Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /05.04.2021 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и шести март две
хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 908/2019 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по повод искове с
правна квалификация чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени от „Д.“ ЕООД срещу „Л.С.“ ЕООД, с които се иска да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева- главница по
договор за счетоводни услуги (след
допуснато изменение на исковата претенция в о.с.з. проведено на 26.03.2021 г.),
за което са издадени 19 бр. фактури, ведно с лихвата от дата на предявяване на
исковата молба до окончателното заплащане на същата, както и мораторната лихва
в размер на 906,33 лв., съобразно уточнение с молба от 14.10.2020 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: за периода от м. 06 2016 г. до м. 05. 2018 г. ищцовото
търговско дружество е извършвало счетоводни услуги на ответното дружество, за
което са издадени 19 бр. фактури подробно посочени в исковата молба на обща
стойност 3800 лв. Твърди се, че независимо от получаване на услугите и изтеклия
падеж на задълженията за заплащане на всяка една от тях ответникът не е
изпълнил задължението си заплащане, включително и след връчване на нотариална
покана за доброволно плащане. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата
молба от ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 286 ЗЗД и 86 ЗЗД.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
процесните деветнадесет броя, които не са оспорени от ответника в
законоустановения срок.
По делото е предстаена и приета като доказателство
нотариална покана изпратена от ищеца до ответника, връчена на ответника на
09.09.2019г., от която се установява, че същият е поканен да заплати процесните
суми.
По делото е представено и прието като доказателство
извънсъдебно споразумение сключено между страните по делото от 03.02.2020 г.,
по отношение на сумата предмет на делото, от което се установява, че ответникът
е направил извънсъдебно признание за дължимостта на процесните суми.
По делото е допусната и приета без възражения на страните
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, като за периода от 13.01.2020
г. до 27.01.2021 г. от ответника са направени плащания в общ размер на 795 лв.
за погасяване на задълженията по процесните фактури. Вещото лице при разпита си
уточнява, че изрично ответникът е посочил как следва да се погасят вземанията
на ищеца, като е посочил фактурите и сумите които погасява. В своето заключение
вещото лице е посочило, че в резултат на постъпилите плащания остават дължима
сумата в размер на 3005 лв., както и че лихвата за забава от дата на падежа по
всяка фактура до дата на подаване на исковата молба е 906,33 лв. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно
дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради
което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е
достигнало.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право по предявения иск се обуславя от следните материално правни
предпоставки: 1. наличието на
действителни правоотношения по договор за счетоводни услуги – договор за
поръчка, по силата на който ищецът се е задължил да извърши от името и за
сметка на ответника счетоводни услуги, а ответникът да ги получи и да заплати уговорената
цена и 2. ищецът да е изпълнил услугите, за които са постигнали съгласие.
Посочените предпоставки бяха доказани чрез пълно и
главно доказване от ищеца – представените по делото фактури не бяха оспорени от
ответника, като по делото е представено и прието извънсъдебно споразумение, с
което ответника е признал вземането на ищеца. Още повече ответникът е извършил частични
плащания по фактурите, с които конклудентни действия се признава дължимостта на
процесните вземания. Посочените обстоятелства бяха установени и от приетата без
възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза. в отговора на исковата
молба същият признава дължимостта на вземането.
Тук е мястото да се посочи, че изявлението на ответната страна в извънсъдебното
споразумение представлява признание на неизгоден за нея факт по смисъла на чл.
175 ГПК. Съгласно съдебната практика, изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни
за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се
явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на
фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната
истинност, така и в Решение
№ 475 от 8.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на III гр. о., ВКС. Такъв е и настоящият случай – фактическите твърдения на двете страни съвпадат, като
същите се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, поради което
съдът следва да ги вземе предвид при постановяване на решението.
Ето защо съдът намира, че са налице
предпоставките за уважаване на предявения главен иск в размер на 3000 лв., с
оглед допуснатото изменение на исковата претенция в о.с.з. проведено по делото
на 26.03.2021г.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД
предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която лихва за
периода от 30.06.2019 г. (падеж на първата фактура) до 18.11.2019 г. е в размер
на 906, 33 лв., съобразно заключението на вещото лице. Ето защо и предявения
акцесорен иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
По отношение на
разноските:
Предвид този изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски
в общ размер на 302,52лв., от които
152,50 лв. – държавна такса и 150 лв. –
депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, „Л.С.“ ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Д. – Т.“ ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***
сумата в размер на 3000 лева- главница по договор за счетоводни услуги (след допуснато изменение на
исковата претенция в о.с.з. проведено по делото на 26.03.2021 г.), за което са
издадени фактури № **********/31.08.2016 г., № **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., №
**********/30.11.2016 г.№**********/31.05.2017г.,№**********/30.06,2017г.,№**********/31.07.2017
г., № **********/31.08.2017 г., №
**********/30.09.2017 г., № **********/31.10.2017 г., № **********/30.11.2017 г., №
**********/29.12.2017 г., № **********/28.02.2018 г., № **********/31.03.2018
г., № **********/30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
дата на предявяване на исковата молба- 18.11.2019г. до окончателното заплащане
на същата, както и мораторната лихва в размер на 906,33 лв. за периода
30.06.2016 г. до 18.11.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Л.С.“ ЕООД ЕИК: ********* да заплати на „Д. – Т.“ ЕООД ЕИК:
********* сума в размер на 302,52 лв. – разноски направени пред настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд –
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: