РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Пловдив , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Марина М. Кънева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330110162 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 и чл.11, т.9 и т.10 от
ЗПК.
Ищцата Н. П. Х. от гр. ****моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата за неустойка по чл.13 от сключения между страните в гр. Пловдив
Договор за предоставяне на паричен заем *****. като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски
и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв.
Ответникът “Вива Кредит” ООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително
представени писмени становища по делото съображения. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително между страните в гр. ****е бил сключен Договор за
предоставяне на паричен заем ****., по силата на който ответното дружество е предало в
заем на ищцата сумата от 300 лева – като в чл.4 от Договора страните са уговорили ищцата в
1
3-дневен срок от подписването на Договора да предостави на ответника обезпечение на
задълженията й по Договора, а именно - поръчител-физическо лице, което да представи на
ответника бележка от работодателя си, издадена не по-рано от три дни от деня на
представянето и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителния доход в размер на 1 000 лева, през последните 5
години да няма кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус не по-лош от 401 - „Редовен”, да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател, а в чл.13 от Договора страните са се договорили, че при неизпълнение на
задължението по чл.4 от Договора, на ищцата ще се начислява неустойка за неизпълнение в
размер на 49, 35 лева, която е дължима на падежната дата, заедно с погасителната вноска и в
този случай дължимата вноска е в размер на 354 лева.
Както се установява от заключението от 20.01.2021 г. на вещото лице по ССЕ М. М., с
включването на договорената неустойка към годишния процент на разходите по Договора,
годишният процент на неустойката спрямо главницата по кредита, оскъпява кредита със
197, 40 % годишно (а също - и месечно, същият процент) – като на 26.03.2016 г. ищцата е
заплатила на ответника всички дължими суми по Договора, включително и неустойката.
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че действително разпоредбата на чл.13 от Договора
противоречи на добрите нрави, заобикаля изискванията на Закона (чл.19, ал.4 от ЗПК) и
накърнява договорното равноправие между страните, като нарушава предпоставките на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, съдът намира, че действително тази клауза от Договора се явява
нищожна на посочените основания и следва да бъде прогласена нищожността й.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски
за производството по делото в размер общо на 170 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на
на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. предвид фактическата и правна
сложност на спора и цената на предявения иск, следва да заплати на пълномощника на
ищеца – адв. Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, с оглед на което съдът
намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на така определеното
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка по чл.13 от сключения между Н. П.
Х., ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес: *****, адв. Е. И., И “Вива Кредит” ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Джавахарлал Неру” № 28,
2
ет.2, офис 73Г, представлявано от****, в гр. ****Договор за предоставяне на паричен заем
*****г. КАТО противоречаща на принцип*****а на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА Н. П. Х., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски
за производството по делото В РАЗМЕР НА 170 лева.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и
Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА *****., със служебен адрес: **** адвокатско
възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2
от ЗАдв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
определения размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/П/___________
3