РЕШЕНИЕ
№ 800
гр. София, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110200947 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
9038/09.12.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО
РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“ КЪМ ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ
НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“ ПРИ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ), с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. Л.
М., с ЕГН: ********** за административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2,
пр.3 от ЗДвП вр. чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е
наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00
(хиляда) лева.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ М. Л. М. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ СИ
ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Р. И. инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно
нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт.
ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО
РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“ КЪМ ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ
НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“ ПРИ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ) в качеството му на административно-
1
наказващ, редовно призован, е подала подробна писмена защита, чрез която
релевира доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба и за
законосъобразност на издаденото НП. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 13.01.2025г., в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на
наказателното постановление на 31.10.2024г. - съгласно разписка от
използвана пощенска услуга чрез „Български пощи“ЕАД, на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт
по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол
от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят М. Л. М. е правоспобен водач на МПС. Същият на
18.11.2024г. в 11:06 часа на път II-18, км 24, в посока село Чепинци - село
Казичене, е управлявал и е извършвал превоз на товар с тежко МПС с четири
оси и с две управляеми оси от ППС марка „Скания“ с рег. № *******. Същият
превозвал факция от трошен камък. Жалбоподателят М. бил спрян по същото
време и на същото място за административна проверка с техническо средство
- палка, тъй като се движел бавно и тромаво при чуващ се силен звук на
двигателя му. Към него се насочили свидетелите Е. Л. С. и Р. Й. Г.,
обслужващи пътния район, на длъжност инспектори в АПИ. Било е
установено от служителите на АПИ с технически изправна и лицензирана
електронна везна, модел DFW-KR № 118845, че ППС на жалбоподателя М. е
пренатоварено с фракцията от трошен камък при нето тегло от 22 тона и 930
кг. С ролетка № 1311/18/5 метра е било установено разстоянието между осите
от 1.35 метра на двойната задвижваща ос, като сумата от натоварването на
двойната задвижваща се ос на МПС възлизала на 22 тона и 930 кг при
максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона, съгласно чл. 7, ал.1,
т.5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Превишението възлязло с 3 тона и 930 кг, извън допустимите.
Въз основа на АУАН № 0010393/18.11.2024г., е и обжалваното
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 9038/09.12.2024г., издадено
от НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА
МРЕЖА“ КЪМ ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН
КОНТРОЛ“ ПРИ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ), с
2
което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. Л. М., с ЕГН: ********** за
административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.177, ал.3,
т.1, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът кредитира събраният по делото писмен доказателствен
материал и показанията на свидетелите Е. Л. С. и Р. Й. Г. на длъжност
инспектори в АПИ. СЪДЪТ КРЕДИТИРА изцяло показанията на
свидетелите С. и Г., които са основни очевидци на нарушението на
жалбоподателя М., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото
писмени документи. Показанията им не съдържат противоречия. Те са
логични и ясни. Съдът не установява преднамереност в показанията им,
каквито неоснователни възражения излага защитникът на жалбоподателя М. в
хода на пренията. Свидетелите С. и Г. са говорели пред съда свободно,
подробно и конкретно, без да си служат с бележки или с писмени
доказателства, които да четат. Свидетелите С. и Г. не могат да бъдат
укорявани, че са отговаряли на поставените им въпроси от съда и страните
конкретно, задълбочено и професионално. Съдът се довери на свидетелите С.
и Г., тъй като разказаното от тях е хронологично, логично и последователно,
досежно изведените факти и припокриващи се с останалата доказателствена
съвкупност. Съдът отчита, че свидетелите С. и Г. са опитни експерти от АПИ.
Използвали са измервателни уреди - рулетка и електронна везна. Рулетката
като техническо средство не изисква да е лицензирана, тъй като употребата й
не изисква специална компетентност или техническа спецификация за
приложението й. Рулетката е общо достъпна вещ и използването й не
предпоставя използването на специални умения - служи като измевартелен
метър за разстояние. Електронната везна е също вид техническо средство,
което измерва килограми или друга величина за тежест - например тон.
Употребата й също не изисква специална компетентност. Съгласно
установените факти се доказва, че електронната везна е била сертифицирана.
Тези съображения мотивират съдебният състав да приеме като неоснователни
възраженията на защитника на жалбоподателя М.. От друга страна,
свидетелите С. и Г. са установили пренатоварването на ППС с 3 тона и 930 кг,
основавайки се на своите собствени възприятия и измервателни уреди, които
са използвали - камионът се е движел бавно, тромаво и при силен звук на
включения си двигател. Същите са измерили и установили конкретните
величини, описани в АУАН и в бележката към АУАН, която жалбоподателят
М. е подписал лично без възражения. Свидетелите С. и Г. са могли да съставят
АУАН спрямо нарушителя и въз основа само на писмените доказателства по
делото. В случая, при проверката, същите са преценили кантарната бележка на
товара, издадена от оператора на везната Д. С., която самият жалбоподател М.
им е бил представил - виж лист 15 от делото, според която нетният товар на
ППС възлизал на 22 тона и 140 кг. (което отново надвишава нормативните 19
3
тона по Наредбата). По делото не се установява непротиворечив
доказателствен материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на
писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по
делото, съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС ПРИЕМА, ЧЕ
обстоятелствата, описани в АУАН, съставен срещу жалбоподателя М. Л. М. са
разбираеми и ясно отразени, при което за съдебният състав не възникват
затруднения да разбере волята на актосъставителя Стайков, още повече, че
жалбоподателя М. е бил наясно фактически с описаните в акта обстоятелства,
докато е бил на местопроизшествието и знаейки за елементите на
административното нарушение, което е бил извършил и с които се е запознал
при съставянето и надлежното връчване на АУАН. В тази насока, същият е
подписал АУАН без възражения. Съдът намира, че жалбоподателя М. е бил
наясно за какво е наказан и административно-наказателно обвинен, и не
4
сабили създадени никакви предпоставки за нарушение на правото му на
защита, доколкото в конкретния случай не са налице и последващи пречки за
жалбоподателя да се запознае по негова инициатива със съдържанието на
съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен“ чрез получаване на
екземпляр от него, което е било сторено.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА на основание
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства от разпитите на свидетелите С. и Г., че се доказва от обективна
страна вмененото в административно-наказателна отговорност на
жалбоподателя М. Л. М. административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3
от ЗДвП вр. чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба
№ 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, тежки ППС или състав от ППС са тези,
които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6
и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
Установените при проверката стойности на процесното тежко МПС с
четири оси и с две управляеми оси от ППС марка „Скания“ с рег. № ******
надвишават максимално допустимите параметри за осово натоварване за
конкретния вид превозно средство, визирани в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5 б.
„в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. В настоящия случай, правилно контролните органи са преценили, че
управляваното от жалбоподателя М. ППС е тежко по смисъла на Наредбата,
тъй като разстоянието между осите му е 1.35 м. и сумата от натоварването на
двойната задвижваща ос на превозното средство е 22 тона и 930 кг., при
максимално допустимо натоварване 19 тона по чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Отговорността на водача в случая е ангажирана за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Касае се за нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално
допустимите стойности на осовото натоварване.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Тежките ППС
могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР -
чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Според § 1, т. 8 от ДР на ЗП „специално ползване на пътищата“ е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
5
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията се издават от
управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно
лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете за съответните
общини - за общинските пътища.
От посочените разпоредби следва, че управляваното от жалбоподателя М.
тежко ППС е трябвало да се движи само с разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, каквото в случая не е представено, поради което правилно
е прието, че е нарушена забраната по чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП,
която предвижда налагането на глоба от 500.00 лева до 3000.00 лева.
Правилно е отчетено от административно-наказващият орган, че не се
касае до маловажен случай на нарушение. Нарушението е формално. То е
достатъчно по тежест и застрашени последици. От събраните по делото
доказателства не се установява то да се отличава със значително по - ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава всякога
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура или биха възникнали в по-голяма
степен обосновани рискове от ПТП - по-тежко натоварените или
пренатоварените ППС по-трудно спират; по-трудно управляеми са; имат по-
дълги времена за реакция чрез водачите им. По тези причини движението на
ППС с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата, се осъществява с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС
по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС жалбоподателят М. Л.
М. е следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и да вземе
необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези стойности.
Отговорността, която се следва е за лицето, което управлява процесното
пренатоварено тежко ППС без изискуемото разрешително. Това не игнорира
изискването на Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в
Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно
управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително
по образец. Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба,
6
спрямо задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно
основание. Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС не освобождава водачите на съответното ППС от
задължение да спазват правилото на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят М. е за това, че е
управлявал на инкриминираната дата и място, отразени в АУАН и НП, тежко
ППС претоварено с 3 тона и 930 кг над допустимите норми от 19 тона, без да
има издадено съответно разрешително. Т. е. обстоятелството например, че
водача на ППС, който може да не е собственик на автомобила, няма
задължението по осигуряването на такова разрешително, не прави деянието
му несъставомерно. В Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС са определени допустимите размери, маса и
натоварване на ос на различните категории пътни превозни средства и
техните ремаркета, които не представляват опасност за участниците в
движението. В конкретния случай измереното разстояние между осите е 1.35
метра и сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на ППС е 22 тона
и 930 кг, при максимално допустимо 19 тона по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г., т. е. те са по-големи с 3 тона и 930 кг от тези,
регламентирани в посочената норма. Водачът М. е следвало да провери и да се
убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават
максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от
Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно
нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП
вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. В конкретиката на казуса е установено
движението по пътната мрежа на тежко пренатоварено над законовите норми
ППС, което фактически се е осъществявало само и единствено от водача на
въпросното ППС. Безспорно са установени обективните елементи от състава
на нарушението - управляваното от жалбоподателя ППС има характеристики
на тежко МПС, липсва разрешение за движението му по републиканските
пътища и е установено на път от републиканската мрежа.
От субективна страна съдът счита, че установеното като доказано
административно нарушение е извършено при субективна форма на вината –
пряк умисъл.
Съдът намира, че при определяне размера на глобата наказващият орган е
определил наказанието, като се е съобразил с тежестта на нарушението и
критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Съдът счита, че така
определеното наказание е справедливо и съответстващо на тежестта на
извършеното нарушение. За да достигне до този извод наказващият орган е
взел предвид обстоятелството, че същото се явява първо нарушение за
жалбоподателя М. (при липса на данни за други такива) и че той не е
извършвал превоза за собствена сметка, а най-вероятно по възлагане, като
осъществяващ длъжност „шофьор“ в търговско дружество - превозвач, спрямо
7
когото жалбоподателят М. е в положение на трудова или облигационна
зависимост/обвързаност, и който (собственика) всъщност (а не жалбоподателя
М.) е имал правомощията и отговорността да набави липсващото разрешение.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС счита, че наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева, в предел близък
към минимума от 500.00 лева (и явяващ се в предел от една МРЗ за страната от
930.00 лева) съответства на тежестта на нарушението и е съобразено с факта
на първо нарушение от този вид от страна на жалбоподателя М.. Установеното
пренатоварване на ППС на жалбоподателя М. е действително опасно, защото е
поставило в риск живота и на другите участници в движението, поставило е в
риск самият товарен автомобил - неговата техническата изправност и
спирачната система на МПС. За пълнота следва да се посочи, че съдът не
намери основания да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото се
касае несъмнено за случай, свързан с правилното и безопасно осъществяване
на движението, както за водача, така и за останалите участници по ЗДвП.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното срещу него административно
– наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността
на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по
съдържание доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за
тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
8
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 9038/09.12.2024г., издадено от НАЧАЛНИК
ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“ КЪМ
ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“ ПРИ
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ), с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на М. Л. М., с ЕГН: ********** за административно
нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП
вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание
„парична глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ М. Л. М., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ чрез законният й представител с адрес гр.С., бул.
„М.“ № ** на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8
от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63
от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9