Р
Е Ш Е Н И Е
№103 02.04.2020г. гр.Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети март две хиляди
и двадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 223 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от "Е.Б.Е.”
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез
процесуалния им представител – юрисконсулт Р.С.-Ч., със съдебен адрес:*** против Д.М.Т. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***. В исковата молба се твърди, че дружеството е
завело ч.гр.д. №1049/2018г. по описа на РС-гр.Несебър, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което и на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск против длъжника Т. относно вземането си в едномесечен срок от
получаване на съобщението. Предвид гореизложеното, "Е.Б.Е.” АД с ЕИК *******
са предявили иск, с който молят съда да признаете за установено по отношение на
ответника Т. с клиентски номер **********, че същата дължи сумата в размер на 316,86 лева /триста и шестнадесет лева
и осемдесет и шест стотинки/, представляващи стойността на консумирана
ел.енергия от обекта на потребителя, находящ се в гр.********************,
с ИТН: *****, за периода от 04.02.2017г. до 03.08.2018г., сумата в размер на 28,56 лева /двадесет и осем лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 21.03.2018г. до 24.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.10.2018г.
до окончателното изплащане на вземането. Представят писмени доказателства.
Правят искане за прилагане на ЧГД № 1049/2018г. на РС-Несебър по настоящото
дело. Претендират заплащане на направените по делото разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както
и направените разноски по заповедното производство.
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.124 вр. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника Т. особен представител – адв.Д.К.
***, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените обективно съединени искове. Оспорва се ответницата да е собственик
на процесния имот, за който са начислени претендираните суми за изразходена ел.енергия, както и
същата да е подавала декларация за достъп до мрежата на "Е.Б.Е.” АД,
съответно да е сключила договор за доставка на ел.енергия. Оспорва се и размера
на начислените суми за обект с ИТН *****, тъй като нямало данни електромерът в
този обект да отговаря на законовите технически изисквания и да е свързан с
имот, което е собственост или се ползва от ответника, и отчита неговата потребена ел.енергия. Не сочи доказателства.
Процесуалният представител на ищцовото дружество
в съдебно заседание поддържа исковата молба от името на доверителя си. Ангажира
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител оспорва
исковете и поддържа подадения писмен отговор. Не сочи нови доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган в законоустановения
срок и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените положителни установителни искове имат
за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по категоричен начин
неговото съществуване спрямо ответника – длъжник, а ответникът своите
възражения за липсата на такова. Наред с това ищецът следва да докаже и размера
на всяка една от претенциите си за претендирания
период, в това число и как са формирани стойностите. Указания за разпределянето
на тежестта на доказване са дадени с доклада на съда, обективиран
в Определение № 1069 от 01.10.2019г., постановено по настоящото дело, приет без
възражения от страните.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответницата Т.
е легитимирана като клиент на ищеца с клиентски номер **********, в качеството
й на краен снабдител с електрическа енергия по смисъла на чл.98а от Закона за
енергетиката, съгласно Общи условия /ОУ/, одобрени с решение на ДКЕВР от
10.05.2008г., в сила от 27.06.2008г. съгласно чл.35, ал.1 от ОУ /л.6-9 вкл./.
Според ищеца, доставката на електроенергия е извършвана в самостоятелен обект –
жилище, апартамент на ответницата Т.,***, ИТН: *****. Твърди се, че дължимата за
периода от 04.02.2017г. до 03.08.2018г. стойност на консумираната от
ответницата електрическа енергия възлиза на 316,86 лева. Ищецът сочи, че тази
сума не е заплатена до настоящия момент, като ответникът-абонат дължи и
обезщетение за забавата си в размер на 28,56 лева за периода от 21.03.2018г. до
24.10.2018г. За заплащане на посочените вземания е била издадена Заповед № 499
от 29.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1049/2018 год. по описа на РС-Несебър.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен установителен иск за основателен.
Легитимацията на ответницата като длъжник на ищеца произтича от притежаваното
право на собственост върху електроснабдения недвижим
имот – жилище, находящо се в гр.********************,
видно от представената справка на Службата по вписвания – гр.Несебър /л.68/. За
потребеното количество електроенергия са съставени 18
броя фактури /л.10-л.27 вкл./, основана на отчета по електромера, обслужващ
обекта на ответницата Т.. Видно от неоспореното техническо експертно
заключение, което съдът цени като обективно и компетентно, няма данни уредът да
е манипулиран, т.е. той е отчел правилно потребената
електроенергия /вж.СТЕ – л.87 - л.90 вкл./. Не е проведено и насрещно
доказване, за опровергаване заключението на вещото лице за правилно
функциониране на електромера и правилно отчитане и остойностяване на
консумираната електрическа енергия.
Стойността на дължимата сума от 316,86 лева е установена от вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което сочи, че счетоводството на
ищеца е водено редовно, а дължимата цена е определена правилно, съобразно
актовете на ДКЕВР /вж.ССчЕ – л.94 - л.98 вкл./.
Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или пълно
плащане на главницата, или за погасяване на това задължение на друго годно
правно основание, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, ведно с акцесорното обезщетение по чл.86 от ЗЗД, начиная от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.10.2018г.
до окончателното изплащане на вземането.
Съдът намира за неоснователен акцесорния иск за
обезщетение за забава за периода преди сезиране на съда със заповедното производство.
Според чл. 18 от утвърдените от ДКЕВР общи условия на ищеца, срокът за плащане
стойността на консумираната електроенергия е 10-дневен за всяка фактура, като
продавачът следва да уведоми абоната, по адреса на електроснабдения
обект, за дължимата цена и за срока за плащане – ал. 4 и 5 на цитираната
разпоредба. В настоящото дело няма данни за изпращане на такова съобщение, за
съдържанието и за датата на получаването му, поради което забавата на ответника
не е настъпила на 221.03.2018г. и за процесния период
ответникът не дължи обезщетението по чл.84, ал.1 във вр.
с чл.86 от ЗЗД и чл.27, ал.1 от Общите условия на ищеца в размер на 28,56 лева.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответницата Т. следва да бъдат възложени заплатените по делото разноски общо в
размер на 938,42 лева /деветстотин тридесет и осем лева и четиридесет и две
стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете, която сума е сбор от
платените държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, депозит по чл.47, ал.6 от ГПК и депозити за вещи лица.
В тежест на ответницата следва да бъдат възложат и деловодните разноски в
заповедното производство общо в размер на 68,80 лева /шестдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете (т.12 от ТР №4/2013-2013-ОСГТК
на ВКС, Определение № 333 от 30.06.2016г. на ВКС по ч.т.д. № 618/2016г.).
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Несебърският районен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че ответницата Д.М.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на "Е.Б.Е.” АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, сумата в размер на 316,86 лева /триста и шестнадесет лева
и осемдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на консумирана ел.енергия
за периода от 04.02.2017г. до 03.08.2018г., за обект на потребление в гр.********************,
с ИТН: *****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 26.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която е
издадена Заповед № 499 от 29.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1049/2018 год. по описа на РС-Несебър.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД на "Е.Б.Е.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, за признаване за установено, че ответницата Д.М.Т.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на ищеца сума в размер на 28,56
лева /двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
стойността на обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
21.03.2018г. до 24.10.2018г., което акцесорно вземане е част от предмета на Заповед № 499
от 29.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1049/2018 год. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА Д.М.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
да заплати на "Е.Б.Е.” АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1049/2018г. на РС-Несебър общо в
размер на 68,80 лева /шестдесет и
осем лева и осемдесет стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.М.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
да заплати на "Е.Б.Е.” АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, деловодни разноски в
настоящото производство общо в размер на 938,42 лева /деветстотин тридесет и осем лева и четиридесет и две
стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: