РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 12 юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1731 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.Б.В. *** твърди, че по силата на
сключен безсрочен трудов договор №
232/06.04.2017 г., между него и ответника „ДМВ“ ЕООД започнал
работа на длъжност „охранител", с месечно брутно
трудово възнаграждение от 1000 лева. Твърди, че със ЗАПОВЕД № 167/27.12.2018 г., връчена на същата дата,
трудовото му правоотношение с ответника било
прекратено на основание чл.328, ал. 1, т. 2 от КТ /поради съкращаване на щата/,
считано от датата на заповедта. Поддържа, че при прекратяване на трудовото му правоотношение не е бил парично
обезщетен на основание чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазване срока на
предизвестието в размер на една месечна брутна заплата от 1000 лева.
Твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение останал
без работа, поради което подал Заявление вх. №
171-00-345/28.01.2019 г. и се регистрирал като безработен в НОИ „ТП" - гр.
Русе. Твърди, че подал до
ответника молба на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, за изплащане на обезщетение
от една брутна месечна заплата в размер на 1000 лева но такова не му било изплатено.
Ищецът
претендира изплащане на обезщетения на основание чл. 220, ал.1 от КТ в размер
на едно брутно трудово възнаграждение от 1000 лева и на
основание чл.222 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 1000
лева, или общо в размер на 2000 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направени разноски по
делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът на
основание чл.237, ал.1 от ГПК е направил признание на исковете по основание и
размер. Ответникът е релевирал възражение на основание чл.78, ал.2 от ГПК за
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Твърди,
че с поведението си не са станали причина за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Установено
е и не се спори, че е бил сключен трудов
договор № 232/06.04.2017 г., между ищеца и ответника „ДМВ“ ЕООД, по силата на който
ответникът започнал работа на длъжност „охранител", с месечно брутно трудово възнаграждение от
1000 лева.
Установено е и не се спори, че със Заповед №
167/27.12.2018 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено на основание чл.328, ал. 1, т. 2
от КТ /поради съкращаване на щата/, считано от датата на заповедта. По делото не са налице доказателства от които съдът да формулира извод, че
при прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е бил парично обезщетен на основание чл. 220,
ал. 1 от КТ за неспазване срока на предизвестието от страна на работодателя в размер на месечна брутна заплата, която в случая е 1000 лева.
Между страните няма спор, че след прекратяване на трудовото
правоотношение июецът останал без работа, поради което подал
Заявление вх. № 171-00-345/28.01.2019 г. и се регистрирал като безработен в НОИ
„ТП" - гр. Русе. Твърди. Налице е
признание от ответника, че въпреки постъпилата молба от ищеца на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, не му изплатил обезщетение от една брутна месечна заплата в размер на 1000
лева.
По изложените съображения съдът прие, че предявените искове на основание чл. 220, ал.1 от КТ в размер
на едно брутно трудово възнаграждение от 1000 лева и на основание чл.222 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение от 1000 лева са доказани по размер и основание и следва да бъдат уважени изцяло.
Върху дължимите обезщетения в общ размер на 2000 лева, съгласно чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и законна
лихва, считано от датата на образуване на делото – 26.03.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
В
конкретния случай е абсолютно неоснователно възражението на ответника за
приложимостта на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК във връзка с държавната
такса и адвокатското възнаграждение. Ето защо ищецът има право на деловодни разноски по настоящото дело в размер на 300,00 лева за адвокатски
хонорар, съгласно приложения договор
за правна защита и съдействие. Видно от същия договорената сума от 300 лева е платена изцяло и в брой от
ищеца на ангажирания адвокат, за което има отбелзване в графа – „платена сума“.
При този изход на делото съгласно чл.1
от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест
на ответника е и дължимата държавна такса за трите предявени иска – по чл.220,
ал.1 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД в общ размер на 150 лева, която
сума следва да бъде заплатена по сметка на Русенски районен съд.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя Десислава Рачева Савова, да заплати на И.Б.В. ЕГН: ********** *** сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетения на основание чл.220, ал.1
от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 1 000,00 лева и на основание чл.222, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 1 000,00 лева във връзка с Трудов договор N:232/06.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 300,00
лева разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя Десислава Рачева Савова, да заплати по сметка на Русенски районен съд
сумата от 150,00 лева държавна такса
съгласно Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: