РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 27.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря И.И. като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
5891 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата Г.С.Р.
твърди, че на 21.03.2014 г., около 19:10 ч. в гр. Перник, ул.“Юрий Гагарин“, в
района на бл. 11, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„190Е” с per. № *******, водачът Д.Т.М. е нарушил правилата за движение по
пътищата, при което е блъснал челно пресичащия пешеходец И.С.Р.. В резултат от
това пострадалият – съпруг на ищцата, е получил множество тежки увреждания,
което наложило оказването на спешна медицинска помощ в болница в гр. Перник, но
въпреки предприетото лечение, е починал на 29.03.2014 г. Твърди, че процесното
ПТП е настъпило по вина на водача Д.М., който се движил с превишена скорост -
64 км.ч. по ул. „Юрий Гагарин“, като наред с това не е изпълнил и задължението
си като водач да контролира непрекъснато автомобила, който управлява и
приближавайки пешеходеца И.С.Р., който пресичал пътното платно на обозначената
за тази цел пешеходна пътека, не е изпълнил задължението си да пропусне
последния и не е предприел намаляване на скоростта, при което го е блъснал.
Сочи, че с присъда № 4/25.03.2015 г. по НОХД № 273/2014г., по описа на Окръжен
съд - гр.Перник, е била ангажирана наказателната отговорност на водача, като
видно от присъдата, вина за настъпването на процесното ПТП има единствено шофьорът
на лекия автомобил „Мерцедес“. Поддържа, че вследствие на произшествието ищцата
е получила описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционален дисбаланс, чувство за безперспективност, страх и паника от движещи
се автомобили и пресичане на пешеходни пътеки, както и непрестанна мъка и скръб
от това, че съпругът ѝ починал.
Ищцата сочи,
че към датата на увреждането, за управлявания от Д.Т.М. лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „190Е” с per. № ******* е бил сключен валиден договор за
задължителна застраховка „ГО” със „Застрахователна компания Л.И.” АД съгласно
полица № 22113001186998/24.04.2013г. със срок на валидност до 23.04.2014 г.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди застрахователното дружество да ѝ заплати сумата от 220 000 лв., представляващо застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейният
съпруг И.С.Р., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 21.03.2014
г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Застрахователна
компания Л.И.” АД оспорва иска по основание и по размер. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Сочи, че не е уведомен за
настъпилото на 21.03.2014 г. ПТП, съгласно чл.224 от Кодекса за застраховането (отм.) и не е поканен да определи и изплати застрахователно обезщетение по доброволен
ред. Оспорва вината на водача Д.М., като твърди, че не установено същият да е
станал причина за настъпилото ПТП. Прави възражение за прекомерност на
претенцията с оглед причинената вреда. Алтернативно, прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, който не се е съобразил с разстоянието
до приближаващото се към него превозно средство. Претендира разноски по делото.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС № 4 от
25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна
подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и
починалия.
С влязла в сила присъда №4 от 25.03.2015 г. на ОС - Перник по НОХД 273/2014 г., Д.Т.М. е признат за виновен
в това, че на 21.03.2014 г. в гр.Перник, ул. Юрий Гагарин, пред жилищен блок №
11, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес 190Е”
с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил
задължението си по чл.119, ал.1 от ЗДвП - като водач на нерелсово пътно
превозно средство при приближаване към пешеходна пътека, не е намалил скоростта
или спрял и не е пропуснал преминаващите по нея пешеходци; при избиране
скоростта на движение превишил стойността на скоростта за движение в населено
място, като се движел със скорост от 64 км/ч при разрешени 50 км/ч. - нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И.С.Р., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради
което и съставлява престъпление по чл. 343 ал.3 пр. последно, буква „б” пр. първо, във вр. ал. 1 буква „в” пр. първо, във
вр. чл. 342 ал. 1 пр. трето от НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлата в сила
присъда на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за
доказано: извършването на деянието от Д.Т.М. – водач на лек автомобил „Мерцедес
190Е” с рег.№ *******; противоправността на деянието - същото
осъществява състав на престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. последно, буква „б”,
пр. първо, във вр. ал. 1 буква „в” пр.първо, във вр.чл. 342 ал. 1 пр. трето от НК (причиняване на смърт на едно лице на пешеходна пътека), поради което е и
противоправно; както и виновността на шофьора, действал по непредпазливост.
Видно от препис
извлечение от акт за смърт, издадено от община Перник, на 29.03. 2014 г. е починал И.С.Р., а от удостоверение
за наследници №347 от 30.03. 2015 г. се установява, че негов наследник е ищцата
Г.С.Р. – съпруга (същият има и още един наследник И.И.Р. - син), поради
което последната се явява активно легитимирана да предяви настоящата искова
претенция.
По делото не
се спори, а и се потвърждава, както от влязлата в сила присъда, така и от
изслушана и приета пред настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза, че
от процесното ПТП И.С.Р. е претърпял черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
контузия на главата и лицето, контузия на мозъка и др., гръдно-коремна травма,
изразяваща се в контузия и охлузване на гръдния кош, счупване на ребра
двустранно, контузия на бял дроб и др., травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща
се в счупване на дясната лонна и на дясната седалищна кост, и др., които прогресиращи
увреждания са обусловили настъпването на непреодолима дихателна и сърдечно –
съдова недостатъчност, която и е непосредствена причина за смъртта, в пряка
връзка с произшествието.
За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е разпитан е
свидетеля И.И.Р. – син на ищцата и на починалия, който дава сведения за
близките отношения, които съпрузите са поддържали помежду си, както и че баща
му изцяло се е грижил за ищцата предвид здравословното ѝ състояние и невъзможността ѝ да работи. Сочи, че смъртта на И.Р. се е отразила негативно върху майка му, която
е станала необщителна, като силно влияние върху психиката са оказали видените
от нея в болницата травматични увреждания на съпруга ѝ.
По делото е
изслушана и приета съдебно-психологична експертиза, според която при ищцата се
наблюдава протрахирана депресивна реакция – F 43.21, породено от внезапната
смърт на съпруга ѝ, което е събитие с висок стресогенен потенциал. Според вещото лице
симптомите на протрахирана депресивна реакция се дезоактуализират с подходяща
медикаментозна и психотерапия за около две години, а понякога е възможно и да
протекат и по-продължително време.
Не е спорно
обстоятелство между страните, че към 21.03.2014г. между ответника и собственика
на процесния автомобил, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно
полица № 22113001186998/24.04.2013г. със срок на валидност до 23.04.2014 г., поради
което съдът приема, че към момента на произшествието е налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между Д.Т.М. и застрахователното
дружество, по силата на което последното е задължено да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ
(отм.) и в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение
за причинените ѝ неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък
човек.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищцата и
починалия, също така възрастта на починалия (57 г.), продължителното депресивно
състояние, в което е изпаднала съпругата, както и че ще продължи да страда от
загубата на морална опора и помощ. Съобразявайки се с тези обстоятелства и
отчитайки времето на настъпване на деликта (м. март 2014 г.) и икономическите
условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от Г.С.Р. неимуществени вреди във връзка със смъртта на съпруга ѝ, е в размер на 100 000 лв.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се към него
превозно средство.
Съдът
намира за неоснователно, възражението за намаляване на застрахователното
обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради следните обстоятелства:
По делото е
приета и изслушана съдебно автотехническа експертиза, от която се установява,
че ПТП е реализирано на прав пътен участък, на пешеходна пътека, като при
приближаването ѝ водачът на лекия автомобил се е движил с около 70 км/ч., което е било над позволената скорост. Пострадалият пешеходец е предприел пресичане на
платното за движение от ляво надясно за посоката на автомобила, при което е бил
ударен на около 1-1,5 м., вдясно от левия бордюр, с лявата предна част на
автомобила. Преди да настъпи удара, шофьорът е задействал спирачната система на
автомобила аварийно и е спрял в близост след мястото на удара. Според вещото
лице водачът на лекия автомобил е могъл да вижда пресичащия пешеходец от
достатъчно далечно разстояние, за да може да намали скоростта си или да спре пред
пешеходната пътека и да го пропусне, а от друга страна, пешеходецът също е имал
възможност да възприеме приближаващия го отдясно автомобил и като не навлиза в
пътната му лента да предотврати удара.
При
така даденото заключение, действително се установява обективна възможност на
пешеходеца да възприеме приближаващия автомобил. С оглед конкретиката на делото
обаче, настоящият състав отчита времето, в който е настъпил инцидентът – 21
март, около 19:10 ч., в която част от денонощието е ноторно известно, че вече е
тъмно (или поне видимостта е силно намалена), а автомобилите се движат с
пуснати къси светлини, поради което макар пешеходецът
да може да види приближаващия автомобил, то за него е трудно да определи
скоростта му и колко бързо се движи. От съществено значение е и обстоятелство,
че починалият е предприел пресичане на регламентирано за това място – пешеходна
пътека, в която зона, поначало пешеходецът навлиза със съзнанието, че се ползва
с предимство, което е и законово
регламентирано и очаква, че ще бъде пропуснат от шофьора на МПС, каквото пък
нормативно задължение е вменено на последния по аргумент от чл. 119, ал. 1 ЗЗД.
Следва да се отбележи и че в експертизата липсват конкретни данни за
противоправно поведение на пешеходеца, а единствено се дава становище, че ако
не е навлязъл на пътното платно, инцидентът не би настъпил. Това поведение само
по себе си не може да обоснове еднозначен извод за съпричиняване, тъй като
въздържането от пресичане на пешеходна пътека поначало не е дължимо от
пешеходеца поведение, а точно обратното – чл. 113, ал. 1 ЗДвП го задължава при
наличието й, да пресича на такова място, а от
друга страна, както се посочи, липсват категорични данни да е нарушено някое от
правилата, установени в чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В
съдебната практика константно се възприема, че твърдяното съпричиняване на пострадалия
следва да бъде доказано по категоричен начин от страната, която е направила
такова възражение, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да се
основава на предполагаем принос, а следва да е доказан при условията на пълно и
главно доказване, каквото обаче ответникът не проведе в настоящото производство
(в този смисъл решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д.
№ 1140/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС). При преминаване по пешеходна пътека, за да не създават опасност пешеходците
следва да не навлизат внезапно на платното за движение или да предприемат
пресичането му при ограничена видимост, каквото поведение не е установено по
делото от страна на пострадалия. Не може да се приеме за неправомерно навлизане
по обозначена пешеходната пътека, когато наближаващото превозно средство се
намира на разстояние, на което водачът не може да спре пред пешеходната пътека,
поради движение със несъобразена скорост, доколкото съобразяването на
скоростта, при наличието на пешеходна пътека, е задължение на водача на
превозното средство. Ето защо,
възражението му за съпричиняване се явява неоснователно.
С оглед
гореизложеното, иска следва да бъде уважен до размера на 100 000 лв., а
над тази сума, до първоначално предявения размер от 220 000 лв. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на прекия
причинител на застрахователното събитие, „Застрахователна компания Л.И.“ АД
отговаря за всички причинени от делинквента вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител. Предвид императивната разпоредбата на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена от
датата на увреждането – 21.03.2014 г.
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. Т.Х., се дължи
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в размер на 3530
лв., съобразно уважената част от иска.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от
исковете следва да бъдат присъдени направените разноски за съдебна
автотехническа експертиза в размер на 109 лв., както и юрисконсултстко възнаграждение
в размер на 300 лв..
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС, съразмерно с уважената част от иска, общо сумата от 4172.73 лв.,
от която 81.82 лв. – депозит за съдебно-медицинска експертиза, 90.91 лв. –
депозит за съдебно-психологическа експертиза и сумата от 4000 лв.,
представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД,
ЕИК ******* да заплати на Г.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***,
офис №3, чрез адв. Т.Х., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 100
000 лв. (сто хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта
на съпруга ѝ И.С.Р.,
причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 21.03.2014
г., около 19:10 ч. в гр. Перник, на ул.“Юрий Гагарин“, в района на бл. 11, по вина на Д.Т.М., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „190Е” с per. № *******, към посочената дата
е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху застрахователното
обезщетение от датата на ПТП – 21.03.2014 г., до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 220 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв. Т.Х. от
САК, с адрес ***, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА сумата от 3530 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съобразно уважената част
от иска, общо сумата от 4172.73 лв., деловодни разноски, представляващи
държавна такса по делото и депозит за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА Г.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис №3, чрез адв.
Т.Х., да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете,
сумата от 109 лв. разноски за автотехническа експертиза и сумата от 300 лв., за
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: