№ 4980
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100506899 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6899/2023 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на „Б.П.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София срещу решение №2093 от
13.02.2023 г постановено по гр.д.№11111/2022 г на СРС , 180 състав ; в частта , с която
въззивникът е осъден да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ на Й. П. М. ЕГН **********
от гр.София сумата от 42 700 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания
/ и 37,70 лева обезщетение за имуществени вреди /потребителски такси по изброени в
решението на СРС фактури/ от трудова злополука на 15.01.2020 г , около 9,30 ч в гр.София ,
сградата на „Български разменно –сортировъчен център“ , законната лихва от 15.01.2020 г
до окончателното заплащане на сумите ; както и да заплати на Й. П. М. сумата от 915,31
лева разноски пред СРС и да заплати по сметка на СРС сумата от 2246,17 лева такси и
разноски ;
- и по въззивна жалба на Й. П. М. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение
на СРС , но в частта , в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 42 700 лева до предявения размер от 70 000 лева , ведно със законната лихва
от 15.01.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; както и Й. П. М. е осъдена да
заплати на „Б.П.“ ЕАД сумата от 77,95 лева разноски пред СРС .
Въззивникът „Б.П.“ ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС в
осъдителната му част . Ищцата има само 10 % ТНР и не й се дължат обезщетения по чл.200
1
ал.1 КТ . СРС не е обсъдил в мотивите си наличните си доказателства , включително
решението на ТЕЛК , които обосновават по-нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди . Налице е груба небрежност от ищцата по чл.201 ал.2 КТ ,
респ.съпричиняване на вредите . Ищцата е била инструктирана , но не е спазила съответните
правила и инструкции .
Въззивникът Й. П. М. излага доводи за неправилност на решението на СРС в
отхвърлителната му част по отношение на обезщетението за неимуществени вреди . Счита ,
че обезщетение от 42 700 лева е занижено предвид уврежданията : контузия на главата ,
счупване на горния край на раменната кост на лява ръка и закрито счупване на капачката на
коляното на десния крак . Ищцата е претърпяла две операции – на рамото и на капачката на
крака . След махане на пластината в коляното е продължила болката и отока на крака и има
ограничение в движенията , което ще остане до живот . Според решения на ТЕЛК ищцата
има 10 % ТНР , а е останал и загрозяващ белег на крака . Ищцата е била в болнични до
19.03.2021 г . Болките и страданията на ищцата са били много големи , а лечението е
продължило 14 месеца . Ищцата има нужда от допълнителни средства , за да продължи
лечението си , което не се покрива изцяло от здравната каса .
„Б.П.“ ЕАД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на М. .
Обезщетение за неимуществени вреди поначало не се дължи , а дори да се дължи, то
присъденият от СРС размер е завишен .
Й. П. М. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „Б.П.“ ЕАД по
изложени и във въззивната жалба на лицето аргументи .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
28.02.2023 г и на 27.02.2023 г и е обжалвано в срок съответно на 09.03.2023 г /по пощата/ и
на 13.03.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично исковете СРС е приел , че безспорно между страните е било налице
ТПО за длъжността „чистач“ . Ищцата е претърпяла трудова злополука , от която е получила
следните увреждания : контузия на главата , счупване на горния край на раменната
кост на лява ръка и закрито счупване на капачката на коляното на десния крак . С
разпореждане от 27.01.2020 г на НОИ ТД –София град злополуката е приета за трудова
2
злополука . Ищцата е била продължително време във временна неработоспособност .
Недоказано е от ответника съпричиняване на уврежданията поради груба небрежност /
чл.201 ал.2 КТ/ - не са ангажирани никакви доказателства от ответника . И за злополуки
довели до ТНР под 50 % рабоотдателят дължи обезщетение .
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди СРС е приел , че трябва да се
съобразят двете счупвания наложили операции за наместване . Счупването на раменната
кост /хумероса/ е било лекувано след операцията с поставяне на обездвижваща превръзка за
един месец . На коляното е била поставена обездвижваща шина за 45 дни , поради което
ищцата е имала затруднения в придвижването . През 2021 г са отстранени металните
елементи от рамото и от коляното , а на 14.04.2022 г ищцата се оплаква от болки в коляното
при преглед от ортопед . Ищцата има ограничение в движението на раменната става ,
намаляване на мускулатурата и белези от операцията . Като е съобразил представената
медицинска документация , основната и допълнителната СМЕ и показанията на разпитаните
свидетели СРС е определил обезщетение на неимуществени вреди в размер на 42 700 лева .
Относно имуществените вреди СРС е приел , че същите са доказани с представените
фактури . Ответникът е заплатил суми на ищцата за лечение , но те не се дублират с
процесните суми .
