ПРИСЪДА
Номер: 21.05.2009 година Град: Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
районен съд Шести
наказателен състав
На двадесет и първи
май Година: 2009
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: З.М.
Съдебни заседатели: З.К.
В.З.
Секретар: Д.И.
Прокурор: Р.Р.
като разгледа
докладваното от съдията З.М.
н.о.х.дело № 1701
по описа за 2008 година
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Н.Т.,
роден на 19.06.1978 год. в гр.Раднево, Старозагорска област, живущ ***, Старозагорска
област, ул.„Валентина Терешкова” № 14, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 16.05.2006 год. в с.Рисиманово, община Раднево, в съучастие с Д.Р.Т.,
като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство /лек автомобил
„Фолксваген Джета” с рег.№ СТ 9615 НН/ и техническо средство /клещи/ отнел чужди
движими вещи /122 метра меден проводник, тип 16 кв.мм,
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание на подсъдимия Т.Н.Т. със снета самоличност за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от датата на влизане в сила на присъдата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.53, ал.1, б.„а” от НК ОТНЕМА в полза на Държавата
веществените доказателства - 1 бр. брезентов панталон, 1 бр. брезентово яке, 1
бр. светлозелена риза с къс ръкав, светлозелена, 1 бр. жълта блуза, 1 бр. черна
шапка, 2 бр. бели маратонки, 2 бр. клещи резачи и
ОСЪЖДА
подсъдимия Т.Н.Т. със снета самоличност да заплати на Държавата в полза на
Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 182
/сто осемдесет и два/ лева, представляваща направени по делото съдебни и
деловодни разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
М О Т И В И
към присъда № 120 от 21.05.2009 година
по н.о.х.дело № 1701 на Старозагорския районен съд
по описа за 2008 година:
Обвинението против подсъдимия Т.Н.Т., ЕГН **********,
е в това, че на 16.05.2006 год. в с.Рисиманово, община Раднево, след
предварителен сговор с Д.Р.Т. чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил „Фолксваген Джета” с рег.№ СТ 9615 НН) и техническо средство (клещи) отнел чужди движими вещи (
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от около една
година и три месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66
от НК, без сочи конкретен размер на изпитателния срок.
Защитникът адв.П.Г. оспорва обвинението
срещу подзащитния й и пледира същият да бъде оправдан.
Подсъдимият Т.Н.Т. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и обсъди доводите и становищата на страните, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Т.Н.Т., неосъждан до настоящия момент, и св.Д.Р.Т. (спрямо последния
наказателното производство е прекратено със споразумение, одобрено от друг
състав на съда по настоящото н.о.х.дело) са от гр.Раднево,
където живеели и към момента на извършване на деянието, предмет на настоящата
присъда. Двамата се сближили преди няколко години, когато св.Т. работел при
бащата на подсъдимия, които им отношения се запазили и след като св.Т. напуснал
тази работа, като подсъдимият често посещавал дома на св.Т., живеещ с
родителите си, за да играят четиримата на карти. На 15.05.2006 год. около 17,30
– 18,00 часа подсъдимият за пореден път отишъл в дома на св.Т. и, както
обикновено, заедно с него и родителите му играли на карти. През една от
паузите, докато били сами, подсъдимият и св.Т. се уговорили да се срещнат
по-късно през нощта и да откраднат меден проводник от електропреносната мрежа
на някое от близките села, който впоследствие да продадат за вторични суровини,
за да изкарат малко пари. Около 19,30 - 20,00 часа подсъдимият си тръгнал, а
св.Т. излезнал да го изпрати, след което се прибрал обратно и си останал в къщи
докато родителите му си легнали – около 21,00 часа (събраните в хода
на съдебното производство доказателства не дават основание за категоричен извод
къде е бил и какво е правил св.Т. в периода между 21,00 часа до срещата му с
подсъдимия през нощта - в ранните часове на 16.05.2006 год.). След като се
разделил със св.Т. с уговорката кога и къде да се срещнат пак, подсъдимият се
видял с приятелката си, с която бил у дома си до около 21,00 часа и после
излезли заедно да се видят с приятели. Около 23,30 – 23,45 часа подсъдимият се
прибрал у дома си и си легнал, като преди това нагласил будилника на мобилния
си телефон да звъни през нощта, за да не изпусне срещата си със св.Т. в
уговорения помежду им час, оставяйки телефона си в стаята на родителите си, за
да може го чуе майка му и да го събуди, понеже той спял тежко. След полунощ - в
ранните часове на 16.05.2006 год. - алармата на мобилния телефон на подсъдимия
се включила. Майката на подсъдимия (св.Жулиета Господинова Абрашева) се събудила и по
навик, понеже всяка сутрин будила сина
си за работа, му занесла телефона и го събудила. На св.Абрашева й направил
впечатление ранния час, в който събудила сина си - обикновено го будила за
работа по-късно - и го попитала къде ще ходи толкова рано. Подсъдимият й
отговорил, че е обещал на свой приятел да го прибере с колата, без да уточнява
кой е приятелят му и от къде ще го прибира, след което св.Абрашева си легнала.
Подсъдимият се облякъл и с лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Джета”,
рег.№ СТ 9615 НН, собственост на Марко Иванов Марков с ЕГН **********, който
ползвал по силата на нотариално заверено пълномощно от родителите и законни
представители на малолетния собственик, отишъл да вземе св.Т. от мястото на
уговорената им среща. Там св.Т. го чакал, като носел със себе си работни дрехи
и два броя клещи-резачи. Когато подсъдимият пристигнал, св.Т. се качил при него
в колата и двамата отишли в с.Рисиманово, находящо се на около 9-
Изложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
обясненията
на подсъдимия Т.Н.Т., дадени пред друг съдебен състав по н.о.х.дело № 290/2007
год. на Радневския районен съд и прочетени в хода на настоящото съдебно
следствие на основание чл.279, ал.1, т.4, предложение първо от НПК, и
обясненията му, дадени в съдебно заседание след прочитане на първите и при
предявяване на веществените доказателства;
обясненията
на св.Д.Р.Т., дадени в качеството му на обвиняем в хода на досъдебното
производство пред съдия и прочетени в хода на настоящото съдебно следствие на
основание чл.281, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 и т.2, предложение второ от НПК,
и показанията му, дадени в съдебно заседание преди и след прочитане на първите
и при предявяване на веществените доказателства;
показанията
на св.Антон Стоянов Рангелов, дадени пред органа на досъдебното производство и
прочетени в хода на настоящото съдебно следствие на основание чл.281, ал.3 във
връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК, и показанията му, дадени в
съдебно заседание преди и след прочитане на първите;
показанията
на св.Радостина Г. Вълкова, дадени пред органа на досъдебното производство и
прочетени в хода на настоящото съдебно следствие на основание чл.281, ал.3 във
връзка с ал.1, т.1 и т.2, предложение второ от НПК, и показанията й, дадени в
съдебно заседание преди и след прочитане на първите;
показанията
на свидетелите Руси Георгиев Георгиев и М.И.Р., дадени пред друг съдебен състав
по н.о.х.дело № 290/2007 год. на Радневския районен съд и прочетени в хода на
настоящото съдебно следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, и
показанията им, дадени в съдебно заседание преди и след прочитане на първите;
показанията
на св.Г.К.К., дадени пред друг съдебен състав по н.о.х.дело № 290/2007 год. на
Радневския районен съд и прочетени в хода на настоящото съдебно следствие на
основание чл.281, ал.1, т.2, предложение второ от НПК, и показанията му, дадени
в съдебно заседание преди и след прочитане на първите;
показанията
на свидетелите Йовчо Иванов Тенев, Стойка Тончева Жекова и Жулиета Господинова
Абрашева, дадени в хода на настоящото съдебно следствие;
заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, изслушано в хода на настоящото съдебно следствие, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено;
приетите
в хода на настоящото съдебно следствие писмени доказателства – справка за
съдимост на подсъдимия рег.№ 1818 от 28.04.2009 год. на РС-Стара Загора,
издадена след извършена справка в Бюрото за съдимост при РС-Раднево, писмо
изх.№ 1100-311/1/ от 06.03.2009 год. на Община Раднево и писмо рег.№ 9434 от
06.03.2009 год. на Началника на отдел „ООРП” към ОД на МВР гр.Стара Загора;
протоколите
и другите документи, приложени към досъдебното производство и прочетени в хода
на настоящото съдебно следствие на основание чл.283 от НПК – 2 броя протоколи
за оглед на местопроизшествие от 16.05.2006 год. и протокол за доброволно
предаване от същата дата, свидетелство за регистрация на МПС № *********,
пълномощно рег.№ 702 от 30.03.2005 год. на нотариус Антоанета Тодорова,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
от 29.09.2006 год., разписка от 28.09.2006 год.;
веществените
доказателства 2 броя бели маратонки, 1 брой брезентово яке, 1 брой светлозелена
риза с къс ръкав, 1 брой жълта блуза, 1 брой шапка, 2 броя клещи-резачи,
За
да приеме за установено от колко до колко часа подсъдимият е бил у св.Т. и
какво е правил у тях, както и какво е правил след това докато се прибере у дома
си – от колко до колко часа, съдът кредитира с доверие:
обясненията
на подсъдимия, дадени пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на
делото от Радневския районен съд, в частта им къде е бил и какво е правил през
посочения по-горе период, с кого е бил и от колко до колко часа, поддържани от
него в тази им част и след прочитането им от настоящия съдебен състав;
обясненията
на св.Т., дадени в качеството му на обвиняем в хода на досъдебното производство
пред съдия, в частта им, според която подсъдимият е ходил у тях вечерта на
15.05.2006 год. и са играли на карти;
показанията
на св.Р., дадени в хода на настоящото съдебно производство, в частта им кога
подсъдимият е отишъл у тях, какво са правили и кога си е тръгнал, и показанията
й, дадени пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото от
Радневския районен съд, в частта им, според която подсъдимият е бил у тях
вечерта на 15.05.2006 год. и са играли на карти;
показанията
на св.К., дадени в хода на настоящото съдебно следствие, и показанията му, дадени
пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото от Радневския
районен съд, в частта им от колко до колко часа са били с подсъдимия вечерта на
15.05.2006 год., къде и какво са правили;
показанията
на свидетелките Жекова и Абрашева, дадени в хода на настоящото съдебно
производство, в частта им, според която подсъдимият си е бил у тях с
приятелката му преди да отидат да пият кафе вечерта на 15.05.2006 год.
(св.Абрашева), и в частта им в колко часа същата вечер се е прибрал у дома си
(св.Жекова).
Съдът
кредитира посочените гласни доказателства с доверие в тази им част, тъй като в
тази им част те не само кореспондират помежду си, но и взаимно се допълват,
като описват една логически издържана в своята последователност фактическа обстановка,
а именно - съответстваща на приетата за установена от съда в тази й част. В
случая посочените гласни доказателства в частта им, на която съдът даде вяра,
противоречат единствено на обясненията на св.Т., дадени в качеството му на
обвиняем в хода на досъдебното производство пред съдия (в хода на съдебното
производство същият твърди, че няма спомен дали подсъдимият е ходил у тях
вечерта на 15.05.2006 год.), и показанията на майка му – св.Р., дадени пред
друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото от Радневския районен
съд, в частта им от колко до колко часа подсъдимият е бил у тях на 15.05.2006
год. и с кого си е тръгнал. Същевременно обаче, ако съдът кредитира с доверие в
тази им част именно последните, това би означавало за изгради изводите си въз
основа единствено и само на доказателства, депозирани от майка и син, при това
- игнорирайки изцяло изброените по-горе гласни доказателства в посочената им
част, както и обстоятелството, че показанията на св.Р., дадени пред друг състав
на съда при предходното разглеждане на делото от Радневския районен съд,
противоречат в тази им част не само на останалите гласни доказателства (с
изключение на обясненията на сина й,
дадени в качеството му на обвиняем пред съдия в хода на досъдебното
производство), сред които, както беше отбелязано, са и показанията й в
тази им част, дадени в хода на настоящото съдебно производство. Що се отнася до
показанията на св.Вълкова относно часа на извършване на инкриминираното деяние
(„към 23 или 24 часа”), дадени пред органа на досъдебното производство, които в
тази им част на практика противоречат на всички посочени вече гласни
доказателства, тъй като не би било възможно по същото време подсъдимият да е
бил и в гр.Раднево, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани с
доверие в тази им част, изхождайки от факта, че св.Вълкова е посочила този час
по субективна преценка, без да е гледала часовник (вж. показанията й в съдебно
заседание след прочитане на показанията й, дадени пред органа на досъдебното
производство), поради което като изходна база за определянето на този час
следва да бъде ползван друг факт, за който св.Вълкова не би могла да се заблуди
по субективни причини, а това е фактът, че сигналът за извършване на кражбата е
бил подаден в РПУ-Раднево непосредствено след като св.Вълкова е видяла св.Т.
качен на електрически стълб пред къщата й, т.е. около 04,00 часа (вж.
приложеното на л.2 от досъдебното производство съобщение в тази насока).
За
да приеме за установено, че подсъдимият и св.Т. ***, когато последният е рязал
жиците от електропреносната мрежа на селото, съдът кредитира с доверие:
показанията
на св.Радостина Г. Вълкова, която и в показанията си пред органа на досъдебното
производство („…След като извиках и човека слезе от стълба, колата наближи…”),
и в показанията си пред настоящия съдебен състав („…Като извиках, човекът на
стълба много бързо слезе от него, в този момент колата мина покрай нас…”)
твърди, че колата, управлявана от подсъдимия, е била в селото по времето и на
мястото на извършване на престъпното деяние;
показанията
на св.Вълкова, която и в показанията си пред органа на досъдебното
производство, и в показанията си пред настоящия съдебен състав твърди, че
сигналът за кражбата е бил подаден в РПУ-Раднево непосредствено след като е
видяла св.Т. качен на електрически стълб пред къщата й;
приложеното
на л.2 от досъдебното производство съобщение, според което сигналът за кражбата
е бил подаден в РПУ-Раднево около 04,00 часа;
показанията
на св.Вълкова, която и пред органа на досъдебното производство, и пред
настоящия съдебен състав твърди от една страна, че св.Йовчо Иванов Тенев е
пристигнал в селото около 15 минути след като сигналът за кражбата е бил
подаден в РПУ-Раднево, а от друга страна – че когато св.Тенев е пристигнал,
подсъдимият и св.Т. вече са били тръгнали с колата в посока към с.Българене и
с.Знаменосец;
показанията
на св.Тенев, според които „…По най-бързия начин, взех колата от Районното и
заминах за района, в центъра на селото ме чакаше това момиче… и ми каза, че е
видяла колата да тръгва в посока с.Българене – с.Знаменосец…”.
Посочените
доказателства, видно от изложеното, са непротиворечиви и кореспондират помежду
си, поради което и съдът ги кредитира с доверие в тази им част (противоречието им
с посочения от св.Вълкова пред органа на досъдебното производство час на
извършване на кражбата с часа, когато е бил подаден сигнала в РПУ-Раднево, беше
обсъдено по-горе). Същите недвусмислено навеждат на извода, че по време на
извършване на престъпното деяние подсъдимият и св.Т. ***, като същевременно
изключват достоверността на версията, поддържана от св.Т. и подсъдимия в хода
на настоящото съдебно производство, според която подсъдимият е пристигнал в
с.Рисиманово след извършване на деянието, прибрал св.Т. и двамата – преди да
пристигне св.Тенев - се отправили с автомобила, управляван от подсъдимия, в
посока към с.Българене – с.Знаменосец. Нещо повече: тази версия, поддържана от
подсъдимия и св.Т. в хода на настоящото съдебно производство, освен че е
логически неиздържана (неправдоподобно звучи от една страна твърдението на св.Т.,***
с намерение да извърши кражбата и да се прибере отново пеш, но този път с
отнетите вещи, като същевременно – за всеки случай – се уговорил с подсъдимия
да го прибере, ако се наложи, а от друга страна – неправдоподобно звучи и
твърдението, както на подсъдимия, така и на св.Т., че имали уговорка св.Т. да
се обади на подсъдимия да го прибере, без първият да каже и без последният да
попита откъде ще стане това прибиране), е изградена и върху противоречиви
гласни доказателства, депозирани от лица, в чиято безпристрастност съдът има
легитимно основание да се съмнява (подсъдимия, майката на подсъдимия и св.Т.), доколкото те
изтъкват ползващи ги факти, и обратно – няма основание да се съмнява, доколкото
сочат факти, които не ги ползват. Така, например, подсъдимият твърди, че св.Т.
се бил обадил на майка му, каквито данни последната не сочи (св.Абрашева, макар
и да не е категорична, като заявява, че телефонът на подсъдимия е звънял „продължително като аларма, а не като сигнал
за обаждане”, е категорична, като заявява, че „…Не вдигнах телефона му…”), и то около 20 -
30 минути преди часа, за който будилникът на телефона му е бил навит да звъни –
т.е. 20 – 30 минути преди 04,00 часа, докато св.Т. в показанията си пред
настоящия съдебен състав изрично заяви, че се е обадил на подсъдимия да го
вземе след като вече е бил забелязан от св.Вълкова по време на извършване на
деянието и поради това е слязъл от ел.стълб, на който е бил качен, т.е. по
същото време, когато е бил подаден сигнала за кражбата в РПУ-Раднево – около
04,00 часа.
Действително,
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установи по
категоричен начин точния час, в който е звъняла алармата на будилника на
мобилния телефон на подсъдимия (в тази насока св.Абрашева не сочи определен
час, а съдът не би могъл да изгради изводите си единствено въз основа на
обясненията на подсъдимия, имайки
предвид, че последните са не само гласно
доказателство, но и средство за защита). От друга страна обаче, видно от
изложеното по-горе, безспорно беше установено, че вечерта на 15.05.2006 год.
подсъдимият се е прибрал у тях около 23,30 – 23,45 часа, както и че около 04,00
часа подсъдимият вече е бил в с.Рисиманово със св.Т.. Това недвусмислено
навежда на извода, че подсъдимият е навил будилника си и е бил събуден от майка
си в ранните часове на 16.05.2006 год. – след полунощ, но при всички положения
по-рано от 20-30 минути преди 04,00 часа, тъй като до 04,00 часа той е успял да
се срещне със св.Т., да се придвижат с него до с.Рисиманово, да извършат
престъпното деяние в южния край на селото и да се преместят в центъра му,
където да продължат деянието си. Казаното важи и за мястото на нощната среща на
подсъдимия със св.Т., което също не се установи, но в случая е без правно
значение дали дамата са се срещнали на определено място или пък, например,
подсъдимият е отишъл да вземе св.Трифон от дома му, тъй като от значение е
фактът, че двамата заедно са се придвижили до местопрестъплението с автомобила,
управляван от подсъдимия, а този факт съдът намира за безспорен (при положение,
че и подсъдимият, и св.Т. са били на местопрестъплението по времето на
извършване на деянието, неправдоподобно би било св.Т. да се е придвижил до там
пеш, а подсъдимият с колата си).
За
да приеме, че подсъдимият и св.Т. предварително са се уговорили за кражбата,
съдът взе предвид обстоятелството, че двамата – след като са се разделили –
отново са се срещнали през нощта, за да се придвижат до местопрестъплението,
което не би могло да се случи, ако са нямали предварителна уговорка за това,
както и обстоятелството, че са отишли в с.Рисиманово подготвени за извършване
на престъпното си деяние – св.Т., освен че е носил работни дрехи, е носил и
клещи-резачи, без които не би могъл да отнеме вещите, предмет на престъплението.
За да приеме, че тази уговорка между тях е станала докато подсъдимият е бил у
св.Т. да играят карти, съдът взе предвид обстоятелството, че след тази им среща
те не са се виждали повече до момента, когато отново са се срещнали, но този
път, за осъществят престъпните си намерения.
За
да приеме, че подсъдимият е участвал в осъществяването на престъпното деяние
именно по описания по-горе начин, т.е. че лично не е рязал проводниците,
предмет на престъплението, съдът взе предвид липсата на доказателства,
кореспондиращи с обясненията на св.Т., дадени в качеството му на обвиняем пред
съдия в хода на досъдебното производство, в частта им, според която подсъдимият
е рязал проводниците. Напротив, налице е пряко доказателство (показанията на
св.Вълкова), сочещо, че именно св.Т. е рязал проводниците - последният е
значително по-нисък от подсъдимия и отговаря на описанието на св.Вълкова на
лицето, което тя е видяла на ел.стълб пред къщата й. От друга страна, срязаните
в центъра на селото проводници, видно от протокола за оглед – л.5-6 от
досъдебното производство, са били намерени навити на руло, което не би могло да
стане, ако подсъдимият не ги е навивал след като паднат на земята, тъй като св.Т.
не е имал време за това – веднага след като е бил забелязан от св.Вълкова, той
е слязъл от стълба, на който е бил качен, и по най-бързия начин се е качил в
автомобила на подсъдимия. Това недвусмислено означава, че участието на
подсъдимия в двуактното изпълнително деяние на кражбата (отнемане на вещите и установяване
на трайна фактическа власт върху тях) се е изразило, както в установяване на
трайна фактическа власт върху отнетите вещи - придвижването в пространството на
онази част от тях, която са успели да вземат, чрез управляваното от подсъдимия
МПС, така и в отнемането на самите вещи – не само чрез наблюдение да не мине
някой и да ги види със св.Т., т.е. в пазене на последния докато реже
проводниците, но чрез подготовката на вече отделените от местоположението им
проводници за транспортиране чрез навиването им на рула.
В
заключение следва да бъде добавено още, че след забелязването им от св.Вълкова,
подсъдимият и св.Т. са се придвижвали из селото основно на загасени фарове,
както междувпрочем са се движили и през целия път от с.Рисиманово до
с.Знаменосец, което обстоятелство недвусмислено означава, че не само св.Т., но
и подсъдимият, управляващ МПС, са се страхували да не бъдат забелязани и
разкрити, т.е. осъзнавали са общественоопасния характер на извършеното от тях.
Обяснението на подсъдимия в тази насока, че само е изпълнявал казаното му от
св.Т., без да се интересува защо го прави, само по себе си е достатъчно
неправдоподобно на фона на фактическата обстановка, приета за установена от
съда.
В
останалата им част, ако и да са налице противоречия между доказателствата по
делото, които да не бяха обсъдени по-горе, същите според съда са несъществени,
т.е. не водят до съществена промяна на приетите за установени съставомерни
обстоятелства и факти, поради което и съдът намира за безпредметно да ги
обсъжда отделно от вече изложеното.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че на 16.05.2006 год. в с.Рисиманово, община Раднево,
подсъдимият Т.Н.Т. след предварителен сговор с Д.Р.Т. чрез използване на
моторно превозно средство (лек
автомобил „Фолксваген Джета” с рег.№ СТ 9615 НН) и
техническо средство (клещи) отнел
чужди движими вещи (
В
случая обаче, при първоначалното разглеждане на делото от Радневския районен
съд подсъдимият Т. е бил оправдан по обвинението за наличие на предварителен
сговор – чл.195, ал.1, т.5 от НК, като вместо това е бил признат за виновен, че
деянието е било извършено в съучастие със св.Т. като съизвършители. Тази
присъда – отделен е въпросът правилно или не - е била отменена от окръжния съд
по жалба на подсъдимите, т.е. без протест на прокурора, включително и в
оправдателната й част. Ето защо настоящият съдебен състав не би могъл да влоши
положението на подсъдимия Т., като го признае за виновен по квалификация, за
която е бил оправдан от предходния съдебен състав, разгледал делото като първа
инстанция. Предвид изложеното, независимо, че прие наличието на предварителен
сговор, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе
престъпление, но в съучастие със св.Т., като съизвършител, т.е. за
престъпление, квалифицирано по чл.197, т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.4
във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,
като го
призна за невинен и го оправда по обвинението по чл.195, ал.1, т.5 от НК за
извършване на престъплението след предварителен сговор със св.Т..
За
да признае подсъдимия за виновен, съдът прие за установено, че същият е
извършил конкретното престъпление при пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод навежда изложената фактическа обстановка,
приета от съда за установена, в частност – наличието на предварителен сговор,
подготовката за извършване на деянието чрез набавяне на клещи-резачи и
действията на подсъдимия и св.Т., последващи извършване на деянието, целящи
последното да остане неразкрито и изразяващи се в транспортиране на част от
вещите, предмет на престъплението, на загасени фарове в тъмната част на
денонощието.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки
от вида и размера на наказанието, предвидено в закона за извършеното
престъпление – лишаване от свобода до осем години, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като взе предвид и целите на наказанието, визирани
в чл.36 НК. в тази насока съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични
данни (същият работи и учи) и младежката му възраст, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете високата обществена опасност на
деянието предвид факта, че вследствие на него част от селото, в което е било
извършено, е останало без електрическо захранване до възстановяване на
прекъснатата електропреносна мрежа.
Водим
от изложеното, съдът определи и наложи на подсъдимия Т.Н.Т. наказание при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно “лишаване от
свобода” за срок от една година.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не се налага същият ефективно да търпи наложеното му с настоящата
присъда наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на последното за срок от три години, считано от датата на влизане
в сила на присъдата.
На основание чл.53, ал.1, б.„а” от НК съдът отне в полза на Държавата
веществените доказателства - 1 бр. брезентов панталон, 1 бр. брезентово яке, 1
бр. светлозелена риза с къс ръкав, светлозелена, 1 бр. жълта блуза, 1 бр. черна
шапка, 2 бр. бели маратонки, 2 бр. клещи резачи и
Съдът
присъди в тежест на подсъдимите направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 182 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: