Решение по дело №613/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260007
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20201420200613
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 12.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

като разгледа доклдваното от съдията

н.а.х.д. №613/2020 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.И.В.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000202/27.05.2020 г., издадено от началник ОО АА, гр. Враца, с което на основание чл.93в, ал.19, пр.1 ЗАвП, за нарушение по чл.32, пар.3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г., на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лв.

В жалбата се твърди, че НП следва да бъде отменено, тъй като в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради липсата на единство между фактическото и юридическо обвинение.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Т. Г..

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 15.05.2020 г., около 11:25 часа, на път Е-79, м. Железен мост, км.140+112, с посока на движение към гр. Монтана, жалбоподателят управлявал товарен автомобил влекач кат N3 с рег. №ОВ6172ВМ марка МАН, с прикачено ремарке кат О4 с рег. №С6266ЕС и извършвал международен превоз на товар от Р България към Р Италия. Същият бил спрян за проверка от св. Т. Г. ***, който в хода на проверката установил, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е оборудвано с дигитален тахограф, който към момента на проверката, въпреки извършването на превоз, е настроен да отразява, че е в „почивка“.

С оглед установеното св. Т. Г. приел, че жалбоподателят манипулира данните на записващото оборудване и съставил АУАН №264480, в който посочил, че същият извършва нарушение по чл.32, пар.3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен лично, като същият не е вписал възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.32, пар.3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г., на 27.05.2020 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.93в, ал.19, предл.1 ЗАвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел Т. Г., показанията на който съдът кредитира като обективни и безпристрастни, както и от останалите събрани по делото материали. От доказателствената маса и най-вече от показанията на св. Т. Г. се установява датата и мястото на извършеното нарушение, кой е нарушителят и в какво се изразява деятелността му, както и се установяват обстоятелствата около съставения АУАН. Съдът кредитира доказателствената маса в цялост, намирайки я за обективна, безпристрастна и еднопосочно установяваща релевантните по делото обстоятелства.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Не се споделят наведените в тази насока в жалбата доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че липсата на единство между фактическото и юридическо обвинение. При извършената служебна проверка съдът констатира, че са спазени разписаните процесуални правила, както и че описаното в АУАН и НП фактическо обвинение се намира в пълно съответствие с юридическата квалификация под която е въведено. Наведените в тази насока и в писмена защита доводи са абсолютно несъстоятелни, тъй като е видно, че за да се обоснове възражението, е направен препис на норма, несъответстваща на чл.32, пар.3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът приема, че от установеното по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 15.05.2020 г., около 11:25 часа, на път Е-79, м. Железен мост, км.140+112, с посока на движение към гр. Монтана, жалбоподателят управлявал товарен автомобил влекач кат N3 с рег. №ОВ6172ВМ марка МАН, с прикачено ремарке кат О4 с рег. №С6266РС и извършвал международен превоз на товар от Р България към Р Италия, като дигиталния тахограф, с който е оборудвано превозното средство бил настроен да отразява, че е в „почивка“. При това няма спор, че жалбоподателят е манипулирал данните на записващото оборудване, с което е нарушил именно чл.32, пар.3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. – „Забранява се и всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация.“

Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знааел, че при извършването на превоз е длъжен да въведе необходимите данни в записващото устройство и че въвеждайки, че е в почивка по време на извършване на превоз, извършва манипулация на данните на записващото устройство. Съзнавал е също, че с тези си действия нарушава обществествените отношения, регламентиращи условията при които се извършва превоз, но въпреки това е извършил нарушението.

Правилно е и приложението на чл.93в, ал.19, предл.1 ЗАвП. Съгласно тази норма Водач, който манипулира тахографа, тахографския лист или картата на водача и това може да доведе до подправяне на данните, се наказва с глоба 1500 лв." Именно в такъв размер е наложената на жалбоподателя санкция и с оглед абсолютния размер, в който законодателя е предвидил същата, правилата на чл.27 ЗАНН не могат да намерят приложение. Не намира приложение и нормата на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват каквито и да е доказателства за наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи случая като такъв с по-ниска обществена опасност от останалите такива случаи. При това разглеждания случай не може да се приеме, че е маловажен.

С оглед изложеното, след като при извършената служебна проверка не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, ВрРС приема, че атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000202/27.05.2020 г., издадено от началник ОО АА, гр. Враца, с което на основание чл.93в, ал.19, пр.1 ЗАвП, за нарушение по чл.32, пар.3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г., на Т.И.В.,***, е наложена глоба в размер на 1500 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: