Р Е Ш Е Н И Е
№
03.04.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Ц.Ш. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№7854/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, и по чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ”ПИБ” АД, гр. София, чрез юрк. М. ***, против Х.В.Г.,
с която се твърди, че между страните има сключен договор за издаване на кредитна
карта № 25-РКО- 2851/04.04.2007г., въз основа на който, на длъжника- ответник,
е предоставена кредитна карта- VISA- класическа. Твърди се, че Банката –
заемодател, е предоставила на ответника- заемател, кредит – овърдрафт,в размер
на 2000лв. Посочва се, че срокът за ползване на
овърдрафта е до 04.04.2009г. Твърди се, че въз основа на анекс от
04.10.2007г., е прието, че срокът за погасяване, се подновява автоматично,
съгласно Общите условия, с нов, едногодишен период, в случай, че никоя от
страните, не е уведомила другата за прекратяване на договора, по реда на т.19.2.1. С анекс от
17.08.2009г, е потвърден кредитен лимит от 4000лв. твърди се, че кредитът е
изцяло усвоен от кредитополучателя на дата 18.08.2009г, по посочена
разплащателна сметка. Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от
07.08.2008г. Твърди се, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е
образувано ч. гр.д.№ 4464/2013г на ПлРС, като въз основа на издаденият ИЛ ,
образувано изп. д. № 20138150402259 по описа на ЧСИ Т. ***. Твърди се, че към
момента, няма изпълнение от страна на длъжника. Посочва се, че след приемане на
ТР№4/2013г, т.18, ако кредитът не е бил обявен от кредитора за предсрочно
изискуем, преди образуването на производството по чл.417 от ГПК, изискуеми са
само вземанията, представляващи вноски по кредита, с настъпил падеж, към
момента на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че към датата на ИМ,
дължимите вноски, за които е настъпил падежа или крайният срок за погасяване,
са: 1351.83лв. просрочена договорна лихва, за периода 20.08.2008-22.01.2010г,
сумата от 5088,34лв- просрочена наказателна лихва, за периода
20.08.2008-22.08.2013г, и сумата от 39лв- просрочена комисионна управление. В
заключение, моли съдът, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, да признае за
установено спрямо ответника, че дължи сумата от 4430.88лв- просрочена
наказателна лихва, за периода 22.08.2010-22.08.2013г.
С ИМ, кумулативно, се предявява и
осъдителен иск, за запращане на сумата от 4000лв.- главница, по Договор за
издаване на кредитна карта № 25-РКО- 2851/04.04.2007г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-
22.08.2013г, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
Х.В.Г., чрез адв. Г. Г., в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за недопустимост,
и евентуално- за неоснователност на исковете. Посочва се, че кредитът не е
обявен за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, поради което Банката- кредитор не е имала правото да реализира правата си
по чл.418 от ГПК, поради което искът по чл. 422 от ГПК е недопустим. Евентуално
се прави възражение за изтекла давност. Заедно с това, се прави възражение за
нищожност, поради накърняване на добрите нрави, на клаузите за лихва, визирани
в т.6 от Анекс от 04.10.2007г. По отношение на предявеният осъдителен иск, също
се посочва, че е недопустим, като евентуално се прави възражение за изтекла
погасителна давност.
С
определение № 5210/21.12.2016г., съдът е приел за съвместно разглеждане
направете с отговора на ИМ възражения за изтекла давност- спрямо двата
кумулативно предявени иска, и възражение за нищожност- спрямо установителния
иск, на клаузата по т.6 от Анекс от 04.10.2007г към Договора, с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В първото по делото с.з. на
14.02.2017г, ответникът, чрез адв. Г., прави уточнение на възражението си за прекомерност на
претенцията по установителният иск, прието от съда, с нарочно протоколно
определение. Съдът установи, че уточнението на възражението за прекомерност
спрямо претенцията за лихва, съответства на заявените в отговора на ИМ
фактически твърдения, като на практика на налице две отделни възражения- за
нищожност, поради накърняване на добрите нрави и за прекомерност на уговорената
лихва за забава.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно се установява, че въз основа на заявление по чл
417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 4464/2013г по описа на ПлРС, по което има
издадена заповед за незабавно изпълнение № 2692/23.08.2016г., допълнена със
заповед № 2893/17.09.2016г., и е издаден ИЛ. По делото се установява също, че
има образувано изп. дело № 20138150402259/2013г. по описа на ЧСИ Т. ***.
Не се спори между страните по делото факта на сключване на
договор за издаване на кредитна карта от 04.04.2007г., за издаване на кредитна
карта без депозит- VISA- класическа. Въз основа на договора,
страните са се споразумели, че Банката предоставя на картодържателя- отв. Г.,
банков кредит- овърдрафт, по картова разплащателна сметка, в размер на 2000лв;
срокът за ползване на кредита е до 04.04.2009г. Установява се също, че картодържателя-ответник,
се е задължил да погаси предоставения овърдрафт, в сроковете и по начина,
установени с Общите услови. Страните са уговорили и съответен лихвен процент. Установява
се, че с анекс от 04.10.2007г., е уговорено разкриването на револвираща
международна кредитна карта с чип Visa Classic, с
която се заменя издадената въз основа на Договора кредитна карта. С анекса, страните са
уговорили също и промяна в лихвените проценти, в т.ч. и в размера на
наказателната лихва.
Установява
се също, че между страните е сключен Анекс, от дата 17.08.2009г., към Договора за
издаване на кредитна карта, съобразно който кредитния лимит е увеличен до
4000лв.
По иска
с правно основание чл.422, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно е по делото, че към
датата на подаване на заявлението п о чл. 417 от ГПК, Банката- кредитор не е
обявила кредита за предсрочно изискуем, с нарочно волеизявление, достигнало до
длъжника- ТР№3/2014г, т.18- такива са и твърденията на ищеца в ИМ. Изрично в
петитума на ИМ, по иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, се посочва, че
същият обхваща само претенцията за наказателна лихва за забава, в размер на 4430.88лв-
начислена за периода 22.08.2010-22.08.2013г. Поради това, въпросът налице ли е обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, е неотносим и не следва да бъде обсъждан. Съдът намира, че възражение
в тази насока би било относимо, ако в предмета на установителния иск се включва
и вземането за главница, което би довело евентуално до неоснователност, а не на
недопустимост на претенцията, както се твърди в отговора на ИМ.
По делото се установява, както бе
посочено по- горе, че в Анекс от 04.10.2007г, към Договора за кредитна карта,
страните по него са уговорили, в т.6, както следва: при непогасяване до датата
на падежа, на пълният размер на дебитното салдо, формирано до края на последния
отчетен период, картодържателя заплаща на Банката, след изтичане на първите три
отчетни периода, годишна лихва, в следните размери: за извършване на безналични
плащания на ПОС терминали- 16%, за всички останали трансакции- 18%. В т.6.1 е
уговорено, че при неплащане на месечна погасителна вноска, или при надвишаване
на разрешения кредитен лимит, от страна на картодържателя, Банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент, плюс надбавка от 12
%. В приложените поп делото Общи условия- раздел „Определения”, б.”н”., е
дадена легална дефиниция на понятието „ отчетен период”.
Съдът установи, че в основният Договор
от 04.04.2007г, няма включено изрична точка, визираща задължение за заплащане
на наказателна лихва, при просрочие или при надвишаване на кредитния лимит.
Съдът приема, че в този случай, действат Общите условия- т.11.1. От съдържанието
на Договора се установява също, че
страните са уговорили промоционален лихвен процент- за първите три отчетни периода-
в размер на 0,75 %, а за остатъка от договора- 1,5% на месец; годишната лихва е
в размер на 15,75% за първата година и 18% за следващите. Съдът установи също,
че падежът на задължението е 5- то число
на месеца .
По делото
е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: със
сключването на Договора, на кредитополучателя- отв. Х. Г., е предоставен кредит
от 2000лв., при уговорен промоционален лихвен процент- за първите три отчетни
периода- в размер на 0,75 %, а за остатъка от договора- 1,5% на месец;
годишната лихва е в размер на 15,75% за първата година и 18% за следващите. ВЛ
е посочило, че въз основа на сключеният между страните Анекс от 04.10.2007г., страните
са уговорили, че при непогасяване до датата на падежа, на пълният размер на
дебитното салдо, титуляра- ответник, заплаща, след изтичане на първите три
отчетни периоди, годишна лихва, в следните размери: при безналични плащания на
ПОС терминали- 16%, за всички останали трансакции- 18%. При неплащане на
месечната погасителна вноска, или при надвишаване на уговореният кредитен
лимит, Банката начислява наказателна лихва, в размер на уговореният лихвен
процент надбавка от 12 %. ВЛ е установило, че отв. Г., е извършвал плащания, за
периода 08.05.2007-16.07.2008г, като след тази дата няма извършвани плащания.
ВЛ е установило, че до 19.08.2008 година, кредита е бил в границите на
разрешения овърдрафт, но от 20.082008г, той е надвишен и е извън рамките на
4000лв, като е начислявана договорна и наказателна лихва. Конкретно за
наказателната лихва, същата е начислена за
периода 22.08.2008-22.08.2013г, в размер на 3 656,66лв.- изчислена
по следният начин- за периода от 1097 дни, умножени по главницата от 4000лв,
умножен по 30%- размер на наказателната лихва, състояща се от основният лихвен
процент от 18%, увеличен с надбавка от 12%.
При така
установеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е частично
основателен, до размер на сумата от
3 656,66лв.-съобразно заключението на ВЛ. От страна на ищеца няма изменение
на размер на иска. С оглед на това, съдът намира, че следва да бъдат разгледани
по същество направените възражения от страна на ответника.
По възражението за изтекла погасителна
давност.
С
отговора на ИМ, отв. Г., е направил възражение за изтекла давност, прието от
съда за съвместно разглеждане. Съдът намира, че в случая, задължението на
ответника, за заплащане на наказателна лихва, не е погасено по давност. Съдът
приема, че в случая е приложима кратката тригодишна давност, на основание
чл.111,б.в. от ЗЗД, тъй като същата има характер на периодично плащане.
Съобразно нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за установяване на вземането се счита за предявен, считано от
датата на заявлението по чл.417 от ГПК- или в случая това е 22.08.2013г. Именно
към тази дата следва да се извършва преценката за това изтекла ли е
погасителната давност спрямо вземането на ищеца. Тъй като в случая, периода на
претенцията е 22.08.2010-22.08.2013г.,
съдът намира, че същата се обхваща от тригодишната погасителна давност.
По възражението за нищожност, на
основание чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД и възражението за прекомерност.
Съдът
намира, че приетите за съвместно разглеждане възражения- за нищожност, поради
противоречие със добрите нрави и възражение за прекомерност, следва да бъдат
оставени без уважение, поради следните съображения: съобразно общата норма на
чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди
в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Нормата е относима към нормата на чл.430, ал.2 от ТЗ, съобразно която при
договор за банков кредит, заемателя заплаща на Банката лихва, уговорена с
договора. В случая се претендира наказателна лихва, която е в определен процент
и се начислява от Банката, в определени случаи- при превишаване на кредитния
лимит или при неплащане на месечна погасителна вноска, като същата няма
фиксиран краен момент, а зависи единство от поведението на длъжника по
договора. В случая претенцията няма характер на неустойка, няма и такива
твърдения от страна на ответника Г.,
които да бъдат обсъдени от съда. Лихвата за забава- в т.ч. и наказателна
такава, в по- голям процент, като санкционираща конкретно поведение на длъжника, е институт, различен от неустойката
по чл. 92, ал.1 от ЗЗД, спрямо която биха могли да се отправят възражения както
за прекомерност, така и за нищожност. Неустойката по чл.92, ал.1 от ЗЗД,
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, същата има обезпечителен и
обезщетителен характер, и по това се отличава от санкциониращата лихва, при
която размерът на вредите не е предварително определен, а е определям, и както
бе посочено по-горе, има пряка връзка с поведението на длъжника, респ. при
пълно изпълнение на задълженията по Договора, въобще няма да възникне
задължение за заплащане на наказателна лихва.
На основание гореизложеното,
следва искът по чл.422, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД, бъде частично уважен, и бъде признато за установено спрямо длъжника Х. Г., че дължи на кредитора- ищец ПИБ ЕАД, сумата от 3 656,66лв.-
наказателна лихва, начислена за периода 22.08.2010-22.08.2013г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 4430,88лв., за същият период,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание
чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът, с ИМ претендира заплащането
на сумата от 4000лв.- главница по Договор за издаване на кредитна
карта от 04.04.2007г., изменен с Анекс от 04.10.2007г. и с Анекс от
17.08.2009год. по делото безспорно се установи, както бе посочено по- горе, че
първоначално определения кредитен лимит е в размер на 2000лв., а с Анекс от
17.08.2009 год, същият е увеличен на 4000лв.
От заключението
по ССЕ, се установи, че за периода 08.05.2007-16.07.2008г. има извършвани плащания по
кредита- дадени помесечно от ВЛ. Посочено е също, че след 20.08.2008г, отв. Г.
е надвишил кредитния лимит от 4000лв. ВЛ е установило, че в счетоводните
записвания на Банката, задължението на ответника за главница, е в размер на
4000лв.
По възражението за изтекла погасителна давност.
С
отговора на ИМ, отв. Г., е направил възражение за изтекла давност, прието от
съда за съвместно разглеждане. В случая, съдът приема, че е приложима общата
давност по чл. 110 от ЗЗД- или пет години, като съобразно нормата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от изискуемостта на вземането.
Съобразно нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за
установяване на вземането се счита за
предявен, считано от датата на заявлението по чл.417 от ГПК- или в случая това
е 22.08.2013г. Именно към тази дата следва да се извършва преценката за това
изтекла ли е погасителната давност спрямо вземането на ищеца. По делото, видно
от приложената към ч. гр.д.№ 4464/2013г., извлечение от сметка, се установява,
че отв. Г. е изпаднал в забава на 05.09.2008г.-първата неплатена от него
месечна вноска. Поради изложеното, съдът намира, че към датата на депозиране на
заявлението -22.08.2013г, вземането за главница не е погасено по давност.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
осъдителен иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 4000лв.,- главница по Договор от 04.04.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 20.10.2016г,
до окончателното й изплащане.
Следва в полза на
ищеца да бъдат присъдени разноски в размер на 560,62лв.- общо за
производството и по двата предявени иска.
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, по
заповедното производство, в размер на 123,13лв., от които сумата от 73,13лв-
държавна такса и 50лв.-юрк. възнаграждение.
В полза
на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са налице основанията за това.
Следва
издадената заповед за незабавно изпълнение № 2692/23.08.2016г., допълнена със
заповед № 2893/17.09.2016г., да бъде обезсилена, за непредявените вземания- главница, договорна
лихва и годишна такса за поддържане на кредитната карта.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Х.В.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, с адрес на
управление-*** представлявано от *** – изп. директори, сумата от 3 656,66лв.- наказателна лихва, за периода 22.08.2010-22.08.2013г., по
Договор за издаване на кредитна карта от 04.04.2007г., изменен с
Анекс от 04.10.2007г. и с Анекс от 17.08.2009год, за която сума има издадена заповед
за незабавно изпълнение № 2692/23.08.2016г. по ч. гр.д.№ 4464/2013г по описа на
ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до ПЪЛНИЯ
предявен размер от 4430,88лв., за периода 22.08.2010г.-22.08.2013г, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, Х.В.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, ЕИК *********, с адрес на управление-*** представлявано от *** – изп.
директори, сумата от 4000лв-главница.,
по Договор за издаване на кредитна карта от 04.04.2007г., изменен с
Анекс от 04.10.2007г. и с Анекс от 17.08.2009год, ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ- 20.10.2016г, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, „Х.В.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК
*********, с адрес на управление-*** представлявано от *** – изп. директори,
сумата 560,62лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, „Х.В.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК
*********, с адрес на управление-*** представлявано от *** – изп. директори,
сумата 123,13лв.- разноски по ч.
гр.д.№4464/2013г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед
за незабавно изпълнение № 2692/23.08.2016г., допълнена със заповед №
2893/17.09.2016г. по ч. гр.д.№ 4464/2013г. на ПлРС, в частта й за непредявените вземания, както следва: за
сумата от 4 000.00 лв- просрочена главница, за сумата
от 1 351.83 лв.- просрочена
договорена лихва в размер на за
периода от 20.08.2008 г. до
22.01.2010 г., и за сумата от 39.00 лв.-просрочена годишна
такса за поддържане на кредитна карта за
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: