РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 24.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 24 февруари през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1945 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.21, ал.4, вр. с ал.3 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Н.Р.Т. срещу бившата си съпруга – С.М.Г..
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено спрямо ответника, че недвижимия имот гараж - с идентификатор
63427.5.841.29, разположен в поземлен имот с идентификатор 63427.5.841 , със
застроена площ 18 кв.м. и адрес на сградата: гр.Русе, кв."Родина 1и
2", ул."Згориград" е индивидуална собственост на ищеца Н.Р.Т..
Моли
съда да уважи иска и присъди на ищеца направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока
за отговор е депозиран такъв, чрез назначения особен
представител. Изложени са съображения за недопустимост, евентуално за
неоснователност на предявения иск.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, по основателността на претенцията намира
следното:
Правната квалификация на
предявения главен иск е чл. 21, ал. 4 СК – за установяване, че
ответникът не е собственик, съответно съсобственик на имота
поради липса на принос в придобиването му.
Не се спори и е установено от писмените доказателства по делото, че страните
са бивши съпрузи. Сключеният между тях граждански брак на 17.09.1988г.
е прекратен с влязло в сила решение на 23.07.2003г.
по гр. д. № 3203/2003г. на Районен
съд Русе.
По време
на брака си, ищецът придобил собствеността върху процесния имот от родителите
си срещу задължение за издръжка и гледане.
От показанията на св.А.Д. се установява по категоричен начин, че ответницата не е ползвала процесния имот
и не е полагала грижи за прехвърлителите.
От представеното по делото писмено доказателство Решение от 23.07.2003г. по гр.д.N: 3203/2003г. на РРС е
посочено, че освен жилището, което остава в
режим на съсобственост, страните нямат друго общо имущество в режим на СИО.
Съгласно
Решение N:826/99г. на ВКС по гр.д. N:190/99г. I-во
гр.отделение е
прието, че когато някои имущества не са включени в споразумението по чл.101 СК /отм/,
пред бракоразводния съд е постигнато частично уреждане на имуществените отношения между съпрузите и
няма пречка да се използва общия
исков ред за прекратяването на съсобствеността върху тези имущества. Общият исков ред не изключва и претенцията
по чл.21, ал. 2 от сега действащият СК.
От
отговора на отвеницата (стр.8 от делото), изпратен с
телепоща съдът формулира извод, че същата
недвусмислено отказва да изпълнява поетите по време на брака
задължения към прехвърлителката.
Съвместният
принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е налице,
има общност, ако липсва - общност не възниква.
Законът
определя двете възможни форми на приноса — с пряко материално съдействие за
придобиване на имуществото и с косвено - и установява законно предположение за
съществуването му.
В
основата на всяко законно предположение лежи нормалното състояние на нещата
/"това което обикновено става"/. Когато е налице отклонение от
нормалното състояние на брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва
го установи като докаже пълна липса на съвместен принос /нито с пари, нито с
труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на децата/ от другия съпруг
и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично.
Липсата на съвместен принос може да установява за всички имущества или за
отделни имуществени обекти.
Съгласно
чл.21 ал.1 от сега действащия СК, съпружеска имуществена
общност са само
вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на
съвместен принос. Следователно, ако е безспорно, че през време на брака единият
съпруг е придобил вещно право /каквото е правото на собственост върху недвижим
имот/, без това да е станало на абсолютно лично основание /каквито са даренията
и наследяването/, единственият начин, по който е възможно да се установи, че
този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за
съвместен принос. Това може да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск по чл.21 ал.4 от СК.
За
възникването на съпружеска имуществена общност определящ е момента на
придобиването на правото на собственост. Когато същото е придобито по време на
брака, то става съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща
промяна в обстоятелствата. При сключване на договор на прехвърляне на право на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане, собствеността се прехвърля
със сключване на договора, независимо че изпълнението на поетото задължение за
издръжка и гледане предстои след датата на подписването му. Следователно с
подписването му по време на брака, възниква бездяловата съпружеска собственост,
по силата на закона. Оборването на предположението за съвместен принос е
възможно само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск
по чл.21ал.4 от СК.
Съгласно
установената с решение № 366 от 22.10.2012г. по гр.д.№ 64/2012г. на I г.о.
практика на ВКС, по възражение /следователно на още по-голямо основание и по
иск/ на единия приобритател съпруг може да се установява липса на принос на
другия поради това, че не е полагал грижи и не е давал издръжка. Когато се установи
неизпълнение на сключения договор, същото е основание да се претендира
трансформация поради липса на принос, съгласно чл.23 от СК.
Значението
на приноса за възникването на общността не е в неговото количество, а в
неговото качество - преценката е за това дали съществува принос в някоя от
горепосочените две форми или не. Значението и формите на приноса се тълкуват
във връзка със задълженията на съпрузите по чл.17 от СК.
Въз
основа на събраните писмени доказателства и липсата на насрещно доказване от страна
на ответника следва да се приеме за установено, че за придобиването
на процесните имоти ответникът няма никакъв принос, с което
презумпцията на чл.21, ал.3 от СК е
опровергана.
В конкретния
случай е безспорен факта, че ответницата няма пряко материално съдействие за
придобиване на процесния имот, тъй като същият е бил собственост на родителите
на ищеца, ползван е от тях, прехвърлен е лично на ищеца срещу задължение за
издръжка и гледане.
С оглед
изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на общо 865,00 лева
съобразно представения списък.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.21, ал.4, вр. с ал.3 от СК по
отношение на С.М.Г. с ЕГН:**********, че недвижим имот - гараж с
идентификатор 63427.5.841.29, разположен в поземлен имот с идентификатор
63427.5.841 , със застроена площ 18 кв.м. и адрес на сградата: гр.Русе,
кв."Родина 1и 2", ул."Згориград" придобит по време на брака
им при липса на съвместен принос е
индивидуална собственост на Н.Р.Т. с ЕГН:**********.
ОСЪЖДА С.М.Г. с ЕГН:********** да заплати на Н.Р.Т. с ЕГН:********** сума в
размер на 865,00 лева
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/