По жалбата на „Б.П.“ ЕАД
Правилно първоинстанционният съд е приел , че е налице фактическия състав по чл.200 ал.1
КТ . Обратно на посоченото от въззивника изложените от СРС мотиви са пълни , ясни ,
непротиворечиви и напълно законосъобразни .
На първо място , изрично в чл.200 ал.1 КТ е посочено , че работодателят отговаря
имуществено и за причинена от трудова злополука временна неработоспособност .
Безспорно в случая ищцата е била продължително време временно неработоспособна и за
това са представени множество болнични листа , медицинска документация и две СМЕ .
Това е и периодът , в който са били най-значителните болки и страдания на ищцата
/непосредствено след травмата и счупванията, извършването на операциите и
възстановяването от тях / . Отделно , както законосъобразно е посочил СРС трайната
практика на ВКС приема , че вредите, понесени от работници/служители вследствие трудова
злополука или професионално заболяване, довели до трайно намалена работоспособност
под 50%, подлежат на обезщетяване от работодателя на основание чл. 200 КТ. В този
смисъл са решение №477 от 04.04.2012 г по гр.д. № 1444/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС,
решение №521 от 23.06.2010 г по гр.д.№550/10 г на ВКС , IV ГО , решение №633 от
01.11.2010 г по гр.д. № 855/2011 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №141 от 29.04.2009 г по
гр.д.№347/08 г на ВКС , II ГО и много други .
По отношение на възражението за съпричиняване поради груба небрежност /чл.201 ал.2 КТ/
законосъобразно СРС е констатирал , че ответникът не е представил никакви относими
доказателства в тази насока , а доказателствената тежест е изцяло негова . Отделно ,
ответникът не е релевирал никакви конкретни твърдения как ищцата е проявила груба
3
небрежност и е съпричинила уврежданията . Общото позоваване на проведени
инструктажи и обучения и на вероятно нарушаване на правила за безопасност на труда не
представлява надлежно заявено възражение за съпричиняване . Въпросното възражение
трябва да е конкретно като твърдения предвид и конкретен механизъм на трудовата
злополука . Не се установява по никакъв начин от ответника груба небрежност - ищцата да
не е положила грижата, която би положил и най-небрежният човек , зает със съответната
дейност при подобни условия .
По размера на обезщетението за имуществени вреди – извън вече коментираните доводи –
въззивникът не е изложил други относими доводи , нито е коментирал данните за
значителни увреждания на ищцата от трудовата злополука . Липсват самостоятелни доводи
и по отношение на обезщетението за имуществени вреди . По въпросите за размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът ще изложи мотиви във връзка с жалбата на
ищцата .
По жалбата на Й. П. М.
Настоящият съд счита , че СРС е възприел и обсъдил всички налични доказателства и е
присъдил законосъобразен размер на обезщетението за неимуществени вреди . Факт са
всички изброени в жалбата на ищцата увреждания , претърпените оперативни интервенции
след трудовата злополука и за изваждане на металните елементи , затрудненията в
обслужването и значителните болки и страдания . Първоинстанционният съд е взел предвид
тези данни и доказателства и именно затова е определил значително по размер
обезщетение за неимуществени вреди - 42 700 лева . Съобразени са и констатираните от
двете СМЕ периоди на първоначално възстановяване / около 6 месеца / , трайното
ограничение в движението на раменната става , трудностите по възстановяване от болките в
капачката на коляното , болките при интервенциите за изваждане на металните елементи
/две оперативни намеси през 2021 г / и наличието на загрозяващи белези .
Според настоящия съд е неоснователно искането да се присъди по-голямо по размер
обезщетение за неимуществени вреди . Като цяло ищцата се е възстановила от трудовата
злополука и са й определени само 10 % ТНР . Констатираните ограничения в движението на
раменната става /за съжаление често срещани след счупване на хумероса/ също не са до
степен да пречат твърде много при ползване на лявата ръка. Не е аргумент за присъждане на
по-високо по размер обезщетение за неимуществени вреди евентуално бъдещо лечение на
ищцата , което не се покрива от здравната каса . Ако такова лечение е необходимо , то
средствата за него следва да бъдат поети от ответника като имуществени вреди т.е. касае се
за друг иск , а не за обезщетяване на болки и страдания от трудовата злополука .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на ищеца са разноски на ответника в размер на 391,36 лева съобразно
отхвърлената част от исковете .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2093 от 13.02.2023 г постановено по гр.д.№11111/2022 г на
СРС , 180 състав .
ОСЪЖДА Й. П. М. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Б.П.“ ЕАД ЕИК *******
гр.София сумата от 391,36 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните ,
само в частта по иска за обезщетение за неимуществени вреди .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5