение №
3/17.11.2008 г. на Общинска служба по земеделие гр. Дряново, в списъка на земи
общинска собственост, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, под № 578 бил записан имот №
6809 с площ от 0.461 дка, нива. В кадастралния план, изготвен през 1990 г.,
неодобрен, невлязъл в сила, имотът бил записан под № 137, а в разписния лист от
1990 г., този имот № 137 бил записан като изоставен. От представеното
удостоверение за данъчна оценка, издадено от ***, отдел МДТБФ, било видно, че
имот с идентификатор 23947.68.91, с площ от 461 кв. м. се водел като
собственост на ***. В тази връзка се оспорва представеното от ищците
удостоверение за данъчна оценка в частта му в т. 1, където била описана
декларирана площ 200 кв. м. - земя и 10 кв. м. - постройка в местността Вехтите
лозя, тъй като двете удостоверения се отнасяли за различни имоти. Твърди се, че
процесният имот винаги бил с площ от 461 кв. м., а не от 200 кв. м. земя,
заедно с постройка от 10 кв. м. Решенията на Общинска служба по земеделие гр. Дряново никога не били оспорвани
от ищците и до този момент никой не заявявал, че е собственик на процесния
имот. Поради това след като в *** е постъпила молба, с която е заявено
намерение да бъде нает дългосрочно общински поземлен имот, находящ се в
местността Вехтите лозя и след като е направена обстойна документална проверка
от служителите на ***, кметът на общината внесъл предложение до Общински съвет
Дряново процесният имот да бъде отдаден под наем за срок от една година. С
влязло в сила Решение № 594, Протокол № 68 от 30.04.2019 г. Общински съвет
Дряново приел решение, с което разрешил
на Кмета на *** да отдаде под наем, чрез провеждане на публично оповестен
конкурс, имот частна общинска собственост с идентификатор 23947.68.91 по КК на
гр. Дряново с площ от 461 кв. м., находящ се в гр.
Дряново, местност Вехтите лозя, представляващ земя по чл. 19 ЗСПЗЗ за срок от 1
година и при годишна наемна цена в размер на 15 лева, като са одобрени и
конкурсни условия. Ирелевантна в случая била разпоредбата на чл. 32 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, която визирала случаите на
разпореждане - продажба с земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а в конкретния случай се
касаело единствено за действия по управление - отдаване
под наем на имот.
След като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намери за установено следното:
Видно
от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 155, том I, рег. 613, дело № 173/1931 г., на
18.04.1931 г. Т.Г.Г. е закупил лозе в местността „Вехти лозя“ един декар до
път, П. Т. К., И*.М. и Н. М. и нива на „Вехти лозя" от един декар до три
стани наследници на Д.С. и дере.
По делото е
приложен писмен договор, сключен между Й.Т.Г. и С.Р.К., от една
страна като продавачи, М. И. Г. и Д. А. К., от друга страна като купувачи. В
договора е посочено, че продавачите, като единствени наследници на празно място
в землището на гр. Дряново, местност “Вехтите лозя“, при съседи С.Б., С. А. и Т.,
в размер на 400 кв. м. го продават на купувачите за сумата от 100 лв. В
договора не е посочена дата, на която е сключен.
От представеното удостоверение за наследници изх. №
344/14.05.2019 г. на общ. Дряново, се установява, че ищците А.Д.А. и Н.Д.А. са единствени наследници на купувача Д.
А. К., починал на 27.12.2005 г. и на съпругата му П. Н. К.а, починала на
26.03.2016 г.
От показанията на св. С.Н. Г.а се установява, че вторият
купувач, посочен в договора, е бил нейният съпруг М. И. Г., като неправилно в
договора първото му име е записано като М.. Мястото е било закупено през 1980
г. и от тогава се е владеело от семействата на купувачите.
През 1998 г. наследодателят на ищците - Д. А. К.
декларирал, че той и съпругата му П. К.а са придобили чрез покупка, без да
притежават документ за собственост, имот с площ от 200 кв. м. в местността
“Вехтите лозя“, върху който е построена сграда от 10 кв. м. По същия начин
имотът е деклариран от ищците, като придобит по наследство.
Не е спорно между страните, че
за процесния имот не е подавана молба за възстановяване правото на собственост
по реда на ЗСПЗЗ. С Решение № 7322/15.01.2008 г. Общинска служба по
земеделие и гори гр. Дряново е възстановила право на собственост на земи по чл.
19 от ЗСПЗЗ в стари съществуващи реални граници на ***. В списъка под № 508 е
записана „Нива“ от 461 дка, десета категория, местност „Вехти лозя", имот
068091, при граници: имот № 068092 - нива на С.К.М., № 068090 -нива земи по чл.
19 от ЗСПЗЗ, № 068067 - пасище, мера насл. на Н.М.Р., № 068097 - нива на Д.Д.И..
От
представеното протоколно решение № 3/17.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал.
2 от ЗСПЗЗ, се установява, че след като са разгледани представените извлечения
от регистрите на имотите към картата на възстановената собственост за землищата
на ***, са определени и предадени на общината имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
за всички землища на територията на ***, в т. ч. под т. 6 от решението - за
землището на гр. Дряново.
В приложение № 1 към раздел I, т. I от решението под № 578 е записан имот № 68091 с площ 461
кв. м. с начин на трайно ползване – нива, начин на възстановяване
- в съществуващи стари реални граници.
На 21.01.2019 г. *** е
съставила Акт за частна общинска собственост № 3016/21.01.2019 г. за имот с
идентификатор 23947.68.91 по КК и КР на гр. Дряново с площ 461 кв. м.,
нива - десета категория, в местност „Вехти лозя“, съгласно скица № 15-23116/15.01.2019 г., издадена от
СГКК Габрово. Актът е вписан в
нотариалните книги на 22.01.2019 г, под № 15, том І.
С
Решение по протокол № 68/30.04.2019 г. Общински съвет Дряново е дал съгласие за
откриване на процедура за отдаване под наем, чрез публично оповестен конкурс,
на имот с идентификатор 23947.68.91, с площ 461 кв. м.,
нива - десета категория, в местността „Вехти лозя“.
От свидетелските показания, от извършения от съда оглед
на място на имота, както и от заключението на вещото лице инж. Б.И., се
установява, че целият имот е ограден с ограда от телена мрежа и бодлива тел.
Разделен е на две части с ограда от тел на бетонови колове и лозови насаждения.
Западната част се ползвала от семейството на наследодателя на ищците
- Д. А. К., а след неговата смърт от самите ищци. Източната част се ползвала от семейството
на М. И. Г., а след неговата смърт от
наследниците му - свидетелките С.Н. Г. и Г.М.М.. В южната страна и на
двете части има по една дървена врата, а в западната част има още една дървена
врата от запад - за транспортни средства. В западната част има изградена малка
масивна постройка от тухли. И в двете части има изградени дървени навеси за отглеждане
на животни, както и засяти трайни насаждения - овощни дръвчета, лозички, ягоди
и други декоративни дървета.
В
заключението си вещото лице е посочило, че в периода 1988 г. - 1990 г. *** е възложила
изработване на кадастрален план на местността „Селище“, включваща местността
„Вехтите лозя". Изработена е графичната част на този план, но разписния
списък е останал непопълнен, поради което планът не е одобрен и не влиза в
сила. Вещото лице е посочило, че по този кадастрален план ПИ 68.91 с площ 491 кв. м.
е със същото местонахождение и прилича по конфигурация на западната част от
описания по-горе имот, която се е ползвала наследодателя на ищците
- Д. А. К.. В разписния списък този имот се води като „изоставен“.
В
заключението си вещото лице е посочило, че след изслушване на свидетелските
показания и след извършени
измервания на място на целия имот, които владеят ищците и наследниците на М. И.
Г., е установило, че имотът е с приблизителна площ общо около 1000 кв. м. и се
касае именно първия имот, който Т.Г.Г. е придобил с нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 155, том I, рег. 613, дело №
173/1931 г., а именно Лозе в местността „Вехти лозя" с площ един декар,
който имот впоследствие неговите наследници Й.Т.Г.
и С.Р.К., са продали с писмения договор на наследодателя на ищците Д. А. К. и
на М. И. Г..
Съгласно заключението на вещото лице по сега действащата
кадастрална карта, този имот представлява три отделни имота, както следва: имот
с идентификатор № 23947.68.91 - с площ 461 кв. м., имот с идентификатор № 23947.68.90
с площ 315 кв. м. и имот с идентификатор № 23947.68.89 с площ 264 кв. м., или общата
площ на трите имота е 1040 кв. м. Същите са начертани на
кадастралната карта като три отделни имота, тъй като на място има опънати
телове на дървени колони, които геодезистите, изготвили плана, са приели като
граници между различни имоти. Тези три имота са получили посочените по-горе отделни
идентификатори. В имот с идентификатор № 23947.68.91 има построена масивна
едноетажна постройка от тухли с площ около 10 кв. м.
Според заключението на вещото лице имот с идентификатор 23947.68.91 с площ 461 кв. м. е
идентичен със западната част от имота, закупен с писмения договор от наследодателя
на ищците Дончо А. К. и М. И. Г., която част първоначално е владяна от
родителите на ищците, а след смъртта им и понастоящем от самите ищци.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявен и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да
се признае за установено по отношение на ***, че А.Д.А. и Н.Д.А. са собственици по силата на давносттно владение
и наследство на следния недвижим имот: земеделска земя, находяща се в землището
на гр. Дряново, м. „Вехти лозя", нива, 10-та категория, а именно на: Имот № 23947.68.91 с площ от 461 кв. м. по
кадастралната карта на гр. Дряново.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска
е налице при оспорване на ответника на претендираното от ищеца право. По
настоящото дело ответникът *** оспорва твърденията на ищците, че са собственици
на процесния имот, заявявайки собственически права по отношение на същия. Поради
това предявеният иск е допустим.
Безспорно по делото
се установи, че през 1980 г. с писмен договор наследодателят на ищците - Д.
А. К. и М. И. Г. са закупили от Й.Т.Г. и С.Р.К., празно място в землището на
гр. Дряново, местност “Вехтите лозя“. Писмения договор от 1980 г. няма вещно
прехвърлително действие и не легитимира наследодателя на ищците като собственик. След сключване на договора Д. А. К. и М. И. Г. оградили имота и го разделили на две части, като от
1980 г. родителите на ищците, а в последствие самите ищци и до настоящия момент
владеят западната част на този имот като своя. Изградили са постройка в нея, обработват я,
засяли са лозички и овошки. От заключението на вещото лице се установява, че
владяната от ищците западна част е идентична с имот с идентификатор 23947.68.91
по КК и КР на гр. Дряново с площ 461 кв. м., нива - десета категория, в
местност „Вехти лозя“,
съгласно скица № 15-23116/15.01.2019 г., издадена от СГКК Габрово, като този
имот, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е актуван като общинска собственост в началото на 2019 г.
Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: Решение № 202
от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1193/2010 г., ІІ г. о., Решение № 798/16.11.2010
г. по гр. д. № 3303/2008 г., І г.о., Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г., ІІ г. о., Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. №
1327/2009 г., ІІ г. о., Решение № 380/04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г., І
г. о. и др., е прието, че в приложното поле на
чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона
срок в хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да
придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. С тези решения ВКС
се е произнесъл и по възможността такива имота да бъдат придобити по давност от
лицата, които са ги владяли в срока по чл. 79 ЗС, тъй като не попадат в хипотезите на ЗВСОНИ
и ЗС, изключващи придобиването по давност.
Характерът
на имота като земеделски, т. е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, се определя нормативно от чл. 2 от ЗСПЗЗ. Законодателят е определил с чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ, като изхожда от сегашното
състояние на имотите, а с нормата на чл. 10 ЗСПЗЗ, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е
изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. При преценката
дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ следва да се изхожда както от правилото на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т. е. от
местонахождението му към настоящия момент, от статута му и конкретната
хипотеза, при която е обобществен към момента на кооперирането му. Съгласно чл. 10, ал. 1 – ал. 14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма
приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно
положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от
държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена
категория имоти, а именно земеделските земи. Обстоятелството, че един имот има
земеделско предназначение, не означава
непременно, че е бил включен или стопанисван от ТКЗС, ДЗС или образувани въз
основа на тях селскостопански организации. В случаите, когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.) или чл. 12, ал. 1 от ЗТПС
(отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е
владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В
конкретния случай действителното правно положение на процесния имот безспорно
го очертава като земеделски имот. Имотът не е отчуждаван, не е включван в
селскостопанска организация, не е предоставян за ползване, не е възстановяван
по реда на ЗСПЗЗ, нито пък за него е изплащано обезщетение по ЗСГ. Преценката дали даден имот може да бъде обект на
придобивна давност се прави въз основа на действащата в периода на владение
нормативна уредба и доказателствата по делото. Земеделски имот може да бъде
владян, ако същия не е бил коопериран и е бил частна собственост, т. е. запазил
е индивидуализацията си в реални граници и ако в съответния период на владение
не е съществувала нормативна забрана за придобиване по давност. Общите правила
на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират
давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост
върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба не изключва
този придобивен способ. В конкретния случай ищците установяват завладяване през
1980 г. на западната част от имота, описан в писмения договор, когато
наследодателите им са придобили владението въз основа на този писмен договор,
прехвърлители по който са физически лица. Имотът попада в приложното поле на Закона за собствеността на гражданите (отм.) и давност върху
него не е могла да тече съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 28, ал. 1 от същия до отмяната на тези
текстове - ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г.
След този
момент е налице забрана за придобиване по давност на имоти, които са държавна
или общинска собственост, а давностният срок за имоти, попадащи в приложното
поле за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ започва да тече от влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ - ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г.
По делото обаче липсват доказателства процесният имот да попада в хипотезите,
изключващи придобиването по давност или незачитащи изтеклия след 1990 г.
давностен срок, тъй като не е установено същият да е бил държавна или общинска
собственост или да е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
От
свидетелските показания и експертното заключение се установява, че от 1980 г. и
след 13.03.1990 г., т. е. след отпадане забраната за придобиване по давност на
имоти-частна собственост, попадащи в приложното поле на ЗСГ (отм.), до 2005 г., т. е. повече от 15 години,
наследодателите на ищците са осъществявали явно, непрекъснато и спокойно
владение върху западната част на закупеното през 1980 г. с неформален договор
място, поради което са придобили собствеността върху тази част от имота по
давност. След смъртта на наследодателите си, съответно през 2005 г. и 2016 г.,
ищците са станали собственици по наследство на тази част, която по сега сега действащата кадастрална карта на гр. Дряново е реално обособен имот с идентификатор 23947.68.91 по КК
и КР на гр. Дряново с площ 461 кв. м., нива - десета категория, в местност
„Вехти лозя“,
съгласно скица № 15-23116/15.01.2019 г., издадена от СГКК Габрово.
Тук следва да се посочи, че
проведената
процедура по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ не легитимира ответната община като собственик
на процесния имот, за който не е доказано, че е подлежал на реституиране по
ЗСПЗЗ. При това положение общината не може да придобие правото на собственост
по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Издаденият Акт за частна
общинска собственост № 3016/21.01.2019 г. за процесния имот няма
вещно-прехвърлително действие и не може да
обуслови извод, че имотът е станал общинска собственост. По
делото не се доказа, че след предаването на имота на *** с Протоколно
решение № 3/17.11.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, *** го е
стопанисвала и управлявала с намерението, че е неин собствен, нито че го е владяла
явно, непрекъснато и спокойно повече от десет години. От свидетелските
показания се установява обратното, а именно, че от
С оглед на
изложеното предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, на
ищците следва да се присъдят направените в хода на делото разноски в общ размер от 750
лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение, 50 лв. внесена държавна такса
и 200 лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на ***, гр. Дряново, ул. ***,
представлявана от Т.П., че А.Д.А., с ЕГН **********,*** и Н.Д.А., с ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес ***, са собственици по наследство от Д. А. К., починал на 27.12.2005 г. и П. Н. К.а, починала на 26.03.2016
г., а последните по давностно владение, на поземлен имот с идентификатор 23947.68.91 по кадастралната
карта на гр. Дряново, общ. Дряново, обл. Габрово, находящ се в местността
„Вехти лозя“, с площ 461 кв. м., с начин на
трайно ползване: Нива, десета категория, при граници и съседи: ПИ 23947.68.93,
ПИ 23947.68.92, ПИ 23947.68.90, ПИ 23947.68.67.
ОСЪЖДА ***, гр. Дряново, ***, представлявана
от Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.А.,
с ЕГН **********,*** и Н.Д.А., с ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес ***, СУМАТА от 750,00лв. (седемстотин и петдесет лева),
представляващи направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДАВА
на А.Д.А., с ЕГН **********,*** и Н.Д.А., с ЕГН **********,***, шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение за отбелязването му по реда на чл. 115 от ЗС.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: